2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2418 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2007 17:45
Привет!
Картини на гениалния художник и творец Салвадор Дали вече са публикували някои хора в своите блогове- например dianalov- тук и тук...
Както и lemonpie & bamby13...
И още други уважаеми съблогъри навярно ;)
Но!...
Но реших, че трябва да имам тази красота и в своя блог :) Поне част от нещата му... Ще ги "омешам" и "илюстрирам" тук-таме с цитати- поговорки и мои стихове... Така надявам се ще дам и своя принос, за да обновя "старата тема" за картините му, и ще създам един наистина красив пост!...
--------------
Да започваме пътешествието в света на красотата, изкуството и въображението...
Книгата е прозорец към света...
И дава полет на духа...
но:
Който има ум повече, отколкото е необходимо, полудява. (киргизка поговорка)
В една глава цялата човешка мъдрост не може да се побере... (асирийска)
-----------
Дон Кихот биещ се със вятърните мелници...
&
Една пеперуда
до мен долетя
от източен вятър довяна.
Донесе ми пръстен
и силна вода
от живите дни на океана.
Видя на дъската
своите сестри,
пробити с карфици,
и тихо заплака за мен,
за моите убийци.
Аз съм пеперудата
на тази дъска,
забодени с другите
сме част от колекция.
Кърфиците бляскави
бяха наши мечти,
но само свободни от тях
отново ще летим.
Изгрява на тъмен фон
сладка луна
и казва: "лапни ме,
защото съм цяла".
Така ще попитаме
горския цар
и той ще прошепне:
"вадете иглите!"
Защото пеперуди
с игли не летят,
острието пробожда
душите.
Обичаш ли
да си съвсем една
от другата страна.
Докоснат ли
пеперудата,
тя вече отлетя.
("Част от колекция"- Нова Генерация...)
-------------
Колкото и високо да я хвърляш пепелта пада надолу; както и да обръщаш светилника- пламъкът му се стреми нагоре... (монголска)
***
Вчера се разплаках,
щом влязох във църквата,
плачех и се молех през сълзи
без думи и със свещ във ръка...
И в този миг усещах безкрайно чиста
своята душа...
Дълго, много дълго в сърцето ми неспирно валя.
Но най-накрая и на моята улица слънце изгря...
А аз продължавам не да тлея, а да горя...
И утрото дочаках, и виждам деня...
Понякога скръбта е приятел...
Шанс за пречистване... Чистота.
-----------
Въпрос за размисъл ;) :
Кое е първо- яйцето или кокошката?...
Няма нищо, което вече не е било на земята...
(осетинска поговорка)
-----------
Защо ли дните ни препускат
като отвързани коне,
и бързо някак преминават
през душите и телата ни,
и взимат от тях каквото могат те?....
Но все пак зная- нещичко остава
да свети в мрака-
и това е Същността...
Тя- дори обвита във мъгла- остава
да осветява пътя ни като ярка звезда...
И нужна ли е самотата,
за да осъзнаем
колко дълбоко се нуждаем
от нечия човешка топлина...
От топлината на друга душа,
която -по пътя- да ни сгрява...
Аз зная- Същността остава...
За да се срещнем накрая-
в безкрая!-
без грам суета...
В любовта....
-------------
Аз съм огнено момиче,
и след вятъра
продължавам
да тичам….
Аз съм огнено момиче,
и в моите очи
древни огньове горят-
хиляди огнени паралелни
светове и любови
изгарят сърцето ми…
На древни клади-
за мир и обич
между боговете и хората
ежедневно аз принасям жертва…
В очите ми- пламъци скрити
издават мъдрост и любов,
неподвластни на времето,
идващи сякаш от безброй векове…
На вечен огън
моята вяра-
в Бог и във хората
като желязно ядро се кове…
Изгаря огъня на живота понякога
мойте крехки пеперудени криле,
но винаги, винаги
за нов живот след това възкръсват те…
В мен гори-
и аз го поддържам!-
огъня вечен на вярата,
че любовта ще спаси
нашите души...
Аз съм огнено момиче
и към вечните истини
аз не спирам да тичам...
----------
Следва продължение...
17.07.2007 19:04
Прогължавай да дерзаеш!
Поздрави:)
Но не си разбрала идеята ми в случая добре- нямах предвид да представям творбите си "в "калъфите" на вече създадени произведения", както си си помислила, а просто обичам синтеза на изкуствата- да посочвам съвместимостта и (взаимо)връзката между съвсем различни творби- музика, текст и образ например- това съчетание е най-прекрасното възможно, особено ако е направено с вкус :) В киното например това е принципа. Един филм се гради и от образи, и от текст, и от музика... И става едно прекрасно цяло.
Това имах предвид, тази идея, този синтез (на изкуствата), макар и в един малък и скромен мащаб.
Поздрави :)
17.07.2007 22:16
Погледни от тази страна на нещата. Когато илюстрираш някой свой стих с картина на някого, той губи част от смисъла си. Да, киното е отличен пример за необходимостта от съчетаване на различни неща. Стиховете са друго нещо. Когато човек ги чете, най-хубавата част е, че сам си предствя как изглеждат. Акогато имаш вече пред себе си вариант на това изображение, вече неможеш да си го представиш напълно.
Малко не ми тече гладко мисълта, но дано ме разбираш.
Все пак това не е някакъв "продукт", финално издание, което ще се публикува някъде, това е просто един пост, един опит... "Есе"...
;)
18.07.2007 13:50
Наистина има резон в думите на mildesa!
Въпреки,че и аз към някои мои стихчета(правя опити от скоро) съм добавяла снимка,някак да илюстрирам чувствата си.И въпреки това,тази картина не може да изрази това,което чувствам.Но до някъде се връзва...Само до някъде...
Не зная и аз, дали геният на твореца оправдава липсата на човечност у него, но аз определено мога да се възхищавам истински и по някакъв начин да приема вътрешно като пример само творци, които са запазили и дори усилили човечността си, въпреки дарбата и гения си. Има и немалко такива. За мен те са по-стойностните -защото освен ценни като творци, са и ценни като хора, като (общо)човешки послания... И затова мога да ги обичам искрено... Например (един от моите вечни светли примери :) -Достоевски...
Поздрави и ти благодаря за коментара :)
Благодаря ти за коментара... Разбирам те.
:*
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...