Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2007 17:50 - ето и 5-те любовни истории, които обещах...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6502 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2007 22:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Малко ще ми е трудно... не за друго а защото много истории, емоции, спомени и любови има в живота и паметта ми... но ще се опитам да подбера някои по-важни неща, и да ги представя по-накратко и синтезирано, доколкото мога... :)

         image

1. Първото място си заслужава да посветя на моят приятел (Стани). Той е човекът, който е до мен и в момента, човекът с когото успяхме да изградим първата си истински пълноценна връзка (и в моя, и в неговия живот), човекът с когото имаме абсолютно взаимни (и по-равни пламенни) чувства вече... За първи път... Човекът, с когото се даряваме взаимно с безкрайна нежност, топлота, разбиране и съпричастност... С когото си даваме опора, когато другия има нужда от това... С когото не се ревнуваме, защото просто е излишна... при взаимната ни отдаденост един на друг... Той дори не забелязва красотата на другите момичета, откакто е с мен... И аз не знам как става... Като заслепен е. Твърди че аз съм най- прекрасното момиче на света, и това е... И вече толкова време не успях да го разубедя... :)
Но пътят ни, докато стигнем до тази жадувана хармония хич не бе лек или кратък... Беше доста трънлив като всички истински пътища, но нещо винаги ни държеше заедно...и ни караше да не се отказваме един от друг така лесно... А е имало много тежки неща между нас... заради животите ни, съдбите, обстоятелствата... кармата дори, ако щете... Тежко беше, но не съжалявам за нищо, защото постигнахме онова, което трябваше... Бленувания бряг, хармонията, спокойствието, безмълвната взаимна топлота... А като си помисля само, че можеше да не успеем... Да се откажем. Щеше да е жалко, много жалко... Но не се разделихме (емоциално) дори и за два дни... откакто сме се запознали...
А ние се запознахме в края на април (точно след Великден) 2004-та, когато аз бях на 22 (и само с няколко неуспешни опита за връзка и с разбити чувства...), а той беше на 25 (сега вече аз съм на 25, т.е. почти 3 години сме заедно). Той ме "разпозна", така да се каже, и се влюби в мен от пръв поглед, както стана ясно скоро... Предполагам е била от онези неслучайни срещи, които са... предначертани и орисани да се случат на някакво по-висше ниво... Много подробности ме навеждат на тази мисъл, но е дълго за да разкажа всичко тук... Имах среща онази вечер с една моя много близка приятелка, той я бил срешнал по-рано, докато ме е чакала (те са познати от много години), тя му казала, че има среща с едно момиче... и той решил да остане и да види кое е това момиче... незнайно защо... вътрешен глас... интуиция... И ми сподели по-късно, че дори бил рещил да ми вземе телефона, още преди да ме е видял... И не е питал дори хубаво момиче ли съм, каква съм... Нищо, просто решил така :)
После ме гледаше непрекъснато, обгръщаше ме с внимание като облак някакъв... Изтърси, че съм му симпатична, и затова ще остане  с нас... (а аз си викам- какво му става на това момче... странно се държеше, но приятно...) Покани ни у тях. И на раздяла ме прегърна (не можа да се сдържи вече :) и ми каза нещо от сорта, че съм много добра ( а ме познаваше от 2 часа). И ми подари една ябълка, да съм имала за из път (а аз не обичам ябълки особено)- взе ми ролята на Ева ;))
И ми се обади още на другия ден... И така всеки ден...до ден днешен... И бе така нежен с мен, и загрижен... Много неща бяха объркани, не бяхме готови... Дълго време вече бяхме близки емоционално, но не и физически... Беше много плах с мен...Усещал е моята нараненост, сякаш не смееше да спи с мен, а усешах, че ме харесва много, че ме желае... Половин година мислех че ще бъдем просто приятели. Изпитвах симпатия към него, приятно ми бе да е около мен, да ме обгръща с внимание, грижи, и нежност, от които имах нужда, действаше ми успокояващо (както и до днес) гласът му, топлия му поглед към мен... Но не изпитвах привличане като момиче към момче към него... Не го обичах все още... (а той ми казваше понякога "Обичам те", спокойно, прямо и искрено- по телефона за първи път). Бях объркана и нещастно влюбена в друг човек все още... Но той ме изчака, за щастие... Имаше и трагични събития- той си сряза един ден жестоко ръката заради мен (до кокал..., Слава Богу че я възстанови с времето...) Никога не ме обвини за това, макар че аз чувствах вина...
Накрая след многото бури, успяхме... Проправихме си след дълго лутане път и към нашето щастие...Заедно. И аз вече го обичам безкрайно много... И сякаш сме все по-влюбени един в друг с времето... Все по-отдадени един на друг... Не зная как става, магия е това... Но бяла, добра магия... И аз вече го обичам със страст (и физически...), не само като приятел, и опора в живота ми... 
Той ми казва понякога: "Аз не зная какво е любовта... Но я изпитвам." (има ли нещо по-красиво от това?...)
...Така добре се разбираме, че можем като нищо да изкараме и цял един живот заедно... Дори два, три живота... :) 
Може би някой ден ще се оженим, не зная...
Може би някой ден ще имаме дете, и ще го гледаме с любов... Надявам се. 
На първо време сме решили вече да живеем заедно...

Не вярвам заради него в любовта, защото аз по принцип вярвам в нея...
Но с него до себе си ми е по-лесно да вярвам в утрешния ден... 
А това има значение... Огромно значение дори...

                           ******************

2. Оказа се, че не само аз мога да се влюбвам в разни хора (както си мислех аз), но и някой може да се влюби в мен... Дори няколко пъти вече ми се случи това... Колкото и да ми е странно. Едно момче се оказа, че е много влюбено в мене, макар че той знаеше че си имам сериозен приятел... Те дори се познават двамата също... И стана тя каквато стана. Обясни ми се в любов най- ненадейно един ден... Твърди че безумно ме обичал и бил като "халосан" още първия път, когато ме видял, и после като сме говорили се влюбил... И ми каза, че не спирал да мисли за мен, при положение че не се бяхме виждали една година, а преди това сме имали една-две кратки срещи... И той ме нарича "ангел", като още някои хора... И най-прекрасното момиче на света... Въобще не знам какво да кажа... И тогава не знаех, като ми се обясни... Виждали сме се после, той твърди че е щастлив да има и най-малкия досег с мен, но и така не става... И вече не се виждаме. Нямам нищо против него, но не искам да причинявам болка никому... Все още се чудя- наистина ли толкова много ме обича (той твърди, че никога няма да престане...) И ми каза веднъж: "Ще се моля да сме заедно, ако ще и в някой друг живот"..............................
Надявам се да е щастлив... С друг човек... още в този...

                           *******************

3. В този човек съм била най-сериозно, дълбоко и нещастно влюбена... Ужасно много си приличаме по някои неща, но пък и много неща ни делят и различават... Между нас винаги е имало някаква странна игра на силно привличане и отблъскване същевременно (и по зодиака сме противоположни дори...) 
Както и да е. Опитахме (за два месеца по-сериозно), но се видя че не става между нас... Не "мелим" заедно, както се казва... Но въпреки това дълго време се мъчихме заедно (предимно аз, де)... Не исках... не можех да повярвам, че не става, въпреки че го знаех... Трудно беше, но и за това не съжалявам. Успяхме някак да останем приятели... Истински. Обичам го все още, не мога иначе...И зная, че той е от хората, които винаги ще обичам и нося някъде дълбоко в сърцето си, каквото и да става. Вярвам, че по някакъв начин и той ме обича, макар че така и не ми го каза никога директно. Но аз го познавам наистина в дълбочина и зная... причините... Аз съм му го казвала. Без да очаквам отговор в замяна. 

Между другото, той също ме наричаше "ангел"...

                       ********************

4. Искам да ви разкажа накратко и за най-възрастния човек, който ми е казвал, че ме обича... че е влюбен в мене, въпреки че той е роден цели 40 години преди мен... Той живее на селото ми, където винаги съм прекарвала летните си ваканции (с.Батулия, по Искърското дефиле). Той прилича на руснак... И физически, и по душа... Винаги ми е казвал, че много обича да чете, и му е особено любима руската литература и душевност (както и на мен впрочем)... Самия той пише, и е с една такава нежна и лирична душа... Но вече не може да пише, макар че има идеи- много го боли ръката, защото цял живот (и до ден днешен) е работил тежка физическа работа. Преди е разбивал камъни и скали на кариера, заради което днес не може да пише... 
Пие много, ужасно много... Абе алкохола направо му е съсипал живота... Но е добър, пропил се е от мъка... Като античните трагични герои е по някакъв начин... Или като героите на Достоевски... И въпреки алкохолизма, който го е съсипал и физически, все още си личи някогашната му красота... Аз я виждам, някак да прозира под чертите му, въпреки цялата му мъка, живот, и години на самота и саморазрушение... Казват че е бил навремето най-силния и хубав млад мъж в околността... И аз им вярвам. Въпреки че никога не съм го виждала такъв... Някак нищо не е успяло съвсем да заличи красотата му... Може би заради вътрешната красота, благородство и доброта, които носи в себе си... Аз ги усещам... И винаги съм изпитвала неясна и несъзнателна симпатия към него... Харесвам го. Винаги съм го харесвала, и усещала като... сродна душа някак... Има много странно и дълбоко  взаимно чувство на смътна обич и разбиране без думи, между нас... сякаш се познаваме толкова отдавна... Сякаш нещо ни свързва, въпреки че никога не сме имали нищо общо... Нямало е как. Никога... Но аз усещах, че и той изпитва нещо към мен, по начина по който ме е гледал винаги- с един много топъл, благ, съсредоточен в мене и всепоглъщащ поглед... 
И един ден той ми призна. Бяхме седнали на една пейка на село, пушехме по цигара заедно (той и си пийваше както винаги от едно шише нещо спиртно) (бяхме като в сцена от някакъв филм...) и ми каза: "Обичам те." Аз не знаех какво да отвърна... Но не ме изненада... Само го попитах откога... (защото аз съм израснала пред очите му, от дете ме познава...от летните ми ваканции на село). Той ми отвърна само:"Винаги съм те обичал". И ме целуна по челото... като баща детето си... Но ми каза, че съжалява... Че толкова години ни делят, и че ако е по-млад сега е щял да ме поиска... за свое момиче...
Това е... Понякога пушим заедно по цигара... Той си живее съвсем самичък на село, няма си никого наистина, само си гледа едно куче и едно коте, но това е... Няма как да бъда до него, макар че и аз го обичам по някакъв начин... Подарих една моя снимка веднъж- да си има за спомен, и той я целуна... 
...А когато баба почина, и я погребахме по нейно желание на село, той изкопа гроба й...

                        **************

5. А едно от първите ми влюбвания беше в един хипар на моите години, който учеше философия в Университета... Така й не можах никога да му призная чувствата си (а бяхме много чисти, искрени и дълбоки!), но може би ги е усетил сам по някакъв начин... Както и да е. Той е харизматичен и привлекателен някакси, така че не съм единственото момиче, което е било влюбено в него...;)) Те даже и някои момчета са ми казвали, че го намират за симпатичен............. А той не е много за сериозни и обвързващи взаимоотношения (като повечето хипари), макар че иначе е прекрасен човек и доста любвеобвилен... :) 
Но и свободолюбив. Абе него вятър го вее на бял кон, дето има една приказка... Надявам се някой ден да е по-зрял в някои отношения, макар че и така си е чаровен...
Та с него, поради моята влюбеност навремето, имам някои много авантюристични преживявания и спомени... Той е такъв, а аз го следвах... Например няма да забравя как веднъж искаше да ми покаже колко романтично е човек да гледа залеза от "покрива" на Софийския Университет :))) За целта трябваше на доста опасно място да се качим... Дори нямах представа как ще се върнем обратно... Умирах от страх (ужасяват ме разни височини и ненужни опасности...и съм боязлив във физическо отношение човек) и дори си представях как мога да падна и да умра там в разцвета на младостта си... Но бях влюбена в него.......... И той ме подкани да го последвам с толкова топъл и нежен поглед, уверявайки ме, че няма да се пребием и нищо лошо няма да ни се случи... че накрая се престраших и го последвах... И така си седнахме ние на покрива на университета, гледахме си залеза и се държахме за ръце безмълвно... Като влюбени романтични до мозъка на костите си натури (каквито и сме си с него, де ;)) Тогава беше един от най-подходящите моменти да му призная чувствата си, но не посмях и тогава... И никога... Но прописах стихове заради него :))) (във 2-ри курс бях, в университета)
И на влак без посока, замисъл и какъвто и да е багаж и билет, съм се качвала с него... Стигнахме в едно село тогава, намери се къде да спим все пак, имам прекрасни спомени и оттогава, но на майка ми й се беше изправила косата- къде съм, как, защо... макар че й се обадих да я успокоя, разбира се... 
С две думи- голяма тръпка беше... :) Какви ли не щуротии не прави човек като е влюбен... ;)))))))))) 
Сега живея по-спокойно и не бих се осмелила да ги повторя май........ ;)))

******************************************

6. Шест пък е числото на любовта и на Венера, според астролозите, и аз имам още истории за разправяне, но нямам сили повече да пиша днес :) Много изписах и без това дотук... Искрено се надявам да не съм ви отегчила и да ви е било интересно да прочетете всичко това (който го е прочел дотук :)) 

За финал само ще кажа, че любовта винаги е била и ще бъде най- съкровената част от моя (и въобще от човешкия) живот... Вярвам че тя е безсмъртна дори... понякога... Че за нея нямат значение ограниченията на времето и пространството, и че тя лесно надхвърля техните граници, когато е истинска... 
...И вярвам, че именно тя, повече от всичко друго, ще спаси човечеството.... 
Това е. 

                                      
image


И съвсем накрая- една прекрасна песен- поздрав за всички, които някога са обичали...

DEPECHE MODE- "GOODNIGHT LOVERS"

"...WHEN  YOU"RE BORN A LOVER,
YOU"RE BORN TO SUFFER,
LIKE SOUL-SISTERS AND SOUL- BROTHERS........"





Тагове:   обещах,


Гласувай:
0



1. cefulesteven - нека
30.01.2007 18:02
Нека любовта озарява живота ти:))))
цитирай
2. анонимен - ДеКуин:..
30.01.2007 18:21
;)
Невероятна си, казвала съм ти го и ще продължавам..
И във всеки ред, във всяка дума се усеща..

Желая ти приказката да продължи.. и все по-хубава да става.;)
Заслужаваш..
Бъди щастлива.;)
цитирай
3. wildroses - :))))
30.01.2007 20:29
Хубави любовни истории...продължавайте историята си с твоя човек все по- влюбено ;)))
цитирай
4. sunflower - Страхотно!
30.01.2007 20:42
Да, любовта и осъзнаването на красотата! :))))
цитирай
5. candysays - :))))))))))
30.01.2007 21:07
Благодаря ви!.......... From the depths of my heart......
:)
цитирай
6. sashetu - ;)
30.01.2007 21:20
ангелче...
красиво е всичко написано..
благодаря... :-*
цитирай
7. candysays - :)))
30.01.2007 21:32
Eх, sashetu! Благодаря ти и аз...:)
цитирай
8. isis - не обичам да чета прекалено дълги постинги,
30.01.2007 22:03
но този го прочетох с удоволствие!
цитирай
9. candysays - Радвам се, isis! :)))
30.01.2007 22:14
Абе то и аз знам, че не е добре да се публикуват прекалено дълги постинги, ама какво да направя като не мога да вкарам мисълта и спомените в по-малко думи...
Някои хора могат впрочем, но не и аз... ;-))
цитирай
10. olamylove - Грях
30.01.2007 22:25
е но ти завиждам и се радвам 4е си срещнала истинската Любов но е много по трудно да я запазиш аз не успях дано ти успееш
цитирай
11. candysays - Не е грях...
30.01.2007 22:33
когато човек завижда благородно... :)
Вярно е, че е трудно да я запазиш, но дано и ти успееш... следващия път... Все пак не я срещаме само веднъж, вярвам.......
цитирай
12. olamylove - I HOPE
30.01.2007 22:36
I HOPE
цитирай
13. candysays - :)
30.01.2007 22:49
I hope too...
цитирай
14. slavei - :)))
31.01.2007 10:25
Искрено ви желая любовта да ви съпътства през всичките ви дни, мила Кенди!

Бъдете щастливи!:))))
цитирай
15. candysays - :)
31.01.2007 10:30
Благодаря ти от сърце!...
Пожелавам това на всички... които са осъзнали нуждата си от любов, и човек до себе си... когото да прегръщат винаги с безкрайна топлота... и взаимност...

Наистина съм безкрайно щастлива, че имам всичко това с човека до мен най-сетне...
И че се гушкаме и заспиваме като новородени бебета, когато сме заедно... :)

Поздрави, slavei4e :)
цитирай
16. esen - Ангел си!!!
31.01.2007 11:25
Съвсем реална и истинска! Бъди винаги влюбена!
Прекрасна си!:)))
цитирай
17. candysays - :)))))))))))
31.01.2007 11:34
Скъпа esen, благодаря ти!!!...............................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280530
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...