Не мисля, че е грях, стига да продължиш да търсиш..

Снимката е идейна..

... но колко много грехове има, за които не подозираме, че ги извършваме даже...как мислиш?

Почти надминаваш себе си... :-)))

разбира се. Не всичко зависи от теб. И, както казва desify, просто продължаваш да търсиш. Трябва това да е смисъла.

За жалост, имам чувството, че съм ви загубила времето и че това е един от най-безсмислените ми постове досега, но.... дощя ми се, публикувах го ;)*

@ almostanonymous- благодаря ти!!! Надявам се го казваш без ирония ;) Ценя преценката ти във всеки случай :-)

@ Darknesd, Desify, Comfy- разбира се, че едва ли е грях... Просто защото е човешко... И неизбежно се случва понякога... Но пък губейки (най-)вярната посока, в която да влага енергията си, човек губи и от ценното време, дадено му на този свят... За да помага, за да бъде най-доброто от себе си, за да се (себе)осъщустви най-пълноценно... Загубата на посока е по-скоро грешка... А грешките, знам ли... може би са "малки грехове"... :) А и греховете са все за човешки неща, но това че са човешки, не ни оправдава (казват...) "Човешко, твърде човешко", както би възкликнал (възмутено) Ницше навярно... ;))) Но пък има и по-тежки грехове без съмнение от загубата на посока... А и то не е една вярната посока, вярвам... Така че- не е толкоз страшно положението ;)
Според мен най-важното е човек да осъзнава трезво и ясно нещата, (в себе си, и около себе си), да има силата да осъзнава и себе си трезво, докъде е стигнал, колко още път(ища) трябва да извърви и прочие... А не да се самозалъгва... За това се изисква вътрешна сила и смелост, вярвам също така...

Както и да е. Всъщност, няма значение. :) Стига да стигнем до "финалната права", няма да има значение (колко сме криволичели по пътя...;) Може би.

Никога не е страшно да се загубиш! Важното е после!

И все пак... Докато си изгубен е доста страшно също... И се чувстваш като малко дете, изгубено в гората... Сякаш завинаги...

Добре, че не е завинаги наистина...
...Макар че, знам ли, при някои може би е (завинаги)........

Ние сме само обикновени човеци и няма как да сме безгрешни.
По-важно е какво ще натежи на везната, когато настъпи момента:)

Благодаря ти за коментара, отбивай се пак ;))*

Но общо взето се случва така, че все нещо ще ни се изпречи в тоя живот, което ще ни обърка, ще ни доведе до противоречие, безисходица понякога... Но важното е да не се отчайваме и да имаме надежда, че отново ще намерим стига да потърсим и да го искаме съответно...
А светлината е затова, за да свети в тъмнината...

Радвам се, че се отби в блога ми отново, и ти благодаря за хубавия коментар :)

Благодаря ти за хубавия коментар, stealingbeauty. Да, може би си права... Тия неща са малко... хлъзгава тематика ;)

Аnyway... Пожелавам ти и аз всичко най-хубаво и весели Великденски празници :)*

поне така мисля аз. Човек трябва да се изгуби за да намери себе си. Тогава е сигурен в това което иска

за голямо (мое) съжаление..........

Благодаря ти за коментара :) До скоро.......:*

Винаги много се радвам когато някой търсещ се съмнява в себе си или посоката си, защото така се приближава до истинското. Всичко има своя смисъл, дори и смъртта. Грехове не съществуват. Когато разбереш това и откриеш своята истина, всяка посока, в която поемеш ще бъде вярна, а цялата вселена ще е твой дом.
Поздрави :)

Много си прав... Явно имаме сходни представи за нещата, и достигнато ниво на развитие....
Така че -благодаря ти за хубавия коментар :)

Поздрави, и до скоро... :)