Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2007 15:25 - So much love...... :)*
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3106 Коментари: 23 Гласове:
0

Последна промяна: 27.03.2007 15:35


Днес реших да споделя с вас едно нещо, което малко ме "тормози" от време на време, и вследствие май ще се получи най-смешния, и трогателно-забавен пост, който някога съм писала в блога си... ;)))
За заглавие на поста реших да цитирам едно към едно първия коментар на г-н tlnet в моя блог (тук) :)))
Той, човека, явно се е удивил и шашнал (както и други впрочем новопристигнали в блога ;) от любовта и комплиментите, с която ме обсипвате (особено напоследък вече... ;-) И не може да си ги обясни съвсем може би... То и аз не мога май... :))))))
Както и да е. Думата ми беше за следния (сериозен) "проблем" ;)):
Понякога ми е трудно да понеса (някак да асимилирам и да разбера как да реагирам най-адекватно)  цялата любов и мили и прекрасни думи за моя милост, с която взеха да имат навика да ме обсипват хората (И В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ, И ТУК, В БЛОГА... и навсякъде, като се замисля...) от няколко години насам... А това е- поне в моя живот- лавинообразен процес сякаш- и става все повече и повече доброто отношение, насочено към мене... Ужасно добро. До краен предел. С най-силни възможни думи и комплименти, които не съм й сънувала, камо ли да си помисля, че ще ми ги кажат толкова много хора... В толкова кратки периоди от време... Сериозно ви говоря. Дай Боже всекиму, разбира се такъв "тормоз"... любвеобвилен!... :) Това е страхотно, адски красиво нещо, което ми се случва ... всеки ден... при срещата ми с най-различни хора- най-близки, приятели, познати и всякакви непознати.... Разкошно е човек да получава толкова топли думи, нежност и искрено харесване! (аз го усещам, че е искрено- от 99% от хората, които са ми го "засвидетелствали" това прекрасно отношение.......

И всичко това, както казах, (и винаги ще казвам) е повече от прекрасно! Осъзнавам го това.... 
... Но... Има едно странно "но" (поне в моя случай)... Просто контраста с преди години е твърде голям за мене... А всичко се е преобърнало в съзнателния ми живот вече, помня всичко.... Познавам всякакво отношение- и на мен си към себе си, и на другите към мен... От едната крайност до другата (пак ще пиша за това, с някои важни изводи...) Може би едната причина сега да се чудя как да асимилирам (адекватно) и побера в себе си цялото това прекрасно отношение към мен в последните години е именно в контраста... В контраста със самотата, с ужасяващата самота и чувство на изолация (от хората, че и от себе си), и безкрайно болезнената ми чувствителност преди... Та контраста е твърде голям, и затова ми идва в повече понякога... Макар че ще се справя, както винаги... С времето... :)
Да, всеки жъне (рано или късно) онова, което е посял сам... А аз сеех (и чаках жътвата немалко време) искрена любов, нежно, мило и топло отношение... Започнах да изпитвам тези прекрасни чувства към хората, а и имах нужда от същото да се връща обратно към мен, и така... сеех ли, сеех любов... И топлота. Мило отношение.

...И накрая, разбира се, това пожънах. Не веднага, но след известно време... И все повече жъна това!!! :) Явно и харизматичност вече някаква има в мене... И влияя на хората (в положителен смисъл, де) изключително много... Привличам ги, без да искам, съвсем несъзнателно, неволно, непредумишлено, и необмислено :) То това прекрасно, ще кажете. То и аз така мисля. Но все пак... 
...Зная, че това е и моето отношение към тези същите хора... познати и непознати, близки и далечни... И зная, че го заслужавам... Цялата тази симпатия (дълбока симпатия!), с която постоянно най-различни хора се отнасят към мене... Изпитват я, почти без да ме познават дори... Като постоянно "влюбване" от пръв поглед... Въпрос на излъчване явно... 
Та, зная че заслужавам всичко това...
...Но има моменти, в които имам чувството че не го заслужавам... Че е прекалено много... (от типа "много хубаво не е на хубаво"...) Че не мога да понеса толкова прекрасни думи, казани за мене... Толкова симпатия, топлота, желание за близост и любов, насочени към мене... И започвам да се обърквам от всичко това (иначе безспорно прекрасно!), да блокирам... Или съм пред блокаж. Че не зная как да отвърна на цялата тази любов... На цялото това  добро отношение... So much love... Really... Изпитвам смътното желание (и доста нелогично и неадекватно) да избягам някъде, (и от доброто! както преди от злото...) да се скрия... някъде изчервено... Да заровя лицето си в шепи, или във възглавница и да поплача... От толкова много Любов!... около мене... И понякога го правя наистина. Колкото и смешно да звучи. Не мога да свикна все още предполагам... (а как ли се чувстват така наречените "звезди", обожавани от хиляди или дори милиони хора... непознати...?!?...(това е вече наистина сериозен въпрос... и понякога проблем...)
И моят приятел, моето мило момче, като му споделих това, ми се усмихна нежно и топло и ме нарече пак: "моето симпатично глупаче"... И аз изпадам в умиление... И в потрес... :)))) Да, "глупаче" съм понякога... Като дете... Освен всичко останало....... ;)

Както и да е. Да не си помислите сега, че се оплаквам!... Не, съвсем не! Аз исках да бъде така! И все още, и винаги ще искам!!! Това е напълно естествено, човешко....
Просто се опитайте да разберете и една такава малко (или много ;) странна гледна точка към тази тема.... Зная някой ще каже: "да ти имам проблемите!"... Е,да, сега е така... Но не е било преди... А и докато не изпиташ сам нещо,  не може да си сигурен какво е чувството....

Та, ето -може би се получи най-смешният ми, трогателно-идиотски постинг, който някога съм писала... Но реших да излея мислите от главата си... Те ми се въртят наистина... В душата ми... Смут... 
...От толкова много любов (или поне внезапна и дълбока симпатия и харесване), която така различни хора постоянно (вече) изпитват към мен, и която някак трябва да попия, приема, асимилирам, да реагирам... Адекватно. Не искам да пренебрегна никого. Камо ли да нараня...А ме е страх, че ще ми се наложи рано или късно, с тези темпове... На симпатия / любов на хората към мене... 

So much love... Inside... 

:-* :)) {}

image



Тагове:   love,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ***
27.03.2007 15:38
Нали знаеш - Everything Counts - DM вариант на каквото посееш, това ще пожънеш :-Р
Поздравче:
http://www.youtube.com/watch?v=bR-HlbO4cjg

и Keep the love inside & outside
цитирай
2. pill - ***
27.03.2007 15:41
ами, първо бих искала да цитирам една изтъркана сентенция: What goes around, comes around. Хората не са добри или лоши - те са и двете и зависи от теб коя част ще предизвикаш. Значи не са виновни хората, виновна си ти :)
второ, точно такава скромна реакция е най-голямото доказателство, че заслужаваш тази любов :)

p.s. хехе, c lemonpie се повторихме. Ето!!
цитирай
3. candysays - :-)))))))))))))))))))))))**
27.03.2007 15:56
Лимонче, Pill- благодаря ви!!! (и за думите, и топлотата, и за поздрава ;)
Слава Богу, pill, че още съм способна на "скромни реакции" ;P Иначе щях да съвсем да се отпиша вече, и да се засрамя от себе си....;))
Шегата настрана- понякога ми се изплъзва скромността, и тогава се тревожа искрено какво става с мене, но за щастие съм наистина мил човек... Който може да оцени по достойнство и в пълнота доброто у хората и тези хубави реакции...
И това също го зная (и ме прави много щастлива наистина!) -някак придобих умението да "изваждам" от хората по-светлата им добра страна. Това са ми го казвали и директно, и наистина е може би най-ценното, което един човек може да направи за друг... Да го прави по-добър. Това води до по-добър живот за всички. И за "отключващия" доброто, и за онзи, в който се отключва то...

:)))

П.С. Благодаря ви още веднъж! Ще запазя тази любов!!! Завинаги!.................................
цитирай
4. candysays - П.П.С. Тъкмо очаквах някой вече сериозно...
27.03.2007 16:22
да ме разкритикува... И да ме обвини в "самовлюбеност" примерно, че пиша за това... (щото невинаги съм "глупаче", и знам как може да изглежда това по-горе...)
А то- пак разбиране и топло отношение получих!!! ;)))) Чак неудобно ми става пак... Ще трябва да се излекувам с времето някак от това чувство на неудобство ;-P

:)* {} {} {}
цитирай
5. pill - ***
27.03.2007 16:32
ма така като се замисля, малко нарцизъм има обаче :Ppppppppppppp
стига бре момиченце, колкото повече получаваш, толкова повече ще даваш. Ние за себе си го правим :P
цитирай
6. candysays - ;))))
27.03.2007 16:37
Ясно, разконспирирахте се сами ;Pр
цитирай
7. darknesd - Хей,
27.03.2007 18:53
Чета, чета и се чудя...и пак чета...ти си чудесен човек и предполагам, че много хора са ти го казвали (не претендирам да измисля нищо ново в тази област); също така съм сигурен, че няма нищо чудно в това да си обградена с толкова много любов...От постовете ти лъха толкова много оптимизъм и неописуема емоция; сигурен съм че навсякъде около теб е така...Не те познавам особено добре...и рядко се лъжа за хората, с които общувам, но това, което открих при теб, прави абсолютно безсилни каквито и да са опити да се изрази (какво остава да се опише чрез думи) подобно усещане....
..."Love comes from the inside" - бе споменала една моя любимка, но така или иначе повечето от нещата, които правим (и които представляваме), са насочени навън, по един или друг начин. В тази връзка, намирам за напълно разбираемо отношението, с което си обградена (и с което ще бъдеш обградена още много време, надявам се), най-малкото защото го заслужаваш....Тези неща за "но"-тата и "много хубаво не е на хубаво" мисля, че можеш да ги забравиш, поне според мен са абсолютно ненужни.....По някакъв начин хора като теб движат света напред (но към онова напред, смисленото и разумното, което въпреки всичко не е изгубило своята чувствителност-знаеш за какво говоря, нали?)
Всъщност сега откривам, че тези неща съм искал да ти ги кажа, откакто започнах да чета нещата ти, и ми предоставяш чудесна възможност с този си пост (Благодаря ти...)...
...Освен всичко друго, твоят "смешен" и "трогателно-забавен" пост показва значително чувство за самосъзнаване и склонност към трезва оценка на реалността, която малко хора с твоя начин на мислене притежават.
С една дума, радвам се, че те познавам, макар и само виртуално. Усмивки и слънца от мен,
цитирай
8. ady - Нямам какво
28.03.2007 10:48
повече да добавя, но една голяма усмивка никога не е излишна:)))
цитирай
9. candysays - Да... :)))))))))*
28.03.2007 11:12
@ ady, благодаря ти... :)

@ благодаря ти за всичко онова, което си ми написал, и на теб, скъпо мое добро драконче darknesd... :) Благодаря ти, повече отколкото мога да изразя с думи... Наистина.
"Но"-тата и всичко останало, което ме бави и тормози излишно по пътя (ми), ще гледам да забравя... :) Човек може да се научи да се абстрахира от някои неща... може би... :))
Иначе, тъкмо това, което и ти казваш за мен по-горе, и което и други хора са ми казвали, и аз осъзнах в даден момент за себе си най-ме... гложди... А именно -че съм такова "уникално" и така рядко срещано съчетание от качества, които правят нещо много ценно и важно накуп... (от човека, който ги носи...) Как да ти кажа... Не ме притеснява точно... радва ме дори... но и... ми хвърля голяма отговорност върху плещите... върху крехките ми рамене...:) А аз съм човек с много дълбоко вродено и силно развито чувство за дълг и отговорност, от най-ранна възраст... И аз не знам защо, но е така, безспорно. Всъщност е добре, че е така, като се замисля, защото иначе тези качества, които аз поне отговорно осъзнавам, че нося в себе си, можеше да бъдат безотговорно пропиляни... А може би те не биват дадени в дар някому въобще, ако този човек не притежава чувство за отговорност, знам ли... :) Та, проблемът ми (понякога) е че се тревожа... да не пропилявам тези ценни качества и ценното време на живота си... Защото и аз съм човек, и примерно пуша, пия, забавлявам се понякога и пилея време (научих се на всички тези неща с годините, попивайки от другите хора наоколо... ;))) Та- така все пак малко се похабявам... В малки количества се тровя... Но все пак... много изключително ценни хора пък са го правили, и с това не са се приближавали към смъртта, а към Живота... Към пълноценен, истински живот... Така че, май няма за какво толкова да се тревожа чак... Преди наистина имаше за какво да се притеснявам, и то сериозно- много дълго време в мен беше отключен (по разни причини...) инстинкта за саморазрушение, който май само човека може да притежава сред всички останали живи същества, и който бе поизместил естествения (за всеки и всичко) инстинкт за самосъхранение... Но това беше от мъка, от болка... Слава Богу, преодолях това без фатални последствия за моето здраве и за моята цялост...
... И сега вече зная... Че ще живея, и ще направя още много прекрасни неща! Защото истински го желая, а и мога! Да, ще бъде трудно (винаги е), но аз съм човек, свикнал да се бори, така че няма страшно... :) Направила съм и досега някои много добри и ценни неща, но още много предстои........ Това е най-важното ми усещане, което ме кара да продължавам напред!...
...И напълно естествено, любовта и доброто отношение, с които ме обграждат хората, ми помагат много да вървя по този път... Дават ми сили... (да не казвам "крила", че звучи твърде клиширано и като оная смешна реклама... ;-)))))

Така че- до скоро!

П.С. ОБИЧАМ ВИ........................*
цитирай
10. queenestir - Прекрасна си!
28.03.2007 11:28
Остани винаги такава!
И бъди много щастлива!:)))
цитирай
11. candysays - :)))
28.03.2007 11:41
Queenestir, благодаря ти! От сърце...
И ти бъди! :)))
цитирай
12. comfy - Кенди, нима мислиш, че
28.03.2007 12:01
са толкова малко хората, които харесват Герда? ;)

Шегувам се!! :)))

Радвай се - при някои хора това, за което говориш ти, трае само мигове, ако въобще го има... А при тебе - просто натрупай в себе си любов и доброта!! Животът е такава една к**ва, която може да си покаже и другото лице... И точно тогава трябва да имаш с какво да му отговориш!!! А ти ще имаш! :))

Прегръдка, мило момиче!!

В момента си в безпроблемие - във време на любов!! Толкова е очарователно това - като хубаво второ детство - изживей го напълно "на всю катушку!!"

;)*
цитирай
13. candysays - :))))*
28.03.2007 12:13
Comfy, благодаря ти! За тези прекрасни думи, трогнах се (пак ;)*
Така е, прав си... Хубавото е, че мога да го осъзная, защото добре помня и ужасно болезнени времена в живота си... Сякаш от стотици животи... И много добре зная, че в преобладаващата си част живота е борба... и мъка... Просто е така, за съжаление...
Но сега наистина изживявам нещо като "второ детство" (така хубаво си го казал... благодаря ти!), своето безпроблемно (или поне с дребни проблеми) "време на любов"... Изживявам го и го оценявам! И ще го озживявам, доколкото трае... Доколкото мога... в пълнота... :)* Не се съмнявай! ;)))

Целувка за теб и лек, успешен ден! :-**
цитирай
14. innersmile - free and higher love!
28.03.2007 12:18
:)има за какво да са всички комплименти и обич на хората!заслужаваш си ги наистина!и не мисли за онези години,никога няма да се върнат:)they will never get you wrong and never let you down again!(ако мога да включа две любими песнички от двата ти любими стила,както си говорихме онази прекрасна вечер:)) приятен ден ти пожелавам! :)
цитирай
15. candysays - :)))
28.03.2007 12:23
Благодаря ти за тези думи, миличка Весе! :)
Да, беше прекрасно онази вечер, и се радвам, че бяхме заедно там! (пояснявам- за да няма недоразумения ;)- бяхме на "Seattle night" в софийския клуб "Алкохол" онзи ден, парти само със сиатълска музика!!!, което се случва от две-три години около веднъж на половин година...:))

Приятен ден и на теб, Усмивке! Целувки :-** {}
цитирай
16. slavei - Очарователна си, мила Кенди!
28.03.2007 15:06
Няма как човек да не харесва и да не се радва на такова мило и нежно създание като теб! Просто...няма как...:)
Да, съгласна съм, че животът е и радост, и веселие, и болка и страдание! Обаче, в Библията има един много хубав стих! Ето го: "Не се безпокой (не мисли ) за утрешният ден, защото утрешният ден ще се безпокой за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери! "
Така, че наслаждавай се, радвай се на щастието и красивите мигове днес, а утре.....като дойде утре тогава ще му мислиш, както казваше Скарлет! :)
Изживей днешният щастлив ден и се радвай, че е изпълнен с толкова любов и позитивизъм!
И нека животът ти бъде безкраен низ от любов и красота!:))))
цитирай
17. candysays - Сладкогласно Славейче, благодаря ти!... :)))))*
28.03.2007 15:41
Прекрасно пожелание... И думите ти са верни (и как няма, нали цитираш Библията :)
Така и ще направя тогава! Ще изживея в пълнота днешния щастлив ден (дни;), както преди изживях в пълнота болките и тъжните си и самотни дни, и ще се моля и надявам и утре да не ме напуснат... Любовта и Красотата...
:))*

Целувки и прегръдки :-* {} {} {}
цитирай
18. анонимен - Oo
29.03.2007 14:54
oO
цитирай
19. candysays - :)))
29.03.2007 15:04
;-))))))))))) ;-P
цитирай
20. depressed - Наистина хубав постинг :)
19.04.2007 22:16
Щом вече имаш тази ефирна любов идваща от всички хора около теб, остава да ти пожелая и онази, истинската любов, която се отглежда цял живот и израства чиста и непоклатима поливана от трудности и изпитания :)
цитирай
21. candysays - depressed,
20.04.2007 07:24
изразил си се прекрасно, и доста вярно :)
С едно изключение /все пак не ме познаваш.../- аз вече имам и двата вида любов... Съвсем сериозно. /ефирната- към и от повече хора наистина беше първа, трябва да призная, но не по мое желание... съдба :)/
Но за да имам и двете в живота си, в интерес на истината, най-напред минах сама през ада, и отгледах Любовта във себе си, /и ще я отглеждам цял живот със сигурност/, и точно както си го написал ти- чувството израстна в мен "чисто и непоклатимо, поливано от трудности и изпитания"...
Втори път това се случва между мен и човекът до мен /отново успешно/, защото и между двама /което си имал предвид самия ти/ истинската любов е нужно да "се отглежда цял живот и израства чиста и непоклатима поливана от трудности и изпитания"...

Извини ме за малко омотания коментар, но се надявам, че ме разбра :)

поздрави от сърце, depressed, наистина се радвам, че посети блога ми и остави тези коментари :) Идвай ми пак "на гости" ;)
цитирай
22. depressed - ооо, ще идвам задължително, тук ми харесва :)))
20.04.2007 14:56
Като казвах за любовта, която се отглежда цял живот имах предвид наистина цял живот и тази любов, която изживяваме с любимия човек до нас вече остарели. Но ти ако вече я изживаш, това е чудесно. Ти си млада, но аз ти вярвам щото хората сме загадъчни и непознаваеми и всичко е възможно :)
цитирай
23. candysays - :)))
20.04.2007 15:21
Ама колко добре те разбирам, само ако знаеш!... :)) Напълно съм съгласна с тебе...
Да, съвсем добре те разбрах коя любов имаш предвид, и, да- вече я изживявам същата тази любов... Не мога да го докажа, тъй като не сме с любимия ми човек вече остарели и все така заедно и нежно обичащи се, но зная, че е твърде възможно точно това да стане в моя случай, стига да е живот и здраве, разбира се... Но и по-рано да умра, без да остарявам- пак основния принцип ще е спазен :) Защото аз никога не изоставям... Не мога да опиша колко верен човек съм... в сърцето си особено (а там е най-важно, знаеш) Но и всячески... Такава ми е природата. Такъв е тип е моята душа (която определя и поведението, и важните неща в живота ви)- на човек, който най-много от всичко желае и има нужда да има човек до себе си, с когото да споделя... "в добро и лошо, в радост и в скръб", както гласи и брачната клетва... Която впрочем аз не съм я казвала (още), но която някак я нося закодирана в себе си... :)
Това е, просто умея да обичам... за цял живот... И след живота даже....

:)

П.С. Много се радвам наистина, че ти харесва при мен, и че ще идваш :))) До скоро значи... Ще те чакам :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2901846
Постинги: 683
Коментари: 8942
Гласове: 49870
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип