НЕ СЕ ПИТАМ

Аз не се чудя, не се питам:
има ли я любовта?
Има ли я на света?
Аз дори не вярвам в любовта-
защото просто зная, 
че я има.
Тук и сега.

Толкова отдавна зная, че я има.
Преди дори да се запитам.
Преди да избирам- да вярвам 
или не във любовта.
Преди дори да опитам.
Защото просто я видях-
в себе си, и навън- пръсната по света.
Като фар отдалече я съзрях.
Тук и сега.

Тук е тя- любовта.
Аз дори не вярвам в нея,
ако да вярваш
значи да разчиташ, че я има, 
да не си сигурен в нещо, 
да не го познаваш…
А само да вярваш,
да избираш, да се надяваш…

Ако е така-
аз дори не вярвам в любовта.
Защото аз нямам избор- 
какво да реша:
има ли я или я няма на света…
Не мога аз да избера…

Просто я виждам-
тук и сега.
Любовта.

12.02.2002