2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 23777 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2007 17:17
Привет отново! :)
Днес пак ще ви разправям приказка... (всъщност нямам много сили за това, защото досега се борих с една факс-машина и купища листа за пращане по нея, и ме заболяха очичките и ми се доспа... но още съм на работа, какво да се прави ;)) Но, доколкото мога, ще ви опиша сега какво си мисля тия дни... (едно от нещата, разбира се :)
Аз приличам на Герда. Чувствам се като нея. И имам чувството и че си приличаме. Емоционално и визуално.
Герда (ако не помните) е героиня от прочутата (и емблематична) приказка на Андерсен "Снежната царица". Кай и Герда. Те са две влюбени деца, отраснали заедно... Момиче и момче. Живеят (разказвам вкратце приказката, наскоро си я препрочетох и я запомних:) в две съседни къщички, които допират (нежно) своите стряхи... И между чиито прозорчета (на стаите на двете деца) расте красив розов храст... И те обичат да си пеят една стара песничка:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
Те се обичат. Искрено. По детски чисто...
Както и да е. Един ден дявола прави една лоша магия- създава огледало, в което всеки, който се огледа изглежда по-грозен и крив, отколкото е в действителност. Това дяволско огледало имало свойството да подчертава (и преувеличава прекомерно) по-грозноватите и недодялани черти в хората, и техните дефекти и пороци... В него и най-доброто ставало лошо. Поне на външен вид.
Един ден за всеобщо нещастие огледалото се счупило на милиони дребни частици, които се пръснали по целия свят. И които, ако попаднали в окото или в сърцето на някой човек, той ставал студен и циничен към хората наоколо, и виждал предимно техните недостатъци- в характера и външността- разбира се- силно преувеличени...
За нещастие, едно такова миниатюрно парченце от огледалото попаднало един ден в окото на Кай, а друго- за още по-голяма беда- в неговото сърце.
И той станал циничен и студен и към така любимата си преди приятелка Герда... А тя страдала. И често плачела, за разлика отпреди. Вече нищо не било същото.
Един ден Кай отишъл при нея, и й казал, че отива да се пързаля с другите деца с шейна, тъй като било люта зима и бил навалял мнооого сняг. Тя го последвала. Както винаги.
...Но на пързалката, се случило нещо твърде странно... Докато се пързаляли- всеки със своята шейна, край децата профучала като вихър една много голяма и чудно-красива шейна... След нейното изчезване бързо в далечината, Герда не успяла да види повече своя Кай. Останала само вихрушка от снежинки, едри и красиви като дантели....
***
Дълго тъгувала малката Герда за своя приятел. Плакала много... Повече откогато и да било преди... А розите, които цъфтели все така между двата прозореца не я радвали вече... Напротив- само увеличавали тъгата й, защото и напомняли за щастливите, безгрижни и топли дни и вечери, прекарани до розовия храст със Кай. Тя дори мислела, че той може да е умрял. Но веднъж, както плачела до розите, се сетила да ги попита дали са виждали нейния Кай, той като техните корени са в земята, и те знаят кой вече се е преселил в царството на мъртвите. Те й отговорили, че не са го виждали там... Което значело че е жив, за нейна огромна радост.
...И тя решила- тръгнала да го търси- съвсем сама, по широкия свят, без път и посока, без да знае къде е той... Водена само и единствено от любовта си. Като от пътеводна звезда.
Тя преминала през много трудности, спънки и препятствия по пътя си (които наистина не мога да ви ги разкажа подробно всичките, защото съм уморена, а и няма нужда... всеки може да прочете приказката сам :), но не преставала да го търси и да мисли за него. Понякога, когато виждала рози, тя се разплаквала и си спомняла за тяхната песничка:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
И така... Била на много места, много хора (всичко!) й помагали по пътя й към Кай, очаровани от нейната невинност и хубост, и най-вече от нейната силна любов към това момче, и от смелостта й да тръгне да го търси сама... Била и при една разбойничка, и при една добра магьосница, която искала да задържи за компания по-дълго при себе си (и омагьосала всички цветя- да няма рози, които да й напомнят за Кай...), дори накрая да стигне да него й помогнали един елен (подарък от разбойничката, която срещнала по пътя си), както и една финландка и една лапландка- приятелки, които насочили на север, към ледения дворец на Снежната царица, до който я отвел на гърба си северният елен... Който знаел пътя, тъй като искал да се върне у дома- при Северното сияние....
По време на изпълненото си с премеждия пътуване към него и търсене, Герда понякога се чувствала много самотна и уплашена, замръкнала до някоя река и гора, в края на есента, и предчувстваща (бездомна) студа на идващата зима... Понякога била боса, била гладна, била без посока, била тъжна и плачела (особено виждайки красиво цъфтящи рози рози...), но винаги оставала смела, не се отчайвала и продължавала да търси Кай. Просто защото го обичала. От цялото си сърце. И заради тази нейна обич, сякаш всичко по пътя й помагало- и птиците, и цветята, и реките, и животните, и хората... Те я обличали, и нахранвали, когато я видели. И я упътвали към Кай. Те й дали обувки, палто и ръкавици, когато тръгнала към ледения дворец на север, за да не умре от студ боса, когато стигнела там...
***
Накрая, тя успяла с помощта на всичко по пътя си, да стигне до двореца на Снежната царица, където (за компания...) бил уловен бедния Кай, който отдавна вече нищо не помнел от предишния си живот, и който бил със замръзнало вече изцяло сърце. Когато Герда стигнала там най-сетне, и влязла в самотния и така студен дворец, Снежната царица я нямало. Тя била оставила Кай да решава сам (докато се върне) някаква сложна загадка за разума (както му обяснила на тръгване)- от ледени късове- букви- трябвало да подреди върху едно красиво замръзнало езеро в средата на тронната зала, думата "ВЕЧНОСТ"... И да я проумее след това. Засега той не можел да се справи с тази задача, и продължавал да умува над главоблъсканицата, напрягайки ума си.
Когато видял Герда (пътувала толкова дълго, за да го намери и прегърне!...) той дори не я познал. Само я гледал хладно и без разбиране. А тя- вече напълно отчаяна- се хвърлила на врата му и се разплакала неудържимо:
-Кай, мой миличък Кай, не ме ли познаваш?...
И докато плачела, нейните сълзи чудодейно попивали в него- и разтопили парчето от дяволското огледало, попаднало в сърцето му... Тогава той изведнъж я познал, припомнил си всичко, и се разплакал и той... И със сълзите му изскочило и парченцето от окото му... И той отново видял своята Герда, каквато в действителност била- така красива, като чиста сълза, и толкова добра... Обичаща го. Двамата се прегърнали с безкрайна топлота и запяли заедно:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
*** *** ***
Е, приятно ми е- аз съм Герда ;))) Наистина се разпознавам в нея. Приказката си припомних от една мноого стара книга (е, не чак толкова- изданието е от 60 и някоя година ;), която е била още на майка ми. Та в нея има само Андерсенови приказки, и е с прекрасни големи илюстрации... Толкова дълго съм ги разглеждала (абсолютно очарована) като дете, че -макар че не ги бях виждала много дълго време- когато отворих книгата отново, си ги спомнях всичките. В подробности дори. И онези от картинките, които ме бяха плашели, и онези, които бяха на по-симпатични герои... Но всичките бяха адски красиви. (тази книга дълго време беше на село, аз си я взех оттам- специално за да ми напомня... за Кай и Герда, и всичко останало... :)
Та една илюстрация от книгата, ми се беше запечатала особено силно в съзнанието- и това беше Герда (на гости на онази добра магьосница), седнала грациозно до един розов храст, пролетно разцъфтял... Тя е изобразена там с дълги поли, с блузка (или жилетка някаква), и с дълги, малко под раменете, свободно пуснати коси... И с красиво и миловидно лице. С две думи- изглежда почти като мене (или аз като нея... :)) (за съжаление, не мога да сканирам рисунката от книгата сега, за да я приведа като "веществено доказателство", и за да й се насладите и вие...) С една- единствена (но не чак толкова съществена) разлика- тя е нарисувана руса, а аз съм с тъмни коси... :)
... Мога да се "разпозная" донякъде и в други героини от приказките. Например в Снежанка... Тъй като и с нея имам някои прилики- свежо излъчване, красиви черти, тъмна коса (почти черна), бяла кожа... Но не ме привлича толкова нейният образ (а и история- с тия седем джуджета и лошата мащеха...-малко нечисто е някак...), а и тя, горката, вече е "опорочена", така да се каже, от някои порно-филми, "с нейно участие"......
Палечка не мога да бъда- понеже съм пораснала твърде висока за това... ;))))
Както и да е. Аз съм си Герда. Приличам на нея- и емоционално, и като история (метафорично...) и като излъчване и визия дори... (доколкото усещам какви са нейните- на една героиня от приказка ;)) И аз като нея, съм миловидно и красиво (според хората, които са ме виждали някога...) момиче, и аз съм с чисто, добро и любвеобвилно сърце... И аз като нея съм била много пъти тъжна, чувствала съм се самотна и изоставена, и съм плакала много.... И дълго... по пътя си. И на мен са ми помагали нещата и хората, срещани по пътя- сякаш чудодейно, сякаш защото са усещали, че нося (и търся) любов... Че това ме води... напред... И аз съм била (въпреки тъгата си и отчаянието понякога) смела и съм продължавала да търся... Моето момче... И всичко останало. И аз съм гледала с нежност и болка розите, когато съм била сама... И аз като нея нося дълги поли... и съм с коси малко под раменете, свободно разпуснати... И съм с мило излъчване. Добронамерено, макар и тъжно. И аз като нея си имам моя миличък Кай (за който съм неговата "миличка Герда"), за който бих отишла и накрай света... Дори и да умирам от студ, глад и жажда. И аз като нея го обичам може би почти по детски- искрено и чисто...
...И ние двамата заедно като тях сме щастливи, когато си седим отвън на топличко заедно (макар не под розов храст)... и сякаш безмълвно си казваме:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
Надявам се. ....
**********
P.S. А вие?... В кой герой/героиня от приказките, които знаете, се разпознавате в най-голяма степен?... (който иска може да ми отговори... ако му е интересно- и чрез постинг... само да ми каже после, за да го прочета :))
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
П.С. Имаме, между другото, нещо сродно- щом "баща" ни е Андерсен и на двете ;-))))
Прегръщам те (след официалното ни запознанство ;) {} :-**
Благодаря ти. Аз си заплювам и красавицата и звяра от едноименната приказка :)
@ blagorodnik- благодаря ти предварително за истинската любовна история (и аз имам такава, да знаеш ;)), ще я прочета (в твоя блог предполагам) при първа възможност :)
@ pill- да, няма да й прозволявам да порЕсне (както май Пипи казваше ;-)))* А "The beauty & the beast" също е прекрасна приказка.... :-*
@ скъпа lara- добре си ни дошла и ти в голямото семейство на "татко Андерсен" :)))))))
;-*
Mama chesto taka mi kazwashe kogato bqh dete :-))
;-*
... А аз съм Мерук - но не помня как се казваше приказката (пък и е много дълга за разказване)...
Целувки! ;)*
Мерук, да ти призная, не съм го чувала, но има време, някой ден ще ми разкажеш... ;-))*
П.С. Колкото до Ерик Бърн- благодаря за препоръчаната книга... Ако я намеря, ще я прочета, обещавам... Аз обичам да чета :)*
А аз си изпълних обещанието:
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=49697
Колкото до нашто семейство (на татко Андерсен)- дам, увеличава се с бързи темпове... ;) Какво да се прави, талантлив е бил човека явно... ;-)))
:-*
В ноите представи Кай и Герда да само част от биографията на ледената красавица. Оприличавам се на нея, защото понякога ми се струва, че топлата си душевност прикривам зад маска от ледени кристали, но това не ми пречи да пазя дерветата от замръзване и да покривам посевите с бяло пухкаво одеало, което да ги стопли докато спят...
...И ти си! :-*
Целувки за всички приказни герои и приказни амтазьори ;)
Поздрави, joyna :) Радвам се, че се отби и ти благодаря за коментара...
Хрумна ми една идея... да вземеш да направиш постинг с линкове към всички "приказни герои". Взехме да ставаме много и се опасявам, че мога да пропусна някого... А не искам!
усмивки :-)))* и прегръдка {}
поздрави :)
Приятен ден и отпускащ уикенд ти желая!
Твоя Герда ;)
поздрави!
Поздрави и на теб!
Желая ти само хубави и ценни роли да играеш в живота си... и в живота на другите хора около теб... :)
(П.С. извинявам се, че ти отговарям на коментара със закъснение, просто забравих... :)
Поздрави, lava:)*
02.03.2011 21:58
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...