Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2006 14:38 - Пътят към храма... 2 (моя изповед за майка ми)
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2066 Коментари: 10 Гласове:
0



Този път малко текст ще напиша- а илюстрация ще е снимката от предния ми постинг...

Преди няколко дни, докато вечеряхме  с майка ми /сега живеем само двете/, тя ме погледна с ясните си невинни очи /тя наистина е много невинна, като дете е...зодия Овен е, а те между другото се водят "бебетата" на Зодиака, и наистина притежават голяма степен на невинност, без дори да подозират сигурно.../и ми каза най-неочаквано /за мен/: 
- Бих станала монахиня, макар и на тия години...За да се оттегля от светския живот. Но не знам дали може... На тази възраст.

Нищо не й отговорих. Нищо не ми идваше на ум. Само ми стана някак тъжно...За нея. /и за семейството ми въобще./
И аз не знам дали можеш да станеш монах или монахиня на средна възраст, след като си бил женен, имаш две деца, живял си нормален "светски" живот, както се казва, ял си, пил си и т.н. Предполагам че може. Че всеки, когато поиска може да стане такъв. Вратите на храма са винаги отворени за нас, нали така?... За всеки, който пожелае да влезе. Във всякакъв смисъл.

Тя е на 52 години сега, с нещастен брак/много нещастен, макар и без физическо насилие над нея или нас с брат ми, но за сметка на това с много напрежение и психическо насилие, и агресия от страна на баща ми/. С разбит живот и семейство, едва ли не. С нуждата да почва отначало да се бори, а вече не е млада наистина. Работи много /винаги е работила, освен че е учила и завършила висше, и се е оженила и е родила и изгледала две деца, с ужасен съпруг до себе си, който не й помагал, а само й е пречел в това нелеко и отговорно начинание.../, не ще да спира да работи /те са си доста работливи Овните/. Обича цветята страшно много /сади си, гледа си градинка, полива ги и им говори даже/, обича и много уважава родителите си /майка си загуби вече- миналата година по това време/, обича и бди за децата си, и как те се справят с живота.
Хубава жена е /и е била красиво момиче/- това не е само мое мнение, а и на всички, които я познават, и е доста младолика /въпрос на ген може би; такива сме и ние с брат ми/, въпреки тежкия си живот /като на още много хора.../, който незнайно защо, но не е оставил много следи по лицето й. Въпреки сълзите, и безсънните нощи... И страха, и отчаянието й... Познавам и други такива хора. Просто не им личи, колко са страдали. (и аз съм от тях, впрочем)
Та да обобщя- мил човек е майка ми, сладък човек дори. С всички се държи добре, и е услужлива. Не е дребнава, не говори лошо за хората. Не се оплаква, не иска и не обича да я съжаляват хората. Така че има навика да крие и стаява болките си в себе си. 
Невинна е като човек, наистина. Аз ги усещам хората. Включително и нея....
Умерено вярващ човек /но мисля, че е , и то искрено.../. Не е фанатик на никаква тема. Вярва като обикновен, най-нормален човек. Пали свещ, когато му е времето /да се палят/, скърби за майка си и разбира се, се грижи за гроба й, заедно с баща си. И мрази неговите напътствия за това как искал да бъде кремиран и погребан, като умре. Според него-скоро. А него много го обича тя. И много прилича на него, знае го, и се гордее с това. Със себе си, и с баща си. И с тяхната работливост и честност. /наистина са такива/... Баща ми, аз, брат ми- всички ние сме други история... Всеки е ужасно различен в нашето семейство.........
А забравих- обича и да шие /гоблени е шила, май може и да плете пуловери като баба ми.../, освен че обича цветя. Мисля че би била щастлива в ролята на баба /но още не е, и не зная дали ще стане някога.../. Кротък човек е. Обича спокойствието. И умее да се забавлява, бидейки сама със себе си, което мисля че малко хора го умеят. Обича да пътува в чужбина, и даже казва, че би живяла сега тепърва на съвсем ново място /може и далеч оттук/, сред чужди, нови хора... Не й е проблем това. Това го говори, като й "писне" от нас, и от проблемите, които ни заобикалят, и когато не говори, че си е изживяла май вече живота, и е време да си отиде от тоя свят. 
А любимата й книга е "Страдание и възторг" на Ървинг Стоун- роман за живота и творчеството на Микеланджело. Която много искаше да прочета и аз, и накрая я послушах, макар че книгата е цели 900 страници...
В общи линии май нищо не иска за себе си, освен малко спокойствие и по-безметежни старини /отколкото са били младините й/ до края на живота й...

И една вечер, както ви казах в началото на тази моя изповед /май това се оказа в крайна сметка този мой постинг.../ ми изтърси, ни в клин, ни в ръкав, както се казва, че би станала монахиня. Стига да е възможно на тия години... Би си доживяла живота в манастир. 

А аз, да ви кажа, аз просто я обичам. Много. Такава, каквато е тъкмо /което е и истинската любов, както сигурно знаете.../. Обикнах я с времето, не я обичам инстинктивно, защото ми е майка. Твърде различни смче с нея, и затова много се карахме преди. За глупости, а и за важни неща. Но вече се разбираме отлично. Все по-добре дори. Предполагам любовта победи просто... Тя много ме обича естествено, макар често да не ме разбира съвсем що за създание съм /макар че съм нейно дете, което е носила девет месеца в корема си/ и понякога ме 
нарича "единствената си опора", и дори смисълът и любовта на своя живот.
А това за мен е тежка отговорност. Но я приех доброволно, и си нося кръста... А и аз я желая тази отговорност.
От цялото си сърце искам /и  й желая!/ някой ден да е /по-/ щастлива. Отколкото е била досега. Да е истински щастлива. Независимо къде и с кого е... Ако ще и в манастир, и сред неговата цветна градина... За която зная, тя би се грижила с любов и с радост. 
Надявам се също така някой ден да намери /или съдбата й да я срещне/ с човек, с мъж, който да я обича, и с който да се чувства добре, имаща опора и обичана. И спокойна. Да намери своята половинка, както се казва. Ако ще да е вече с бели коси... /те всъщност вече са й бели косите, но аз я боядисвам в червено, и никога не съм я виждала иначе.../

А дотогава, аз ще бъда до нея /най-малкото мислено, и със сърцето и загрижеността си/, и ще правя всичко възможно да я правя поне малко по-щастлива и спокойна...
Старая се в това отношение. Много се старая. Наистина. 
Защото много я обичам.
Не защото ми е майка просто, а защото я усещам какъв човек е... 
Защото я опознах.



Тагове:   моя,   майка,   изповед,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - iskrena
17.11.2006 15:33
Mnogo iskrena izpoved. A maika vi kakvo e rabotila kato mlada, ne se razbira ot postinga...
цитирай
2. candysays - Същото...
17.11.2006 15:52
което работи и сега. И цял живот- във фирма за дамска конфекция- изпълнява един куп функции там, иначе е икономист по образование.
цитирай
3. candysays - Благодаря ти,
17.11.2006 17:27
kveten!
Ще стане може би някой ден....
цитирай
4. slavei - :)
17.11.2006 23:30
Невероятна жена е твоята майка....така, както я описваш. Сигурно е много щастлива с дъщеря като теб!:)
Желая изобилни благословения на цялото семейство!:)
цитирай
5. esen - Прекрасна жена и майка!
19.11.2006 15:54
И заслужава прекрасната дъщеря, каквато си ти, candysays! Здраве и късмет ви желая!:)))
цитирай
6. candysays - Благодаря ви!
19.11.2006 17:59
мили мои slavei & esen!
Благодаря ви от сърце за така милите ви думи за нея... и за мен :))
цитирай
7. openeyes - харесав ми зглавието на твоя постинг
09.04.2007 19:30
Пътят към храма.
Не е нужно да става монахиня за да влезе в храма, но неговите врати наистина са отворени за всеки който е готов да мине през тях.

Майкати е щастлива жена с такава прекрасна дъщеря
цитирай
8. candysays - Благодаря ти от сърце за тези думи, openeyes!
10.04.2007 12:53
Радвам се, че мислиш така...

Още веднъж- благодаря!
И честит празник! :)*
цитирай
9. flavie - ..
12.04.2007 11:13
Леле мила просълзи ме ... майката ти наистина трябва да е прекрасен 4овек :))) а и каква дъщеря има само -направо безценно съкровище :)***
цитирай
10. candysays - ***
12.04.2007 11:23
Flavie, благодаря ти!!!.............Трогна ме и ти с този коментар! Радвам се....... :-***
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739135
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип