С риск да закъснея отново за работа, ще ви напиша накратко нещичко... :))) Като за добро утро в понеделник сутринта...
Много спах аз през този уикенд... Направо го приспах. Проспах, исках да кажа ;))
Както и да е. Мислите, че съм се наспало и сега ми е бодро, като за начало на новата седмица. Не съвсем... Ще се ободря, но едвам станах сутринта. И то защото снощи много се разстроих, и съответно ме заболя главата /и плаках пак- не се разминавам без това аз.../, но вече ми минава... И за какво мислите? За една техническа глупост. Но все пак... Mail.bg- то където ми е пощата се скапа просто. От няколко дни нещо беше зле на моменти, но снощи съвсем... Никога не се беше случвало такова нещо- пощата беше празна. Влизаш си в личния имейл- и гледаш- нито едно писмо... Нито във "входящи", нито в "изпратени", нито в "кошчето", никъде!... "В тази папка няма писма", пишеше навсякъде. /а аз /засега/ само в мейл.бг имам поща/ И аз естествено се шокирах, и се депресирах... Много се разстроих наистина, защото естествено ги нямах никъде копирани писмата до мен /разчитам че са си в пощата/, а не исках да ги губя... Все едно да ти изгорят архивите... Всичко в тази поща, ми е ценно по някакъв начин- там има история... на отношенията ми с разни хора, има време и енергия и много мисли, от моя страна и към мене... Има линкове, които са ми пращали, снимки... И какво ли още не. Ужас направо. "В тази папка няма писма"... :( Как е възможно такова нещо, чудех се... То на който и да се случи, ще се притесни човека, а камо ли аз- дето съм така носталгично настроен човек, и дето отглеждам и съхранявам миналото, думите, образите, спомените, историята... с такава любов... И имам нужда от тях. От паметта. От писмата си. Не че тези, които имам на хартия не могат да бъдат също унищожени... Но все пак... Абе трагедия направо- сякаш пожар ми беше опустошил пощата и "архивите" се чувствах... Много се разстроих наистина. Добре че бях с моя приятел в този момент, та той ме гушна и ме успокояваше дълго... И накрая заспахме. Той ме увери, че всичко си е там, и е станала техническа грешка просто, и ще си се появят всичките ми неща в пощата още на другия ден /т.е. днес/ по някое време... 
И аз заспах с тази надежда. Както преди съм заспивала с надежда той да е добре, и да се чуем на сутринта, когато той... преди време... имаше по-луди и безотговорни изпълнения, и не се прибираше вечерта, защото се е напил някъде с приятели, и въобще не знаех къде е и какво му се случва през нощта. Молех се и се надявах само да е добре... /той спря да прави така, защото ме обича и видя  колко зле ми се отразяват подобни тревоги, и как ме съсипват.../ 
...И той винаги ми се обаждаше, жив и здрав, Слава Богу, на сутринта... И всичко беше наред отново, както се молех вечерта... И сега така. С пощата. Тази сутрин пуснахме компютъра с него, и всичките ми писма и "архиви" си бяха отново на мястото, както се надявах......:))

Съответно си спомних за онази народна мъдрост, сякаш стара колкото света, която гласи:
Утрото е по-мъдро от вечерта... 

Не е ли прекрасно?... Човек да се събуди сутринта, и да разбере че снощните му тревоги са били напразни, и да си ги спомня само като един вечерен "кошмар"...
Не е ли прекрасно на сутринта да се окаже, че всичко си е наред, както си се молил и надявал... 

П.С. Надявам се /и си/ви пожелавам!/ винаги на сутринта да се оказва, че снощната ни тревога е била излишна и напразна..... И че всичко е наред. 
...Толкова просто звучи, а е толкова важно....
...Просто всичко да бъде наред........

:))

Няма нищо по-хубаво от момента, когато изгрява слънцето... в нас!

Благодаря ти! Да, така е, много хубаво си го казала....

Хубав ден и на теб ти желая! :)))
И повече изгреви на слънцето... в теб! :-*

Дано си спала и за мен, че аз бях цял weekend далеч от леглото ;/

...като за всички люде на света, дето са били далече от леглото ;-))) Само ми е чудно защо пак ми се спи, то май има такава "врътка"- че колкото повече спиш, толкова повече ти се спи... Абе направо, нямам думи...
:-**

Отново ме накара да се усмихна, ето за това тук ми е добре...:)

Радвам се, мила! Винаги си добре дошла в моя блог :-*

"винаги на сутринта да се оказва, че снощната ни тревога е била излишна и напразна..."
Така се оказва - чудно свойство има "снощната тревога"!
Поздрави и целувки, Кенди! :))**

COMFY & AZ!!!
(следва визуализация- на компютърен език, че няма как иначе в момента да ви разцелувам и разпрегръщам... Но можете да бъдете сигурни- УСМИХВАМ ВИ СЕ пред екрана...)
:-) :-*** {} {} {}

хей Криси така се радвам да чуя,че вече всичко е наред и твоите precious,даже твоите безценни мейли са се върнали непокътнати при теб!разбирам те чудесно,и на мен ми се е случвало моята кутия да не може да се отвори и ми се свива сърцето,но слава Богу всичко се оказва техническа грешка:)и така се радваш още повече на мейлите и приятелите си и се доубеждаваш колко ценни са те наистина:)
пожелавам ти тази вечер да ти е по-спокойна :) да живеят приятелите и й-мейлите :)
прегръшам те!:)

Да, така е- "всичко е добре, когато свършва добре..."

И аз те прегръщам (макар и виртуално) и ти пращам една въздушна целувка...
:-* {} {}