Туй пък мое стихотворение се получи /без да искам/ малко като текст на народна песен- като схема и съдържание. Но поне не е като някой пошъл поп-фолк текст, де ;))) Аз и не мога да напиша такъв, впрочем, освен може би ако не ми опрат пистолет в слепоочието, и не трябва с това да си спасявам живота... ;)  Тогава все ще изсмуча нещо от пръстите си... ;))))

ТРИ ГОДИНИ

“След дъждовен ден, слънчев настъпва” (дигорска поговорка)

Вече три дни
не спира да вали…
Водата дъждовна
огъня на живота потуши…
Хорските усмивки изпи.
Тъгата им сиво тлее…
И молят се, чакат те сега
отново слънцето да изгрее…
---------- ------------ -----------
Три месеца вече
огън полята гори-
суша всичко наоколо мори…
Кръвта неспокойна 
в сърцето кипи.
И молят се хората сега
дъжд да завали-
напуканата земя пак да напои…
Молят се бързи облаци да донесат
жадуваната вода…
Молят се- както в пустинята…
----------- ---------- -----------
Три години
чакат две деца-
едно момиче и едно момче-
да ги срещне тяхната съдба…
Чакат и канят любовта
като в свой дом да се настани
в техните туптящи сърца… 
Чакат и тяхното слънце да изгрее-
самотата им да пресуши,
мъката им да изтлее…
И дъга да се отрази
в радостни сълзи...