Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2012 13:48 - Изкушението на Безкрайността
Автор: magicktarot Категория: Изкуство   
Прочетен: 4655 Коментари: 8 Гласове:
10

Последна промяна: 16.01.2012 15:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Като малка Сузи се бе сблъсквала с парадокса (апорията или главоблъсканицата) на Зенон от Елея за Ахил и Костенурката.  Срещала бе и този за Стрелата, за Житните зърна, за Стадиона. После ги бе забравила.

     Когато порасна, отново попадна на тях. Случайно. Поне привидно случайно. И се учуди! Спомни си, че когато бе в шести клас парадоксът за Ахил и Костенурката й изглеждаше съвсем ясен, точен и ... логичен. Не виждаше нищо парадоксално в него. Това си беше Истината и само Истината. Простата истина, чистата и обикновената. Ежедневната, конкретната и генералната.

     Но сега... Сега вече бе друго. Нямаше и помен от Истина. От Тривиалност, Обикновеност, Леснота, Яснота, Генералност.

     Сега имаше Неяснота, Липса на логика, Главоблъсканица, Тъмнина... С една дума – Безкрайност. Това имаше...

     Не, Сузи не усещаше да притежава Безкрайността. Просто някак я усети. Без да иска. Почувства и дори видя присъствието й. Но не повярва в него.

      Как започна всичко това отначало? Сузи четеше едно есе на Борхес – „Вечното надбягване между Ахил и костенурката”. Дотук добре. Но в есето авторът бе дал толкова задълбочени и обхватни становища по отношение на този парадокс и опитите за оборването му от страна на световни философи и мислители, че нямаше как читателят, в лицето на Сузи, да не се хване за главата! И да не усети, види, чуе, пипне, помирише и вкуси Безкрайността...

...

     Няколко думи за парадокса. Ахил и Костенурката ще се надбягват. Той бяга десет пъти по-бързо от нея, затова й дават десет метра преднина. Тръгват. Когато Ахил пробяга тия десет метра, костенурката ще е пробягала един метър, когато Ахил пробяга този метър, тя ще е пробягала един дециметър. Ахил пробягва дециметъра. Костенурката вече е пробягала един сантиметър отгоре. Той пробягва и него, но тя вече е минала още един милиметър... И така до безкрайност – доколкото може да се дели милиметърът. А той може да се дели безкрайно... От парадокса излиза, че Ахил никога няма да надбяга костенурката.

     Същото е със стрелата. Една стрела лети и трябва да премине определено разстояние. Във всеки един момент от полета тя се намира в определена точка, в която всъщност е в покой. Траекторията й е сбор от точки на покой. Покоят се счита за равен на нула. Сбор от безкрайно количество нули дава отново нула. (Според Зенон, поне както твърдят авторите, които го описват, движение не съществува. Или – с други думи – нищо не може са се случи в пространство-времето)

     Борхес добавя описанието на един друг подобен парадокс, известен на Изток и доказан от софиста Джуандзъ. Става дума за китайската легенда за скиптъра на императорите от династията Лян. Този скиптър се скъсявал наполовина при всеки нов владетел. Борхес пише: „Осакатеният от много династии скиптър все още съществува.”. Ето, опростено, какво визира тази апория. Една пръчка се счупва на две равни половини. След това остатъкът на още половина, след това отново, и отново, и отново. Всяка една новополучена пръчка ще може да се раздели наполовина. И така пръчката никога няма да свърши. Защото колкото и да се смали, тя винаги ще има среда, в която да се разполови. Затова и скиптърът е останал до днес. И май това със скиптъра е напълно вярно...

...

     Сузи четеше есето (по-точно – двете есета) на Борхес. В тях той бе цитирал много учени, мислители, писатели и философи – Аристотел, Дж.Х.Луис, Хобс, Джон Стюарт Мил, Анри Бергсон, Уилям Джеймс, Бъртранд Ръсел, Секст Емпирик, лорд Байрон, Тома от Аквино, Лайбниц, Херман Лотце, Ф.Х. Брадли, Луис Карол, Ешер, Рене Декарт, Георг Кантор, Гомперц, Кант, Шопенхауер, Новалис, Данте Алигиери, Агрипа, Кафка, Николай Кузански... Едни правят опити да оборят парадокса, други добавят към доказателствата и обясненията нови доказателства – който се е занимавал с философия със сигурност е запознат с повечето доводи, изводи, полуизводи и отворени въпроси...

     Сузи се впечатли от заключенията на двете есета, и дори уставно ги сканира в електронния си дневник:

     Първо:

    „Това е краят на моята бележка, но не и на нашата главоблъсканица. Парадоксът на Зенон от Елея, както посочва Джеймс, е посегателство не само срещу реалността на пространството, но и срещу най-неуязвимата и фина реалност на времето. Ще добавя, че той превръща в тревожно приключение живота във физическо тяло, застиналата неизменност, потока на всекидневието. Подобен обрат се дължи на една-единствена дума – „безкрайност”, дума (а след това и понятие) будеща безпокойство, която безразсъдно сме създали и която, веднъж допусната в някоя мисъл, се взривява и я убива. ... Боя се, че след тъй компетентните мнения, които изложих, моето ще се стори колкото дръзко, толкова и тривиално. И все пак ще го изкажа: парадоксът на Зенон е необорим, освен ако не признаем идеалността на пространството и времето. Нека приемем идеализма, нека приемам конкретното нарастване на възприемането, и ще избегнем множащите се бездни на парадокса.

     Да посегнем на нашата идея за Вселената заради това късче елинска тъма? – ще попита моят читател.”

     Второ:

   „”Най великият магьосник (пише знаменателно Новалис) би бил оня, който омагьоса самия себе си до такава степен, че да приеме собствените си фантасмагории за самостойни явления. Не е ли такъв нашият случай? Аз предполагам, че е такъв. Ние (неделимото божество, което действа у нас) сме сънували света. Сънували сме го устойчив, тайнствен, зрим, вездесъщ в пространството и непоклатим във времето; но сме оставили в неговото здание тънки и вечни пролуки за безразсъдното, та да знаем, че е лъжлив.”

...

     Впечатли е слабо казано. От всичко това Сузи остана с усещане за дзен-будистко преживяване. Така да се каже – тя чу звука от пляскането на една ръка. Дали това беше Безкрайността? 


16.01.2012г. Magicktarot




Гласувай:
10



1. gtsh - Много обичам
16.01.2012 14:15
такива задълбавания.

"Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
И двете не бива да търся и да предполагам само, сякаш са забулени в тъмнина, или като че са в трансцендентната сфера извън моя кръгозор; аз ги виждам пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за своето съществуване.
Първото започва от мястото, което заемам във външния сетивен свят, и разширява връзката, в която стоя, необозримо далеко със светове и светове, и системи от системи, освен това още и в безгранични времена на тяхното периодично движение, на тяхното начало и продължителност.
Второто започва от моето невидимо Аз, от моята личност, и ме представя в един свят, който има истинска безкрайност, но който само разсъдъкът може са проследи и с който аз познавам себе си не само в случайна, но във всеобща и необходима връзка.
Първата гледка на безчисленото множество от светове унищожава, така да се каже, моето значение като животинско създание, което трябва отново да върне на планетата (една само точка от вселената) материята, от която е сътворено, след като за късо време (не се знае как) е било снабдено с жизнена сила.
Втората, напротив, безкрайно издига стойността ми като интелигенция чрез моята личност, в която моралният закон ми разкрива един живот, независим от животинската природа и дори от целия сетивен свят, най-малкото доколкото може да се заключи от целесъобразното определяне на моето съществуване чрез този закон, което определяне не е ограничено до условията и границите на този живот, а по-скоро отива до безкрайност…

Кант, из заключението на "Критика на практическия разум"
цитирай
2. kite333 - Мммм....тази Сузи да няма
16.01.2012 15:14
случайно друго име :))))))
цитирай
3. magicktarot - 1. gtsh, Привет! Водиш си и Кант за подкрепление, а!? :))))
16.01.2012 15:40
Малко му е тази критика на практическия разум, малкооо! :)))

Благодаря ти за този цитат! Покрай Борхес аз също съм споменала Кант в постинга, мда... Хората, занимавали се с "тези въпроси" не могат да бъдат изброени - и слава Богу! :)
цитирай
4. magicktarot - Хитрушо! :))))
16.01.2012 15:41
kite333 написа:
Мммм....тази Сузи да няма случайно друго име :))))))

Тя има много имена, така си е! ;)))))
цитирай
5. gtsh - Малко му е тази критика на практи...
16.01.2012 17:56
magicktarot написа:
Малко му е тази критика на практическия разум, малкооо! :)))

Благодаря ти за този цитат! Покрай Борхес аз също съм споменала Кант в постинга, мда... Хората, занимавали се с "тези въпроси" не могат да бъдат изброени - и слава Богу! :)

И обре че си го споменала, та за Кант да се сетя. Че иначе можеше да подхвана цитати с черногледия Хесе и Степния му вълк и щеше да ме намрази Сузи.
:-)
цитирай
6. magicktarot - Сузи е луда по Херман Хесе! :)
16.01.2012 18:57
gtsh написа:

И обре че си го споменала, та за Кант да се сетя. Че иначе можеше да подхвана цитати с черногледия Хесе и Степния му вълк и щеше да ме намрази Сузи.
:-)

Но предпочита "Сидхарта" пред "Степния вълк"...:)
цитирай
7. mt46 - Парадоксът на Зенон
18.01.2012 23:23
е пример за тесногръдието, ограничеността на математическата кабинетна мисъл...
ПП: И аз обичам Х. Хесе /"Сидхарта", "Демиан", "Нарцис и Голдмунд" - пътуване към Изтока/... :)
цитирай
8. magicktarot - Марине, ти ги разби Зеноновци и пр.! :))))
19.01.2012 00:00
mt46 написа:
е пример за тесногръдието, ограничеността на математическата кабинетна мисъл...
ПП: И аз обичам Х. Хесе /"Сидхарта", "Демиан", "Нарцис и Голдмунд" - пътуване към Изтока/... :)

Приличаме си с тебе по вкусове! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magicktarot
Категория: Забавление
Прочетен: 2719233
Постинги: 353
Коментари: 5567
Гласове: 14953