Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2006 13:27 - "Писмо"- на Никола Вапцаров
Автор: candysays Категория: Изкуство   
Прочетен: 1470 Коментари: 2 Гласове:
0



Ти помниш ли 
морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак?
И онзи див копнеж 
по Филипините,
по едрите звезди 
над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
             в доброто
                            и в човека,
в романтиката,
в празните копнежи?

Ти помниш ли как
                         някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се. Късно.
Бяхме вързани жестоко.

Като на някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
              и молеха пощада.

А бяхме млади,
                    бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза 
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не- като проказа,
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше със закана,
а беше рано, беше много рано....

А там-
високо във небето,
 чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше 
като слюда,
простора пак бе 
                     син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало- неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз,
и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия 
                      своя
                              слепоочник.
То злобата в сърцето 
                             трансформира
в една борба,
                 която
                        днес
                                клокочи.
И то ще ни върне Филипините
и едрите звезди 
                   над Фамагуста,
и радостта,
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където 
вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ,
машината ритмично
припява
и напява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
                       празните
                                 химери....
За мен е ясно, както че ще съмне-
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта тъмен-
да, нашето
             ярко
                   слънце
                             ще просветне.

И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
                няма да се вайкам,
защото все пак знам-
                           ще се умира.
Но да умреш, когато
                           се отърсва
земята 
       от отровната си плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
               да, това е песен!
*************************

P.S. Извинете ме за малко мрачните стихове и настроение днес (иначе ми е хубав ден, чувствам си се съвсем нормално ;)- но просто понякога изпитвам остра нужда да покажа (и да извадя от себе си) факта, че аз не съм (само) слънчев човек, както често смятат хората, които не ме познават много добре (т..е.- бегло), и че в себе си наистина нося БЕЗДНА ОТ БОЛКА, И ОБИЧ И НЕЖНОСТ...
И НАЙ-ТЪМЕН И БЕЗНАДЕЖДЕН МРАК И ЯРКА СВЕТЛИНА ЕДНОВРЕМЕННО (заради което и се считам ИСТИНСКИ ЧОВЕК, ДОКРАЙ) -първото ме изпълваше само то преди (т.е. отчаянието и мрака), а после някак се добрах и до второто- слънчевостта (ми), светлината, надеждата, които мога да кажа, че поразсеяха (моя) мрак, но в никакъв случай няма да го унищожат напълно, и така аз ще продължавам да го нося (може би заровен) дълбоко в себе си....
Само с тези две начала у мен, се чувствам докрай истински и пълноценен човек, и мога да живея в мир (и да обичам истински) и с позитивното, но и с неготивното и болезненото (което е много важно) в света (и в нас самите). 

В заключение мога да кажа, че не отричам негативното, болката и мрака в душите и в света ни, и никога няма да го направя и да се стремя само към светлина. Никога. Аз се стремя само към ИСТИНА(и истински живот) и към ЛЮБОВ. Всичко друго (или нищо останало) не ме интересува и вълнува чак толкова. Затова и мога да обичам ВСЯКАКВИ ХОРА. И "набедени" за много добри и благи, и за ужасни, лоши и кошмарни... Оставям всичко на собствената си преценка, и на интуицията и вродената интелигентност (смея да заявя) на сърцето и душата ми...
Извинявам се за дългия монолог, под това прекрасно (и любимо за мен, а и за мнозина) стихотворение на Вапцаров, но просто изпитвах ужасно силна нужда напоследък да кажа (и дори да заявя категорично) точно този неща. Надявам се, че не ви досадих (много ;) с тях...
Но който си ме чете- знам, пак ще си ме прочете ;)))

А довечера, (т.е. при първа възможност) ще добавя и снимки към стиховете, които публикувам в блога ми :) За красота. И по-голямо въздействие... ;))

(избрах да кажа всичко това под това стихотворение на Вапцаров, защото и в него ми се струва, че присъства същата ИСТИННОСТ- и мрак и отчаяние, и светлина и надежда същевременно. Просто Вапцаров (когото наистина много, много обичам) е бил невероятно истински човек. Такъв, какъвто и аз се стремя да бъда. И мисля, че успявам. Поне през повечето време......






Тагове:   никола,   Вапцаров,   писмо,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eddie - eddie
22.10.2006 23:48
Ти си много открит човек :)иска ми се да има повече,като теб :)
цитирай
2. candysays - Благодаря ти, eddie!... :)
23.10.2006 10:10
...от сърце! Радвам се, че мислиш така......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2768314
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49796
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип