ЩЕ ЗАПАЗЯ ТОПЛОТАТА

СРЕД СТУДА

 

Искам да мога само едно сега-

дори когато сърцето ми трепери,

обгърнато в студа,

той да не успее да проникне в него-

това да не позволя!

То самото нивга да не се замрази

сред толкова студ и сълзи…

Така не ще се боят и бягат от мен

нещата, които са ми скъпи на света,

съществата, които обичам…

Струва ми се, че живея в истина и чистота,

и в живота си

няма какво да отричам!

Затова едничката ми цел в живота

и моя мечта

е да запазя вътре в сърцето си топлота…

 

Така ще зная-

когато срещне ме някога

случайно, вървяща с тихи стъпки, Любовта-

не ще побегне,

не ще се уплаши от мене тя,

а ще познае- без външен белег!-

едно от своите чеда,

бродещи по света,

странно топли- дори сред студа…

Те- чедата на любовта,

с толкова различен живот и съдба,

и с така подобни сърца…

И ще кацне тихо и спокойно

на рамото ми тя,

за да върви с мен по пътя,

по света…

 

Затова, след цялата болка и тъга,

когато случайно срещна по пътя някой,

през някой хубав ден,

изгрява топла усмивка на моята уста…

Поглеждам го в очите и зная-

той заслужава това…

И дори да не му се усмихне-

на непознатия- света,

ще му се усмихна аз при среща

в слънцето или в дъжда…

И странно- сълзите ми никой не видя,

отронени в уединение и самота,

но усмивката видяна е- когато грейне тя!

Скрито е толкова много

в усмивка една…

 

04.02.2002  

което съм писала отдавна... Още в зората на моят "творчески път"... Но все още вярвам в същите неща...:) Макар че вече не се налага да "запазвам" у себе си вродената ми и така нужна топлота от студа- просто вече не ме обгражда студ, а топлота... Сигурно я заслужих........ ;)))

:)))) за топлината...
Топли сърцето!

Благодаря ти за коментара, wildroses :)