Написах това стихотворение една сутрин в един влак, навярно защото много обичам реките... И аз не зная защо. Просто така. Дано ме разбирате, и да ви харесат стиховете ми!... :)

РЕКИТЕ БДЯТ

/Само реките никога не спят/

Сега аз бдя.
Не спя.
С чаша кафе 
и цигара в ръка-
чакам изгрева
в ритъма на влака-
будувам, не спя…
Може би над нещо бдя?

По пътя духат 
най- различни ветрове…
Пред очите ми минават
села и градове...
Хората още спят…
Тази сутрин аз бдя.

Но утре- зная-
ще бъде обратното-
аз ще спя уютно
в своето легло,
а те –в ранното утро
нанякъде тръгнали-
ще бдят…

Защото хората са хора…
Редуват се-
не могат да не спят.
Не могат вечно да бдят…

Само реките и за миг
не спират да текат.
Само те никога не спят.
Те вечно бдят…

…Но реките не могат
да плачат.
Както аз мога.
Както хората могат…
И може би 
моите и техните сълзи-
може би те дават
живот на всички реки
по света?…-

Всички онези сълзи,
покапали някога 
и попили дълбоко 
в тази земя…

А може би дори
реките
са Божиите сълзи…
Или поне свещенните реки?

Но за мен всички реки
са свещенни…

28.10.2004

Виж вените.. и кръвта в тях. Съсирва се.
Реките и водите в тях.. Бушуват.
Даряват живот.
На човеците, на природата..
Реките носят живота.

Благодаря за поетичния коментар! ;)))