Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2006 11:38 - Моят най-важен принцип.......
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8718 Коментари: 26 Гласове:
0

Последна промяна: 08.09.2009 14:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


Днес искам да споделя с вас нещо важно, поне според мен. По принцип съм и се старая да бъда кротък и добронамерен човек- с хората. Но има ситуации, при които просто не мога. И полудявам.  Най- много мразя, когато някой вземе да критикува и да се държи)с презрение с човек, когото дори не познава, и не си е направил труда да опознае. Независимо дали този човек съм аз, или някой друг..А има такива хора. Навсякъде. И в реалния живот, и в така наречения виртуален свят... Хора, които без причина и смисъл, просто защото са дребни душици и таят незнайна злоба в себе си, нараняват чувствата на другите хора. Ама просто ей така. Непредизвикани от нищо, по най-безсмисления начин. Просто откачам. Мразя презрението. И надменността. Подобни чувства могат да изпитват само низши, и дребнави същества, според мен. (ето нещо в което животните превъзхождат Човека, и тяхната компания понякога е за предпочитане пред компанията на някои хора...) Та както казах- мразя презрението. Но аз ПРЕЗИРАМ ТЯХНОТО ПРЕЗРЕНИЕ. Макар това да е под достойнството ми, но не мога да се въздържа. Понякога... 

Аз съм човек с принципи. Ща, не ща. Такава съм просто. И ценя това в себе си, и у другите. Които притежават това качество. Принципите трябва да бъдат гъвкави, разбира се, и да се усеща и преценява всеки отделен случай с фина чувствителност и внимание, но все пак......
Имам един принцип, който преди малко по един повод ми хрумна, че може би е най-важният ми и ненарушим принцип. И той гласи следното:

"ПРЕДИ ВСИЧКО ПАЗИ  ДОСТОЙНСТВОТО СИ. СОБСТВЕНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО, КАКТО И ТОВА НА ДРУГИТЕ ХОРА." (точка) 

Аз наистина съм ХУМАНИСТ, дълбоко в душата и сърцето си... Досущ като хуманистите на 19-ти век (например). Като прекрасния и невероятен Човек и хуманист Достоевски. Достойният... И пазещ достойнството на другите хора- с думите, и делата си. С живота си...

Това е. Много ме боли, че някои хора въобще си нямат и идея от това... И че не им пука. То си е тяхна работа, както са си  моя работа моите принципи (ще каже някой реалист отстрани). Да, така е. Но не мога да не обръщам внимание на тези хора понякога. Колкото и да ми се иска. Защото ме принуждават да мразя и да презирам, а аз желая от недрата на сърцето си ДА ОБИЧАМ И ДА ПАЗЯ ДОСТОЙНСТВОТО СИ- МОЕТО И НА ДРУГИТЕ ХОРА!...




Гласувай:
0
0



1. candysays - Съжалявам...
31.10.2006 12:23
за малко негативната интонация (да речем) в този мой постинг. По принцип не обичам да пиша по този начин, но понякога се налага....

Все пак- усмихвам ви се :)) Можете да ми напишете нещо като коментар... Не съм толкова страшна ;)))
цитирай
2. lion1234 - Кетегорично съм ''за'' твоя принцип!
31.10.2006 13:59
Аз също споделям този принцип.Никога не забравям,
''че етиката не може да върне отрязаната ръка или
крак,но може да нарани до смърт оня,който не и уго-
ди''.Виж на презрението винаги противопоставям ед-
но доста силно оръжие- ИРОНИЯТА.
цитирай
3. candysays - Добре правиш, lion! :))
31.10.2006 14:22
Иронията (и самоиронията) са наистина силни оръжия на човека... Но май ги владеят само по-интелигентните и наблюдателни хора...

Както и да е. Благодаря ти за моралната подкрепа :))
цитирай
4. zvezdichka - Достойнството
31.10.2006 14:59
е нещо, което човек трябва да е осъзнал и оценил на първо място в себе си, за да го вижда и зачита и в околните. То е вътрешна нагласа в човека и се опира на нещата, които човек носи в себе си като ценност, качества. И ако човек ги цени в себе си, то той ще ги цени и у човека до себе си.
цитирай
5. candysays - Така е, звездичке...
31.10.2006 15:00
Напълно съм съгласна с теб. Нямам какво повече да добавя.

Поздрави :)
цитирай
6. slavei - Сила
31.10.2006 21:20
Какво по-добро от това, скъпа candysays, да уважаваш, да зачиташ, да цениш - качествата, чувствата, емоциите на другия човек? Чудесен принцип! Браво!
Могат да се напишат много неща по този твой постинг - и за презрението, и за омразата, и за гнева, който ни обзема ...понякога... но искам само да ти пожелая Бог да ти даде Любовта, а със нея и силата, защото ще ти е нужна, за да можеш да изпълняваш този принцип през целият си живот!:)
Желая ти от все сърце, бъди щастлива!:))
цитирай
7. esen - Аз също
31.10.2006 22:44
мразя презрението. Днес се убедих колко жалки са някои хора облечени в своите социални роли. Мислейки се за нещо повече от другите те сякаш не могат да се видят отстрани колко дребни душици са.
Хубаво е да можем да сме над всичко това. Дано по-често успяваме.
Бъди щастлива,candysays!
цитирай
8. esen - Снимката
31.10.2006 22:46
е много хубава! Ти си много хубава!
цитирай
9. viki02 - с риск да те настроя срещу мен
01.11.2006 01:55
намирам доза егоизъм в позицията ти. И сящаш не търпиш критика.
цитирай
10. candysays - Първо- скъпи мои slavei & esen,
01.11.2006 10:26
благодаря ви от сърце за милите думи и пожелания!!!
И аз ви желая същото! :))
Толкова добре сте ме разбрали..........
БЛАГОДАРЯ! БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И ВИЕ!
цитирай
11. candysays - Zlika,
01.11.2006 10:32
калпазанино такъв!...;))
Теб може и да ти е забавно и да не се впрагяш на разни малоумия (завиждам ти искрено и най-благородно, ако е така!), но аз наистина им се връзвам за известно време, изживявам ги и така... Какво да направя- паля се наистина много понякога... Ама нали съм ОГНЕНО момиче с огнена зодия (макар и най-меката от огнените)- няма как да е иначе.....;)))))

(Стрелец съм)
цитирай
12. candysays - Viki02,
01.11.2006 10:43
правилно си забелязала, но само донякъде...
Защото- първо- някои хора ме принуждават с отношението си да застана в защитна позиция, а тогава у човек се изявява по-скоро егоистичното начало- няма как да е иначе, за да се защитиш... (а ако имаш достойнство ще искаш да се защитиш!). Но това не ме притеснява защото не е истински егоизъм, тъй като бих застанала в същата защитна (и уж егоистична) позиция и ако наранят така (малоумно и злобно) и някой друг, който и да е...

И второ- да, не понасям критика, когато тя е НЕОБОСНОВАНА И НЕДОБРОНАМЕРЕНА, и е фактически чисто заяждане и злоба. Целяща да нарани, а не да помогне...
Имам право да не понасям такава критика, понеже аз НИКОГА не правя такава, нямам злоба и не наранявам хората, а им желая доброто... По принцип.
цитирай
13. pti - !!!
01.11.2006 13:02
Никога критиката за мен не е била градивна!
Винаги се постига повече с добра дума, НО трябва И да е истинска!
Категорично ЗА твоя принцип, дори заложих 'капан' ;) в последния си постинг, да та се спъват и да четат ТОВА (по-горе) :))
цитирай
14. candysays - Зарадва ме...
01.11.2006 13:25
...с думите си, pti!!!
Нужна ми е подобна подкрепа... на моите "архаични" (според някои) принципи.....;)))
цитирай
15. depressed - въпрос:
22.04.2007 21:20
Кенди, би ли жертвала достойнството си, ако от това зависи нечий човешки живот?
цитирай
16. candysays - ...Хм... Странен въпрос, depressed,
23.04.2007 10:36
но ще се опитам да ти отговоря (съвсем честно и искрено).
Да, бих го жертвала, ако се налага наистина, и за такава висока... цена...
Но... все пак не ми хрумва (и не мога да си представя) нито едно нещо, което би трябвало човек да направи, за да спаси нечий човешки живот, и от което да загуби собственото си достойнство... Тъкмо напротив- това само по себе си би било толкова достойно (признак на човечност и обич, и готовност за (само)жертва някаква), че каквото и да трябва да направиш, заради тази цел, от това достойнството ти ни най-малко няма да пострада, дори напротив...

Така мисля аз поне. (надявам се, че ти е достатъчен този отговор, и че съм разбрала правилно въпроса ти, все пак е доста... абстрактен, и донякъде бидейки неконкретен- е мъгляв...)

Поздрави, и до скоро... :)
Всичко най-добро......................
цитирай
17. depressed - Перфектен отговор :)
23.04.2007 16:04
и се радеам, че стигна сама до него. По-точно: "Но... все пак не ми хрумва (и не мога да си представя) нито едно нещо, което би трябвало човек да направи, за да спаси нечий човешки живот, и от което да загуби собственото си достойнство... Тъкмо напротив- това само по себе си би било толкова достойно."

Казваш, че мразиш определени отрицателни качества. Помисли си дали ттози негативизъм към злото не те подрежда до него, защото омразата е от злото. Сама казваш, че достойнството се гради с достойни постъпки, една от които е саможертвата.
Ако мразиш каквото и да е, дори лошото, ти ще се подредиш в неговите редици. Ако пожертваш за доброто всичко, дори и достойнстовото си, ти ще си непоклатима като личност, а достойнстовото ти - неуязвимо :)
Поздрави :)
цитирай
18. candysays - :)) Разбирам те, depressed,
23.04.2007 16:25
и съм съгласна с теб абсолютно, освен по един пункт по който явно ни се разминават малко мненията и представите, или имаме предвид неща, които тънко се различават (което затруднява разговора впрочем...)

Да, аз мога да жертвам за доброто всичко, дори и достойнството си (макар че се разбрахме, че щом е за добро, то не бива пожертвано). Мога да пожертвам всичко, всичко на този свят, дори живота си (наистина съм такъв човек, до безумие...), единствено душата си не бих...
И зная, че ако мразиш каквото и да е, ти ще се подредиш в неговите редици... НО (тук има едно голямо но), един истински човек (и който истински (може да) обича) не е възможно да не може да изпитва негативизъм към нищо! Това би го превърнало от човек, в някакво лигаво мекотело, неспособно да се бори... Или... фалшиво... (силни думи са знам, но ...) Аз не мразя точно... Защото не мразя конкретния човек (никога не стигам чак дотам), и мога да разбера, да вникна и да простя на всеки всичко (стига да видя човешкото в него, и някакво съзнание, борба, емоция и съвест), но мразя определени НЕЩА- качества, ситуации, проявите на дадени хора в дадени ситуации... Да- това мразя истински, не самите хора. Човек аз не мога да мразя. Но може да не мога да понасям нечии дела/ думи и тогава просто се отдалечавам от такъв човек, защото влиза в разрез с моите представи за нещата твръде рязко и недобронамерено (например), и аз не смятам, че има какво да излезе добро от нашето общуване. Това е просто. Не мога да харесвам всички, нито всички да харесват мен (колкото и да ми се иска ;)) Това би било лудост.

Тъкмо защото искам и другите да са достойни, и да пазят достойнството си (и това на другите хора), и да "тържествува доброто", така да се каже, тъкмо затова не мога да си позволя да нямам непоносимост към някои неща...

Искрено се надявам, че вече ме разбра по-добре :)
Поздрави,
цитирай
19. depressed - Разбрах те моного добре, Кенди :)
25.04.2007 20:56
Много се кефя да си говоря с толкова богати личности като тебе. Всеки път ме изненадваш с нещо ново и разбирането ми за тебе непрекъснато се обогатява.
:)))
цитирай
20. candysays - Eх, че хубаво!........... :)*
26.04.2007 09:44
Много, много се радвам наистина, че мислиш така, приятелю :)))

До скоро... :*
цитирай
21. raztvoritel - Здравей!
08.09.2007 23:22
Скъпа Канди,

Имам същият проблем. Преработката му, която бих искала да постигна, е - да страдам не заради личния си дискомфорт, когато ставам обект или свидетел на прояви на душевна грубост, а да изпитвам състрадание към хулителите. Помня случаи, когато съм бивала на тяхно място. Канди, то е тъжно, горделиво и самотно място във враждебен свят. Хората си носим кръста.

Сит на гладен не вярва - гласи поговорката. Но когато от теб самият се оттегли Божията благодат, когато те сполети нещастие, с което умът ти не може да се примири... Когато останеш наранен за дълго време, очите ти се обръщат от несъвършенствата на другите хора в търсене на собствената грешка. Оказва се, че крачката между самодоволството и вярата в човешките способности се прави от човеколюбие, но не за един ден.

Преди се учех да съм щастлива във всяка ситуация. В страданието виждах упрек свише и Божие наказание за липсата на любов към Бога.

Сега разбирам, че е важно да умеем да страдаме. Даже тъгата ми се струва особено благодатна за характера ми, тя ме научи да намирам подкрепа в смирението, утеха в трудолюбието и да изслушвам гледните точки на другите хора без да се противя. Давам си сметка, че съм от хората, които живеят - по Божията милост - по-добре, отколкото им се полага: понеже добруването ми твърде често избива в леност, а в драговолното смирение се провалям редовно (направо казано, скоро научих какво въобще било то).

Като се поддавам на изкушенията, мислейки си, че съм праведна, си осигурявам нови уроци на Земята, които щях да понасям по-леко, ако не бях толкова гневлива. Въобще доста си изпатих :9)

Ще се радвам да ми отговориш и да споделиш кои са положителните качества, към които би се обърнала, щом забележиш, че се ядосваш някому ;9)
цитирай
22. candysays - Здравей, Вихра! :)
09.09.2007 12:12
(малко ми е странно да го напиша, защото една от най-близките ми приятелки въобще се казва така, а друга Вихра не познавам... :)

Приятно ме изненада с твоя дълъг и обмислен коментар, радвам се, че с постовете си мога да предизвиквам такива дискусии- за наистина важни неща...

От това, което ми пишеш, разбирам че си вярващ човек. А според християнството (писах дипломна работа на тема християнска етика, изчитайки доста писания на свети отци, така че съм запозната с темата :) най-големия грях- на който обаче са податливи тъкмо по-извисените над материалното и по-напреднали по пътя си души, е тъкмо гордостта (и гнева е грях, малко по-надолу в йерархията). На него -като лек и противоотрова- е противопоставено смирението... и Любовта. Не е задължително да е към Бога, достатъчно е да я има към ближния...
Аз лично никога не съм била на "тяхното място"- на онези, които хулят и нараняват... Макар че донякъде мога да ги разбера... Но не и да ги оправдая. Това просто ме отвращава и дразни неимоверно много, и не го разбирам- истински, в сърцето си...
И всъщност когато се гневя- е тъкмо на такива хора само- които нараняват (ако ще и "на дребно") съзнателно. Дори един убиец е по-малко грешен в очите ми, ако страда от и заради деянието си, защото си плаща и се разкайва, и носи кръста си...
Но дребнавите грехове са ми най-противни, за мен това говори за посредственост. И за не особено развитие на душата...

Затова и си мисля, че не винаги гнева и нетърпимостта към определени неща са нещо негативно, според мен понякога просто трябва да ги има, за да отстоява човек себе си, и онова, което счита за правилно на този свят...
Разбира се, и аз се тревожа вътре в себе си, когато се ядосвам твръде много някому (винаги е за кратко, но все пак...) и се стремя да намеря баланс, да се "излекувам" от яда си...
Обикновено онова, към което се стремя (за да ме уравновеси) в такива случаи е най-вече спокойствие и присъствие на духа, един вид непоклатимост... Да се дистанцираш от онова, което те обижда, и да не храниш негативни чувства към онзи, който те е наранил... Да оставиш Бог да се погрижи за "отплатата"...така да се каже.
А ти самия да запазиш вътрешен покой... Мир на духа си. И да продължиш напред, обръщайки внимание на истински важните неща, забравяйки обидилите те дребнавости...

Това е за мен пътя... Надявам се, че го споделих ясно и разбираемо :)

...П.С. Колкото до страданието, и тъгата- и аз мисля, "че е важно да умеем да страдаме", както казваш... Това е нещо много особено... и важно.
Страданието е неотменна част от пътя и развитието на Човека, и на душата му... мисля аз.
И тъкмо как си способен да го понесеш говори най-много за теб като човек, като ниво и етап на равитие...
И накрая- не мисля, че непременно и винаги то е "Божие наказание" (както казваш)...Понякога е, навярно.
Но понякога- колкото и странно и изпочено да звучи, според човешката, земна логика- то може да бъде и благословия и дар... за избрани... Онова, което ще ги изведе далеч напред по пътя на развитието... Онова, което ще направи от един човек, истински Човек- прекрасен и благороден, великолепна (и великодушна) личност, безкрайно обичаща и безкрайно обичана......
Мисля, че понякога страданието е именно път на )Човека към Безкрая....

Надявам се, че отговора ми е отговорил на очакванията ти, Вихре. :)
Поздрави и всичко най-добро!
И добре дошла в блога! До нови срещи :*
цитирай
23. raztvoritel - Благодарности и срам отнякъдешен.
11.09.2007 02:09
Мила Канди,

Благодаря за отговора! Много хубав - много изчерпателен отговор. И ми оказваш голяма подкрепа. Засилваш ми вярата в доброто :)

Наистина просто съм много доволна и се чудя как да опиша колко на място взех да се чувствам... Поне да се опитам да ти предам това състояние за благодарност, ако не друго. Може би то си е твоето състояние на духа, поне през повечето време. Хубаво е, и подхожда на снимката ти :)

Ех, друго си е. Да те разберат. Ти не се състезаваш с мен. Най-сетне спокойствие. Трогната съм от постъпката ти, дано и с теб хората бъдат така внимателни, както ти беше към мен.

Вихра

П. С. Неловко ми е, че продължавам да пиша, по законите на доброто възпитание би следвало вече да пожелая лека вечер на домакинята... И, да, дигам си шапката, понеже наистина започвам да се запъвам и повтарям и боя от подигравки, които ще съм си изпросила. В крайна сметка обаче, като си давам сметка, че ако си тръгна така, ще взема и глупавите си страхове за придружители - оставам замалко. Защото още се чувствам благодарна и трябваше да ти го кажа. Писала си хем щедро, влагайки смисъл и лично присъствие, хем пестеливо: точно на темата. Писала си с доброта.

Лека нощ!
цитирай
24. candysays - ...Трогната съм от думите ти, Вихра!...
11.09.2007 16:26
Благодаря (и аз на свой ред :)!

Радвам се, че си се почувствала на място тук, в моя блог, както и че си намерила опора и подкрепа в думите ми... Това е много ценно за мен! Това е смисълът на човешкото общуване, най-висшия...

Наистина се старая по принцип да пиша (и коментирам из блог.бг), влагайки много от себе си- някои го наричат раздаване... Нека така да бъде! Щом имам какво да давам :)
А добронамереността ми е също... принципна. :)

Колкото до състезаването- наистина гледам да не се състезавам с хората- всеки от нас тича по своя, различна "писта" и сравнението, както и съревнованието наистина са порочни до голяма степен... Просто ние, хората- както и животите ни- сме несравними помежду си... Но това е истина, до която може би трудно се стига, и малцина я знаят... Истина, която трябва да се изстрада навярно, като всяка друга...

С най-добри чувства,
Криси

П.С. Хората, разбира се, невинаги са така внимателни с мен, както аз се старая да бъда с тях, и както имам нужда с моята голяма чувствителност, но пък и не мога да го очаквам и искам от тях... Свиква се - както дойде... ;)

А ти- винаги си добер дошла "на гости" при мен! :)*
цитирай
25. malinka23 - наистина,
27.08.2009 09:39
... много искрени думи. но понякога в живота ти се налага да действаш с оглед на това какво ще спечелиш и какво ще загубиш. както и да си отмъщаваш на дребно и едро. както се казва, всеки принцип си има цена.
цитирай
26. candysays - Така е, Малинка..
27.08.2009 11:58
Всеки принцип си има цена. Но аз съм от хората, готови да я плащат.. Някои не са. Аз лично не бих тръгнала да отмъщавам на който и да е, за каквото и да е, на "дребно или едро", просто не ми е в природата.. Но да изпитвам гняв понякога - мога.

А думите ми са винаги така искрени, особено като съм в твърде емоционално състояние и афект, както бях, когато писах този постинг..

Както и да е. Радвам се, че се отби и коментира - заповядай пак :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2770127
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип