Това е едно есе, което написах по повод един конкурс, наречен малко глуповато "Аз и новото хилядолетие"... ;) Все пак мисля, че есето се получи нелошо, и затова сега го публикувам тук и го предоставям на вашето внимание :)) Enjoy!

"Аз и новото хилядолатие"

Моето възприемане на новото хилядолетие е, че то не представлява нищо ново само по себе си. Начина, измислен от хората за отбелязване на времето няма никакво значение за истинския ход на нещата. Така или иначе развитието на света е започнало, такова, каквото ще бъде. Поело е вече в някакви релси. Според мен всяка по-важна новост, нещо, което влияе на живота на съвременниците си и не е присъствало преди на сцената поставя началото на нова епоха. В този смисъл 60-те години на нашия век (20-ти) са били нова епоха- при това доста ярка- заради идеите си, философията си и начина на живот на част от хората. Култовите фигури на дадено място и време очертават също епохи. Като Анди Уорхол, Джими Хендрикс и “Beatles” например. А не началото на ново хилядолетие. Но ако то донесе свои характерни идеи, култове и начин на живот то ще бъде нова епоха. 
А хората, типовете хора, те ще останат (вярвам) същите в същността си. Тоест мисля, че и доброто, и лошото, и хубавото и грозното, ще бъдат пренесени. Мисля, че ще продългжат да съществуват и масата, и по-различните хора. Чувствата (на хората) и в новото хилядолетие ще си останат същите.Те ще съществуват, докато съществува и душевността, докато има такива хора, които да горят вътрешно заради красивото и мъчителното, което го има в живота и в света. Мисля, че и бунтарството ще бъде пренесено, защото то е начин на възприемане на света, притежаван от по-чувствителните хора, усещащи понякога оковите на обществото, на обикновения живот, белязан понякога от грозота и робство … Оковите на традицията, възприета, колкото и грешна и ужасна да е тя. Те са тези, които се ръководят от собствените си възприятия и (затова?) понякога са обявявани за луди. Мисълта ми е, че винаги има неща, факти от живота и света, срещу които един истински дух да насочи бунтарските си слова, или които да изстрадва. Винаги има почва за болезнени стихове…Вярвам, че тези вечни неща ще се превъплътят във всекидневните болки на тези, които виждат понякога слепотата (или пък красотата), както и в глобалните житейски проблеми на човека с живи чувства. 
Струва ми се, че в основата си, от началото на 20-ти век досега (а и през предишните векове) света не се е изменил много. Затова биха били илюзии мислите, че хода на живота ще се промени коренно през новото хилядолетие. Интернет например променя само облика, външния вид на света и на комуникациите.Според мен, мъдростта не идва с възрастта, а с чистотата на духа (което важи и за хората, и за света)…
Колкото до мен- чиста случайност е, че новото хилядолетие е съвсем близо пред мен и моята младост съвпада с началото му. Като част от света в новото хилядолетие ще правя това, което бих правила и по всяко друго календарно време, в което царят условията (на живот) на 20-ти век. Може би ще е по-трудно за хората на изкуството, тъй като са създадени (и осъществени) вече твърде много идеи. Но въпреки това винаги остава поле за изява, за нови начини…Надявам се.
Не ще се опитвам да развивам света с нововъведения и т.нат.(за тях си има други, по-способни от мен на това хора), а ще се постарая просто да запазя с живота си красивото и ценното в него, което го е имало и в това хилядолетие (което си отива сега). 
Ще се стремя към красив и различен живот. Ще “пренеса” любовта си в новото хилядолетие (защото тя заслужава да живее), както и щастието и болката, за да търся най-удачния път…

P.S. Живот. Един път. Смисъла е в това да бъде красиво изживян. Пълноценно. И с любов…)