Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2006 21:01 - "Ода за неродените"...
Автор: candysays Категория: Изкуство   
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2007 19:49


Здравейте отново, читатели и писатели в blog.bg! 
Този път реших да публикувам едно мое много лично стихотворение в блога ми... (те всички са лични по принцип, но това е и по твърде личен повод, но все пак реших да го споделя с вас, защото мисля, че се получи добро стихотворение) 
То е писано от мен по повод една операция, която се наложи да ми направят и да изживея преди 2 години и половина (на 27 януари 2004г.)- ще се сетите каква от стиховете...Не ме боля въобще от тази случка в живота ми, тъй като бях под пълна упойка...

P.S. Надявам се да не ви натъжа (много)...

ОДА ЗА НЕРОДЕНИТЕ…

Погледа ми-
в унес вече-
се плъзга по белите стени…

Има едни такива дни-
безмълвни-
в които нещо в мен
тихо кърви
за всички 
неизживени дни…
Които бяха толкова възможни!

За всички
погребани, забравени,
отречени мечти…
Които си остават
неродени съдби…

За всички любови
несподелени…
За всички думи,
навреме неказани…

За всички красиви-
и така възможни!-
светове,
попарени в зародиш-
както слана попарва
плахите пролетни цветове…

За всички красиви съдби,
останали само загатнати
в забързаността,
в жестокостта,
или в незаинтересоваността
на реалността…

За всички уморени криле,
приземили се под синьото небе…

В безмълвните дни
нещо в мен тихо боли
за всички неродени-
по една или друга причина-
деца…

Които може би щяха да бъдат-
ако бяха родени на тази земя!-
най-добрите на света…

Безмълвните дни 
са безмълвни,
защото няма думи,
с които да се изрази
болката по всички
неизживени дни…

По всички нивга неродени
и невидени
светове и красоти…
Болката по всички 
погребани мечти…
Които бяха толкова 
възможни!…

Няма думи…
Тогава само нещо в мен
тихо кърви…

Не говоря, но се заслушвам 
в тишината-
нещо ми нашепва
красиви разкази
за всички неродени неща…
И дни...
Докато погледът ми –
вече в унес и забрава-
се плъзга бавно
(сякаш празен?)
по белите стени
на стаята,
между които моето тяло
спокойно лежи…

P.S. А може би 
погледът ми се плъзга вече
отвъд белите стени- 
в други светове,
искрящи в неугасващи цветове…
(Неугасващи-
защото са неродени.)

Там, където живеят всички 
неродени тук деца,
които се смеят с чисти души
и си играят с чисти сърца…

Там, 
където биват изживявани,
всички неизживени тук,
щастливи дни…

Там, където хората
имат очи
за всички,
останали невидени тук,
красоти…

Светове, в които няма сълзи-
освен няколко случайни-
и при това радостни!…

И в които никой не кърви,
вперил празен поглед
в бели стени…

за 27.01.2004г.



Тагове:   ода,   неродените,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739591
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип