Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2007 17:12 - Аз съм Герда...От приказката "Снежната царица"... (пу, заплюх си я ;-)))
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 23767 Коментари: 33 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2007 17:17


Привет отново! :)
Днес пак ще ви разправям приказка... (всъщност нямам много сили за това, защото досега се борих с една факс-машина и купища листа за пращане по нея, и ме заболяха очичките и ми се доспа... но още съм на работа, какво да се прави ;)) Но, доколкото мога, ще ви опиша сега какво си мисля тия дни... (едно от нещата, разбира се :)

Аз приличам на Герда. Чувствам се като нея. И имам чувството и че си приличаме. Емоционално и визуално.
Герда (ако не помните) е героиня от прочутата (и емблематична) приказка на Андерсен "Снежната царица". Кай и Герда. Те са две влюбени деца, отраснали заедно... Момиче и момче. Живеят (разказвам вкратце приказката, наскоро си я препрочетох и я запомних:) в две съседни къщички, които допират (нежно) своите стряхи... И между чиито прозорчета (на стаите на двете деца) расте красив розов храст... И те обичат да си пеят една стара песничка:

"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."

image

Те се обичат. Искрено. По детски чисто... 
Както и да е. Един ден дявола прави една лоша магия- създава огледало, в което всеки, който се огледа изглежда по-грозен и крив, отколкото е в действителност. Това дяволско огледало имало свойството да подчертава (и преувеличава прекомерно) по-грозноватите и недодялани черти в хората, и техните дефекти и пороци... В него и най-доброто ставало лошо. Поне на външен вид.
Един ден за всеобщо нещастие огледалото се счупило  на милиони дребни частици, които се пръснали по целия свят. И които, ако попаднали в окото или в сърцето на някой човек, той ставал студен и циничен към хората наоколо, и виждал предимно техните недостатъци- в характера и външността- разбира се- силно преувеличени...
За нещастие, едно такова миниатюрно парченце от огледалото попаднало един ден в окото на Кай, а друго- за още по-голяма беда- в неговото сърце. 
И той станал циничен и студен и към така любимата си преди приятелка Герда... А тя страдала. И често плачела, за разлика отпреди. Вече нищо не било същото. 
Един ден Кай отишъл при нея, и й казал, че отива да се пързаля с другите деца с шейна, тъй като било люта зима и бил навалял мнооого сняг. Тя го последвала. Както винаги.
...Но на пързалката, се случило нещо твърде странно... Докато се пързаляли- всеки със своята шейна, край децата профучала като вихър една много голяма и чудно-красива шейна... След нейното изчезване бързо в далечината, Герда не успяла да види повече своя Кай. Останала само вихрушка от снежинки, едри и красиви като дантели....
***
Дълго тъгувала малката Герда за своя приятел. Плакала много... Повече откогато и да било преди... А розите, които цъфтели все така между двата прозореца не я радвали вече... Напротив- само увеличавали тъгата й, защото и напомняли за щастливите, безгрижни и топли дни и вечери, прекарани до розовия храст със Кай. Тя дори мислела, че той може да е умрял. Но веднъж, както плачела до розите, се сетила да ги попита дали са виждали нейния Кай, той като техните корени са в земята, и те знаят кой вече се е преселил в царството на мъртвите. Те й отговорили, че не са го виждали там... Което значело че е жив, за нейна огромна радост.
...И тя решила- тръгнала да го търси- съвсем сама, по широкия свят, без път и посока, без да знае къде е той... Водена само и единствено от любовта си. Като от пътеводна звезда. 
Тя преминала през много трудности, спънки и препятствия по пътя си (които наистина не мога да ви ги разкажа подробно всичките, защото съм уморена, а и няма нужда... всеки може да прочете приказката сам :), но не преставала да го търси и да мисли за него. Понякога, когато виждала рози, тя се разплаквала и си спомняла за тяхната песничка:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
И така... Била на много места, много хора (всичко!) й помагали по пътя й към Кай, очаровани от нейната невинност и хубост, и най-вече от нейната силна любов към това момче, и от смелостта й да тръгне да го търси сама... Била и при една разбойничка, и при една добра магьосница, която искала да задържи за компания по-дълго при себе си (и омагьосала всички цветя- да няма рози, които да й напомнят за Кай...), дори накрая да стигне да него й помогнали един елен (подарък от разбойничката, която срещнала по пътя си), както и една финландка и една лапландка- приятелки, които насочили на север, към ледения дворец на Снежната царица, до който я отвел на гърба си северният елен... Който знаел пътя, тъй като искал да се върне у дома- при Северното сияние....
image
image
По време на изпълненото си с премеждия пътуване към него и търсене, Герда понякога се чувствала много самотна и уплашена, замръкнала до някоя река и гора, в края на есента, и предчувстваща (бездомна) студа на идващата зима... Понякога била боса, била гладна, била без посока, била тъжна и плачела (особено виждайки красиво цъфтящи рози рози...), но винаги оставала смела, не се отчайвала и продължавала да търси Кай. Просто защото го обичала. От цялото си сърце. И заради тази нейна обич, сякаш всичко по пътя й помагало- и птиците, и цветята, и реките,  и животните, и хората... Те я обличали, и нахранвали, когато я видели. И я упътвали към Кай. Те й дали обувки, палто и ръкавици, когато тръгнала към ледения дворец на север, за да не умре от студ боса, когато стигнела там...
***
image

Накрая, тя успяла с помощта на всичко по пътя си, да стигне до двореца на Снежната царица, където (за компания...) бил уловен бедния Кай, който отдавна вече нищо не помнел от предишния си живот, и който бил със замръзнало вече изцяло сърце. Когато Герда стигнала там най-сетне, и влязла в самотния и така студен дворец, Снежната царица я нямало. Тя била оставила Кай да решава сам (докато се върне) някаква сложна загадка за разума (както му обяснила на тръгване)- от ледени късове- букви- трябвало да подреди върху едно красиво замръзнало езеро в средата на тронната зала, думата "ВЕЧНОСТ"... И да я проумее след това. Засега той не можел да се справи с тази задача, и продължавал да умува над главоблъсканицата, напрягайки ума си.
Когато видял Герда (пътувала толкова дълго, за да го намери и прегърне!...) той дори не я познал. Само я гледал хладно и без разбиране. А тя- вече напълно отчаяна- се хвърлила на врата му и се разплакала неудържимо:
-Кай, мой миличък Кай, не ме ли познаваш?...
image

И докато плачела, нейните сълзи чудодейно попивали в него- и разтопили парчето от дяволското огледало, попаднало в сърцето му... Тогава той изведнъж я познал, припомнил си всичко, и се разплакал и той... И със сълзите му изскочило и парченцето от окото му... И той отново видял своята Герда, каквато в действителност била- така красива, като чиста сълза, и толкова добра... Обичаща го. Двамата се прегърнали с безкрайна топлота и запяли заедно:
"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."  

                               ***    ***   ***

Е, приятно ми е- аз съм Герда ;))) Наистина се разпознавам в нея. Приказката си припомних от една мноого стара книга (е, не чак толкова- изданието е от 60 и някоя година ;), която е била още на майка ми. Та в нея има само Андерсенови приказки, и е с прекрасни големи илюстрации... Толкова дълго съм ги разглеждала (абсолютно очарована) като дете, че -макар че не ги бях виждала много дълго време- когато отворих книгата отново, си ги спомнях всичките. В подробности дори. И онези от картинките, които ме бяха плашели, и онези, които бяха на по-симпатични герои... Но всичките бяха адски красиви. (тази книга дълго време беше на село, аз си я взех оттам- специално за да ми напомня... за Кай и Герда, и всичко останало... :)
Та една илюстрация от книгата, ми се беше запечатала особено силно в съзнанието- и това беше Герда (на гости на онази добра магьосница), седнала грациозно до един розов храст, пролетно разцъфтял... Тя е изобразена там с дълги поли, с блузка (или жилетка някаква), и с дълги, малко под раменете, свободно пуснати коси... И с красиво и миловидно лице. С две думи- изглежда почти като мене (или аз като нея... :)) (за съжаление, не мога да сканирам рисунката от книгата сега, за да я приведа като "веществено доказателство", и за да й се насладите и вие...) С една- единствена (но не чак толкова съществена) разлика- тя е нарисувана руса, а аз съм с тъмни коси... :) 
... Мога да се "разпозная" донякъде и в други героини от приказките. Например в Снежанка... Тъй като и с нея имам някои прилики- свежо излъчване, красиви черти, тъмна коса (почти черна), бяла кожа... Но не ме привлича толкова нейният образ (а и история- с тия седем джуджета и лошата мащеха...-малко нечисто е някак...), а и тя, горката, вече е "опорочена", така да се каже, от някои порно-филми, "с нейно участие"...... 
Палечка не мога да бъда- понеже съм пораснала твърде висока за това... ;))))

Както и да е. Аз съм си Герда. Приличам на нея- и емоционално, и като история (метафорично...) и като излъчване и визия дори... (доколкото усещам какви са нейните- на една героиня от приказка ;)) И аз като нея, съм миловидно и красиво (според хората, които са ме виждали някога...) момиче, и аз съм с чисто, добро и любвеобвилно сърце... И аз като нея съм била много пъти тъжна, чувствала съм се самотна и изоставена, и съм плакала много.... И дълго... по пътя си. И на мен са ми помагали нещата и хората, срещани по пътя- сякаш чудодейно, сякаш защото са усещали, че нося (и търся) любов... Че това ме води... напред... И аз съм била (въпреки тъгата си и отчаянието понякога) смела и съм продължавала да търся... Моето момче... И всичко останало. И аз съм гледала с нежност и болка розите, когато съм била сама... И аз като нея нося дълги поли... и съм с коси малко под раменете, свободно разпуснати... И съм с мило излъчване. Добронамерено, макар и тъжно. И аз като нея си имам моя миличък Кай (за който съм неговата "миличка Герда"), за който бих отишла и накрай света... Дори и да умирам от студ, глад и жажда. И аз като нея го обичам може би почти по детски- искрено и чисто... 
...И ние двамата заедно като тях сме щастливи, когато си седим отвън на топличко заедно (макар не под розов храст)... и сякаш безмълвно си казваме:

"Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим..."
  
Надявам се. ....

image


                               **********
P.S. А вие?... В кой герой/героиня от приказките, които знаете, се разпознавате в най-голяма степен?... (който иска може да ми отговори... ако му е интересно- и чрез постинг... само да ми каже после, за да го прочета :))




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - Ще ти кажа...
07.03.2007 17:43
... приятно ми е да се запознаем - аз съм Ида... От "Цветята на малката Ида" на Андерсен. Защо се чувствам така ли? Ще го напиша, но по-късно... Обещавам!
цитирай
2. candysays - :))))
07.03.2007 17:51
О, ще очаквам скъпа Радалия! Щом ми обещаваш...:)*

П.С. Имаме, между другото, нещо сродно- щом "баща" ни е Андерсен и на двете ;-))))

Прегръщам те (след официалното ни запознанство ;) {} :-**
цитирай
3. blagorodnik - Ех Канди,
07.03.2007 23:55
само да знаеш как ми се спи, но айде, ще ти подаря една история, истинска, за любовта :)
цитирай
4. pill - ***
08.03.2007 05:35
Никога няма да й позволиш да порастне, нали :) /и слава Богу/
Благодаря ти. Аз си заплювам и красавицата и звяра от едноименната приказка :)
цитирай
5. candysays - :))))))))))))))
08.03.2007 11:05
Към всички- радвам се, че ви е харесал постинга и "моята" (въображаема) история...

@ blagorodnik- благодаря ти предварително за истинската любовна история (и аз имам такава, да знаеш ;)), ще я прочета (в твоя блог предполагам) при първа възможност :)

@ pill- да, няма да й прозволявам да порЕсне (както май Пипи казваше ;-)))* А "The beauty & the beast" също е прекрасна приказка.... :-*

@ скъпа lara- добре си ни дошла и ти в голямото семейство на "татко Андерсен" :)))))))
;-*
цитирай
6. bamby13 - :-))
08.03.2007 11:24
A az sum malkata razbojnichka ot tazi syshatta prikazka
Mama chesto taka mi kazwashe kogato bqh dete :-))
;-*
цитирай
7. candysays - ;-**
08.03.2007 12:02
Скъпа моя разбойничке!!! Тогава да използвам случая да ти благодаря за помощта ти по пътя ми към Кай, за елена, за обувките и топлите маншони.... ;-****
цитирай
8. bamby13 - :-)))
08.03.2007 12:56
:-*
цитирай
9. comfy - Хей, Кенди, много интересно!!!!
08.03.2007 14:03
А чувала ли си за Ерик Бърн - пуснаха няколко негови книги - най-известната беше "Игрите, които хората играят и хората, които играят игри" - препоръчвам ти я горещо. Ерик Бърн - Eric Berne.

... А аз съм Мерук - но не помня как се казваше приказката (пък и е много дълга за разказване)...

Целувки! ;)*
цитирай
10. candysays - Радвам се, че се отби отново, comfy :-***
08.03.2007 14:08
...и че ти стана интересно :)
Мерук, да ти призная, не съм го чувала, но има време, някой ден ще ми разкажеш... ;-))*

П.С. Колкото до Ерик Бърн- благодаря за препоръчаната книга... Ако я намеря, ще я прочета, обещавам... Аз обичам да чета :)*
цитирай
11. radalia - Яяяяяяяя, какво станало...
08.03.2007 19:18
Докато работя днес, сме се сдобили с още една сестричка, че и друга май е на път ;)
А аз си изпълних обещанието:
http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=49697
цитирай
12. candysays - :))))
09.03.2007 10:36
Благодаря ти, radalia :) Ей сега "идвам" в блога ти да го прочета и твоя постинг ;-))*
Колкото до нашто семейство (на татко Андерсен)- дам, увеличава се с бързи темпове... ;) Какво да се прави, талантлив е бил човека явно... ;-)))
:-*
цитирай
13. katju6a - Звучи малко странно, но любимата ми ...
09.03.2007 18:13
Звучи малко странно, но любимата ми героиня от приказка е Снежната кралица и се оприличавам на нея. Харесвам представата, която съм си създала, когато бях по-малка имах книга, където имаше илюстрация на Снежната кралица. Беше невероятно красива, като крехко кристално създание от безкраен зимен сън...
В ноите представи Кай и Герда да само част от биографията на ледената красавица. Оприличавам се на нея, защото понякога ми се струва, че топлата си душевност прикривам зад маска от ледени кристали, но това не ми пречи да пазя дерветата от замръзване и да покривам посевите с бяло пухкаво одеало, което да ги стопли докато спят...
цитирай
14. candysays - :-**
09.03.2007 19:31
Мила ми Катюша, много се радвам даже на онова, което сподели... Все някой трябва да се разпознава и в Снежната царица, я... Няма само тя да стои така самотна и неразбрана... в далечния студ... :) И аз я помня от картинките като изключително красива... Тя е...
...И ти си! :-*
цитирай
15. katju6a - Ипращам ти много снежни целувки ...
09.03.2007 22:55
Ипращам ти много снежни целувки :)****
цитирай
16. wildroses - "само да ми каже после, за да го прочета"
10.03.2007 16:41
Чудесна идея! Включих се и аз ;))))
цитирай
17. candysays - @ katju6ke-
11.03.2007 11:06
:-))))))))))))))))))) :-* :-* (и от мен :)
цитирай
18. candysays - Розичке, мила,
11.03.2007 11:07
мерси че им каза :))) Ей сега идвам в блога ти да прочета... ;)
цитирай
19. joyna - Аз пък съм Славейчето...
12.03.2007 11:18
От "Славеят и розата"... някой близък ден ще въ разкажа, какво значи той за мен...:)))
Целувки за всички приказни герои и приказни амтазьори ;)
цитирай
20. candysays - !!! "Славеят и розата" ми е любима приказка!!! :)*
12.03.2007 12:06
Оскар Уайлд е просто невероятен! Особено приказките му са... шедьоври- от типа "за деца от 5 до 105 години"... Всичките му приказки ги харесвам много, но за съжаление не мога да си намеря вкъщи книжката, откъдето ги бях прочела... А си заслужават определено и препрочитане... Гений е той, за жалост умрял в самота... (като повечето гении май...)

Поздрави, joyna :) Радвам се, че се отби и ти благодаря за коментара...
цитирай
21. radalia - candysays,
12.03.2007 18:46
Писах го и в моя постинг, но го повтарям и тук, за да съм сигурна, че ще го прочетеш ;)
Хрумна ми една идея... да вземеш да направиш постинг с линкове към всички "приказни герои". Взехме да ставаме много и се опасявам, че мога да пропусна някого... А не искам!
цитирай
22. candysays - Радалия!... И на мен ми хрумна същата идея...
13.03.2007 09:34
и мислех днес вече да я осъществя...:))) Така че сме мислили съвършено синхронно!...:-)** Прекрасно е това... Ей сегичка ще направя такъв постинг с линкове, като ще го допълвам, ако по-късно някой се включи, или аз по-късно разбера за нечий постинг по темата...

усмивки :-)))* и прегръдка {}
цитирай
23. joyna - Ааам...
13.03.2007 15:01
Да не забравите да кажете, кой е постинга, ей ;)))
цитирай
24. candysays - joyna- ей го на, постинга ;))
13.03.2007 15:13
http://candysays.blog.bg/viewpost.php?id=51149

поздрави :)
цитирай
25. joyna - :)*
14.03.2007 15:07
Вече и аз си разкрих пприказната душа...
цитирай
26. candysays - Добре, отивам...
14.03.2007 15:13
т.е. идвам да видя ;)))*
цитирай
27. wildroses - Гердааа...
15.03.2007 22:28
http://www.youtube.com/watch?v=8vItooovtbo ;)
цитирай
28. candysays - Ариел, миличка, благодаря ти :))*
16.03.2007 12:23
След малко ще видя какво предлагаш на моето внимание... ;)

Приятен ден и отпускащ уикенд ти желая!
Твоя Герда ;)
цитирай
29. gioia - трудният избор
24.03.2007 17:47
мислих си коя ли героиня да избера, коя най-много се доближава до мен, с коя сме като близначки :) или с коя сме преживявали подобни неща... и накрая установих (не беше трудно обаче :)), че съм и Герда, и Ида, и Ариел, и колкото и странно да е дори (рядко) Снежната кралица...и не, не съм зодия близнаци :) просто обичам игрите, които хората играят и съм от хората, които играят игри... защото животът е игра - бориш се, радваш се, плачеш, падаш, побеждаваш ... а ролите са толкова много :
поздрави!
цитирай
30. candysays - Да, gioia, съвършено си права...... :))
30.03.2007 14:19
И аз не мога да се огранича само до Герда... но тя просто ми е слабост ;) А и вече (поне наоколо, в блога) ме запомниха (и) така.... ;-))))

Поздрави и на теб!
Желая ти само хубави и ценни роли да играеш в живота си... и в живота на другите хора около теб... :)

(П.С. извинявам се, че ти отговарям на коментара със закъснение, просто забравих... :)
цитирай
31. lava - :)))
06.05.2007 09:01
Това, което най-силно докосваше сърцето ми в детството е приказката "Малката русалка" отАндерсен.
цитирай
32. candysays - :))
07.05.2007 10:09
Да, и тя е разкошна... Въобще Андерсен е гений!

Поздрави, lava:)*
цитирай
33. анонимен - Младият крал
02.03.2011 21:58
Асоцирам се с младият крал от О. Уайлд.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281146
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...