Така се наричат в календара на народните празници тези дни в средата на юли...
Не помня дали бяха 15, 16 и 17 юли, или други три дати от средата на юли, но със сигурност бяха три дни...
В средата на месеца...

Този празник е бил създаден и наложен от необходимостта. От необходимостта за оцеляване.
Защото по време на тези три дни, на "Горещниците", хората - тъй като е празник- не са ходели на полето да обработват земята, нивите си... 
Не са ходели, защото иначе е имало голяма вероятност да има смъртни случаи.
Да, те са умирали... Като роби... на полето.
Жертва на жестокото (по това време на годината) слънце, на непоносимата дори и на сянка жега, камо ли ако трябва да работиш на полето. Жертва на необходимостта да си изкарват хляба с пот на челото и с честен, къртовски труд, като своите предшественици.
По традиция.

Е, може би не отивайки на работа в полето през тези три дни, са били спасявани нечии животи. На по-крехките.
Но... И през другите летни дни е горещо...



Работиш.
За хляба си.
Всеки ден.
И накрая-
... посред бял ден, по пладне,
когато Слънцето е най-високо...
Просто падаш като подкосен на полето,
изпускаш сечивото си,
и само една струйка кръв,
избликнала от пресъхналите устни,
показва какво се е случило.
Топлинен удар, 
сърцето не издържа,
кръвта избликва,
загуба на съзнание,
и край- за минута 
и вече си мъртъв...


Имало е такива случаи. Описани са и в нашите народни песни, в нашето тъжно народно творчество...
И в разкази като тези на Елин Пелин и Йовков...

-------------

Да, тъжно е, но такъв е бил живота в онези времена.
Които дори не са толкова далечни...
Хората не са имали вода през горещините дори понякога, пресъхвали са изворите им, кладенците са оставали без капка, а сега- вода от чешмата, климатици, питие с лед... Криеш се в офиса, или у дома.
Града предлага начини за спасение.
За разлика от полето.
И от работата на полето.

Лесно е сега.
А хората пак са нещастни и недоволни.
И често не осъзнават какво имат.

....................

И днес е такъв ден.
Най-горещия. От години насам, казват.

И небето днес е бяло, а не синьо.
Така е само в най-горещите дни.
Почти не се вижда планината отсреща...
Като през бяла мараня... Като през мъгла.
А мъгла няма. Няма и дори едно облаче на небето... :(

Небето днес е като небето през 2000-та година (или 1999-та беше?), когато през август имаше слънчево затъмнение.
Такова беше и тогава- нажежено до болка, до непоносимост... Бяло, вместо синьо.