“ОГЪН И ВОДА”

Огън и вода 
сякаш изграждат
моята душа…

Затова не се страхувам 
от противоречията в мен,
в Човека и в света.
Те са неизменна част 
от нашата- човешката –съдба!

Огнени пламъци-
буйни чувства, дори гняв-
облизват със своята горещина
моята душа. 
Изгарят и изпепеляват я
понякога…
А после предават щафетата
на своята противоположност-
кротост и вода…
Избирам ги сама.

Огън и вода
сливат се-
парадоксално! –в едно!-
и изграждат моята душа…

Изпепелява я огъня-
за да възкръсне после отново
като Феникс от пепелта,
или погасява пожара, 
горящ в нея-
святата вода.
Впрочем и огъня е свят,
като водата…

От огън и вода 
се е родила
всяка душа,
която често литва като птица,
окрилена към небесата…

От стихии се раждат 
нашите души,
също както от тях е родена
Земята!…
От тях се ражда
всичко вечно и свято.

И от пепелта
възкръсва след време
нова съдба…
Защото стихиите-
също както душата-
побеждават дори и смъртта!

Огън и вода 
в едно се сливат
и дават начало 
на моята душа…

Те раждат моята Вселена-
противоречива,
и все пак Една!...

И тя –макар и в пламъци
обгорена,
никога няма да бъде
докрай изпепелена,
защото има и вода… 

11.10.2006