Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2007 14:03 - Живот ли бе да го опишеш..............
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1827 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 18.01.2007 17:21


Какво да ви кажа... Как да започна... Всъщност няма значение... Винаги имам толкова много за споделяне, и още много ще пиша тук... 
Но днес...
...Днес... от снощи, пак ми е едно такова особено... Добре съм всъщност... Но отново се повиши интензивността в мене... На мислите и чувствата ми... Толкова много минава през моето съзнание всеки божи ден... Дори и нищо да не се случва, и да е най-обикновен ден в живота ми... А пък когато дойде време да се случват пак неща... И да се променят... И вече настава пълна лудница в моята бедна душа... В моето изтерзано съзнание... Просто интензивността винаги е била някак болезнена...  И почти вдигам температура, и се поболявам сякаш, и се уморявам безкрайно, само защото мисля  и чувствам на такива високи обороти... Това няма да се промени. Аз съм прекалено интензивен вътрешно човек... Лудница, ви казвам... Нужно ми е много спокойствие в живота.. А, знаете, съдби всякакви... И се променят... И на никой на му е лесно... Или не му е било в някакъв период... И трябва да се борим тогава "с живота", както е казал поета, или да се самоубиеме...
...Аз да ви призная не се чувствам особено борбена натура, нито има агресия и воля за състезание и победа във мене... Нищо такова. Аз съм идеалния съзерцател... На света, живота и хората... И на всичко останало- на вселената, Бог, ангелите, демоните, бесовете, Космоса, галактиките, радостите, болките, на природата и града, на раждането, живота и смъртта...  Такава е душата ми по рождение... Или по същност, тип, характер... Знам ли го как да го нарека точно... Направо съм роден философ, Прекарващ живота си в благородно съзерцание... Абе направо отговарям на описанието на идеалния философ според Платон... Ако живеех по онова време, в Древна Гърция, сигурно щяха да се влюбват в мен философите... Особено ако бях момче...Красиво момче, с благородна душа... Както сега се влюбват в мене момчетата, защото съм момиче... красиво момиче  с благородна душа... което хич не е за подценяване... Това е най-ценното, което имам... 
Както и да е... Исках само да споделя днес с вас, че ми е тежко отново... Притесниха ме някои неща... Разтревожих се пак... Усещам че почва да ми отива спокойствието, трудно извоюваното ми спокойствие на кино... Че може да си отиде... И ме е страх... Да не рухнат пак нещата...в живота ми... Страх ме е от трудните моменти, макар че от друга страна и не ме е страх от тях... Твърде много съм имала такива в живота си... Като в свои води съм при тежките съдби... Но, по дяволите, исках малко спокойствие, за да си съзерцавам... Да си мисля, да чувствам и да живея във свойта красива вселена... 
Ама живота пак се обажда... Иска пак да се бориме с него... Пак някакви предпятствия е решил да слага пред мене.. Пред хората... Егати живота... ЖИВОТ ЛИ БЕ ДА ГО ОПИШЕШ, както е казал поета... (Вапцаров)... 
Но щом е рекъл, живота, ще се боря... Какво да правя... Нямам накъде да се предавам... Никой човек няма всъщност друг изход освен да се продължава и да се бори... Другия изход е смъртта... Другия изход е фатален... 
И ако ме питате колко може да издържи и да се бори един човек (при трудни и тежки обстоятелства и моменти в живота си)- аз мога да ви отговоря... Да, знам отговора.... По себе си, и по другите хора... Нали ви казах- много съм наблюдавала отстрани живота... БЕЗКРАЙНО много може да издържа един човек... Всъщност може да издържи всичко... колкото и невероятно да изглежда... И на мен не ми се вярва чак, но е истина... Знам го. Доказано е. 
Може би тайната е в това просто да си ИСТИНСКИ ЧОВЕК, да си с отворено сърце... за всичко и всички...В началото е много трудно и болезнено... И си адски уязвим... Но после разбираш, че си придобил изключителни вътрешни сили... и сетива... Сякаш си (извенете ме за буквалната метафора) включен в някакъв контакт... Но тока, който те захранва оттам, НИКОГА няма да спре... Защото си включен- осъзнаваш- към един БЕЗКРАЕН ГЕНЕРАТОР... СЪС СЪРЦЕТО СИ... КОГАТО СИ ИСТИНСКИ...

(всъщност и когато потъвам в "благородно съзерцание"- и тогава ме боли... И тъгувам... много дълбоко и неизразимо с думи понякога... Така че се налага да се боря с тъгата си тогава... Вместо "с живота"... Но тя тъгата ми е от ТОЗИ СВЯТ, от този живот... Нали ви казах (по-горе го пише) аз съм АНГЕЛ... Нося спомен за един друг свят... По-добър, колкото и глупаво да звучи... И ми беше невероятно трудно да свикна с ТОЗИ...........)

Ей, това май исках да кажа днес... Е, казах го. Извенете ме, ако е било натоварващо... Мисля че все пак финалът бе оптимистичен... Винаги се старая в това отношение... абсолютно съзнателно... :)

Поздравявям ви с една песен от един истински човек, излял цялата си .... енергия... в гласа си... Всичките си чувства, мисли, емоции... така интензивни като моите... Еди Ведър... "BLACK"... 

Борете се с живота, това е моето послание днес... На всеки му се налага това рано или късно... И аз ще се боря, обещавам ви.... 

......................Живот ли бе да го опишеш..............................





Тагове:   опишеш,


Гласувай:
0
0



1. candysays - Между другото...
18.01.2007 14:20
...толкова особено се чувствам днес и отнесено, и извън ежедневието, обикновеното (често ми се случва...) че краката ми сами ме заведоха сутринта към църквата, която е на 1 минута от работното ми място... вместо директно на работа да отида... И просто я погледах църквата отвън.... И изпуших една цигара... Не влязох, знаех, че вече доста закъснявам... Но знаех, че ще вляза и ще запаля една свещ по-късно... И така и направих... Влязох, и запалвайки свещ се разплаках..........
цитирай
2. ady - В най тежките за мен
18.01.2007 14:30
дни, винаги е ставало така, че се отзовавам в църква по някое време на деня, сомо да поседя малко ида запаля едно свещ е била достатъчна да ми върне вярата в живота и борбеността ми за по- добро. :)
цитирай
3. candysays - Така трябва да бъде...
18.01.2007 14:31
Радвам се, че се отби в блога ми, ady :)
цитирай
4. deseo - :)
18.01.2007 14:42
ще се борим или поне ще опитваме, ден след ден, докато се събудим спечелили поредната битка. Защото дълбоко в себе си, колкото и да не ни се вярва понякога, осъзнаваме че си струва:). поздрави:)
цитирай
5. candysays - :))
18.01.2007 14:49
Така е, deseo :) Приемам поздравите с радост, и ги връщам обратно :)
цитирай
6. darknesd - ...разбира се, че ще се борим
18.01.2007 14:50
и то не само защото нямаме избор или защото някой споменал, че така трябва...ще се борим, защото искаме да се борим, ще се борим за хубавите неща и за лошите неща, защото те ни карат да разбираме колко си струват хубавите...ще се борим, защото обичаме живота и всичко в него...толкова....
цитирай
7. darknesd - ...и кураж, трудни моменти винаги има...
18.01.2007 14:52
и съмнения също, но нали знаеш, че в тези вътрешни борби и съмнения е ключа към истината......
цитирай
8. candysays - :)))
18.01.2007 14:54
Darknesd... усещах аз, че си по-голям оптимист от мене... Повечето хора са... Аз не че не съм... Но по-скоро се стремя, опитвам се да бъда... Много изтерзана душица съм аз наистина... Но пък всичко си има плюс и минус... Това никога не го забравям... И трудно вече нещо може да ме изненада... Наистина добре го познавам този свят... ПЛЮС И МИНУС- това е....
И всъщност аз не съм вече нито песимист, нито оптимист, а по-скоро реалист, и най-вече ИДЕАЛИСТ.... И винаги ще бъда... :)
цитирай
9. candysays - Всъщност малко обърках нещата този път...
18.01.2007 14:57
в този постинг... Наистина не ми се е случило нищо лошо сега... Не съм в толкова труден момент въобще... Но интензивността ми се повиши пак... Чувствителността ми също, както винаги... И гледах разказа за една доста тежка съдба наистина сутринта по телевизията... И си спомних... И ми стана мъчно за хората... Това е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2770574
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип