Вчера пак... се случи... Да ме наранят мнооого жестоко някакви хора, които въобще не ме познават... (не, не тук в блога, тук всички са така мили с мен, за което съм им много благодарна :), а във Фотофорума, където имам профил от около половин година, и едно от местата, които ми бяха приятни и са ми носели положителни емоции и приятели дори, като блога...)
Така ме нападнаха изведнъж там... За първи път такова нещо преживях... Такова чудо на чудесата... Да, зная... Много хора са ме предупреждавали, че в Мрежата е така, има си и "недоброжелатели", които се възползват от анонимността, която тя осигурява, чувстват се защитени и омерзяват както си искат някои хора, които решават че не са им симпатични, без ДОРИ да ги познават... Зная, хиляди пъти са ми повтаряли мои приятели (включително и вие ще го направите сигурно...), че не трябва да се връзвам, че никой не трябва да се връзва на подобни глупости, и че това е напълно излишно хабене на нерви  и енергия...... о, да... зная всичко това, съгласна съм, очевидно е, че е така..........
...........Но все пак... Аз не мога да спра болката в себе си, когато тя се роди... Не мога да я облекча с "необръщане на внимание"... Просто не мога.... Снощи се почувствах заради тази виртуална свада, като пълен парцал... Накараха ме да се почувствам унизено, че нищо не струва онова, което правя, че нищо не разбирам, и по-добре да спра да се самозащитавам, а да ги послушам... Те, видите ли (случайно съвпадение, нещастно стечение на обстоятелствата в момента) били много... а аз сама в самозащитата си... И трябвало да ги послушам, прави са щом са 4-5 наведнъж, а аз съм сама (с което и луд те изкарват накрая сигурно)... И въобще не си направих атруда да видят какво е било преди тях в профила ми, какви снимки има, какъм рейтинг, колко хора са ги харесали наистина (включително разбиращи като тях от фотография повече от мен...) Нищо. Видяха че не са сами, че са станали няколко единодушни в мнението си, че нищо не струват моите неща... И се почна.... Знаете ли- просто ми избива тази асоциация- нападнаха ме както хиените нападат беззащитно или ранено вече животно, което е изостанало от стадото си... Зловещо приближавайки се, и с желание да ме довършат. Само че хиените са оправдани... От природата, от естеството, от инстинкта си за оцеляване, от глада си и нуждата да го задоволят... А тези "хора", които имат инстикт да нападат групово един-единствен човек- те, питам се аз, какво печелят от това???... Нито храна, нито оцеляване... Нищо не им зависи (живота, благоденствието) от унижението на един човек... Когото жестоко са наранили, и са го оставили (образно казано) да лежи в калта в несвяст, и като се събуди да си ближе раните.......
.... По пътя към вкъщи не можах да си сдържа сълзите и плаках... (а си имах и други грижи естествено). После пак... Опитах се да успокоя, но не се получи... Просто беснеех вътрешно- от обида, от погнуса, от отвращение... Полудях... Едва успях да заспя късно през нощта, а колко пъти се разплаквах отново и отново.... Защото има хора, които с обич и нежност си градят нещо (дори и мъничко да е, като един профил) и си го обгрижват редовно, и си го украсяват като свой дом, и си канят в него гости... приятели... И накрая идва някой (понякога...не дай Боже...), или няколко човека, които започват без никаква причина да нападат и да рушат този дом... Ей така просто. Без дори да познават стопанина... Явно им доставя удоволствие, не зная....
... Ами ако този домакин (както е в моя случай, и в още някои случаи, дори и да са много редки...) е ужасно раним?... Ами ако е бил много пъти реално нараняван и има изострена чувствителност и непоносимост към подобно отношение, критики и обиди (недобронамерени!)?... Ами ако този човек е бил на крачка от лудостта, или от самоубийството?... Ами ако този човек е бил така наранен, че е "вил" от болка дни и нощи, свит на кълбо и гледайки диво като ранено животно... изпитващо първична болка?... Ами (накрая) ако този човек е пил успокоителни, заради вътрешното си неспокойствие и болезнена чувствителност (... аз пия, признавам си... по лекарско предписание... (дано не се "отречете" от мен, като знаете това......)?.... Какво става тогава... 
(между другото, усещам го че antinous от хората тук само е същия като мен в това отношение, и от време на време не го разбират хората... Защо има такива реакции... на обидите- от свръхчувствителност...)
Става едно безсмислено отваряне на стари рани... И още по-зле- сипване на сол в раните... И въвличане на "жертвата", на обвиняемия в порочен и сякаш неразбиваем кръг от озлобяване заради обидата, желание да се защитиш, да си го върнеш по някакъв начин, да ги накараш да се осъзнаят твоите "обвинители"... Става един порочен кръг от взаимна омраза и озлобление......
......А това е едно от най-лошите неща, които можеш да причиниш на някого... Да го накараш да мрази, дори и да иска да обича.... 

......Накрая ще запитам само едно нещо (не вас, мили мои, вие с нищо не сте виновни...):

Малко ли им се струва на някои хора човешкото страдание, което и без това и неминуемо съществува по света, като например болести, загуби на близки хора или на домове, бедствия, смърт...., че мислят, че не е излишно и да се нараняваме взаимно... ние хората помежду си?....

Малко ли им се струва???....

Малко ли е страданието по света, че да има и взаимно причиняване на страдание, когато общуваме?....

Малко ли е???...

И каква е ползата от това да нараниш някого.... Да не си добронамерен към него, а да искаш да го унижаваш и да мачкаш достойнството му?...............

(не ви питам вас, мили мои... въпроса е риторичен... или по-скоро зададен като вопъл на отчаяние на един човек към небесата......
Като писък на новородено бебе, изоставено в студа...Това е въпросът ми....)

Ако има някакво удоволствие в това (за някои), то аз никога няма да го разбера...... Никога!.... А и не ми трябва да го разбирам....

Да, всичко мога да разбера на този свят и у хората, но не и садизма... Това е единственото, което не мога!.... (независимо дали той е физически или психически тормоз) 

I CAN"T UNDERSTAND
WHAT MAKES A MAN
HATES ANOTHER MAN,
HELP ME UNDERSTAND....

..."PEOPLE ARE PEOPLE" - DEPECHE MODE.... 

Велика песен за взаимоотношенията между хората и срещу войната, когато трябва да УБИВАШ ЧОВЕК, БЕЗ ДОРИ ДА ГО ПОЗНАВАШ.....................................................