Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2007 13:54 - ...За насилието над деца..............................
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3638 Коментари: 23 Гласове:
0

Последна промяна: 08.02.2007 15:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ужасно съжалявам, че повдигам отново доста мрачна и болезнена тема (но много по-сериозна от предишната!), но не мога да не го направя... Опитвах се да се разубедя да пиша за това, но искам да го споделя с вас... И да разбера вашето мнение... Явно съм в такъв период в момента... по-черногледо гледам на нещата... или по-скоро забелязвам в момента доста черни неща, та затова... Простете ми, че пиша за тях, но не мога другояче... (имам наум много ведри и прекрасни постинги, но те явно ще трябва да почакат, за да видят бял свят в блога ми... Да дойдат малко по-добри времена............)

Ето какво ме занимава много напоследък (освен всичко останало) и за което много, ама наистина много ме боли... (макар че не ме засяга пряко...поне вече не...)
Онази вечер, тъкмо се бях успокоила след драмите във Фотофорума и ми беше вече спокойно и леко на душата (и с вашата подкрепа тук! така приятелска и мила!), и бях при моя приятел... Легнах си късно, заради ровене в Интернет, той вече бе отдавна заспал дълбоко... И аз легнах до него, и се опитвах да заспя и аз... За да мога все пак да стана на другия ден за работа... И се унасях вече в сън, когато чух някакви крясъци и караници от съседния апартамент (приятеля ми живее в кооперация в центъра на София, тухлена е, чува се доста през стените, може би всъщност и в панелните домове е същото, но както и да е...) 
Първоначално  не ми направиха тези крясъци кой знае какво впечатление (и в моя дом ги е имало, знам, че ги има в много домове... за съжаление...), помислих си, че е просто семеен скандал, и колкото и да са неприятни за слушане, все пак не се разстроих особено... Викам си на ума, може да се кара на мъжа си тази жена (защото само жена всъщност се чуваше, че крещи в истерия и се караше яко на някой...), може пък и той да го е заслужил с нещо... да й е изневерил примерно... Всичко се случва.... А и, знаете, един голям човек може да се защити, така че... не е болка за умиране... (макар че ми беше малко странно, че не чувах друг глас освен нейния... а все пак, който и да е, и какъвто и да е, ще се ядоса и той, и ще повиши тон и той....)  
Все така се опитвах да игнорирам истеричния глас на тази жена и да заспя... Но тя не млъкваше, даже ставаше по-зле... Никой не й отговаряше, а тя крещеше във все по-голяма истерия, с все по-голяма злоба и бяс... Като ненормална просто крещеше... И нарушаваше блаженото спокойствие на нощта, на съня....
...Крясъците й не ми даваха мира, за да заспя... и аз в крайна сметка, ща не ща, се зослушах... Тя крещеше по 10 пъти поне едни и същи неща като луда- "Писна ми от тебе!..." и "Как можеш да се напикаваш?..." "Как можа?... Пикльо такъв!..." И мен започна да ме втриса вътрешно... Започнах да се досещам, че това не е точно семеен скандал, а нещо по-различно... Разсъних се, заслушах се още повече... И дочух само в един кратък миг едно нежно и мило детско гласче, което само каза тихо и кротко "Да". Два пъти, последователно. И нищо друго от това гласче не чух... Само тя повилня още известно време с истерични крясъци, и после всичко утихна... И нощта бе отново спокойна, и можех да заспя............
                                ---------------
Но не беше толкова спокойно в моята бедна главица... И в моята душа... (и накрая заспах само защото бе вече много късно през нощта- към 2 сигурно, от умора....). Разсъних се и полудях и аз... Толкова много ме заболя от това, което чух, че се разигра в съседство..... Идеше ми да разбия стената,  да я удуша или ударя с нещо тежко по главата тая жена (та току-виж и дошъл акъла...) и да гушна детето, да го успокоя и обгърна със своята нежност, и да си го осиновя и гледам аз.... 
Просто в душата и сърцето ми (свити от болка, внезапна, остра и безутешна болка... за това дете) кънтеше само:
.......Горкото детенце.......
......Горкото детенце........
С какво е заслужило всичко това?.... То не може да се защити само!....Как да го защитя?... Как да го спася?!?....

...Уверявам ви, че не си правех прибързано заключение за положението в дома на това дете и за начина (чудовищния начин!) по който е отглеждано.... Защото с моя приятел, сме го чували много вечери  и нощи, през стената, как плаче (като още бебенце...сега е може би на година и половина, две най-много...) и никой не му обръща внимание и не идва да го гушне и успокои... И това месеци наред... А едно бебенце, знаете (всеки знае, и без да е раждал, и без да е майка, и без значение от пола...) има нужда в най-ранна възраст особено, да бъде прегърнато, стоплено с милувка, успокоено, нахранено, приспано ...с нежност и с тиха песен... и гукане... и така... За да си заспи спокойно и да не израстне с травми от най-ранно детство, за да не израстне неспокоен, нещастен и параноичен човек... който е или агресивен или автоагресивен и (само)разрушителен... От болка, неясна...по произход, но силна и постоянна... От стаена травма... рана, която ту се отваря, ту се затваря... Знаете как е.... Просто знаете, вярвам... Всеки (уж) знае... (ама не съвсем всеки, оказва се... което има фатални последствия за живота на някои хора, отгедани по този безотговорен и чудовищен начин...)

Мислех си... още... Добре де... Тази жена може да се е разделила с мъжа си, или да има някакъв нещастен и неудовлетворителен личен живот, или някакви психически травми и тя... И затова да е станала такава, да се държи по този начин... и да крещи в истерия, когато е адски неадекватно това... Добре де... Ами тогава, ако си в такова положение, трябва да намериш сили да се осъзнаеш поне малко, да признаеш, че си болен, че нещо ти куца вътре в теб, жили те, ръчка те и те прави истеричен, агресивен и лош в отношенията си с околните... Трябва да намериш сили да потърсиш помощ, и да се лекуваш по един или друг начин (все има начини... някакви...) Казвам го, с разбиране за човешките болки и съдби, и със състрадание...не с обидно отношение (не е престъпление да си болен и да се лекуваш- то и аз го правя... И много, много хора по света... Милиони... със сигуронст...) НО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (за мен най-тежко и безумно...) да не можеш да се спреш и осъзнаеш (поне малко!) и да рушиш още в зародиш живота на едно дете (или на повече...) Та то не може да се защити по никакъв начин!!! Това Е престъпление, по-лошо и от изнасилване и убийство имам чувството, които са най-тежките престъпления по принцип.... Това е повече от нарушаване на човешките права! Това е нараняване, разрушаване и "убийство" на душицата, на емоциите, на нервната система на едно беззащитно детенце, следи от което (разрушение), то ще трябва да носи цял живот нататък! И дори и да се излекува, то ще трябва да измине мнооого дълъг и труден път, да се лекува дълго, да попадне в по-нататъшния си живот на много добри хора, които да го обичат всеотдайно този човек, които да го прегръщат, разбират и да му отдават постоянно много енергия, за да се почувства най-сетне този човек успокоен, и обгрижен... И за ада се усмихне, за да му зарастнат раните, да забрави травмите си и да диша и обича спокойно... - като хората, израснали в атмосфера на любов и грижи... по един СЪВСЕМ друг начин, който им е дал много по-добър старт в живота... и ги е направило (само) уверени хора, по-силни, а не травмирани "руини", които да се борят тепърва за място под слънцето...

Защо го е родила тази жена това дете?!? Защо, крещеше в моето съзнание този въпрос онази нощ.... Защо?... След като не може да го обича (тя му крещеше с такава злоба и омраза в гласа си, повярвайте ми!...), като не може да го прегърне и да бъде нежна с него...И кое друго същество, по дяволите, може да обича тази жена, и към което да изпитва нежност, ако не към собственото си дете, родено с нейните болки и излязло от нейната утроба?!?... Че аз, дето никога не съм го виждала това детенце, изпитвам толкова много обич и жал, и безкрайна нежност към него! Аз... Дето никога не съм го виждала, а само съм чувала плача му през стената... 
Че тази жена, може ли въобще да й стигне акъла, че да осъзнае, че го обрича от сега, от толкова рано (ако то продължи да бъде отглеждано от нея!) на агресия или автоагресия (и в двата случая е зле), когато то порасне  и стане голям човек?... Знае ли че го обрича почти със сигурност на алкохолизъм, на употреба на наркотици или други успокоителни или упойващи вещества?... На болка, травмираност, отчаяние, песимизъм и неизбежна нужда от поне няколко разговора с психолози/ психиатри? Знае ли че го обрича на напишкване до края на живота му дори може би?... (за което това детенце няма абсолютно никаква вина! че го прави сега,  и няма да има, ако го прави и по-късно!...) Знае ли въобще какво ми причинява?... Способна ли да осъзнае, ако някой я наведе на тази мисъл, или направо й го изкрещи в лицето?!?................................не зная........................

Зная само, че колкото и да искам в момента да направя нещо за да се подобри положението на това детенце, нямам представа как точно бих могла, и къде да отида?... Зная, че има страни (с по-развито общество явно и традиции в това отношение), в които има начини да помогнеш в такъв случай... Дори и да си съвсем външен човек.... Има права на детето, права на човека, закони за защита на децата, конвенции, социални служби, които проследяват такива случаи, съдилища, където може да се реши проблема, ако не става по друг начин и т.н. и т.н. Но тук, в България, при тая безумна бюрокрация, която изглежза е над всичко и особено над отделния човешки живот и неговата защита, тук- навярно нищо няма да постигнеш, дори и да алармираш тук -там... Навярно просто ще станеш смешен, и ще ти се чудят, и ще си кажат, да си гледаш своите дела... В крайна сметка, това нали не те засяга (пряко)?... Е, да ама мен ме засяга... Така ми се сви сърцето (и още ми се свива при мисълта за това безпомощно дете),че полудях пак! Бесовете ме хващат в такива случаи и придобивам по-остър език (за което се извинявам на всички потърпевши). Но в крайна сметка, не може според мен, човек все да е мил и нежен и да се усмихва на всичко- би се превърнал в мекотело тогава!... Трябва да можеш да защитиш някой по-слаб или в по-трудна ситуация, когато това се налага... Ако ще и да се овълчиш и да си оголиш зъбите за малко... Че някой да се стресне и да се постегне, и да престане да върши идиотски, разрушителни неща... Само така света и хората биха могли да вървят към по-добро!!! Вярвам- не като се мълчи (макар че са ми присърце християнските ценности!), а като се говори!... И като се дава да разбере на някои хора, че онова, което вършат просто НЕ Е правилно, и не може да бъде нормално поведение на достоен човек... И просто трябва да спре. Раните се лекуват, верижните реакции трябва да бъдат спирани, когато не са за добро, а биха имали негативни и дори фатални последици....
Зная, че има страни, в които можеш (дори само от позицията на съсед) да алармираш, ако си свидетел на подобен случай, след което съответните служби да държат под око и под някакво набляюдение съответното семейство, в което си прилага подобно домашно насилие, и да бъдат предупредени родителите след разговори, че трябва да променят отношението си към детето... В противен случай (в рамките на някакъв срок, ако това не стане) би трябвало да бъдат отнети родителските права на тези (само билогични!) "родители", по съдебен ред, и детето да бъде дадено на осиновители, които биха го отгледали с любов, нежност и биха го прегръщали, когато плаче, вместо да му крещят... Има толкова много семейства и без това, които са от добри хора, но които не могат да имат деца, и биха гледали с радост едно такова детенце... И то би израснало доста по-спокоен и уравновесен човек, при тях... 
Колко е объркано всичко на тоя свят само!?!... Ужасно е... Тези, които имат деца да не могат да ги гледат с любов (за някои само говоря, разбира се), а онези, които не могат да имат, да са така добри, нежни и грижовни хора (пак за някои говоря..., не за всички, разбира се....)... Трагедии, драми и хиляди разбити човешки души и животи, на всяка крачка.... Пълна трагедия. Сигурно си има някакъв висш замисъл всичко това, но е трудно разбираем...Въпрос на карма (вярвам!)... Въпрос на страдание и пречистване... За да върви човечеството напред, да се развиват душите, и т.н. -само донякъде.......

Защото, колкото и да се опитвам, не виждам особен смисъл в насилието и тормоза... (за израстването на личността)... Независимо дали е психически или физически- все тая е почти... Все оставя белези, рани и травми, с които да се бориш вътрешно цял живот (аз съм един такъв пример- жертва само на психически тормоз макар... но от ранна детска възраст...) 
И за да не мислите, че това са изолирани случаи, ще ви кажа (макар че сигурно и сами си знаете) че те са всъщност ужасно много!... Много повече, отколкото би "трябвало" да бъдат (то не трябва въобще, ама...) По телевизията тия дни стана публично достояние (заради журналисти, раследвали случая) трагедията на едно дурго детенце (май е още бебе), чиито родители са му счупили и двете ръчички и сега е в болница с тези и още множество наранявания (баба му го завела в болница, жената, а оттам лекарите се усъмнили че има нещо гнило в семейството му...) 
...Що за хора са това?... Чудовища, не хора!... Защо са го създали тогава това детенце, -за да му чупят ръчичиките ли после?... И какво им е направило то с тези две ръчички?... Какво може да им направи с тях?.... (поне засега).... 
Накъде отива тоя свят тогава?!.... А уж сме вече в 21-ви век, и ни е толкова развита цивилизацията?... А такива елементарни за уреждане неща, човек с тоя си всичкия акъл и мозък, не може да уреди.. А е измислено как, има начин... За всичко има начин, стига да има желание, да се реши проблема... Стига ДА НЕ СИ ЗАТВАРЯМЕ ОЧИТЕ.......

П.С. Наистина ужасно съжалявам, че ви натъжавам така (защото със сигурност, който го прочете този толкова мрачен и тежък вой постинг ще му стане тъжно... мъчно... тежко...ще въздъхне...), моля ви да ми простите за него (за мрака във постинга!), но ме боли!... Просто много ме боли за тия неща, и нямаше как да не ги споделя... Все пак като ги напиша... Малко по-различно е............

.....:) (една тъжна усмивка накрая... от мен... за вас....)



Тагове:   насилието,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. streetsmart - А ти все пак защо не се обади в полицията?
08.02.2007 15:37
Това е начинът и у нас - сигналите за тормоз над деца трябва да излизат от свидетели, най-често съседи. Особено при системен тормоз, както казваш, че често сте чували такива крясъци. По принцип вие сте в правото си да се оплачете, че ви се нарушава спокойствието. Дори и само за това е длъжна полицията да изпрати патрулна кола. Ако установи нещо друго, примерно влиза, вижда, че детето е бито или с неадекватно поведение, може да се разследва отношението на майката към детето й. Това е механизмът.
Похвално е, че случаят те възмущава, но гражданската ти и чисто човешка позиция не може да се изчерпва само с възмущение. Кой ще защити детето? Обществото в лицето на съседите.
цитирай
2. andreytcho - ами за разлика от повечето майки, тази е от лошите
08.02.2007 15:37
от тези които са имали скапан живот щото са правили грешки и сега едната грешка която визуализират в детето си е пред тях, може да се поправи, като това дете се направи психо-инвалид с ниско самочувствието, не увереност в света живота и на кого да разчита.

ако ги нямаше тези майки, нямаше да има убийци, изнасилвачи, педофили и всякакви други извратени мозъци.

Има израз, НУЖНО ЗЛО, май от там идва иначе живота ще е прекалено розов.
цитирай
3. candysays - streetsmart, мисля стана ясно, че искам да помогна...
08.02.2007 15:52
... и че отношението ми не се изчерпва само с възмущение. Зная, че е най-добре да се действа, но не съм много сигурна, че като се обадя в полицията и изпратят една патрулна кола, заради моят сигнал, ще се промени нещо кой знае какво... Зная, че това е механизмът И У НАС, но позволи ми да се съмнявам доколко той се прилага успешно у нас, за разлика от други страни...
Веднъж извиках полиция, и заради баща ми вкъщи, но нищо не се случи по-различно. Казват на "тормозителя" някакво предупреждение да не действа така вече и си отиват... А после?... После и убийство може да стане в същия дом, след като те си отидат....... Това- съвсем сериозно.
Да не говорим, че съдебната ни система е адски скапана просто, корумпирана (с някои редки изключения), но което по-лошо- незаинтересована и прекалено мудна и бавно действаща... Ще тикнат случая в някоя папка и с това ще приключат въпроса най-вероятно...
Повярвай ми, не си измивам ръцете с това, просто 99% знам, че така ще се случи. За съжаление...
цитирай
4. candysays - andreytcho, прав си...
08.02.2007 15:54
и аз така мисля.... С риск да се повторя- отново- за съжаление... :((
цитирай
5. chris - хм , като цяло си права..
08.02.2007 16:01
ама честно да ти кажа и мен нашето бебе ужасно ме изнервя понякога.. просто не мога да понасям ревове и когато знаеш , че току-що е изкъпано и нахранено и всичко останало , а реве абсолютно неудържимо дори в ръцете ти докато се опитваш да го успокоиш .. ами , направо се побърквам и аз тогава , още повече ако например съм болен и цяла седмица ходя болен на работа , щото някои кухи кратуни са решили , че нямам право на болнични , и въобще , когато в ежедневието няма нищо поне малко радостно и се прибирам вкъщи с надеждата да си почина поне мъничко , но ... не става.
е , в такива моменти и аз се чувствам като описаната майка , само дето не реагирам като нея все пак.
като имаш бебе ще видиш , че ще има и моменти , когато то ще поражда и отрицателни чувства в теб , колкото и да го обичаш.
цитирай
6. streetsmart - Не мисля, че сигнал в полицията ще навреди
08.02.2007 16:05
Но пък може да помогне. А да не се прави нищо... е, не искам да правя квалификации, но не мисля че е много редно.
цитирай
7. candysays - chris, разбирам те напълно какво имаш предвид....
08.02.2007 16:09
...макар че нямам бебе... (дай Боже да имам някой ден и аз! :)
Но това е различно, за което ти говориш. На всички родители с малко бебе им е трудно, и се изнервят често, заради плача на бебето (както казваш- дори когато е нахранено и т.н. и си го гушнал), и заради безсънните нощи... (недоспиването и хроничната умора безспорно изнервят човек доста, и го правят раздразнителен, независимо каква е причината за това недоспиване...) Това го разбирам, и е напълно нормално, човешко и естествено, но тук идва много съществения момент- както самия ти пишеш: "само дето не реагирам като нея все пак"... Повечето хора (майки или бащи) не реагират така все пак... А и поведението на гореописаната майка и нейната истеричност, са с много по-дълбоки причини според мен (от плача на бебето), и проблема е от съвсем различно естество, на друго ниво... Мисля, че ме разбираш.

Иначе- всички ние понякога се изнервяме и у нас пораждат в даден момент отрицателни чувства дори и най-близките ни хора, които си ги обичаме по принцип... Но това е друга история. И друга тема за размисъл. И е просто неизбежно...
цитирай
8. candysays - streetsmart, не казвам никъде, че няма да направя нищо...
08.02.2007 16:11
Забележи това, ако обичаш :) В случая излях мислите, емоциите, гнева и песимизма си, че въобще съществуват такива неща, и че трудно може да бъдат поправени... Много трудно. Сигурна съм в това.

И не прави квалификации, моля те.
цитирай
9. streetsmart - Не, не правя :)
08.02.2007 16:18
А ти продължавай да си такава чувствителна и състрадателна душа. Поздрави и усмивки :))))
цитирай
10. candysays - :)))
08.02.2007 16:20
Благодаря ти. Аз наистина съм такава душа, което доста ми усложнява живота понякога, тъй като ме хващат бесовете от време на време, заради подобни несправедливости или неадекватности... Но по-добре човек да има позиция и достойнство. Нали сме хора все пак :))

И на теб- поздрави и дано имаме повече поводи за усмивки! :))) И да изгрее слънцето и на нашата улица, както се казва....... ;)
цитирай
11. longrun - Много е хубаво
08.02.2007 22:46
че споделяш за това. Наистина може да станем свидетели на ужасни неща около нас и е важно да имаме будна съвест, за да може да направим нещо.
цитирай
12. tsvetamak - Разтърстващ постинг
08.02.2007 23:01
Разбирам болката ти. Имаш чувството, че студена, гадна топка се свива в стмаха ти. Няма как да не се разстроиш. Мога да ти разкажа за много подобни и по - страшни случаи. Ще си позволя само един в моята практика (предварително моля за извинение).
В болницата докараха дете, четиригодишно със счупени ръчички. Намерило скрити пари в къщи (доста ) и ги накъсало (как би могло да знае, че не са обикновени хартийки). Майка му така го е удряла през ръцете, че ги е счупила. А то повтаряше: "Мамо, аз вече няма да късам парички, защото нямам ръчички".
Още веднъж ви моля всички, които четете това да ми простите, че го разказвам. Не мога да опиша как се чувствах месеци наред - изпълнена с гняв, ярост, безпомощност, болка...
Обществото ни е болно, нищо не е нормално, всеки живее сам за себе си. Нека да се опитаме да се променим и да се научим повече да даваме, отколкото да очакваме да получим...
цитирай
13. pti - за съжаление трябва да отбележим,
09.02.2007 00:17
че и алтернативите 'без майката' са абсолютно трагични..
На запад доста по-различно е уреден въпросът.., човек с чиста съвест да се обади за системен тормоз, знаейки че може да помогне, НО в България няма друг вариант(не визирам, разбира се, случаите, в които е застрашен физически живота на детето). Жална им майка на децата като попаднат в нашите домове "без майка"

:) многооо тъжна усмивка..
цитирай
14. candysays - longrun, tsvetamak, pti, благодаря ви от сърце....
09.02.2007 10:29
...за коментарите, които сте ми написали!
Важно е да се говори за това (поне!), знаете...
(дано и нещо можем да направим и да подобрим за тези деца някой ден!...)
tsvetamaк, не се притеснявай въобще че си ни описала този случай... Това е живота, или поне една (мнооого тъжна и мъчителна част от него) не можем да пренебрегнем тези неща и макар да ни засяда буца в гърлото и да ни парят сълзи в очите когато ги четем, по-добре да пишем за това... След като се случва някъде...
Най-тъжното е, че така хората се изпълват наистина "с гняв, ярост, безпомощност, болка...", както пишеш самата ти...И се завъртат в порочен кръг, който много трудно се разбива... Зная, че има и по-страшни случаи от гореописания от мен... за огромно съжаление.................

Пти, миличка, зная... За съжаление решението на такъв проблем хиб не е лесен и алтернативите не са розови ...Особено в БГ. Трудно е, но трябва да опитваме... да измислим нещо...

И както казва tsvetamak: "Нека да се опитаме да се променим и да се научим повече да даваме, отколкото да очакваме да получим..."
То някои от нас са се научили... Но не е достатъчно. Трябва още хора да се научат на това..... Някакси...........................
цитирай
15. candysays - furiae, благодаря ти и аз -за коментара...
12.02.2007 10:41
Съвсем на място е всичко, което си казал, не се тревожи, че е "лирично отклонение"... Всичко е по темата, а тя е доста обширна, затова и си пишем дълго по нея...Не е еднозначна. А и няма толкова лесно решение...

Наистина ще ти изпратя лично съобщение, и ще се разберем какво да направим (т.е. кой да подаде сигнал). Усещам че трябва, и ми е гузно да зарежа нещата така...Макар че, като всеки човек, си имам и аз свои грижи и проблеми, които трябва да решавам.... Ще направим нещо, обещавам.

Темата наистина е много болезнена, за което се и извиних в началото и в края на постинга (че ви занимавам с тези неща). Но явно си е заслужавало, явно е имало нужда и е било на място...

П.С. Всичко, което написах в този постинг, е плод само и единствено на моята огромна чувствителност (по подобни теми), и поради това, че аз самата съм доста травмиран психически човек, заради обстановката, в която е преминало моето детство и ранна младост... Вече съм по-добре, слава Богу, и зная... разбрах, че има шанс за всеки човек... да се излекува от болката си, и да продължи напред... Но това изисква двойно повече любов и усилия... Най-добре е тези болезнени процеси да се спират от самото начало...ако е възможно... Това е един вид профилактика... на човешките взаимоотношения. А и на човешките общества...

Поздрави на всички и аще веднъж ви благодаря!...

цитирай
16. syntez - Obi4am horata kato teb!
12.02.2007 13:13
Obi4am horata kato teb!
цитирай
17. candysays - Syntez, благодаря ти от сърце!!!...
12.02.2007 13:53
Красиво откровение.... :)))
цитирай
18. syntez - Това е само една истина!
12.02.2007 13:56
Това е само една истина!
цитирай
19. candysays - Още по-добре тогава...
12.02.2007 14:01
Приемам я с радост... (аз съм отявлен "фен" на истината... и се боря за нея винаги....) :))
цитирай
20. syntez - Значи трябва да сме приятели! Имам ...
12.02.2007 14:07
Значи трябва да сме приятели! Имам нужда от такива истински хора!!!
цитирай
21. candysays - Ами- щом трябва...
12.02.2007 14:09
...ще бъдем! ;)))
Предполагам всеки има нужда от истински хора наоколо... Или поне всеки истински човек... :)
цитирай
22. syntez - :)
12.02.2007 14:10
:)
цитирай
23. candysays - :))
12.02.2007 14:12
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281021
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...