Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2007 12:00 - Едно мое старо стихотворение... Подарявам го на онези, които са още там и чакат радостта..
Автор: candysays Категория: Изкуство   
Прочетен: 895 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2008 16:00


КАТО ПЯСЪК

 

Младост два пъти няма…”(японска поговорка)

 

Колко тежко е чувството,

което ме мъчи сега-

че като пясък през разтворените пръсти

на моята ръка,

отива си от мен младостта.

Моята- едничката!- младост…

Ей така- без да си имам никого,

без радост.

 

Разбрах и жалих за толкова много неща…

Защо винаги нейде другаде

са щастието и радостта?

Все при други хора-

заслужено или не,

може би случайно, просто ей така…

На съдбата по някаква прищявка.

Не се ли ражда несправедливост така?

 

Някои ще кажат- в моите ръце е това

съдбата си да променя…

Но аз вече нямам сили,

не мога без помощ от нечия страна,

без малка помощ от света,

без никакъв знак от отсрещната страна-

без тях не мога напред да продължа…

 

Вече видях толкова много болка и тъга,

и състрадание, и горчивина-

всичко докрай преживях.

Нищо не предадох.

От горчивата чаша

нито капка не отлях,

нито капка на земята не разлях…

Но сега пак връща се старата болка при мен- 
като у дома…

Не виждам вече смисъл 
отново и отново да я преживявам-

точно каквато вече я познавам…

 

Така се чувствам понякога-

в порочен кръг, от който изход няма…

Но защо да се отваря отново в мен

зарасналата вече рана?…

И виждам себе си-

като играчка в ръцете на съдбата.

На моята съдба…

Нима ми повелява тя:

като пясък през пръстите на разтворена ръка,

да оставя да изтече младостта?…

Моята младост.

Без никого, без радост.

 

Та нали- разказват древни приказки-

може само една сълза да разтопи

ледени замъци дори…

Защо нито една моя сълза,

това да стори не можа-

да разбие тази моя самота…

 

Има ли смисъл вечно да се повтаря

същата игра?

Докато не отлети от мен младостта…

И при мен да остава само вечната тъга…

И заради моето безкрайно търпение-

да обвие младостта ми забвение?…

Най-големият абсурд 

е да чувствам- преди още да е изтекъл пясъка

как се случва всичко това…

Да го осъзнавам с безкрайна яснота.

Да протягам своята ръка

към младостта,

когато тя е още в мене,

още във вените ми тече…

И да се опитвам да я догоня,

сякаш вече

е толкова далече…

Все да чувствам-

а може би се заблуждавам?-

че за едно е твърде късно,

за друго- твърде рано…

 

Съдба- рана.

Други думи нямам…

Може би решението е лесно-

от мен на една ръка…

Но устремена е моята ръка

единствено към младостта ми сега.

Как не искам да я оставя да изтече

като пясък от разтворена ръка…

 

Вече не виждам смисъл в тази игра.

Игра с моите чувства на някаква

странна, сляпа съдба…

Безутешна е тази самота.

Която понякога тече във вените ми

вместо кръвта-

тече в тях като насъщна река…

Не искам да оставя да изтече

моята младост!

Както винаги досега.

В самота и без радост…

Като пясък през пръстите

на разтворена ръка…

 

Не мога да прочета-

каква съдба

пише там- на дланта…

Може би пише,

че в мене е още младостта…

Че във вените ми още тя тече,

и тупти

в моите гърди.

Дори в моите сълзи.

 

Пише там- на дланта:

в мен е младостта!…

Сега…

 

06.03.2002


Тагове:   още,   мое,   онези,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. antinous - ~antinous~
16.01.2007 13:30
И аз вече не се чувствам така, но стихотворението е красиво!
цитирай
2. candysays - Благодаря ти!
16.01.2007 14:14
:))) Усмивки за теб, antinous :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739160
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип