Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2007 14:24 - Аз избрах любовта... Рискувах и спечелих... Завинаги.
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 27651 Коментари: 59 Гласове:
5

Последна промяна: 03.12.2015 10:48


Историята (ми), като (почти) всички истории, е много, много дълга...... Но сега ще се опитам да я разкажа възможно най вкратце.

Прави ми впечатление, че напоследък много хора в блога проявяват симпатии към мене, попадам на линк към своя блог постоянно в нечии блогроли, въобще радвам се на всенародна любов, така да се каже, и тук, във виртуалното пространство, и на живо...
И много хора ме смятат за "слънчев човек", или "слънчево момиче", усмихнато и ведро, приятно същество за общуване и тъй нататък... Но това невинаги е било така. Невинаги.
И тъй като понякога  ме обвиняват и подозират, че имам някаква стратегия... за това да печеля симпатиите на хората, и да прося тяхното добро отношение, едва ли не, искам и държа да поясня това. Имам нужда да го направя. Веднъж завинаги. Да обясня...

В едни не толкова далечни времена, аз бях съвсем друго същество сякаш (въпреки че съм си съвсем същата и сега, в сърцето... в ядрото си) аз бях най-тъжното и самотно създание, което можете да си представите. Не в отчаяние, не в депресия... ами... как да го кажа- те ми бяха като въздуха и водата в живота ми. Нямаше нищо друго. Нищо друго освен болка и самота. Ужасяваща болка и ужасяваща самота. Смазващи за моето крехко същество. Разбиващи сърцето ми, ден след ден, час след час, ежедневно и ежечасно... Без да ми се е случило нещо лошо (поне не в този живот..). Без причина. Просто така... Един ден започна.. Един ден Болката просто дойде при мен, почука на вратата на душата ми, а аз й отворих и й позволих да остане. Колкото иска.. Тя, разбира се, не си тръгна. Напротив - увеличи се лавинообразно.. Сякаш попивах цялата всемирна болка на човечеството.. На целия свят.. Де що я има и е била изживявана от човешко същество. Това беше мистичен процес - от начало до край...
И продължи с години. Ужасяващо дълги и бавно проточили се години.... От типа "ден- година", дето се казва... И умирах вътрешно. Всеки ден. И ставах все по-зле. Потъвах в бездна, от която сякаш нямаше връщане назад... Нямах никаква представа как ще се измъкна от нея. Никаква. Започна да ме влече смъртта... И три години аз мислех за самоубийство (слава Богу по мъгляв начин, като идея само, а и не съм човек на действието, понякога - за щастие...) Чувствах се кошмарно. Не че смъртта толкова ме влече (никой човек не е роден и устроен така, че да я желае), но понякога просто ти е твърде тежко да го живееш този живот, не знаеш как ще изкараш и този ден, и тогава... тя започва да се мярка в съзнанието ти като изход. Като единствен изход сякаш...
Агонизирах. Беше кошмарно. Бавно мъчение, сякаш се въртиш на шиш, с будно съзнание и сетива... само за да те боли още повече. А аз пък и не притъпявах болката с нищо. Не знам защо. Някак свикнах с нея, и се научих да я издържам... Най-хубавото  (и най-голямото ми постижение) бе че се научих да издържам и приемам болката само по себе си. Да не обвинявам никого и нищо за нея. Нито някой човек, нито хората въобще, нито Бог, нито природата, нито родителите си, нищо и никой... Това беше голяма сила, на която се научих да проявявам и невероятно ценно качество, което ми даде много. Вгради се в основата на живота ми впоследствие. (и до ден днешен не съм злопаметен човек -по свой избор не съм- макар че помня като слон). Научих се да спирам болката в себе си. Знаете че тя завърта хората във верига, сковава ги, кара ги да се мразят един друг, да са агресивни, сковава ги... и ги задушава в примката си. Но аз... аз я спирах в себе си. Не че я изгоних, не че ме напусна- напротив. Но някак я затварях в себе си, без да й давам изход навън, и се научих с времето да я понасям чиста- такава, каквато е, без обвинения, без допълнителни наслагвания...каквито и да е. А за да понасяш чистата болка се изисква наистина огромна сила на духа, повярвайте ми (ако не го знаете вече и сами....) Реших следното някакси "Всяка болка, която изпитвам ще остава заключена в мене, и веригата ще спира в мене... ще прекъсва (на взаимно нараняване, каквото хората често практикуват за съжаление на този свят...) Не знам дали ще успея да издържа, но поне ще опитам... Ако не издръжа- ще загубя аз поне... Просто ще умра. Най-сетне..." 
Така разсъждавах тогава. И рискувах. Да затварям болката в себе си. И ми причерня естествено съвсем вече... Имаше времена, в които не можех да видя и да усетя нищо друго освен болка. (и мрак, чернота...) НИЩО ДРУГО. Както и да ви звучи това, не преувеличавам грам. Това е самата истина. И ... макар че очаквах, че ще умра... Не умрях. Издръжах. И то най-жестокия тест (на личността, и на душата (че и на тялото покрай нея)), който можете да си представите...

Как точно стана, не мога да опиша.... Нито дори да си спомня съвсем ясно... Бяха едни дълги и сложни процеси и трансформации... Бях като какавида, която се трнсформира в пашкула (напълно затворена, откъсната  и изолирана от света) в пеперуда... В красива пеперуда. Беше смазващо. Процесите... Най-критичните ми години бяха три- между 16 и 19... Не че после бях много по-добре, но след 19-тата си година, започнах бавно, много бавно и постепенно да изплувам от бездната, в която живях, дишах, мислех, чувствах и плаках толкова дълго време... в безкрайна самота... без никого до мен... без никаква подкрепа, в пълен мрак. Започнах бавно и постепенно да се възстановявам, да правя плахи опити да разтворя новите си пеперудени крила (така несвойски още за мене) и да полетя... в новия ден. Като нов човек- ведър, светъл и обичащ. И обичан. 
Та- имаше няколко основни стъпала, които ме изведоха на пътя, и доведоха до моето прераждане- в рамките на този си същия живот, което се случва рядко, повярвайте ми... Първо- научих се някак си с времето, издържайки и затваряйки болката в себе си, да я трансформирам... да я преобразувам в нещо друго... В нещо ново... Защото иначе просто щеше да ме убие. Болката. Без изход затворена в мене - по свой собствен и съзнателен избор. 
Започнах страданието си (така дълбоко човешко, естествено и истинско) да превръщам в състрадание... В любов... Към другите хора. Които преди това не разбирах, чувствах чужди и далечни... Тогава имах и две-три доста странни и някак свръхестествени душевни преживявания, които може би бяха моята среща с Бог. И аз започнах да вярвам... Отключих се. Отприщи се нещо в мен. Дълбоко в сърцето ми... Един непресъхващ извор. На любов. На прошка... На смирение, и помирение. На мир. Вътрешен дълбок мир. В моя кладенец... И безздънния ми мрак бе осветен от един слънчев лъч. Само един. Но достатъчен... за да ми даде сили и воля да продължа. Да влее живота в мен... Толкова дълго, толкова безумно дълго чаках този лъч светлина в душата си, че нямаше никакъв начин да го пропусна... Да не го забележа. Тогава за мен не съществуваше ежедневие, забързаност, ежедневни проблеми и каквото и да е. Тогава живеех на друго ниво. Невероятно истинско. И спасявах душата си. И живота си.  Всичките ми сили и способности бяха впрегнати и насочени единствено към тази цел. (затова и в годините, когато хората съзряват - чисто физически, освен емоционално- аз бях адски далече от всичко това... и през ум не ми минаваше мисълта за секс... нуждата...нищо такова нямаше тогава в мене. Макар че бях на 15, после на 16, на 17, на 18, на 19.... развитието ми в нормалния свят на хората, дойде по-късно. Наложи се да почака.)
Та... да... дотогава не вярвах в Бог... Не можех, а и не исках сякаш да вярвам, че имаме повече от един живот... И че има каквото и да е. Мислех с разума си... Откъде накъде пък -питах се- някои хора така убедено твърдят, че има Бог... след като е невидим... След като няма (и не може да има на този свят) нито едно реално доказателство... за съществуването на нещо повече....
Но търсех дълбоко в душата си, в мрака си. И го видях. И разбрах. Че има нещо отвъд.... Започнах някак с лекота да разбирам и хората. Дори без да ги познавам още ... Дори преди да ги познавам. В самотата си... Започнах да обичам, с безрезервна любов.
Видях всичко в сърцето си... Това бе едно откровение. Нали знаете това "блаженство": "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Е, аз се пречистих, пречистих сърцето и душата си. И видях всичко. ПРОЗРЯХ. И прогледнах. (Някои биха казали, че третото око ми се е отворило сигурно...)
Помня, че имах нужда от близък човек... От опора. В този живот и въбоще... От някого, с когото да споделям всичко. И мъка и радост. Някой, който би видял сълзите ми,  и би ме утешил с грижа и нежност. Както и аз него... ЧАКАХ. Да дойде най-сетне моето време. Да се преродя отново...
Впрочем тогава ако имаше блогове, и пишех тук (пишех си пак, за да изливам болката си, но в мои тетрадки, в истински "лични дневници" ;) - тогава щеше да е като "дневниците на един луд" блога ми... Със сигурност, щеше да е тотално различен от това, което сега. Дори преди две години само.

Изплаках си очите в онези времена...
И накрая... в моята бездна, в моята самота, се превърнах в пеперуда, и в мен се роди любов... Безсмъртна и безусловна. Аз заложих на любовта. ЗАЛОЖИХ ЖИВОТА СИ НА ЛЮБОВТА. 
За мен избора наистина беше: (живот в) Любов или Смърт. Душевна и накрая физическа. Така е устроено моето същество, моята душа. Както би трябвало да е на всеки човек впрочем. Да търся любов, да не мога да живея без любов. 
Рискувах. Заложих на любовта, като единствен възможен избор и вариант. На любов без никакви условия и условности. Чиста, точно колкото чиста беше болката и мрака ми преди, в които се роди тази моя любов. И започнах да обичам в самота. Посях любов... и започнах ДА ДАВАМ, много преди да получа... Много преди това. Чаках търпеливо резултатите. Нямах друг избор. 

Аз надежда ще посея в празното поле.... 

Така беше. И след време започнах да жъна това. Да жъна любов. В изобилие, от познати и непознати, от близки и далечни хора. 

Кой каквото посее, това ще пожъне...

Впоследствие не един и двама души ме нарекоха "ангел" и "най-добрия човек, когото познавам"... Това са много силни думи... Дори не зная дали ги заслужавам, но е факт, че са ми ги казвали. А аз искам само да кажа, че добротата ми, (прословутата ми вече добронамереност) , тъй да се каже, са родени само от едно- от моята болка. И от желание за бягство от самотата. Не зная дали е уместно да се нарече това стратегия от моя страна. Думата "стратегия" е груба... Но на мен наистина ми се наложи да измислям хиляди възможни начини да се освободя от самотата си, защото не можех да я понасям. От духовната си самота. И най-сетне успях. Тя няма да се върне повече... Не и същата, не и така дълбока.

Фарс или никога повече самота.... (Вонегът)

И днес аз съм един добър, не-самотен (понякога..), слънчев, както казват хората, ведър и любвеобвилен човек (обичащ и обичан.)

Заложих на любовта. Заложих живота си (не, това не е излишна драматизация :) Рискувах (макар че по принцип мразя да рискувам), и спечелих.
Завинаги.
И спасих душата си. Завинаги.
Да, зная, чакат ме още много трудни моменти в този живот, не си правя илюзии за това. Но притежавам вече и изключителна стабилност, увереност и спокойствие дълбоко вътре в себе си. Вътрешен мир. Със себе си, с Бог и със хората. С природата, земята и небесата... С ангелите  и демоните, ако щете дори... :)
Защото отключих в себе си един непресъхващ извор... На любов. Оттам идва и зялата сила, която притежавам. И вече зная, че освен че не съм и няма да бъде вече самотна душа, аз съм и човек с невероятно силен дух наистина. Това ми дава сили и увереност че ще се справя каквото и да става в бъдеще...
Аз съм победител, дълбоко вътре в себе си. 
Единствено и само защото заложих на любовта.
Завинаги...

Този пост бе обяснение за всички, които се чудят все още на моята вездесъща добронамереност и моята готовност за приятелство. Които се чудят на моята любвеобвилност и Любов....Не ме винете за тях... Аз нямам друг избор. Любовта се превърна освен в мое спасение, и моя най-съкровена сила и вяра, и в МОЯ СЪДБА. Това е истината. Друго няма. :)

Р.S. Също така го посвещавам на
depressed... :)

                             *************
За да завърша този мой пост- изповед (така се получи, без да искам ;), ще ви напиша тук текста на една безумно прекрасна и велика песен, на любимите ми Депеш, в която всичко това, което се опитах да ви разкажа с толкова много думи, е казано наистина прекрасно....

" INSIGHT"

This is an insight
Into my life
This is a strange flight
I"m taking
My true will
Carries me along

This is a soul dance
Embracing me
This is the first chance
To put things right
Moving on
Guided by the light

AND THE SPIRIT OF LOVE
IS RISING WITHIN ME
Talking to you now
Telling me clearly
The fire still burns

Wisdom of ages
Rush over me
Heighten my senses
Enlighten me
Lead me on
Eternally

And the spirit of love
Is rising within me
Talking to you now
Telling me clearly
The fire still burns

Im talking to you now
The fire still burns
Whatever you do now
The world still turns..........

Give love... Give love... You gotta give love.........





Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zombayo - ...
26.04.2007 14:42
Много лично си го написала.Толкова искрено,че се почувствах чак неудобно,че съм го прочел.
Понякога е нужно да минеш като затворена какавида през мрака,за да полетиш после като истинска пеперуда в светлина.
цитирай
2. candysays - Да, именно, zombayo...
26.04.2007 14:44
Благодаря ти за коментара. :)
Да, зная, че е адски лично написано, но по дяволите, то няма друг начин да споделиш тези неща... А да си седят само в мене пък не виждам смисъл. Виждам смисъл в споделянето...

Благодаря ти още веднъж :)
Бъди щастлив!
цитирай
3. eti - Имаш ли
26.04.2007 14:50
някъде тук описани трите преживявания?
цитирай
4. candysays - ***
26.04.2007 14:53
Имаш предвид тези... "срещите с Бог" ли?... Ами май не, Eti, за съжаление...
Но може да го направя скоро... Малко е трудно... Още по-объркано и лично и от горното ми писание е... Обяснимо защо- това са страшно дълбоки (и дълбоко лични и почти неизразими и неназовими) преживявания... Но ще се опитам... Колкото и енергия да изисква :)

Поздрави за теб, от сърце, и се радвам, че си тук :))
цитирай
5. tsvetamak - :)
26.04.2007 16:52
Само човек с чисто сърце, извисил се над дребнавостите в живота би могъл да напише така искрено своята изповед. И си абсолютно права, че преминавайки през болката придобиваме тази мъдрост, която ни прави по-човечни, по-добри и раздаващи се.
Поздрави за прекрасния постинг!!!
цитирай
6. candysays - Благодаря ти, Цвета!
26.04.2007 17:11
От сърце ти благодаря за думите ти....
Повече не мога да кажа... развълнувах се.........

Всичко най-добро ти желая!

:-*
цитирай
7. candysays - Благодаря ти, fil! :)
26.04.2007 17:36
Дано да бъде така!... Дано. Това е и смисълът на споделянето (поне в този конкретен случай, защото аз отдавна вече съм много по-добре, и нямам нужда да споделя, за да ми олекне... :)
Колкото до "шпионирането" на моя живот- след като аз сама съм споделила това с вас, то не е шпиониране ;)

Поздрави и на теб!!!

П.С. Не зная дали това бе най-добрия пост, с който човек да почне да ме опознава... Всъщност доста пълноценно ме представя що за човек съм, и си е истински от край до край, но е малко мрачен може би... Тежък.... Изповеден... Не зная. Рядко пиша такива, във всеки случай....

:)*


цитирай
8. kardamom - много лично.. и много откровено...
26.04.2007 18:29
радвам се за теб...
пожелавам ти винаги да си такава.. обичана и обичаща, защото си прекрасен човек...
прегръщам те...
цитирай
9. innersmile - присъединявам се към казаното от ...
26.04.2007 20:14
присъединявам се към казаното от всички!прекрасно си се изразила!възхищавам ти се на силата ти никога да не се отказваш...сега красивата пеперуда лети свободно към щастието :)и към Higher Love!
остани си винаги такава,наистина :)
прегръщам те и се радвам,се че те познавам лично!:)
цитирай
10. depressed - Кенди,
26.04.2007 20:17
сега разбирам защо в началото повярвах на думите ти, без да те познавам.
Мога само да ти се поклоня и да те прегърна...
цитирай
11. depressed - За споделянето
26.04.2007 20:28
Пиша този коментар по повод съмнението дали е уместно да се споделят толкова лични неща.
Всеки споделя с другите каквото има у себе си.
Никой не се пита дали е уместно да пие вода от бликащия извор. Щом е жаден - пие. Пийте любов и приятелство от Кенди, щом тя ги дава. Нейните са още по-ценни, защото са изстрадани и извират направо от душата й.
цитирай
12. magrathea - :)))))
26.04.2007 20:59
Минавам само да ти кажа Здрасти и да ти пратя целувки!:) Много скоро ще се включа за по-дълго! :)
цитирай
13. ellinor - Интересно Кенди, а смяташ ли
26.04.2007 23:54
че в разкриването си човек може да бъде и уязвен...??? Аз непрекъснато си задавам този въпрос и търся къде е границата...
А иначе болката провокира човек да търси трескаво, да отваря сърцето си и то да задава въпроси и да търси отговори: "Аз горещо ли съм...?" И да призовава любовта, защото само тя може да изцели сърцето от болката и да му възвърне радостта :).
цитирай
14. danistar - ...
27.04.2007 02:10
Аз мисля ,че всеки човек е страдал поне веднъж в живота си. Аз съм се чувствала по подобен начин, но да живееш в болка и да гаснеш, когато живота едва започва... Просто трябва да повярваш и да се радваш на ...всичко :) Това е :) За това сме тук :) нали? Ако даваш любов,винаги ще получиш :)прегръдки :)
цитирай
15. fiildi - zna4i lud me nari4a6 a
27.04.2007 09:10
ako tova 4e az sum maniqk na vsi4ko koeto obi4am me pravi lud taka da e.no az normalen 4ovek ne poznavam .daje v psihiatriqta horata sa mnogo po dobri i normalni otkolkoto tezi po ulicite
цитирай
16. candysays - Милите ми.... Аз най-сетне имам тази така дълго чакана...
27.04.2007 10:03
прегръдка, за която копнеех... Имам я и от един човек до себе си (за което мечтаех само), и от вас... Прекрасно е... наистина прекрасно
Аз вече съм един щастлив човек... :)))
Но държах наистина да опиша (поне отчасти, защото изцяло и в подробности не мога засега), че аз получих това, към което съзнателно се стремях... Че не е случайност, че има толкова много любов около мен ДНЕС, че не е незаслужено или немечтано от мен.........

Kardamom...
Весенце (innersmile)...
Depressed, приятелю...-
Благодаря ви за прекрасните думи... Благодаря ви! Радвам се, че ви има и аз! Разбрали сте ме така добре...

Прегръщам ви и аз!....................... {} {} {}
цитирай
17. candysays - @ magrathea, благодаря ти за целувките :)))
27.04.2007 10:05
Винаги си добре дошла, и се включвай когато пожелаеш! ;-)*
цитирай
18. candysays - @ Ellinor, радвам се да те видя в блога ми! :))
27.04.2007 10:11
(за първи път :)))
Разбира се, че човек е уязвим, разкривайки се.. не поставяйки прегради между себе си и хората... между себе си и света... Но аз съм от хората, които могат спокойно да приемат (вече) тази уязвимост, и да не страхуват от нея... Да не се затварят заради нея, и за да се предпазват (да не бъдат наранени)... Има много по-страшни неща от това да си наранен, защото обичаш... Например самотата... Духовната, душевната така дълбока самота... За мен тя е равна на смърт почти.
Не зная... но мисля, че хората, които наистина са изстрадали любовта си (защото отварянето на сърцето не е само радост, а и болка... няма как да е иначе) не се страхуват вече от уязвимостта си, когато обичат... А може би не се стрехуваш, когато любовта ти е ... сякаш висше откровение... не съвсем от този свят... И ставаш по-смел от обичайното... (за хората)...

Радвам се, че се отби тук наистина :)* Идвай пак...
цитирай
19. candysays - @ Danistar, така е донякъде... :)
27.04.2007 10:22
Но аз мисля (и вярвам), че от страдание до страдание (както и от болка до болка, и от самота до самота) има огромна разлика... И съм убедена, че не са много хората, страдали така дълбоко и адски като мен... Аз плачех всеки ден.. И всяка нощ... Почти... Всяко утро, когато се събуждах исках да ме няма на този свят... Всяка вечер заспивах като за последно, желаейки смъртта (от безизходица и непоносима душевна болка, не за друго...) Мисля, че толкова дълбоко и смазващо (и то години наред) страдат само хора, които са загубили (в този живот) най-ценното, най-скъпото си... Най-обичаното... Например при смърт на дете... (това е едно от най-страшните неща- родител да погребе детето си в черната земя... това е неописуема мъка... и ад...) Или при смърт на любимия ти човек... На човека, с който си бил най-близък и си делял всичко, с който в душата си си свързан с невидима нишка, с който си искал да дишаш (редом) да края на дните си....
Аз, незнайно защо, изживях страданието (вътре) на точно толкова страшна загуба... Сякаш си бил внезапно и изведнъж лишен от всичко... От опора и смисъл за живот. А не съм изживяла такава загуба всъщност (и се моля горещо да не се случи никога ...вече) Но аз съм човек, който вярва (вече) в преражданията и кармата, и мисля, че ми се е случвала (дори може би неведнъж) някаква толкова страшна загуба да изживея... Която почти е убила душата ми, и всяка радост и живот във нея...
(Но, слава Богу вече съм добре. Вече всичко е различно... :)
Та, да- зная, че всеки човек е страдал в живота си и го е боляло, но има толкова много нива.... На дълбочината на страданието... На тежестта, която е като камък на шията и сърцето ти... Освен това мисля, че много от хората, познават почти само егоистичното страдание, (защото те са били наранени лично по някакъв начин) А има едно друго, дълбоко човешко (на духовно ниво) страдание, което е много по-мащабно и помитащо... То е ..."всечовешко", както биха казали някои руски философи :) И надхвърля личността...

Та такива работи. Дани, ти си едно слънчево дете, остани си такова :) Радвай се на тревата, слънцето и птиците, на пролетта и живота... :)))
Прегръдки и от мен!... :-* {}
цитирай
20. candysays - @ Драги Fiildi, значи ти си (и) Varg1, разкри се сам ;-)))*
27.04.2007 10:27
Извинявай че те нарекох "луд" (вече изтрих даже мястото, където те споменавам...) :) Но то аз и себе си мога преспокойно да нарека така, и то няма да се самообидя по този начин ;-)))
Аз не мисля нищо лошо за лудите хора...Даже ги обичам! Наистина :))) Виж поста ми за "Пилето и Полет над кукувиче гнездо" ;)
Да, прав си... До голяма степен мога да се съглася с теб...с чисто сърце...

Поздрави! Бъди все така луд, щом те радва това! ;)))
цитирай
21. danistar - Добро утро :)
27.04.2007 11:33
:) Ей, колко е хубаво днеска :) А и като знам колко изненади ме чакат :)
Канди :) аз загубих един човек,когото обичах и след него свяка година започнаха да си отиват хора покрай мен...както писах веднъж в блога си - вначалото много болеше,а сега вече приемам всяка година да се случват тези неща. Но първият път :(...всичко започна с папагалчето ми, гледах го как умира и не можех да му помогна, после най-добрата ми приятелка Ина ...:''(Цяла година не излизах с никого, не говорех, и плачех...Всякаш всичко се бе стоварило върху ми ...Единственото ,което правех ,бе да уча...защото ако не го правех- плачех. Но когато си "надъното " ,няма къде по надолу да отидеш. Трябва да събереш сили и да се оттластнеш :) Сега светът е хубав и интересен с всичките си лоши и добри неща.
:) прегръдки :) Весел дееен :)
цитирай
22. candysays - Да, Дани, така е... Разбирам те :))
27.04.2007 11:41
Хубаво е (дори ЧУДеснО!), че днес с теб можем да кажем, че светът е хубав и интересен (с всичките си страни- тъмни и светли), и че можем да си пожелаем от сърце приятен и весел ден, и на всичкото отгоре наистина да го изживеем така! :)))
Прегръдка пак от мен! :-* {}

Много, мнооооого весееееееееел ден ти желая!!!;)
цитирай
23. comfy - ***
27.04.2007 12:39
Знаеш ли, Кенди, поради естеството на професията ми, много пъти ми се е случвало да слушам написаните от теб неща, но... само донякъде - всеки, който е споделял с мене подобни лични мисли, чувства и преживявания, беше стигнал донякъде и само единици можеха после да се "похвалят", че са стигнали до "светлия" етап и са променили нещо в живота си...

Ето, че ти си една от тях, от тези, които са достигнали стъпалото (Небето!) на Любовта!!!

Имено заради Това заслужаваш всеки да те обича и да те поздравява - сърдечни поздрави от мен, Кенди, с много обич!!!;)

Само така! ;)))**
цитирай
24. candysays - Благодаря ти, comfy!!!! :)))*
27.04.2007 12:52
От сърце ти благодаря!........Трогната съм от твоите думи... Вярвам ти, че е така. Ти имаш и опит в тази сфера, а аз просто го усещам.... че е така :)) И се благодаря на Бога (или каквито са там висшите сили, които ни напътстват в земния живот), защото наистина се чувствам от малцината благословени с такава вътрешна сила и дух! И те са ми дар, висш дар, усещам го... Навярно с нещо го заслужавам... Може би просто с чистото си сърце :) Със огромното си желание да успея... да позная Любовта... И Я познах. Велико нещо е това наистина. Велико и непреходно чувство, което знам, че няма да ме напусне вече никога...

Благодаря ти още веднъж, приятелю!
Сърдечни поздрави и от мен! Също с обич!!!
;)))*

P.S. И така... до края на света............... :*
цитирай
25. radihache - Колко хубаво е, че даваш толкова много обич и вяра и на всички нас.
27.04.2007 17:12
Твоята обич е най-чистата която някога съм срещала и най-силната (също като болката която я е породила). Днес се почувствах не-сама заради твоята изповед.
Приеми и моите прегръдки .... с обич!
цитирай
26. flavie - .
27.04.2007 23:44
Искам да кажа нещо.Искам ,а не мога...просто защото сърцето ми е надмогнало над мозъка вследствие от тази твоя изповед...защото не само я прочетох на един дъх ами сякаш се докоснах да теб самата .Честно ти казвам такова нещо досега не ми се беше случвало.
За пореден път се убеждавам що за прекрасен човек си .Наи-сърдечни поздрави и целувки :))*
цитирай
27. ellinor - Не съм за първи път Кенди :)
28.04.2007 01:34
Просто за първи път съм под това име, иначе аз редовно влизам тук и те чета с удоволствие!
Желая ти приятни и приказни почивни дни!
цитирай
28. darkanion - и ето той намери..
28.04.2007 20:28
candysays, мн добър постинг си направила. Искам да ти благодаря най-сърдечно. Аз съм, може би, човек, който е, някак си, загубил смисъл в живота.. Ти ми помогна отчасти ако не да си го върна, то поне да намеря нов... Защото няма как живота да няма смисъл, след като те има тебе..
Пожелавам ти всичко наи-добро, което си пожелаеш. Страхотна си просто, заслужаваш го!!!
цитирай
29. magrathea - най-после намерих време и прочетох ...
28.04.2007 23:39
най-после намерих време и прочетох поста ти, целия...
ако хората преди мен ти благодарят за усещането, което си уставила у тях, аз няма да го направя.....поради простата причина, че до голяма степен и аз бях като теб. няма да изпадам в подробности - те са нещо много лично.....надявам се само някой ден да стана уверена като теб и с почна с лекота да говоря за това, което съм
.....да, все едно четях моята история.....
с тази разлика, че аз все още не съм успяла да опитомя болката в себе си.....не че правя зло на хората, просто я усещам......и това не ми харесва, защото не мисля, че съм лош човек
да не ти пука кой какво ти казва! това, че има интерес към теб означава, че си добър човек! повярвай ми, колкото и да твърдят, че добрите хора са малко в днешно време, не е така - просто хората са различни и не всеки може да изрязава себе си така както иска.....

a pain that I'm used to е за теб! enjoy! :))))
цитирай
30. pill - candy,
29.04.2007 11:50
чак сега виждам поста ти и явно трябва да обясня какво съм имала предвид, защото поводът, по който виждам името си в твоя блог, ме огорчава сигурно не по-малко, отколкото те е огорчило твоето в моя. Казвала съм ти и преди, че не разбирам твоето поведение, но му се възхищавам, радвам ти се и съм абсолютно убедена, че си чисто и безкористно създание. Споменавайки те във въпросния коментар, само те дадох за пример и те разграничих от собствената си слабост да съдя понякога жестоко и себе си и другите. Може би недоразумението изтича от термина стратегия, който използвах тогава, но Бог ми е свидетел, не съм вложила грам неодобрение в изказването си, затова няма и да се извинявам :)
За стремежа на духа ти към добро и съвършенство мога само да те поздравя и да ти пожелая успех и занапред. Заслужаваш да си щастлива, както всеки друг, може би дори малко повече :)
цитирай
31. candysays - ***
29.04.2007 13:23
* radihache,
* flavie,
* ellinor,
* darkanion,
* magrathea,
* pill-4e...

Много ме трогнахте наистина!!!.........Така силните ви и хубави думи за мен... Дано, дано да го заслужавам...
Значи има смисъл... Хм- поредното доказателство... :) Ще споделям тогава и занапред от сърце... от дълбините на душата си... Винаги съм чувствала, че има смисъл да правя това /дори и да не ми е съвсем ясен този смисъл... смътно го зная... усещам го със сърцето си :)))
Прегръщам ви всичките... с една голяма прегръдка... БЛАГОДАРЯ ВИ... За доверието....

П.С. За съжаление, сега за малко си отворих пощата и блога, трябва да излизам- че времето е хубаво навън днес, а и неделя... Та затова така набързо... Но когато вляза спокойно и за повече време в нета, ще ви отговоря по-подробно... Ако въобще е нужно....
:)
цитирай
32. анонимен - и защо
29.04.2007 17:55
като всеки може да критикува, никой не го прави?
цитирай
33. анонимен - ha-ha-ha-haaaaaaaaaaaaaaaaaa
29.04.2007 18:06
Съвсем сериозно...за какво ставаше дума в началото???:)
По-дълго нещо през живота ми,моито очи не бяха срещали!
Аз мисля,че мнението ми не е много важно,но съм част от тези 200 и незнам си колко си души които едвам са го прочели ...
хахахах
А сега ми дължиш една бира,защото трябва с нещо да се изстуди мозъка ми..."слънчево момиче"???????
Извинявам се и не се извинявам за по-долу написаното..или беше по-горе....малййййййййййййййййй съвсем се спекох!!!:)
хахахаха
цитирай
34. pill - ***
29.04.2007 18:10
Силно се надявам скоро да е възможна функцията "игнор", за да се секнат тия жалки прояви на садизъм от неудовлетворени от живота злобарчета

candy, сложи си модерация на коментарите и не им се връзвай
цитирай
35. анонимен - :))
30.04.2007 08:19
...сега вече знам защо ми е приятно в твоя блог Кенди! Вероятно защото аз също съм прозряла каква сила и свобода ни дават любовта и прошката..Страхотно е обаче как си успяла с простички думи и толкова откровено да опишеш цял ятап от живота си...Малко са нещата, които успяват истински да се докоснат до сърцето..Желая ти слънчев и хубав ден! :)*
цитирай
36. darkanion - bbbbb
30.04.2007 15:35
Не ставаш. Мн ясно че ще ти каже да си го начукаш. Няма право ли, какво? Човек е и има възможността да се държи добре с когото си поиска.. Ти не си се държал добре, и тя не сее държала добре с теб. Което си мисля обаче е, че е направила мн повече добро, отколкото зло. Изобщо. А относно това че може да е такава само тук - няма значение, ние си я харесваме, харесваме образа който създава и вярваме, че може да има такъв човек. А в тоя голям свят е невъзможно да няма.. Тъй че замълчи (спри да пишеш повече обиди) и иди да се занимаваш с някой друг.
цитирай
37. candysays - ...............................
30.04.2007 20:18
Интересен диалог се е провел тука, докато горките ми крака се израниха в идиотските ми нови обувки по Витошките висоти и дебри... ;-)))))))))))
Уф, успях най-сетне да го изчета докрай, изтрих само 5 /пет/ коментара, които бяха съвсем "изхвърчали" от тематиката, ако мога така да се изразя ;-)
Останалите, и аз не знам защо точно, няма да трия :) Явно съм в онези дни от живота си, в които мога да не се наранявам от глупости и мога да подхождам с чувство за хумор към нещата ;))) Сега си пия аспирина, да не ме втресе, и това е... :)

@ bbbbb, bolka- ето уважавам ви правото да си изкажете мнението /къде, ако не тука, в моя блог, я! ;-))))))))))))/ Явно ме мразите, както и други хора тук, в блога- като sunflower например /и в нейния блог под един пост се беше развилняла подобна словесна престрелка ;))/, но това ни най-малко не ме наранява или обижда :) И аз не знам защо.... ;-) Сигурно защото не ме познавате, и съм забелязала, че сте си просто и безсмислено негативно настроени към почти всички хора тук. Така че- ето, bbbbb, надявам се ще си доволен- твоето желание да си кажеш мнението тук за мен и да не го /ги/ трия е удовлетворено ;-)) /но невинаги ще бъде, ако продължаваш в тоя дух, да те предупредя :)/

@ Pill- 4e, Zombayo, Darkanion,
благодаря ви, че сте ме защитили при тези до голяма степен безсмислени нападки, и въобще... че сте на моя страна и ме разбирате :)* Благодаря ви от сърце......... Съжалявам само, че е трябвало да се разправяте /вместо мен/ с тази помия.......
Както и да е, важното е че не съм сама наистина /вече/! :-*


P.S. bbbbb, аз не съм се самообявила за ангел, слязъл от небето... Наричали са ме така хора, на които имам повече доверие отколкото на теб.... И аз просто приех това с времето. А и не се смятам за ангел всъщност, спокойно ;-)
И -ако трябва да бъдем точни и в интерес на истината- ти писах веднъж /като ми писна от тебе/ "Що не си *******" Ти щом така си го разбрал, както си- твой проблем ;-))
Гузен негонен бяга, дето има една приказка ;-))))))))))))))))
цитирай
38. candysays - @ madliin,
30.04.2007 20:22
благодаря ти за тези думи!!! За мен имат голямо значение... Както и разбирането...
Много се радвам, че ме чувстваш по този начин... :)) Заповядай пак в блога ми, винаги ще си добре дошла :)))*
И аз ти желая приятна вечер и лек ден утре..... :-*

Прегръщам ви... всички, които сте ме разбрали и сте усетили онова така съкровено нещо, което описах тук, в този по-специален пост... Излях повече от всякога /тук, в блога/ душата си в него. Благодаря ви, че го оценихте....
{} :*
цитирай
39. inthelight - Здравей, Кенди!
01.05.2007 13:01
Радвам се, че си запазила живота си и че днес си нормален човек, преодолял болката и самотата. Радвам се, че си разбрала, че има духовна реалност и Бог. Радвам се, че си оценила истинската любов!
Има и нещо по-прекрасно от това - да познаваш Източникът на безусловната и вечна Любов! Това ще те направи човек, който живее така, като е създаден да живее.
Пожелавам ти да не преставаш да търсиш истинската светлина!
Приятен ден от мен, Кенди!
цитирай
40. candysays - Радвам се, че ме посети inthelight :)))
01.05.2007 14:39
Благодаря ти за хубавите думи и коментара. Да, така е, и аз се радвам, че днес съм нормален човек, защото можеше и да не бъда... Любовта ме спаси наистина. Любовта, която започнах да изпитвам... Емпатията, състраданието, разбирането...
Мисля, че нещо в сърцето ми е много "право", и че аз умея да се вслушвам в него, за щастие, и че то ме извежда винаги на правия път... На светлината и добрите неща. Така че съм малко или много благословен човек... наистина :)

Приятен ден и от мен! :*
цитирай
41. skywolf - самотата...
02.05.2007 02:16
Да кажа привет,отдавна не съм го праивл :)
Поста ти е чуден и истински...колкото до самотата - за всеки е различно,знам...при мен болката също е била огромна...странно,но не избягах от самотата,а я накарах,принудих я един вид,да разбере че не се притеснявам или страхувам от нея по никакъв начин...и тя се оттегли някъде далеч,въпреки,че по някой път ме навестява,но знае че няма да ми причини болка....това е моя вътрепен мир може би,знам ли...т.е. знам,ама не мога да го изразя добре :)(мисля че все пак ще ме разбереш :) ).А болката,не знам каква е била при теб,но съм убеден,че ако човек се научи да я приема като съществуваща и такава каквото е,а не да бяга и да се крие от нея почва да живее истински - тогава се отваря за света и дори да изпита болка това не води до срив.И аз като теб помня като слон,но болката не ме притеснява - тя си е някъде там и ми казва"Ти си жив,усещащ,чувстващ,не си камък...Жив си!"И всеки нов ден живея с идеята че ще ми донесе добро и приятно усещане и дори да не го стори,това също е добро.Дано успееш да ме разбереш какво се опитвам да кажа,защото не съм сигурен че успявам да го кажа правилно...
Красив и усмихнат ден утре :)
цитирай
42. candysays - :) Skywolf,
02.05.2007 10:20
радвам се да те видя в блога ми :)) Благодаря ти за коментара, разбрах те отлично... и съм съгласна с теб :)

Идвай ми пак "на гости", винаги ще ми бъде приятно :)*
И аз ти желая красив и усмихнат ден... днес! ;)
цитирай
43. skywolf - идвам...
02.05.2007 13:05
тихо и си отивам също така тихо...вълча му работа... ;)
И всеки ден да е такъв и за теб и за мен и за всеки един човек на тази наща си,трета поред скала от Слънцето насам... :)
цитирай
44. candysays - :-))))))))))))))
02.05.2007 13:13
Това много ми хареса: " на тази наща си,трета поред скала от Слънцето насам... :)" Вълча му работа... ;)))

П.С. Сериозно- Земята наистина на моменти и на места... е като рай... За съжаление само на моменти и на места.............. Пожелавам си от сърце- за мен, и теб, и всички останали- да изживяваме повече такива моменти... и места :)) Да ги запечатваме завинаги в очите си... в паметта си...
...Спомена се събужда понякога, за да ни спаси....

:)*
цитирай
45. danistar - :) :) :)
02.05.2007 13:32
ей, :) пращам ви на всички страшно много усмивки :) :)
и слънчеви дни :)
цитирай
46. candysays - :)))*
02.05.2007 13:57
Благодаря ти, Dani! От името на всички ;)))
Радвам се, че се отби отново... :) А и се радвам, че си в такова добро настроение и състояние на духа...
:)* :-*
цитирай
47. nait - Хм
11.05.2007 21:48
И аз да кажа - приемам хората (без да изпадам в наивизъм, не ми отива на годините:)) за такива, за каквито се представят... докато не се опровергаят сами. А за теб мисля, че наистина си слънчева;)
цитирай
48. candysays - :))
14.05.2007 11:25
Благодаря ти искрено за тези думи, nait! Предизвикаха у мен слънчева усмивка, щом ги прочетох :-)))*
Радвам се, че мислиш така и че сподели мнението си с мен...

P.S. Впрочем и аз също като теб приемам хората ("на доверие" ;) Това е хубаво, мисля. Във всеки случай не виждам смисъл в хронична подозрителност към хората, каквато изпитват някои... ;-)

Много поздрави, и прекрасен ден ти желая! И всичко най-най-най -добро, съмишленико! ;)))

цитирай
49. boris66 - boris66
23.10.2007 18:18
Да мила разбрах всичко Любовта е наистина най голямата движеще сила която ще спаси не само нас но и светът Всичките ти страдания са път към едно осъзнаване Има моменти на отваряне на сърцето -човек плаче На отваряне на 3тото око -тогава той става милосърден и състрадателен-това са качества които си изграждат има и по-високи степени отваряне на лотоса -хилядолистният-
тогава човек става Богоравен!Така че започни деня
си с любов изпълни го с любов и го завърши с любов! Към всичко и към всички!Опитах се да го кажа в блога си с произведенията си !
цитирай
50. candysays - ..Благодаря ти и за коментара тук, Боби..
23.10.2007 18:23
Отдавна никой не беше писал коментар под този мой пост :)

Казали сме го- какво повече да добавя?.. :)*
цитирай
51. анонимен - jaya the cat
26.02.2008 16:00
Много интересно. Про мен се случва същото,само че в обратен ред. Някакво дежа вю такова...
цитирай
52. анонимен - viki
10.04.2008 21:20
Много странен пост. Все пак това не обяснява всички странни анонимни глупости, които стават в блог.бг. Макар че имам усещането, че общото е много.
Не ми е работа, нито държа, но мога да кажа, че всичко е много вероятно и нормално да е така, защото и аз в момента преживявам тази така наречена духовна трансформация. Все си мислех, че Нострадамус нещо е объркал, но не е. И на мен ми се случва и е много особено. И имам чувството, че всеки момент ще умра. Вече 5 месеца съм полутруп. Но се движа, абе странно е. И рано или късно ще стане обществена тема. Мисля, че и други ще ни последват. В интерес на истината......
цитирай
53. анонимен - Желая ти щастие ! Желая ти да бъдеш ...
16.04.2008 22:03
Желая ти щастие ! Желая ти да бъдеш Пеперуда докрай ! Аз не успях, останах си какавида !
цитирай
54. candysays - ...Скъпи анонимни хора...
17.04.2008 17:30
Време е да ви напиша нещо в отговор и аз..
Благодаря ви за включването ви с коментар в блога ми, и то именно под този мой пост, който наистина е по-специален, и ми е много скъп.. Явно сте го оценили и вие :) И сте му дарили от времето и вниманието си, което може само да ме радва..

И така, накратко:

@ до 68 - интересно нещо е дежа-вю- то.. :) Честно казано, трудно ми е да си представя изживяването на същото, но в обратен ред.. Може би ако ми обясниш по-подробно с още един коментар, ще ми е по-лесно да разбера.. Във всеки случай- пази душата си, по пътя си..

@ viki, и твоя коментар ми е много интересен.. Може би и други ще ни последват, знам ли.. колко сме, откъде идваме, къде отиваме.. Само знам, че сме пръснати по света, по целия широк бял свят...
Колкото до "обществената тема"- може, кой знае.. Въпреки всичко- съмнявам се.
Съжалявам искрено, за това, че се чувстваш като "полутруп" в момента, надявам се (и ти желая!) скоро да се осъществи докрай въпросната духовна трансформация и да се почувстваш значително по-добре! Аз лично вече се чувствам.. слава Богу.. но през огъня минах, наистина.
Помни- трябва време и търпение.. Воля за живот, също така, и най-вече- вяра! Вяра, че има смисъл!!! Както и да изглеждат нещата понякога...

@ до 70- Благодаря ти! Ще бъда.. зная, че ще успея да бъда- докрай!..
Но ме натъжи това, което пишеш накрая- че ти си останал/а "какавида"... :(
Не се отказвай.. Всичко се променя, никога не забравяй това! Всичко подлежи на промяна.. и пречистване.. И на възраждане.. за Нов Живот!

Сърдечни поздрави от мен и на трима ви!

:*
цитирай
55. анонимен - Емил
13.12.2008 22:29
Искам само да кажа че не съм човек който чете много или изобщо но това което прочетох е много чуствително, и аз съм чуствителен човек уча в училище по музикално и сценично искуство-НУМСИ град Бургас аз казах че не чета много защо го казах никога не бих седнал и чел толкова далго нещо, но го прочетох защото е много красиво 1 написано 2 че е от дошата и ако сичко това не е лъжа съчиствам ти много.

цитирай
56. анонимен - emil
13.12.2008 22:33
tova e nai hubavoto neshto koeto sam 4el

цитирай
57. candysays - Благодаря ти, Емиле! :)
14.12.2008 01:03
Да, от душа е написано...

Поздрави и лека вечер!
цитирай
58. анонимен - Поклон пред теб candy
25.03.2009 11:01
Прекланям се пред смелостта ти candy да изразиш болката,самотата..адът през който си преминала,и най-важното че си минала през всичко това и то вече е минало.Едва ли всеки разбира какво е както прочетох по-горе..много ми напомняш на мен,за това и разбирам какво се преживяла..само дето аз все още не мога да се отърся...ту потъвам,ту изплувам,но се държа..не че не ми идва онази мисъл в главата за...но я държа затворена...много много любов и много щастие candy
цитирай
59. candysays - ...Винаги ми е трудно да отговоря на такъв коментар :)
25.03.2009 12:26
Благодаря ти много за тези думи, анонимни приятелю / приятелко. Не те познавам, нито ти мен, но мисля че подобно общуване, само чрез думите макар, ни кара да се усещаме (ти - мен и аз - теб) наистина близки.. И не-сами. А това е безценно.
Нали?

:)

Сърдечни поздрави и виртуална прегръдка от мен! Пиши пак, когато наминаваш.. Ще се радвам :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2770096
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип