Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2018 13:50 - Та той има глас за 100 баритона!
Автор: 1997 Категория: Изкуство   
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Знаменитият певец Стоян Попов е получавал възхищението на кралски фамилии, бисовете на критиката, на омагьосаната публика от цяла Европа и от цял свят
Дума 10. Февруари 2017 , брой: 29 Михо Червенков
Стоян Попов е роден на 21 октомври 1933 г. в голямото и хубаво село Момина църква, Бургаско, което е и мое родно село, там в митичната Странджа планина, само на седем километра от връх Керван сарай, по който се е проточила границата със съседна Турция.
Откак помня, баща му поп Стефан (Станко Ангелов) беше свещеник в селото. Роден е в Лозенград, остава кръгъл сирак и по време на Балканската война с баба си бяга от масовите кланета в свободното Отечество.
Като малък с майка ми с трепет съм престъпял черковния праг. Свещеникът беше млад, висок, строен, хубав, а когато запееше, наистина бе ангелогласен.
На Стоян и фамилното му име е Попов. Вечер, както във всички къщи в селото, и в техния дом си светят с газена лампа, трудно е за четене. И майка им, тогава млада и кипра, след вечеря ги гушне с братчето му и им пее стари народни песни. Стоян слуша, започва и той да пее, отдава му се.
- Един прекрасен ден баща ми донесе вкъщи грамофон с много плочи - разказва за онова време Стоян. - Аз го обсебих и пеех заедно с него. Веднъж ме чу съседка, спря се и погледна към отворения прозорец:
- Много хубаво гласче имаш, ще станеш голям певец.
С отличен успех завършва прогимназията и се записва в Първа мъжка гимназия в Бургас. Всичко е непознато за начинаещия гимназист, но е ново, хубаво и го вдъхновява. Един ден в час по български език учителят пита може ли някой да изпее историческа народна песен. Стоян запява "Турчин робини караше", а след като свършва, вижда, че учителят, изправен до катедрата, плаче, а също и съучениците му.
Идват и първите сърдечни трепети. Още в гимназията Стоян се среща с бъдещата си съпруга Сия и по-късно писмата летят между тях. И гимназията завършва с отличие, но поради произхода му, пътят към висшето образование за него не е постлан с червен килим. А и баща му казва, че повече не може да го издържа, няма средства.
Приемат го на работа като сондьор в мина "Росен". Бързо се сприятелява с всички и при всеки удобен случаи пее. Главният геолог бил руснак с "хармошка", а Стоян знае и пее всичките им песни: "Ей ухнем", "Дубиночка", "Стенка Разин"...
- Ти не си Стоян Попов, ти си Фьодор Шаляпин! - му казва с възхита руснакът.
Когато идва време да постъпи в казармата, получава повиквателна за трудовите войски - трудовак. Работата е тежка. Но по онова време се обръща голямо внимание на художествената самодейност, сформирани са певчески колективи в поделенията. Така Попов попада на подходящото за него място - дирижира и сам участва в хора на ротата, а после и на дружината.
Той е на строежите на Девня, след това го преместват във Варна по изграждането на Корабостроителния завод. Работят по цял ден, но вечер войниците пеят и гласът на Стоян се носи навсякъде. Където и да участва, проличава, че има глас, дарба да пее и то каква дарба!
Организиран е общ преглед на художествената самодейност във Варна. В журито е и Киркор Киркоров, диригент на Ансамбъла на трудовите войски. Бързо оценява възможностите на Стоян Попов, радва се на неговия мощен и красив глас и прави постъпки за изпращането му в София и включване в Ансамбъла на трудовите войски. По този повод Стоян ще сподели, че е "започнал нов етап в живота му".
Репетициите вървят успешно, Стоян бързо напредва. Първото представяне е в зала "България" през 1954 г., когато е галаконцертът на ансамбъла. Подпомаган от двама колеги, той пее солото на "Амурски вълни". Бурните аплодисменти са израз на големия успех, за него вече започва да се говори и пише с най-високи оценки.
По-късно срокът на военната служба изтича, идва уволнението. Стоян отново е в Бургас и търси работа. Случайно научава, че в местната опера ще има прослушване за хористи и се явява. Слушат го и го питат:
- Момче, ти за какъв се явяваш?
- За хорист - отговаря Стоян.
- Какъв хорист, ние такъв солист нямаме и не сме имали! - възкликва диригентът Васил Лолов.
Бургаската опера е самодейна, няма щатни длъжности, но ръководството е твърдо решено да го спечели за състава и го назначават на административна длъжност, колкото да е на заплата. През деня той е домакин, касиер, снабдител, помощник-режисьор, завеждащ постановъчната част, а вечер пее на сцената. Още е съвсем в началото, а вече му правят неочаквани предложения:
- Започнах да играя централни роли като Бартоло в "Севилският бръснар", а композиторът Марин Големинов току-що бе написал операта си "Ивайло", чу ме и предложи да изпълнявам главната роля в Софийската опера, но аз категорично отказах.
През годините връзката му със Сийка Христова не е прекъсвала. Оженват се. Тя е учителка. Заплатата на Стоян е малка, но любовта и мечтите им са безкрайни - понесени от бързея на живота, преминават много трудности и остават верни до край.
Той много пъти ще каже:
- Където и да бях, мислех за семейството, исках по-скоро да се завърна в България!
През това време в Бургас се строи летен театър - завършен е през 1958 г. Откриването е много тържествено, присъства правителствена делегация начело с Тодор Живков. В програмата участва и Стоян Попов. Като го чува, "простият селянин от Правец" казва:
- Аз в Софийската опера не съм чувал да пеят така хубаво, кое е това момче?
- Ами, Стоян Попов - отвръщат му.
- Веднага да го пратим да учи в Италия!
След два дни го представят на Живко Живков, тогава министър на просветата и културата, който още с влизането го поздравява:
- Честито, младеж, отпуснахме ти 800 долара стипендия. Заминаваш за Италия да учиш!
Но Стоян Попов е изненадан, все още не е мислил да става певец. Отказва!
- Този килим, на който си стъпил, е пропит от сълзите на твои колеги, които искат да ги изпратим - шашнат е министърът, - а ти не искаш. Защо?
Стоян обяснява, че има семейство, малко дете, но това, което е най-важното, е, че няма музикално образование, не може с тази музикална култура да ходи в чужбина и да излага родината.
Взети са мерки, направено е необходимото и е приет за студент в Консерваторията в класа на световноизвестния български певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. Негови ученици са едни от най-ярките гласове на родната сцена.
Но възникват куп проблеми - нямат жителство, не могат да назначат съпругата му никъде на работа, нямат квартира! С много тичане, ден след ден, всичко това остава зад тях.
Трудностите по пътя на развитието са много, но не плашат бъдещия баритон от най-висока певческа класа. Той е слушал тихите и упойващи разкази, или както той ги нарича "много легенди" на баща си и дядо си за техния род, за прадядо му поп Атанас, получил прозвището Атанас Лютий (1835-1878), за това, че по време на робството защитава българщината, уговаря хората да не плащат данък на гръцкия владика. И не само това - удря плесница на владиката, изгонва го от черквата и въвежда в селото четенето на светото евангелие на славянобългарски език вместо на гръцки. Така Стоян наследява от своите предци борбеност, и постига всеки успех с труд и прилежност, с доброта и постоянство.
Професорът е много внимателен, но и много взискателен, започва напрегната работа, която го увлича все повече, денят и нощта се сливат. Още в началото, при първите уроци, се оказва, че гласът на Стоян Попов е без предели! По-късно той разказва:
- Професорът кани Николай Гяуров да му стане асистент и му възлага да ме разпее в съседния кабинет. Стигам до горно до, започвам да връщам, връщам и... няма край. Гяуров скочи и вика: "Маестро, какъв е тоя глас, какво е туй чудо!"
Но опитният педагог преценява, че предстои много работа по шлифоване на гласа и още, и още...
В София през 1959 г. като студент се явява заедно с Бургаската опера на фестивала на самодейните опери, където пеят "Бохеми". Председател на журито е директорът на Софийската опера Димитър Петков, който слуша първокурсника, остава възхитен и го кани там да пее, но проф. Бръмбаров не дава съгласие, не иска да се раздели със своя възпитаник и Попов продължава обучението си в Консерваторията.
Възможностите му все повече нарастват. Още като студент той завоюва златен медал! Това става през 1962 г. на VIII младежки фестивал в Хелзинки, Финландия. В групата за участие той е включен заедно с Никола Гюзелев, Димитър Петков, Тодор Бонев, Цветанка Аршикова и други. Преди заминаването се получава известие, че се е родил син на Стоян - Стефан. Стиснал ръката му, професорът му честити и възкликва:
- Ти получи златен медал от жена си, сега трябва и ти да й донесеш златен медал от Хелзинки.
Така и става. Попов се връща със златен медал:
- Спечелих между 35 баритона. Бяхме 5 души от България и обрахме всички златни медали! - споделя той.
Това най-високо отличие е признание за труда и таланта му. И от много страни импресарии, след като го чули, се редят да го канят за техните опери. На всички отказва с думите:
- Аз съм българин и ще работя за България!
Държавният изпит взема с отличие. Още през 1965 г. заминава за Куба с петима колеги. Там са няколко месеца, жънат големи успехи, присъдено му е званието "Почетен гражданин на Хавана". Започва грандиозната кариера на баритона Стоян Попов у нас и по света.
Стоян Попов и още група колеги от Националната опера предприемат, както той споделя, "триумфален поход" с: "Хованщина", "Княз Игор", "Борис Годунов", "Дама Пика". Започват през 1969 г. Това са първите големи турнета. С Борис Христов са в Неапол, след това - във Виена и други градове.
Европа е възхитена, посреща ги "на колене". Но изключително големият успех е в Москва, в Болшой театър, също с "Хованщина", и Стоян Попов още помни отзивите: "Че това нещо у нас, в Русия, не е правено!"
В Рим също пеят "Хованщина" и то в много силен състав: Никола Гюзелев, Надя Афеян, Любомир Бодуров, Димитър Петков, Стефка Минева, Любомир Михайлов, Александрина Милчева, Стефан Еленков.
- Това продължи до 1986 г. - споделя Стоян Попов - и благодарение на Националната опера направихме световна кариера.
А годините вървят, расте малкият Стефан, син на Стоян Попов, за който като малък в село Момина църква е полагала грижи баба му, която и на него пее стари народни песни. И той тръгва по попрището на баща си, завършва Държавната консерватория в Букурещ, започва певческата си кариера в Букурещката опера, също баритон, и остава там. Искал е да докаже собствен стил и възможности извън популярността на своя баща. Това го лишава от близостта на родители, в България идва на гости, обича родината, но отдаден на операта, постига по собствен път, също свои високи върхове. И дъщерята на Сийка и Стоян Светлана се е отдала на музиката.
При честване на 70-годишния юбилей излиза от печат книгата на Марина Гочева "В света на Стоян Попов". На базата на огромен фактически материал авторката задълбочено проследява изграждането и възхода на големия певец и артист. В малкото уводни думи към книгата Михаил Ангелов отбелязва:
"От момента на първата ни среща, когато Стоян Попов беше мой студент, аз бях завладян от неговата гласова магия-мощ, диапазон и от онзи неповторим тембър, кодиран в гърлото му, от силата, красотата и гордостта на Странджа планина".
Критиците във Франция, Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Испания, а също и тези от Русия, Мексико, Бразилия и Куба са прехласнати и не пестят суперлативите си за Стоян Попов.
Париж:
"Стъписващ по сила и красота баритон";
Берлин:
"Гласът му е метален, могъщ, притежава изключителна сила и широта и е съчетан с неподправена артистична дарба";
Белгия:
"Свръхчовек на баритоните, гигантска осанка, мощен глас, най-хубавият тембър на Вердиев баритон, за когото само можем да мечтаем".
Критиката неизменно се възхищава от постиженията му в ролите на Княз Игор, Княз Галицки, болярина Шакловити, Борис Годунов. Гастролите му по света получават оценки като: "Изключителен Макбет", "Ненадминат интерпретатор на Скарпия", "Един незабравим Набуко", "Гласовата катедрала".
Стоян Попов пее на три континента, но винаги бърза да се завърне в родината си, която обича безмерно: да се изкачи на сцената на Театъра за опера и балет, да отиде в Бургас и застане край морския бряг, да се потопи в топлите и заоблени гънки на родната Странджа планина.
Освен толкова обичан от публиката певец и актьор, той е и голям родолюбец. Неотклонно следва заветите на кръвта. В родината си черпи вдъхновение и сили, за да разнася по света славата на големите български оперни гласове. В майката родина постига върховете в попрището си.
- Където и да ходех по света, винаги се връщах тук, където са корените ми! - споделя той.
Тук изпълнява централните партии в оперите на Верди: "Травиата", "Трубадур", "Макбет", "Аида", "Отело", "Фалстаф", "Ернани". Голямо значение за възхода му имат "Риголето" и "Набуко" на същия автор. И още: на Пучини - "Тоска", на Бизе - "Кармен", на Чайковски - "Дама Пика", на Мусоргски - "Хованщина", "Борис Годунов". И не само това.
Стоян Попов включва в своя репертоар изпълнението на всички известни творби на български композитори. Неповторими са успехите му в българските образи, които пресъздава: Събо от "Момчил", Цар Калоян от операта на П. Владигеров, Цар Иван Шишман от "Мария Десислава" на П. Хаджиев.
Майсторството му и огромният опит превръщат партията на Хан Крум от едноименната опера на Ал. Йосифов в един от шедьоврите на българското оперно творчество. За нея авторът допълва:
- Всеки композитор би мечтал да има такъв Хан Крум като Попов, а аз го имах!
Българската критика също не пести суперлативи за певческите и артистичните възможности на Стоян Попов. Тя отразява широко творческия път на баритона от Странджа.
"Народна култура":
"Неговият Риголето се отличава със силата на внушението, с въздействието и с вокалната си пълноценност".
Списание "Българска музика":
"Стоян Попов ни зарадва със своя пълноценен Събо, пресъздаден с недостигната досега импозантна мащабност на певчески средства, внушителен физически облик, крупен актьорски замах".
Проф. Александър Текелиев:
"Стоян Попов е внушителен, характерен, впечатляващ, благороден и на сцената, и в живота. С него се работи леко".
В. "Поглед":
"Внушителен и убедителен Иван Шишман създадоха Стоян Попов и Сабин Марков".
Проф. Боянка Арнаудова споделя:
"Оперният певец Стоян Попов притежава неповторим, изключителен глас, какъвто днес рядко може да се чуе, самороден талант, шлифован от най-големия български вокален педагог маестро Хр. Бръмбаров... Стоян Попов изпя най-тежките и прочути баритонови роли у нас и зад граница. Изпя ги така, че се превърнаха в модел на вокално майсторство".
Когато през 1968 г. се провежда конкурс за млади оперни певци, Стоян Попов е определен да им партнира и осем вечери подред не слиза от сцената. Павел Матев, тогава министър на културата, проявил интерес към конкурса, накрая ще възкликне:
"Този конкурс трябва да се нарече "Стоянияда", та той има глас за 100 баритона".
Помни всеки спектакъл, всяко турне. Помни уважението на цели кралски фамилии и възгласите на критиката. Цяла Европа аплодира изпълненията му със Софийската опера. В своята блестяща кариера винаги е бил предан на "своя" оперен театър - Софийската опера. Там прави първите си големи роли и се утвърждава като оперен певец от най-висока класа.
Стоян Попов не е просто в златната хроника на Софийската опера. Над 40 години раздава своята огромна жизнена енергия, знания и талант на сцената - в страната и в чужбина: стотици спектакли и концерти, десетки партии. От тях 32 години е в звездния състав на Националната опера!
Около Стоян Попов винаги има група млади певци, на които помага, споделя своя опит, напътства ги. През 1990 г. Странджа го избра за депутат във Великото народно събрание.
Колко и какви отличия има Стоян Попов?
Много и все най-високи: 1972 г. - "Заслужил артист на България"; 1978 г. - "Народен артист на България"; 1980 г. - най-високата награда за онова време - "Димитровска награда"; 1983 г. - орден "Народна република България" за неговата 50-годишнина; 1989 г. - награда "Златната лира" на Съюза на музикалните дейци.
Маестро Стоян Попов получава "Златно перо" за принос към българската култура, удостоен е със званието "Камерзингер" на Австрия, а през 2013 г., за 80-ия му рожден ден освен многото подаръци, които получава, отново му е присъдена почетната "Златна лира".
Стоян Попов е почетен гражданин на Хавана, Бургас, Враца. От върха на своята 80-годишнина легендарният баритон споделя:
- Сега виждам, че кариера, слава, богатство, театър, публика - всичко е преходно. Успях да си запазя семейството. Сега имам дъщеря, син, внуци и те ме радват на старини. 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033837
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031