Реших да си сменя категорията... И без това все се чудя в коя да сложа поредния ми постинг, защото ми се струва че поне 4-5 са подходящи варианти... ;)) А като гледам хората за всичко си пишат в "лични дневници", та от днес и аз се прехвърлям в тази категория... (не че има някакво значение, но да си кажа;) 
..С това, разбира се, не преставам да бъда и да се чувствам като "човек на изкуството"... ;-) То и без това самото изкуство, в по-голямата си и по-истинска част е споделяне... на нещо лично и съкровено... :) Поне според моя милост... ;)

Има още нещо, което исках да споделя днес тук... Следобед ми се обади и си поговорихме надълго и нашироко по телефона с една моя наистина добра приятелка, която е и мой набор (е, води ме с половин година повече живот, но карай...;) Та тя (за първи път ми се случва такава новина от близка моя приятелка... от близък човек..) тя ми сподели, че е бременна... И че ще се жени (откогато аз имам сериозна връзка, оттогава и тя има, и тя- за първи път...) Вече дори съм поканена на сватбата...:))) През май месец ще е... [ако го четеш това Ели (че й дадох адреса на моя блог по телефона ;) те целувам и прегръщам много силно!!! :)] 
... Наистина много се зарадвах за нея... И тя усети... че е от сърце... Само ме учуди малко това, което после тя ми каза- че съм от малкото хора, които са се зарадвали за нея, като са разбрали новините... промяната в живота й, която предстои... Безспорно в началото това е шок... и става за известно време драматично... Но в крайна сметка това е едно от най-прекрасните неща, които могат да се случат на човек!... Един от най-прекрасните периоди... Когато си млад, в разцвета на силите си, и предстои да създадеш нов живот... Нова съдба на този свят, която ще бъде винаги свързана с тебе...
...Да, зная, че звучи плашещо... като се замисли човек... Не съм човек, който вижда живота през розови очила... Съвсем не! Но истината е... винаги някъде по средата... Истината е, че ВСЯКО НЕЩО НА ТОЗИ СВЯТ ИМА ДВЕ ЛИЦА... ДВЕ СТРАНИ... ВСЯКА МОНЕТА... И човек не бива да забравя това... Да, безспорно, трудно е... много дори... Но е и прекрасно...
...Ужасно бреме би могло да бъде... Едно обвързване... едно дете... една уязвимост... Но може да бъде и прекрасно... (всъщност истината е, че ще бъде и двете!... В различни моменти...) 

...Трудно... ужасно... 
(нещо е живота въобще... особено понякога...)
...Но и прекрасно....

Това е истината за мен. 
А какво по-хубаво и човешко от това да се зарадваш искрено за някого?... В крайна сметка нечие чуждо щастие не отнема от твоето... възможно щастие...

Така че- радвам се за нея (за тебе, Ели!...)

И понеже съм голям непукист и оптимист от около три дни насам (което е странно и учудващо за мене...;) и май точно сега приемам с лекота житейските проблеми и драми... и съм в непоклатимо равновесие в момента (душевно, де... и само за момента сигурно.... за няколко дни може би ;), ще използвам случая да ви поздравя (всички "съблогъри" (ама че дума!)) с една прекрасна песен.... Най-нежно-оптимистичната, и човешки- успокоителна песен, която съм чувала...

"DON"T WORRY, BE HAPPY"- Bobby Mc Ferrin

In every life you have some trouble...
When you worry, you make it double,
so don"t worry, be happy..."

(не е ли мъдро?!... :))))