Ето ме на, и днес в нета... 
И понеже придобих навик всеки ден да поствам по нещо напоследък, та се замислих сутринта, идвайки на работа, какво да бъде днес... Обаче днес ми се очертава голяма лудница по всички фронтове. И забравих в бързината (пак се успах и закъснях, разбира се) да сложа някоя от безбройните ми книги в чантата, че да мога- ако не от себе си, поне от друг някой мъдър автор ;)- да ви "облъча" пак с малко изкуство... 
Но няма как. Днес ще си мълча... Имам много добра памет по принцип, но точно стихове и афоризми не запомням... А и не ми се измислят днес мои... Така че ще си мълча. И мълчейки си, ще напиша днес все пак един постинг- настоящия... За да не стане зловещо...
Като в "Мълчанието на агнетата" например..........;))

И понеже сме на хорър вълна, да ви споделя нещо... Един малък ужас....От "реалния" живот, както го наричат....

Моята стая е ледена. Както споделя и за неговата Митко Воев (Нова Генерация) в една песен...... Ама буквално е ледена, макар че аз съм топъл човек... Какво да се прави- нашите като са купували апартамента не е имало такива проблеми на българския народ с "Топлофикация" и не е било невъзможно да си отопляваш постоянно жилището с пуснато на макс. парно във всяка стая през цялото денонощие... Но сега е друго, както знаете... Промениха се времената... Както пее Боб Дилън... А нашия апартамент е с външна стена- накрая на блока... На края на квартала, и на края на града (София) където духа безумно винаги, заради просторните полета наоколо и високите блокове, между които ветровете само се усилват......
Та моята стая- с новите цени на Топлофикация- от една-две години стана вечно ледена през зимата. Като хладилна камера е. Сигурно наистина ако оставя вътре замразено месо, няма и да се размрази до пролетта...;)
И съответно аз отвикнах да спя в нея. В моята стая. Спя или с приятеля ми, когато прекарваме нощта заедно, или до майка ми- вкъщи, в друга стая- хола, на разпънат диван, който става като спалня за двама... А както знаете, чуждото тяло до твоето те топли, малко или много... По-добре отколкото да си сам. Топлим се взаимно като ескимосите... А не сме на северния полюс все пак... И ето - на 25 години ще стана след месец, а спя до мама още... Когато не съм до приятеля ми... Че аз не правех така като дете даже.... Боже, вдетиних се.........;)) Ама то не е срамно човек да спи и на 25 до майка си, щом тя ще го топли; все пак тази връзка казват е неразривна за цял живот... Щем, не щем... ;)
И ако се скараме някоя вечер с нея за нещо (всички се карат понякога, както знаете, и " в най-добрите семейства", както казват, а моето никога не е било такова, аз ще трябва да си отида да спя в моята ледена стая сама....В моето ледено легло. И не отговарям за последствията.......;))) Може на сутринта да ме намерят като "красив труп", замръзнал с вкочанена красота за вечността.... Както бе казал Кърт Кобейн мисля- "Умри млад, бъди красив труп".... А разни богаташи по света- чувала съм- дават луди пари за да ги замразят, и да ги размразят след много години- за да видят какво ще стане със света след сто години (примерно)...Накъде ще се развие цивилизацията.... И да постигнат така някакво -ужким- безсмъртие.... 
Та- обмислям- дали да не направя аз бизнес от това... Да взема да ги поканя (чрез обява в Интернет примерно, аз не познавам лично такива господа все пак)- да спят в моята стая- моята малка хладилна камера, и да бъдат замразени красиви трупове завинаги...... И да се събудят някой ден от слънчевите лъчи в един по-топъл и гостоприемен свят... (моята стая иначе е много слънчева сутрин, забравих да спомена)

Та такива мисли ми се въртят из главицата днес.  Понеже днес е наистина ужасно студено- и вкъщи, и навън (добре че съм на работа, а тук е по-топло...) Някакъв леден вятър, ужассссс...Поне в София де, не знам как е другаде из страната.... Снощи тук заваля и първия сняг за този сезон!.... Беше по-топло (винаги е така като вали сняг) и беше прекрасно... Много красиво и меко всичко... А валеше обилно по едно време, макар че не ми се вярваше да се сбъднат прогнозите....
Така че- Честит първи сняг и от мен на всички, макар че из страната може и да не е валял, не зная...

А днес баща ми има и рожден ден на всичкото отгоре. Оказа се, че и Надежда Захариева (зам.-министър на куртурата в момента) също е родена на този ден... 
И очилата днес ще си взема (за първи път ще слагам очила с диоптър, макар че отдавна имам малко късогледство)... И ще си мълча после по възможно най-интелигентния начин...........;))) Но като гледам как мълча, Боже опази.......

Та така си "мълча" днес в блога. Повече няма да се обаждам.... Наистина. Поне до утре. Обещавам!!! 

За да не ме убие някой накрая, за дето толкоз много говоря (пиша в случая).... И да не ме накара да замълча завинаги.....
Като в МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА....................;)))))))