...Да ви призная тревожа се малко... отново...за бъдещето... Отново заради неясна заплаха за реда на нещата... за спокойствието... Пак от същия човек, който винаги е бил генератор на напрежение в живота ми- собствения ми баща... Надявам се да се оправят нещата пак... Но се уморих вече... От тази вечна заплаха... За това къде ще живея, кой къде ще се мести... Какво ще стане... 
Аз обичам дома си. Обичам да си седя и живея на едно и също място... Обичам същата гледка да виждам всеки ден... Същите хора... Не знам защо съм такава... Но съм. И толкоз. Факт е, че много по-трудно приемам промените от другите хора (а това е странно за млад човек, но това си е...) И съм "трудноподвижен" човек- не във физически смисъл (здраво и сравнително слабо момиче съм си ;) но във емоционален... И една носталгия като ме подгони... Като си гледам през прозореца... Обичам си дома. Домошар съм. И толкоз. Обичам да пътувам, разбира се... Но по-рядко по възможност, ако ще  ефизически... Обичам да пътувам повече в мислите, въображението, в ума си... Такава ми е същността, природата... Като дърво със здраво вкоренени някъде корени се чувствам... И предпочитам да си седя там, където съм... И да си гледам новите и изключителни места по света по телевизията (примерно)... Така ги възприемам по-спокойно...

...Ух, извинете ме, пак си излях тревожните мисли в един въздългичък монолог... Обещавам да го правя по- рядко, както и досега...
                            ****************

...И по този повод- поздрав с една невероятна и любима моя песен на Депеш (Мартин Гор я пее нея специално... обожавам гласа му, емоционалния заряд и въздействие на песните му...) И ще се радвам, ако някой чуе за пръв път тази песен тук... заради мен.... :)

Ето началото на текста... (прекрасен е!!!)....:

When I"m down on my knees again,
and I pray to the only one, 
who has the strenght to bear the pain...
to forgive all the things that I"ve done...
Oh, girl, lead me into your darkness,
when this world is trying its hardest
to leave me unimpressed,
just one caress from you and I"m blessed...

When you think you"ve tried every road... every avenue...
take one more look to what yoy found old
and you will find something new...
Oh, girl, lead me into your darkness,
when this world is trying its hardest
to leave me unimpressed,
just one caress from you and I"m blessed...

I"m shining from the light...
I always loved the night...
And now you want from me eternal darkness...
........................

(мрачничък е клипа... но е красив (и затова...) Есенна гора...)