2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2755 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2007 12:40
...Вчера наистина се влоших много... с течение на деня... Натрупаха се в мен дребни болки и разочарования, чувството на отхвърленост и неодобрение, което някак съвсем неочаквано ме сполетя, и което наистина ме нарани... Не беше особено сериозно, хич даже... но се натрупа в мен горчилка... пак... И тъй като ми беше мъчно и за други хора, за чиито тежки... животи... научих, ми стана едно такова тежко... И безсмислено... Обърках се... Загубих перспективите... Взе да ми се губи смисъла... Който иначе го виждам доста ясно и постоянно напоследък... Сякаш някаква слепота и обърканост отврътре ме превзеха (представете си колко лесно може да ме нарани човек! А си мислех, че вече съм силна... и подготвена за всякакви такива неща...) И много се уплаших накрая вече... Докато вървях след работа към дома на моя приятел, при който реших да остана тази вечер... Чуждо ми беше всичко... както преди... града, и светлините, и улиците, и хората... Отдавана не ми се беше случвало подобно вътрешно разстройване на сетивата и съзнанието ми... Взех да си поемам трудно въздух накрая даже, така се бях изплашила... За нищо направо... Ей така просто...
...И отидох при него... Разплаках се... Дума не можех да обеля... Досущ като малко дете, което е объркано, уплашено и нещастно, се чувствах... И слабо, безпомощно... А уж толкова неща са ми минали през главата... И глупаво се чувствах дори, като малко дете, което само се е объркало и загубило и не може да си намери пак пътя напред... само... Толкова тежко понякога приемам всяка критика спрямо моите неща, всяко отхвърляне... Направо се изгубих... Имах чувството, че всичко е безсмислено... всичко, което правя аз поне... Че е нищожно, че по-добре да спра, да се оттегля...Дори тук мислех че е добре да не пиша засега повече... А само довчера с безкрайно вдъхновение и светнали очи си мислех колко много неща (прекрасни!) имам да публикувам тук... А сега какво- само се оплаквам... от вчера...
И плаках, много плаках, ридах като малко дете, при него... В неговите прегръдки... търсех утеха... И той ми я даде отново... Така безрезервно... Без въпроси... ме остави да си поплача... да ми олекне... Точно както аз бих направила за него... за някого... Толкова се радвам, че той ме обича по този начин... безрезервно... Толкова бях благодрна, че го имам него до себе си... че си имам някого... Преди в подобни случаи и настроения си нямах никого... и вместо да се успокоя (както стана, докато бях в прегръдките му), аз се влошавах... до ужасяваща и безнадеждна степен... Толкова не мога сама да се справям със себе си... Винаги съм имала нужда от някого... Повече от дургите хора... Да, зная, че всеки човек има нужда... Но някои имат ПОВЕЧЕ нужда от другите от връзка... от обич... винаги...Защото- съгласете се- някои предпочитат дори да бъдат сами... Докато не се осъзнаят твърде късно, че и те имат нужда...
... И така... Олекна ми, докато плачех... докато бяхме гушнати... А той ми каза- така ти се струва сега... Всичко си е наред и ще бъде... Само това ми каза. САМО ТОВА винаги съм имала нужда да чуя... Но рядко съм го чувала в такива моменти... И в един миг просто, почувствах с изненада, че се обърна отново всичок във мене... И че пак ми се проясни пред погледа... Че спря блокажа ми... Всичко спря, и се почувствах по-добре... Както си се чувствах преди да рухна така...
И ето моята тайна... Онова, което ме спасява... цял живот... Което буквално ми е спасило живота... При моята- наистина- свръхчувствителност на всякакви нива....
1) че мога да плача...
2) че след това ми се доспива... и мога да спя...
3) любовта... сиреч това че мога да обичам, и че и мен ме обичат...
Това е. Друго просто няма...
И затова ви поздравявам с една невероятно силна, според мен, песен, която ми е любимата от последния албум на Депеш- моята най-любима група...-
SUFFER WELL...
може да добавя и текста след малко... заслужава си...
А и клипа е просто страхотен! ЛЮБИМ!!!.......
Наслаждавайте се!
...Между другото, клипа е в тон що-годе и с времето днес (поне в София)- вятър духа като невидял....
За одобрението и обидите се сещам за думите на Дон Мигел Руис:
1. Бъди безгрешен в словото си
2. Не приемай нищо лично
3. Не прави предположения
4. Винаги давай най- доброто от себе си!
http://wildroses.blog.bg/viewpost.php?id=34643
Извинявам се за малко... натоварващите и "оплакващи" постинги от вчера и днес, обещавам спирам с тях... Поне засега....
Сега щафетата поемат други!!!!!!!!!!!! ;-)))
Usmihnat den!!!
A po powod na wqtyra- ne mesta wchera wecher beshe sys skorost 220km/h. ta po tiq mesta ot wcera wecher nqmat i tok
Иначе- много ти благодаря за думите!!! От сърце!!! :-)))
...А колкото до третото- то ще спаси човечеството, според мене, както добавих вече и по-горе... в "определението" на блога си ;-)
Иначе страданието, в по-мащабен план, може да доведе и до друго... много по-дълбоко и трайно изцеление... Аз лично познавам това... И го пожелавам на всеки, който някога е страдал..... В онзи дълбок житейски смисъл...
там в прегръдката, да пречистиш душата си
толкова си чувствителна :)
Усмивка от мен
... Там в прегръдката, успокоявам душата си... :)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...