Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2009 13:17 - ЧУДЯ СЕ КАКВО ЛИ Е..
Автор: candysays Категория: Други   
Прочетен: 14526 Коментари: 28 Гласове:
2

Последна промяна: 15.01.2009 19:13


Замисляли ли сте се някога...

Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си ги виждал с очите си?

Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога?

Какво ли е да си стар човек, самотен и изоставен в края на живота си, който се чувства сякаш е живял напразно, който е погребал вече любимите си същества, и който просто чака края?

Какво ли е да си роден чернокож във времена, когато само заради цвета на кожата си си презрян, смятан за по-малко човек и си продаван като роб?

Какво ли е да си мъж, който нервно пуши цигара, докато чака жена му да роди първата им рожба?

Какво е да си жената, която ражда?

Какво ли е да дадеш живот /раждайки/?

Какво ли е да отнемеш живот? 
Без да си дал?.. Или след като си дал?

Какво ли е да умреш?

Какво ли е да пълниш стадионите, защото правиш прекрасна музика и милиони хора да те обожават и да те чувстват близък, а ти дори не ги познаваш? Да си човек като всички останали, и все пак - толкова по-популярен, толкова по-обичан..

Какво ли е да си юпи в "Сити"-то в Лондон? Или пък новобогаташ в Москва? Какво ли е да даваш купища пари само за една бутилка отлежал алкохол, просто защото така е "престижно" и така правят другите богаташи около теб? Пари, с които няколко бедни семейства, където и да е по света, биха могли да живеят няколко месеца или дори година?

Какво ли е да си шизофреник? 
Да чуваш гласове в главата си, от които просто не можеш да се отървеш..
Какво ли е да са ти поставили диагноза и да са те затворили в лудница, където да те тъпчат всеки ден с разни разноцветни хапчета, които по нечия преценка трябва да те поддържат в някакво си състояние?

Какво ли е да си клошар в Ню Йорк, града, във който всички бързат и осъществяват мечтите си? Или където и да е другаде по света.. Какво ли е да спиш на улицата, увит в парцали и кашони и да чакаш подаяние от хората по цял ден?

Какво ли е да метеш улиците и така да си изкарваш хляба?

Какво ли е да си негър в щата Алабама?
Или пък да си Барак Обама, към когото бяха насочени всички погледи в края на 2008-ма година и когото почти всички обичат?

Какво ли е да си наркоман, който отчаяно се опитва да намери пари, защото повече от всичко на света се нуждае от поредната доза? И за когото нищо друго не съществува в този момент, и това е единственото реално..

Какво ли е детето ти (брат ти/ сестра ти или друг близък човек) да е наркоман, или пък сляп по рождение, или пък рок-звезда, обожавана от милиони, или пък бавноразвиващ се, или шизофреник, или клошар, или убиец... или изнасилен... или... или...
Какво ли е да си чувал всякакви обиди по техен адрес? И сърцето ти да е кървяло от това.. Какво ли е да ги обичаш, да се молиш, да се грижиш, но нищо да не може да "поправи" положението? Всичките ти сълзи - също.. 

Какво ли е да си нимфоманка, и постоянно да мислиш за едно и също, и да искаш едно и също?

Какво ли е да си прострелян?

Какво ли е било да си немски (например) войник, изпратен на Източния фронт през Втората световна война? Скован от студ и хванат в капан в най-тежката зима - руската.. Какво ли е да трябва да стреляш по хора, които не познаваш и нищо лошо не са ти направили? Които дори биха могли да ти бъдат приятели, ако се бяхте запознали в други условия?..
Какво ли е да лежиш в окоп, в калта, приятелите ти да умират около теб, в ужасна болка, и да знаеш, че вероятно ти ще си следващия? И никога, никога повече няма да видиш онези, които обичаш и чиято снимка носиш в джоба си и която пазиш като светиня, като икона? И която гледаш с толкова чувство, тъга, болка и носталгия, палейки поредната цигара - единственото ти "развлечение" в окопа? Изгубил всякакъв смисъл, гладен, премръзнал и мръсен, докато наоколо свистят куршумите? И с кубинки, вече сраснали се с краката ти..

Какво ли е да умреш в съня си, кротко и спокойно?

Какво ли е да си изнасилен?

Какво ли е да си в затвора?

Какво ли е да си виновен?

Какво ли е да си невинен? Но осъден..

Какво ли е да си сериен убиец?
Какво ли е съзнанието ти, умът ти, душата ти да са толкова изгубени в мрака, толкова обсебени от собствените ти демони, толкова "извън контрол" и деформирани, отвързани от всякаква съвест и чувство за добро и зло, че да започнеш да кроиш зловещи планове и да започнеш да изнасилваш и убиваш непознати, съвсем невинни хора? Дори деца..

Какво ли е да си сирак, израснал в дома за деца, "лишени от родителска грижа"? И животът да ти се струва прекалено непосилен за справяне с него, за живеене..

Какво ли е да си тийнейджър, изпаднал в обичайната за възрастта депресия, макар да имаш дом и родители, както и собствена стая, но самотна и изпълнена само с любимата музика? Да се чувстваш неразбран, и да ходиш като сянка по улиците, със слушалки в ушите, и всички хора да ти се струват чужди, неразбираеми с техните вълнения, желания и удоволствия, хора, прехвърлили твоята възраст вече?
Какво ли е да си бременна тийнейджърка? Която се чуди да направи ли аборт или да роди..

Какво ли е да имаш екстремна работа, и всеки ден да е възможно да ти е последен заради нея?

Какво ли е да работиш нощем, когато другите спят? А денем ти да почиваш, когато света е буден и залят от дневната глъчка и суетня? 

Какво ли е да си монах или монахиня, отдаден на Бога, "венчан" за Христа?
И целият ти свят да се изчерпва с манастира и неговия двор.. С "братята" и "сестрите"? И ежедневието ти е да е в ритъм "от молитва до молитва"..

Какво ли е да си пребивана от мъжа си всяка вечер?
Какво ли е жена ти да ти изневерява?
А ти да си се оженил по любов...

Какво ли е да си в изолация и самота дълги години?

Какво ли е да си загубил любимият си човек, по някакъв начин, твърде рано..

Какво ли е да си кандидат-самоубиец, седнал на перваза на прозорец на висока сграда, за когото са изпратили полицаи да го убедят да слезе оттам и да си продължи живота?

Какво ли е да си наистина самоубиец? И просто да скочиш в бездната? Или да си нарежеш вените? Или да изпиеш твърде много приспивателни? Или само да се простреляш? Толкова да ти е омръзнал живота?

Какво ли е да си неуспял самоубиец?

Какво ли е да жадуваш с цялото си същество да рисуваш, а всички да се опитват да те откажат от това, защото "нямаш талант, съжалявам", да мизерстваш без пари цял живот почти, и да има дни, в които просто не можеш да станеш от леглото, защото си твърде слаб, без никакви пари, без никаква храна, без кора сух хляб и чаша кафе дори?
(като Ван Гог например..)

Какво ли е да си бил изправен за разстрел до стената (по политически причини, не защото си престъпник), и в последния момент да са те "помилвали"? И след това да си станал епилептик? 
(случило се е на Достоевски..)

Какво ли е да си бил зрящ, и да ослепееш?

Какво ли е да си бил сляп и да прогледнеш? 
И да видиш отново света, с всичките му багри и образи, и да няма по-щастлив човек от тебе в този момент? И в ничии други очи (освен може би в очите на влюбените) света да не изглежда толкова красив, колкото в твоите?

Какво ли е да мечтаеш да проходиш? 
Да нямаш нещо, което почти всички останали имат, но то не ги прави щастливи, както би направило теб, просто защото те го имат, винаги са го имали, даденост им е, и по тази причина не могат да го "отбележат" като нещо особено, като причина за щастие.. камо ли безкрайно, изпълващо щастие...

Какво ли е да да проходиш след дълги години прикованост и неподвижност? И отново да се чувстваш свободен, независим, вместо безпомощен и вечно нуждаещ се от грижи?


...Какво ли е да тичаш бос и безгрижен в топло време, например през лятото или ранната есен, в поле или по поляна, по трева, мека и приятна за краката ти, и когато се умориш от тичане и танцуване, запъхтяно и щастливо да легнеш в тревата и да се усмихваш, без да знаеш защо, загледан блажено в небето.. И просто да си жив, да се чувстваш жив и щастлив. Без причина.. Или тъкмо заради тази причина - че си жив, че можеш да тичаш бос и да легнеш на земята..
Или да заспиш под звездите, сам или с някого..
/ала "някой някого целунал в цъфналата ръж"../

...Какво ли е да си влюбено младо момиче, на което любимото момче предлага брак? Какво ли е да си мъж, на който любимата жена казва "Да"?...

...Какво ли е да се разхождаш по брега на морето, след като дълго време си бил затворен между четири стени (по една или друга причина..), да се взираш в безкрайната синева и в хоризонта, далече, усещайки просто свобода и простор, не само с очите си..?

И така - до безкрай.. Какво ли е?... Какво ли е?......


П.С. Всичко това са щрихи на човечеството. Искри живот, красив или грозен, болезнен или не - някои от неговите истински лица.. Без "маска и грим". Това са човешки съдби. Реални. Безкрайно реални.. Това съм аз, той, тя, ние, вие, те.. Хиляди, милиони, милиарди човешки съдби. 
Всички тези неща се случват някъде, сега, в същия този момент, докато аз ги пиша и си пия кафето у дома.. Всички тези съдби са изживявани и в момента от много хора по света. Всички тези "пътища" са извървявани от различни хора, и в този момент. Всички тези пътища към нашата, човешката Голгота.

А ако ме попитате защо написах всичко това, ще ви отговоря - първо, защото така ми дойде отвътре, така ми хрумна идеята снощи, преди да заспя и думите дойдоха сами, като порой.. Просто ги "освободих" от съзнанието си..
И второ- защото може би има смисъл да бъдат написани. Може би има хора, които не са така склонни към поставяне на мястото на другия, "в неговата кожа", към разбиране на другия. С две думи-  към емпатия и състрадание.. И, дори без да са се замислили "какво е"... (да си него/нея, какво е това или онова - всичко изброено, нахвърляно по-горе в поста), бързат да съдят, да дават оценки на човека.. Ами ако ти си той или тя? Някой ден може и да бъдеш. Всичко е възможно на този свят. И емпатията наистина не е излишна. 
Дори и един човек да бъде "потресен" и да изпадне в размисъл от думите ми, значи е имало смисъл да ги напиша. 
А има и друг смисъл - човек (включително и аз), забързан в ежедневието си, погълнат от своите си болки и проблеми, радости и грижи, забравя.. Ограничава се до "своето". Забравя колко още ужасни или прекрасни неща и съдби има на този свят.. Забравя да оцени какво има, стремейки се все към нещо друго..
Винаги е добре човек да поразшири хоризонта си, т.е. - своето съзнание...



Тагове:   Какво,


Гласувай:
2



1. kisstherain - ....
15.01.2009 13:27
http://www.youtube.com/watch?v=4z9f9Eybv4I

цитирай
2. cefulesteven - Да, Кенди. Замислял съм се, пост...
15.01.2009 13:30
Да, Кенди. Замислял съм се, поставял съм се в ролята на всеки един, точно в най-екстремалните ситуации, тези които много добре си избрала и изразила. Чувствал съм ги под себе си, искали са изява, да се изразят, чрез думите ми. Разбирал съм ги, отричал съм ги, отхвърлял съм ги, понякога и осъждал. Научих го да не го правя, защото и аз съм същият човек като тях в своята сетивност...


Благодаря ти, за разкошният пост.
цитирай
3. candysays - Благодаря за поздрава, kisstherain :)
15.01.2009 13:34
Наистина е подходящ. Всъщност много песни биха били подходящи за "фон" към този пост, и затова не сложих нито една.. (мислех си за "Walking in my shoes" на Депеш Мод, но то е защото това ми е любимата група и все техните песни са ми в главата ;)
цитирай
4. candysays - Стеф,
15.01.2009 13:41
аз се притесних накрая да не би да звуча "назидателно" - все едно казва на хората "ама замислете се, защо не се замисляте за тия неща" - в тоя дух.. А не ми беше това идеята. Защото го написах всичко това и заради себе си. За да напомня и на себе си.. И да не забравям.

И се радвам, че намираш поста ми за разкошен, защото вложих наистина много в него. Мисля че така се оформи една хаотично-подредена, но истинска представа за това какво представляват хората, човечеството въобще..
Затова не писах например въпроси като например:
"Какво е да си безсмъртен?"
"Какво е да си бог?
или
"Какво е да си котка, и как ли изглежда света през нейните очи?"
Целта ми беше Човека. Човечеството..
И мисля че от всички тези щрихи се оформя една картина, която предизвиква любов към Човека, разбиране и милост.. Защото ето - това сме ние, хората. Трудно е да бъдеш човек. Има много нещастни човешки съдби.Има много страдание по света. Ужасно много.. Но и много красота, и много възторг, и невероятни емоции - които не биха били такива, ако го нямаше "минуса", болката, трудността, проблемите, несгодите, недъзите...

Благодаря ти, че разбра. :)
цитирай
5. kisstherain - candysays
15.01.2009 13:43
Има много песни, наистина :)
Но тази ми беше първата асоциация...
Иначе...опитвала съм се да се поставя (ако не във всичките) в около 80% от ситуациите, които си изброила. Истината е, че няма как обаче да разбереш нещо, докато не го изпиташ ти, или не те засяга лично.
Затова не мога да твърдя, че разбирам хората, но никога не ги осъждам.
За всяка постъпка, за всяко поведение си има причина (дори и за най-отвратителното, гнусното и престъпното). Понякога тази причина може да бъде усмислена от човешкото ни съзнание, но понякога не може...
Пък и...живот! Може да ни се случи всичко. Кой знае?!
цитирай
6. candysays - @ kisstherain
15.01.2009 13:51
Важното е, че не ги осъждаш. Това е достатъчно. Разбирането е по-трудно, разбира се.. Невинаги е възможно, ако просто не ти се е случвало и на теб - напълно си права.
А животът наистина е една безкрайна въртележка и своеобразна лудница.. Кипеж. Смесица от хиляди противоречиви неща едновременно. И ужасни, и прекрасни.. Разпръснати по целия свят. Направо си е един "световъртеж" живота..
:)
цитирай
7. diletant - Жестоко, Candy, поздрави! Но. . . ...
15.01.2009 14:13
Жестоко, Candy, поздрави!
Но... както и казал класикът (в превод на Валери Петров) "Кой би понасял жестоките стрели на времето, ако...."
цитирай
8. candysays - Благодаря за оценката, Дилетант!
15.01.2009 14:28
И добре дошъл в блога, видях, че си отскоро тук :))
цитирай
9. depressed - ..
15.01.2009 14:43
Криси, ти си универсалният ЧОВЕК. Ти го носиш в себе си. Постингът ти е прекрасен, дано да го прочетат хората и да се замислят. Наистина е трудно да се поставиш в отделните позиции и да ги изживееш и усетиш, както съответния човек, но самата идея да се опиташ да ги разбереш, вече говори много.
Днес много човеци са забравили, че са просто човеци и е хубаво да се замислят за това. Да бъдат по-обикновени и себе си, за да се научат да обичат ЧОВЕКА, а не клошаря, наркомана, убиеца, музиканта, политика, милионера... Защото преди всичко те са хора и после всичко останало. Никой не е нещо повече от другите в своята същност. От тази основа, която ти си загатнала, тръгва и обичта между хората, едно ново разбиране и (вярвам) един по-добър свят.
Сърдечни Поздрави :-)
цитирай
10. neanonimen - candy
15.01.2009 15:27
Hищо немoгa дa кажa.Поздрави!
цитирай
11. candysays - ... Благодаря ти, Васе.
15.01.2009 15:32
Всъщност, преди всичко исках с тези въпроси (отправени и към себе си), да обрисувам хилядите лица на човешкото.. И, една до друга, всички тези човешки съдби, показват едно - че в повечето случаи те са изпълнени с много болка, всяка по своему, и затова заслужат разбиране и състрадание. Затова човекът заслужава любов. Защото на всеки е трудно, по един или друг начин, да извърви житейския си път. Всеки има своите болки и рани.. И поне можем да си дадем обич, подкрепа.. Това е, което исках да кажа най-вече. И никоя болка не е по-малка или по-голяма от другата. Всяка участ е сама за себе си.. И всички те оформят цялото.. Облика на човечеството въобще - бил той красив или грозен. Май и двете едновременно... И се радвам, че успях с думите си да внуша това, макар те да са така "нахвърляни".

А причината всички тези мисли и въпроси да се нароят в съзнанието ми снощи, преди да заспя, беше едно момче, което видях по телевизията, случайно превключайки каналите - беше гост във вечерното шоу на Азис (да, и той е човек, каквито и други етикети да му лепят хората..). Момчето беше само на 14 години, сляпо по рождение, приковано за количка, с много операции зад гърба си и с още толкова сигурно, които му предстоят, за да сбъдне мечтата си - да проходи. Това момче звучеше толкова зряло, толкова разумно, "мъжки", спокойно, разбрано и някак приятно.. Излъчваше огромна сила на духа.. Сякаш е роден с тези жестоки недъзи, не защото е "наказан", а за да събужда нещо добро у хората.. Да ги кара да се замислят за истински важните неща. Да ги кара "да прогледнат". И да си помагат. Защото е достатъчно силен по дух, за да понесе това страдание, в името на нещо.. На нещо висше. Това момче имаше много хубав глас, и изпя две песни. Така че да се разплачеш.. (и Азис плака, ридаеше даже..) И аз плаках. Това момче, сляпо по рождение, дори пише книги. За приключения - на 14 е все пак. Има мечти, не бездейства, а твори живота си, въпреки недъзите си, и осмисля - вярвам - и живота на хората около него, които му помагат. А той им е благодарен..
Ето пред такива неща, човек бива потресен.
Пред силата на духа, проявяваща се понякога тъкмо заради физически или други страдания.
Съдби много, съдби човешки.... И просто трябва да си даваме един на друг, каквото можем..
цитирай
12. candysays - @ neanonimen,
15.01.2009 15:36
и аз ти изпращам поздрави! Не е нужно да казваш каквото и да е. Достатъчно е, че си минал оттук и си прочел.. И че думите ми са стигнали до тебе..
цитирай
13. mmmmmmmmm - Поздравления!:)
16.01.2009 13:22
Все някога си стига до тези въпроси.С повод или без повод,породени от случка,емоция...
Прекрасно си го описала!:)))
цитирай
14. candysays - Радвам се,
16.01.2009 14:11
че ти е харесал поста ми, mmmmmmmmm!

Поздрави и всичко добро!
цитирай
15. katan - candysays!
24.01.2009 21:44
Толкова въпроси,а аз имам отговор на повечето от тях!
И да ти кажа честно много се размислих и през ума минаха хиляди картини от собствения ми живот!Неща,които съм преживяла лично,а други съм видяла със собствените си очи!
Поздравявам те за толкова смислените,резонни и истински въпроси!
Поздравявам те за стила ти и за всичко,което си написала!
цитирай
16. candysays - Скъпа Катя,
28.01.2009 17:52
и аз, за добро или зло, имам отговори на някои от тези въпроси (повечето от които така болезнени).. Или съм видяла с очите си някои подобни неща.. Тежки и мъчителни за преживяване. А други просто мога да си представя, без да съм била свидетел..
Но така ми дойдоха думите - като порой от въпроси, нищо че можех и отговорите на някои да напиша.. Мисля, че така е по-добре. Хората не обичат особено да им казваш някои неща директно, обичат сами да стигнат до тях, и в такъв смисъл - подтика към размисъл е най-добрия вариант. Загатването на нещата.. Нахвърлянето на въпроси. И пак човека, който ги задава (в случая - аз) като техен автор те води нанякъде.. Със скрита идея и смисъл.. (или не толкова скрита).

И се радвам много, че ти е харесал този мой пост, защото е един от онези, които си харесвам и на които държа най-много.. Получи се много добре, по моя собствена преценка. (а и не само по моя, както се вижда от коментарите..)
Мисля, че това са щрихи от Живия живот, от Истинския живот, онзи, за който не толкова често се пише по някои причини, на за който има смисъл да бъде писано, просто защото е истински и пулсира на този свят, всеки ден и всеки час.. Навсякъде по света. Един и същ, макар и така разнолик........

Благодаря ти за коментара още веднъж.
Прегръщам те!

С обич: Кристина
цитирай
17. анонимен - Какво ли е да си депресарски наст...
29.01.2009 14:50
Какво ли е да си депресарски настроен нон стоп?
цитирай
18. анонимен - Kandi, ne mislish li da imash svoe ...
01.02.2009 13:44
Kandi, ne mislish li da imash svoe semeistvo, deca? Vreme e veche, taka mislia! Ne si na 18 vse pak:))
цитирай
19. depressed - @17
02.02.2009 16:52
Има си свое несравнимо очарование. Пробвай и ще се убедиш ;-)
цитирай
20. анонимен - Depresrite ne gi li pribirat v bo...
02.02.2009 20:53
Depresrite ne gi li pribirat v bolnici? Shube me e!
цитирай
21. анонимен - Milo momiche, kakvo ti e? Da ne si na ...
04.02.2009 11:52
Milo momiche, kakvo ti e? Da ne si na treva?
цитирай
22. eleonoraknyazheva - И колко е страшно,
07.02.2009 23:15
като се замисли човек, че на много от тези въпроси мнозина от нас някога получават отговор. Бъди здрава, Кенди, и дано някои от тези отговори никога не те споходят.
цитирай
23. gretelska - Благодаря за хубавата тема.
20.02.2009 11:29
Благодаря за хубавата тема.
цитирай
24. candysays - @ eleonoraknyazheva,
21.02.2009 12:34
Така е.. Но освен страшно е може би и друго.. Нужно?.. Щом така е "писано"....
Но аз споменах все пак и няколко красиви момента от живота на човек, наситени с много живот и положителен заряд :) Другите са повече обаче, наистина...

Благодаря за пожеланието, Елеонора! Бъди здрава и ти! Всичко най-добро!
цитирай
25. candysays - gretelska,
21.02.2009 12:35
и аз благодаря за коментара :) Така разбирам, че е имало смисъл да я напиша...

Поздрави!
цитирай
26. ledzeppelin - ..
23.06.2009 10:55
Малии,изглежда много интересно ама после ще чета и ще пиша,че нямам време,трябва да излитам! :)
цитирай
27. candysays - :)))
23.06.2009 13:18
Ledzeppelin, желая ти приятен полет и успешно приземяване! ;) Радвам се, че са те заинтригували тези мои редове и ще очаквам да ги прочетеш докрай и да ми напишеш нещичко в отговор..

Поздрави! :)
цитирай
28. veninski - Поздрави от Родопите, Криси!
06.03.2014 12:23
Поздрави от Родопите, Криси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280398
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...