Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2007 12:39 - Suffer well.... За страданието и изцелението после... :)
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1781 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2007 12:40


...Вчера наистина се влоших много... с течение на деня... Натрупаха се в мен дребни болки и разочарования, чувството на отхвърленост и неодобрение, което някак съвсем неочаквано ме сполетя, и което наистина ме нарани... Не беше особено сериозно, хич даже... но се натрупа в мен горчилка... пак... И тъй като ми беше мъчно и за други хора, за чиито тежки... животи... научих, ми стана едно такова тежко... И безсмислено... Обърках се... Загубих перспективите... Взе да ми се губи смисъла... Който иначе го виждам доста ясно и постоянно напоследък... Сякаш някаква слепота и обърканост отврътре ме превзеха (представете си колко лесно може да ме нарани човек! А си мислех, че вече съм силна... и подготвена за всякакви такива неща...) И много се уплаших накрая вече... Докато вървях след работа към дома на моя приятел, при който реших да остана тази вечер... Чуждо ми беше всичко... както преди... града, и светлините, и улиците,  и хората... Отдавана не ми се беше случвало подобно вътрешно разстройване на сетивата и съзнанието ми... Взех да си поемам трудно въздух накрая даже, така се бях изплашила... За нищо направо... Ей така просто...

...И отидох при него... Разплаках се... Дума не можех да обеля... Досущ като малко дете, което е объркано, уплашено и нещастно, се чувствах... И слабо, безпомощно... А уж толкова неща са ми минали през главата... И глупаво се чувствах дори, като малко дете, което само се е объркало и загубило и не може да си намери пак пътя напред... само... Толкова тежко понякога приемам всяка критика спрямо моите неща, всяко отхвърляне... Направо се изгубих... Имах чувството, че всичко е безсмислено... всичко, което правя аз поне... Че е нищожно, че по-добре да спра, да се оттегля...Дори тук мислех че е добре да не пиша засега повече... А само довчера с безкрайно вдъхновение и светнали очи си мислех колко много неща (прекрасни!) имам да публикувам тук... А сега какво- само се оплаквам... от вчера... 
И плаках, много плаках, ридах като малко дете, при него... В неговите прегръдки... търсех утеха... И той ми я даде отново... Така безрезервно... Без въпроси... ме остави да си поплача... да ми олекне... Точно както аз бих направила за него... за някого... Толкова се радвам, че той ме обича по този начин... безрезервно... Толкова бях благодрна, че го имам него до себе си... че си имам някого... Преди в подобни случаи и настроения си нямах никого... и вместо да се успокоя (както стана, докато бях в прегръдките му), аз се влошавах... до ужасяваща и безнадеждна степен... Толкова не мога сама да се справям със себе си... Винаги съм имала нужда от някого... Повече от дургите хора... Да, зная, че всеки човек има нужда... Но някои имат ПОВЕЧЕ нужда от другите от връзка... от обич... винаги...Защото- съгласете се- някои предпочитат дори да бъдат сами... Докато не се осъзнаят твърде късно, че и те имат нужда... 

... И така... Олекна ми, докато плачех... докато бяхме гушнати... А той ми каза- така ти се струва сега... Всичко си е наред и ще бъде... Само това ми каза. САМО ТОВА винаги съм имала нужда да чуя... Но рядко съм го чувала в такива моменти... И в един миг просто, почувствах с изненада, че се обърна отново всичок във мене... И че пак ми се проясни пред погледа... Че спря блокажа ми... Всичко спря, и се почувствах по-добре... Както си се чувствах преди да рухна така... 

И ето моята тайна... Онова, което ме спасява... цял живот... Което буквално ми е спасило живота... При моята- наистина- свръхчувствителност на всякакви нива....
1) че мога да плача...
2) че след това ми се доспива... и мога да спя...
3) любовта... сиреч това че мога да обичам, и че и мен ме обичат...

Това е. Друго просто няма...

И затова ви поздравявам с една невероятно силна, според мен, песен, която ми е любимата от последния албум на Депеш- моята най-любима група...- 
SUFFER WELL...

може да добавя и текста след малко... заслужава си...
А и клипа е просто страхотен! ЛЮБИМ!!!.......
Наслаждавайте се!






Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - Забележете само...
19.01.2007 12:46
...кой играе "булката" на витрината в клипа- моят любим и прекрасен Мартин Гор! Винаги са го привличали него женските дрехи...;)))

...Между другото, клипа е в тон що-годе и с времето днес (поне в София)- вятър духа като невидял....
цитирай
2. wildroses - Нямам какво да кажа,
19.01.2007 12:59
освен че те подкрепям! :)))
За одобрението и обидите се сещам за думите на Дон Мигел Руис:
1. Бъди безгрешен в словото си
2. Не приемай нищо лично
3. Не прави предположения
4. Винаги давай най- доброто от себе си!
http://wildroses.blog.bg/viewpost.php?id=34643
цитирай
3. candysays - Благодаря ти за подкрепата, wildroses!
19.01.2007 13:02
Това е наистина важно за мен...
Извинявам се за малко... натоварващите и "оплакващи" постинги от вчера и днес, обещавам спирам с тях... Поне засега....

Сега щафетата поемат други!!!!!!!!!!!! ;-)))
цитирай
4. bamby13 - ne se izwinqwaj sladkishche
19.01.2007 13:09
wseki ima nuzda da ispusne parata- kato tendyera pod nalqgane. Inache ste grumne
Usmihnat den!!!
A po powod na wqtyra- ne mesta wchera wecher beshe sys skorost 220km/h. ta po tiq mesta ot wcera wecher nqmat i tok
цитирай
5. candysays - Оле, милите!!!
19.01.2007 13:13
Да бе, чух за тоз вятър, дето мори и западна Европа тия дни... Даже има жертви... Накъде отива този климат, този свят... не е ясно...

Иначе- много ти благодаря за думите!!! От сърце!!! :-)))
цитирай
6. darknesd - ...първо исках да ти благодаря за поздрава...
19.01.2007 14:50
....а за горчилките и тъгата...и на мен ми се случва понякога, дори се учудвам колко често сам си ги причинявам...мноооого се зарадвах на нещата, които те спасяват....първите две и мен ме спасяват постоянно, дори част от третото, може би тази част най-много...усмивки от мен...
цитирай
7. candysays - :)
19.01.2007 14:57
Радвам се, че ти е харесал поздрава, darknesd... :-)

...А колкото до третото- то ще спаси човечеството, според мене, както добавих вече и по-горе... в "определението" на блога си ;-)
цитирай
8. candysays - Иначе-
19.01.2007 15:21
човек като си изплаче мъката- олеква му,... доказано е :) Това е едно миниатюрно изцеление...
Иначе страданието, в по-мащабен план, може да доведе и до друго... много по-дълбоко и трайно изцеление... Аз лично познавам това... И го пожелавам на всеки, който някога е страдал..... В онзи дълбок житейски смисъл...
цитирай
9. pti - :)
19.01.2007 15:38
радвам се за теб наистина, че имаш своето местенце
там в прегръдката, да пречистиш душата си
толкова си чувствителна :)
Усмивка от мен
цитирай
10. candysays - :)))
19.01.2007 16:27
Благодаря ти, pti... И от мен усмивки :)))
... Там в прегръдката, успокоявам душата си... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2770597
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип