Сърцето на човека,
който обича,
може да пее.

Сърцето на човека,
който обича,
може да кърви.

Сърцето, което (истински) обича
е обвито 
в пурпурни лъчи.

Сърцето, което обича
сякаш молитвено тупти…
И светлина от него струи.
И то запалва огньове
от своите искри…

Сърцето, което обича,
по килим от спомени върви…
С тях то всеки ден
тупти.

И понякога молитвено
кърви.

И нивга не ще заспи,
преди да се зазори…

Сърцето, което обича
запалва огньове по света
със своите ярки искри.
Защото то е готово-
в името на любовта-
докрай да изгори…
Да се изпепели.

Но огънят, запален
от такова сърце,
завинаги ще блести 
и ще осветява мрака
на този свят,
със своите болки- светлини…
Със своите вечни
любовни искри.

Сърцето, което обича
понякога пее…

Сърцето, което обича
понякога кърви…

Но винаги, винаги
оставя в света
след себе си
някакви следи…

P.S. И когато един човек
може да обича 
истински,
не е възможно да обича
само един-единствен човек.

Това е най-невъзможното нещо 
на света.
Когато сърцето се е превърнало
в храм…
…Храм на любовта.

14.05.2006