Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2007 13:59 - За милиардите...
Автор: candysays Категория: Изкуство   
Прочетен: 3230 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 16.03.2007 14:58


Така добре познавам ада,
дали някога и рая
така добре ще опозная?...
Но повече от всичко,
аз познавам тази тъжна земя,
откърмила милиардите си чеда...
               *  *  *
И сред милиардите хора,
тъкмо с теб двама се намерихме,
и решихме да сме си опора...
В този безумен кръговрат на промените,
в потока на времето,
сред милиардите хора...
              *  *  *
И все така- опознавам тази тъжна земя,
и като нея сякаш протягам
в тъжно очакване ръка
към вечността...
...разпаднала се тук на милиарди мигове...
...на милиарди души и хора...
Все така гледат ни безмълвно 
и милиардите звезди отгоре...
             *    *   *
И все така
утрото е не по-мъдро,
а просто по-различно от вечерта,
и деня все така
се различава от нощта...
...понякога както ада от рая...
Все така...
           *  *  *
И понякога се загубвам 
някъде по средата на пътя...
...и протягам безпомощно ръка...
И просто съзерцавам тази тъжна земя,
нито през розови, нитовече през черни очила...
Тази земя, продължаваща да кърми
милиардите си чеда...
Все още...   Все така...
            *  *  *
А междувременно се разпадам отново
на милиарди късове,
и в тях сърцето ми тупти
и плаче,
и за цялост зове...
А нейде- според делата ни-
Някой нашите съдби кове...

14.03.2007, София



Тагове:   милиардите,


Гласувай:
0



1. bamby13 - Когато загубиш пътя и тъмна е нощта и ...
15.03.2007 14:15
Когато загубиш пътя и тъмна е нощта и нито една от милиардите звезди не се вижда , тогава си спомни къде точно си искалa да отидеш, остави инстинкта ти да те води и ще се отзовеш на точното място :-))Силата е в теб, довери и се...
цитирай
2. candysays - Дано... Бамби, благодаря ти за това мило писание...
15.03.2007 14:28
по повод моето (което нахвърлях снощи...:)
...Зная аз за силата, и че тя е в нас, макар дълбоко заровена понякога, и й се доверявам... И все пак... човешко е някак... нормално е... човек да се обърква от време на време (периодично... циклично...) и да изгубва пътя (или поне да се чувства така...- уплашен, объркан, тъжен, изгубен...)
От време на време... Мисля, че е неизбежно... Поне за човек като мен, който мисли (и чувства!) за хиляди неща едновременно, и се опитва да ги натъкми всичките някак в пъзел, да ги подреди, да знае, че всичко е наред...
...А човек просто никога не може да бъде сигурен в това дали живее живота си по най-правилния начин... И, да, знам за сърцето, моето си го чувам достатъчно ясно, това не ме тревожи... Но се тревожа, че просто никога почти не може всичко да е наред, и всички да са добре и доволни.... И това ме гложди...
...Защото го желая просто...
...Но това не е по силите на един човек... да го реши... ВСИЧКОТО... Да подреди ЦЯЛОТО... веднъж завинаги....

C'est la vie, уви... :) Просто ми е тъжно, иначе всичко около мен е сравнително наред, няма никаквми тежки драми и проблеми, и се радвам за това... И все пак ми е тъжно... Защото ме глождят отвътре въпреки всичко разни неща... Стремеж всичко да е по-добре, по-наред... Да е съвършено, мамка му... А просто това е почти непосилно.
Уви...

(извини ме за това излияние, скъпа Бамби... Лек ден все пак :))*
цитирай
3. radalia - Ей, момиче...
15.03.2007 15:28
Не изпадай в такива настроения и размисли...
Сами себе си изяждаме...
цитирай
4. bamby13 - Уффффф...всичко това е така
15.03.2007 15:35
всеки от нас има периоди в които..се оплта в мислите си и не знае къде е началото, къде е края. А те мислите едни такива накъсани, разбъркани, враждебни дори и колкото по-го мислиш, толкова по тегаво ти става и толкова повече не ти стига въздух.Това е неминуемо кохато си човек чувствителен и раним. Единствено ако човекът е фабрика за лайна( извини ме за натурализма) морето му е до колене и от нищо не му дреме.А нищо не е съвършенно и нищо няма само една страна. След дъжда винаги изгрява слънце :-)
Усмивка
цитирай
5. candysays - Опитвам се, Radalia, и ще продължа да се опитвам...
15.03.2007 15:38
да не изпадам в такива настроения, но ми се случват, за добро или зло...
Вярно е впрочем, че понякога "сами себе си изяждаме"... Така е устроен човека- по-лесно забелязва негативното, дори да е само едно, за сметка на 50 позитивна неща (примерно)... Явно това е така, защото трябва да мислим как да решим и това едно негативно... Друг е въпроса, че и да го решим, след това винаги се появява друго и т.н. и т.н. до безкрай... запълваме "пробойни" в бента... на живота... (ама че метафора измислих...:)

Както и да е. Благодаря ти. За всичко. За вниманието. За думите. И за загрижеността... усещам я. :)*
цитирай
6. candysays - Бамбичке скъпа моя!.... :)))*
15.03.2007 15:40
Благодаря ти .... от сърце... и аз мисля така... абсолютно.
Така че се подписвам под твоите думи и аз (ако позволиш ;-)

Усмивка и от мен, и прегръдка :))* {}
цитирай
7. bamby13 - :-)
15.03.2007 15:45
Daaa, priemam suawtorstwoto s usmiwka
:-*
цитирай
8. candysays - :))
15.03.2007 15:47
:-* :-**
цитирай
9. sunflower - Не знам какво го е причинило ...
15.03.2007 16:18
... но е много хубаво!
Целувам те! :)*
цитирай
10. candysays - :)* Приемам целувката ти, Съни... :)
15.03.2007 16:35
Ами, нищо конкретно не го е причинило, просто лудницата от мисли в главата (а и в сърцето) ми, която настава понякога... :))
Успявам да я заглуша тази лудница в общи линии (и по стара изпитана рецепта) с надуване на любима музика, и чаша (чаши) вино... Та да ми се поотпусне душата...
Просто наистина съм човек, склонен да се тревожи, и да иска така да подрежда нещата (или те да се подреждат сами), че колкото може повече хора да са щастливи накрая... А това е много сложно нещо. Наистина е почти непосилно...
Радвам се, че ти е харесало творението ми все пак...:)*
цитирай
11. almostanonymos - :)
15.03.2007 20:08
:))
цитирай
12. candysays - @ Az-
16.03.2007 10:08
Благодаря ти за коментара. Така е, но понякога всичко е въпрос на настроение....
Усмивки и за теб :-)))*
цитирай
13. candysays - @ almostanonymos- :)
16.03.2007 10:08
:-)))))))))))*
цитирай
14. tera - чудесно е,
19.03.2007 16:47
че сте се намерили двамата сред милиардите :)
цитирай
15. candysays - Благодаря ти, tera :))*
20.03.2007 09:48
Да, чудесно е!.........................*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281021
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...