КОГАТО СПИШ
/Не ще има обвинения/

“Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя-
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
(Никола Вапцаров- “Прощално”)

Когато всичко се разкрие-
като на длан-
не ще има повече обвинения на света.

Може би когато всеки бъде видян
в светлината на съня,
как спокойно спи-
като малко дете;
когато бъде видян
да проронва за нещо сълза.
Ако бъде видян и разбран…

Тогава не би имало 
повече обвинения на света.
Това е може би 
тайната на мира?…-
Да видим другия 
в светлината на съня…
В друга светлина.

И не би имало повече 
обвинения на света…

Защото всеки живее,
както може.
Друга тайна няма
може би на тази земя…

Да- мъката, сълзите 
ще останат-
Те са тук от вечни времена…
Тук, на тази изстрадала земя.
Явно са нужни на света?!…
Но обвиненията не са. 
Те не са нужни на света.
Може би това е ключа към мира?

Защото когато всеки спи
ми се струва невинен-
(дори да не е)
не само малкото дете…
Нали всички сме деца-
на Майката земя?…
------------ ----------------

Затова, когато спиш,
аз просто искам да те погледам,
до теб да поседя…
В тъмнината да гледам
твоето светло лице.

Мога така
дълго да стоя-
и да мисля, да чувствам 
толкова много неща…

И не би ми омръзнало-
и часове и дни дори
да правя това…
А накрая може и аз 
спокойно и уморено да заспя…

Дали някой би гледал 
и мене така?
Докато спя…