Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2007 15:12 - Минало, настояще, бъдеще... И отвъд тях...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5758 Коментари: 23 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2007 16:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Като цяло усещам времето болезнено... С някои изключения... когато изпадам в нещо като безвремие... с помощта на музика, алкохол... и любовта, която изпитвам...

Никога не съм живяла точно в настоящето. Не съм от хората тип "Carpe diem" -тоест от хората с девиз "Живей за мига"...
Макар че не мога да не призная че те успяват (в повечето случаи) да извлекат повече от живота, живеейки на по-бързи обороти, по-динамично...

Аз пък (не знам защо, някак напук на изтичащото така бързо време и на промените) обичам да задържам времето...изкуствено... да го забавям някакси... да отлагам (това ми е най-лошия навик!), да отлагам всичко... сякаш ако го отложа няма да умра... защото винаги имам недовършени неща тук... Всъщност дори и нищо да не отлага човек, винаги ще има още и още недовършени неща... Така че в случая греша, като действам така (или по-точно бездействам), но така е устроено моето същество... какво да правя?!...

Винаги ме е вълнувало много миналото... не в смисъла на историята, на историческото минало... а просто на миналото- света  на носталгията, на отминалите неща (които може да се върнат някой ден... ако много ти липсват...), на спомените... Да, на спомените. Обичам ги. Дори и да са болезнени... Носят ми неповторима емоция, неописуема атмосфера... понякога. Като музиката... която ме отнася някъде другаде... На друго място, в друго време, както се казва...

Мисля много и за бъдещето (горе-долу колкото за миналото, и за настоящето не остава много място ;)- тревожа се, страхувам се от него най-често... Понякога се страхувам от всичко (ама че уплашена душа съм!) Мисля го много... Кое как ще стане... как ще го бъде... как ще се подредят нещата... Как е най-добре... В общи линии от това има малко смисъл. По-малко дори отколкото да си спомняш... да се връщаш назад във времето, и да потъваш в онзи свят... който вече е някъде далече...
Дори понякога се чувствам сякаш ослепявам от прекалено взиране да видя какво е било твърде назад във миналото, и какво ще бъде твърде далече напред в бъдещето... Но не бих се отказала от това, мисля че дава нещо много ценно на човека... който се опитва да види... Да прозре.
Защото миналото и бъдещето, вглеждането далеч напред и далеч назад дават на ума и сърцето (на съзерцаващия ги, на опитващия се да "прозре" перспективи, хоризонти... Далечни и широки. Красиви... Докато мига е така малък, така сляп... за хоризонтите... (ама че поетично го написах само ;)

Така е устроено моето същество. Рядко успявам да се концентрирам в настоящето. Но пък не мога да се оплача че имам малко прекрасно изживяни моменти.... Пълноценни...
Просто никога не спирам паралелно с настоящия миг, да мисля и за миналото и бъдещето... Да анализирам, да си правя изводи, да си правя планове... или да се раждат в мене мечти... Мисля, че всеки човек на изкуството живее много и в миналото и в бъдещето... повече отколкото в мимолетния, отлитащ миг... Стопяващ се като снежинка в дланите ти, щом го докоснеш...

Мисля, че ако човек ако ги усеща и схваща като едно цяло  миналото, настоящето и бъдещето (както ги схващам аз- като едно неделимо взаимосвързано цяло...) може да научи повече за (и от) живота... 
Защото иначе си сляп. В отделния миг... Той не говори нищо... Твърде е кратък за да може това...
Но течението на времето, ... Вечността- тя говори... Говори много. И то напевно, успокояващо...  И те избавя, щом чуеш спокойствието й, от забързаното "ловене на деня" и на мига... Така уморително понякога!...

А и какво в крайна сметка представлява Мига?... Нищо. Всичко?... Може би...
Но аз не изповядвам вяра в Мига....
Аз вярвам във Вечността....
Вярвам, че и миналото, и настоящето и бъдещето имат значение за това КОИ ВСЪЩНОСТ СМЕ, откъде идваме и къде отиваме, и че са абсолютно взаимосвързани и се обуславят едно друго.
Няма бъдеще без минало, няма минало без бъдеще, няма настояще без минало или бъдеще... въобще... Едно неделимо цяло са! Затова трябва да обръщаме според мен подобаващо внимание и на трите, и да се вглеждаме в тях... Необходимо е.

Пък била тя и съставена от отделни мигове...
(Мигове, но Вечни....
По спиралата на времето...)

АЗ ВИНАГИ СЕ СТРЕМЯ КЪМ ОНОВА, КОЕТО Е ОТВЪД...

"...And today is only yesterday"s tomorrow..."

Няма нищо по-вярно от това, не мислите ли?...

http://youtube.com/watch?v=jHDKd7gOqWE



Тагове:   отвъд,   минало,   настояще,   бъдеще,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. venercheto - познах се в теб :)
11.06.2007 16:04
и поздрави, че си успяла да го сложиш на хартия..хм, остарял израз, а ?;)
напоследък повече ми се отдава да забелязвам настоящето, и е по-добре от преди..ама не смятам и да задълбвам :)

поздрави от венерчето :)
цитирай
2. candysays - :)))*
11.06.2007 16:08
Привет, Венерче ;)
Радвам се, че ти е допаднал поста ми и че си разпознала в него част от себе си... :-)
Е, и аз го забелязвам настоящето от време на време, налага се просто, но обичам и да му бягам... ;)))

Поздрави и от мен- с песен на Депеш специално ;) Слушам ги в момента... и се отнасям в безвремие отново....
:)*
цитирай
3. анонимен - Безвремието е най-възвишеното ...
11.06.2007 16:23
Безвремието е най-възвишеното нещо, ако се замислиш. Другото му име е медитация, а за някои дори нирвана:-)) Виждаш ли колко лесно може да се прескочат цели етапи от йогата:-)) Само с музика, алкохол (за онези, които пият) и любов:-))
цитирай
4. candysays - :))
11.06.2007 16:26
Да, така е...
И според мен безвремието тук, в този "бързотечен" свят, е най-възвишеното нещо... В което човек може да осъзнае много важни неща... Които в мига просто изпуска...
Но разбира се и мига си има чар... Когато е красив миг... Когато се случва нещо красиво... Тогава е миг-безвремие :)*
цитирай
5. pill - ***
11.06.2007 16:26
ех, candy, и аз се разпознах в думите ти. И бих казала - със съжаление. Защото винаги ми се е искало да не беше така - да мога да усетя секундата, да се насладя на мимолетното, без да мисля за стоте начина, по които да го задържа или как това и това действие ще се отрази на някой от десетките аспекти, от които оглеждам проблемите и моментите и емоциите дори. Иска ми се да можех да спра да мисля - това е формулата на горящите май.
Благодаря за поста, успешна седмица от мен и се чувствай поздравена с Dream On на Aerosmith :)
цитирай
6. candysays - *** :)
11.06.2007 16:30
Pill, Вики, много се радвам, че си тук отново ;)
Недей да съжаляваш- човек се учи и се усъвършенства с времето, оглажда дефектите... И при теб ще бъде така- вярвам :)
Аз лично се научих вече да не мисля "за стоте начина, по които да го задържа или как това и това действие ще се отрази на някой от десетките аспекти, от които оглеждам проблемите и моментите и емоциите дори."... Но преди бях точно така. Сега вече не ми тежи моята отнесеност отвъд настоящето... Напротив- окрилява ме! (дано ме разбираш...)
И горя, горя... Човек гори когато вярва... Когато обича. Времената нямат значение....

Тенкс за поздрава- прекрасна песен! Много любима...
Успешна седмица и на теб!

:-* {}
цитирай
7. prayer4eto - Минало, настояще, бъдеще ...
11.06.2007 16:37
... Три проявления на човешката душа.
Да "познаваш" миналото си означава да не се страхуваш от себе си.
Да "познаваш" бъдещето е да знаеш своите възможности, стремежи и копнежи.
А настоящето ? Че това си точно ти !
:). Дерзай - да можеш да се изживееш! Дерзай - за миг бевремие в което да се видиш в огледалото :).
цитирай
8. candysays - :)))
11.06.2007 16:40
Напълно съм съгласна с твоя "разбор" на времената, prayer4e ;)
Изживявам се аз... Кога по-успешно, кога- не толкова ;)))
И, да- виждам се в огледалото... на времето.
И съм спокойна с това, което знам (вече), че съм...
Което знам, че сме........

Поздрави :-*
цитирай
9. svetlan - Понякога съм толкова безпомоще...
11.06.2007 16:48
Понякога съм толкова безпомощен
Понякога съм толкова невеж
Че иде ми от нищо да се смея
И като хлапе да тръгна подир някой свой копнеж.
Не лошо място е света
Но не за всеки е създаден
Защото не прилича на мечта
И няма нищо общо с рухналата ми реалност
А нищо лошо няма във деня
Открил че изгрева довежда слънцето
И нищо тъжно няма във това
При залез да потърсиш нереалното.
Тъжно е ако го потърсиш сам
Без надежда за мечтата сбъдната.

никога не оставай сама
ще избегнеш зла беда

цитирай
10. candysays - Svetlane!...
11.06.2007 16:51
Благодаря ти отново за разкошния стих!
Дано не си сам и ти!...
Зная какво е... Зла беда наистина :(

Хайде, усмивка имаш от мен, дано те зарази поне за малко :)*
цитирай
11. svetlan - заразно болен от душа от твоята ...
11.06.2007 17:00
заразно болен от душа
от твоята усмивка блага
по-лека ще ми е нощта
от твоята награда

усмивка ще ти подаря и аз
дано сърцето ти не страда
дано летиш наяве и насън в захлас
дано с криле останеш - птица млада
цитирай
12. candysays - ...! :)
11.06.2007 17:05
Поет си ти роден,
и радваш моята душа,
на думите във плен
ще остане тя...
Докато не поникнат й (ангелски) крила!...

Благодаря ти! :*
Всичко най-най-добро ти желая!.................
цитирай
13. ironman - Добре казано!
11.06.2007 17:11
Много добре казано candysays.
Радвам се, че има хора които мислят и желаят да живеят така и благодарение на Интернет имам възможност да виждам колко сме много ние. Ние които гледаме не като масата хора, ние които сме незнам...може би нестандартни? А може би не, може би няма стандарт, може би всички сме стандартни посвоему.
Знаеш ли всеки има моменти в които се замисля за хиляди неща, според мен човек трябва да прави това което му идва отвътре, като същевременно се научи да прави неща които са задължителни за един индивид, неща които да му станат с времето идващи отвътре, като това ще го кара да се чувства супер и да е това което е, а не да се стреми към някакви рамки наложени от някакви хора, имащи някакви цели.
Много писах, но основното е че много се радвам на есето ти. :)
Поздрав от мен с: Depeche Mode - Strangelove
цитирай
14. candysays - И аз много се радвам на коментара ти, ironman :))*
11.06.2007 17:15
Още повече, че за пръв път те "виждам" при мен, т.е. в моя блог ;-)
Значи мислим/ усещаме сходно... Да, и аз се учудвам понякога колко сме много... сродните души, така да се каже... А в Интернет се откриваме дори по-лесно сякаш... Може би заради силата на словото... :))

Както и да е.
Страшно много ти благодаря за поздрава- невероятна песен, като висчик на Депеш (поне за запален фен като мене ;)))

П.С. Отбивай се пак :*
цитирай
15. ironman - С най0голямо удоволствие ще се отбивам :)
11.06.2007 17:19
"Виждаш" за пръв път защото съм нов. Бих казал че и аз те "видях" съвсем скоро. :)))
И аз като тяб смятам, че сме доста хората които имаме подобни интереси, но точно тия ни интереси са доста трудно намираеми в нормалния живот. Все пак малко е трудно така да се изказвам аз, ти или които и да било пред непознати. Представящ ли си да стоиш на улицата и да говориш подобни неща. :)
Затова евала на Интернета, че го има.
Надявам се да ни помага все повече и повече.
Хайде още един поздрав от мен, също голям фен на Депещ:
Depeche Mode - Higher love
...затваряш очи и политаш през времето и пространството.... :))))
цитирай
16. ironman - Нещо блога ти не ме ще... :)
11.06.2007 17:21
Пиша, давам "Изпрати" и после ми го няма поста. :)
Както и да е, ще има време усещам да си пишем, но нека ту пусна като поздрав тази песен:
Depeche Mode - Higher love
цитирай
17. candysays - Абсолютно!..... :)*
11.06.2007 17:23
Благодаря ти и за този поздрав! От сърце!...
Разкошна песен, мелодия, текст... послание :)

П.С. Вярно на улицата не върви човек да споделя такива работи (пред непознати хора), но в Нета всичко е възможно... Всъщност както и на улицата ;-)))))

И щом си нов- добре дошъл в блога! Дано ти хареса тук...

П.П.С. Ще те блога ми ;) Просто се наложи неотдавна да сложа модерация на коментарите, и те се появяват когато ги "пусна", а не веднага щом го напишеш (както е, ако няма модерация). Както и да е, ще свикнеш с подобни работи ;)
Не бой се, пращай ми го веднъж, аз ще го получа и ще го пусна после ;-)))
цитирай
18. ironman - Дано... :)
11.06.2007 17:27
На спам го обърнах, но хайде един последен поздрав, защото много заслужаваш с това есе.
Depeche Mode - Leave In Silence

п.п. Не съм много по компютърно-буквалното изказване на развинтената ми фантазия и разкриване на интелигентността ми, но както виждаш мога да поздравявам доста. :)
цитирай
19. candysays - :)))
11.06.2007 17:30
Виждам, виждам, благодаря ти за поздрава... отново! :)*
Не бой се, ще свикнеш с всичко... просто трябва време... (пак до него опряхме! то като с "яйцето и кокошката"- отърване няма ;))) Нито окончателни отговори...

Поздрави и приятна понеделник-вечер :)
цитирай
20. fester777 - Deja-vu
11.06.2007 19:18
Мога сега да се успокоя,че не само мен ме е страх от настоящето:).Някак си бъдещето ми се струва едно таквоа далечно и илюзороно винаги кроя някакви планове,които понякога стават понякога не.Доста често са ми казвали и ,че съм човек който живее в миналото.Това понякога е доста изнервящо за хората около мен,но какво да се прави :)А настоящето сегашният момент все ми се струва един такъв неразбираем може би защото се случва в момента ли не знам :))))

Поздрави!
цитирай
21. candysays - E, радвам се, че и ти си от моята "порода" ;)
12.06.2007 10:54
Поне не сме сами, дето се казва ;-)))
И аз имам вроден навик да живея в миналото, но когато настоящето ми е добро (както в момента, слава Богу) успявам и на него да обърна подобаващо внимание, и да го изживея пълноценно :-)
Иначе бъдещето си остава най-голямата загадка... Terra incognita...

Както и да е. Много още може да се говори и споделя по темата, но да речем че сме се разбрали и сме казали някои основни неща... ;)

Поздрави и всичко най-хубаво, fester! :-*
цитирай
22. diamant1965 - Привет candysays!
13.06.2007 18:22
Чудесно е,че мислиш така,чудесно е че си такава,каквато си.А аз мисля,че си добър и чувствителен човек и за това ми е добре,когато ти гостувам в блога.Остани си такава,не се променяй!
цитирай
23. candysays - Привет, diamant1965! :)*
13.06.2007 18:26
Много ме зарадваха твоите думи наистина! :)))
Трогна ме...
Няма да се променям! За нищо на света... ;)
А ти си винаги добре дошла в моя блог, щом ти е приятно! :) Симпатията е взаимна, както се казва :)*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280980
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...