Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2007 00:08 - Филантроп или мизантроп?
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17626 Коментари: 12 Гласове:
1

Последна промяна: 29.07.2007 01:38


Това е въпроса.

Това са двете крайни позиции на отношение спрямо Човека.
Едната представлява изначална и безрезервна любов към Човека и вяра във хората, а другата- тъкмо обратното, трезво оценяване на "незрелостта"  и злободневната дребнавост  на повечето хора, ясно виждане на техните недостатъци и пороци, и с оглед на всичко това- отвращение от Човека. От хората...

И за двете позиции има основания.
И то много. И за двете.

Мисля, че това е може би най-съкровения личен избор - да решиш кое от двете си. Кое от двете да бъдеш.
В съзнанието, в сърцето и душата си, както и в поведението си спрямо другите.
Този избор (ако въобще се случи и някой опре до него)- обикновено се случва в тийнейджърска възраст, когато човек израства и се осъзнава като личност, или малко след това.

Избора се определя отчасти заради личния опит на конкретния човек, който избира, отчасти и от ... как да се изразя- съдържанието, което носи в душата си.
Но има и мистичен момент, когато се извършва този дълбоко личен избор.

Не всички хора обаче са (или по-точно стават) филантропи или мизантропи.
Мисля, че повечето от хората, бидейки на по-обикновено (не казвам чак- посредствено) ниво на развитие, на душевни търсения и прочие, не са нито едното, нито другото.
Поне не в чист вид.
Тоест- менят си настроенията, мнението и отношението към околните в различни ситуации и периоди от живота си.
И по-важното- не стигат до това да се осъзнаят като филантропи или мизантропи, като обичащи или мразещи Човека по принцип, като вярващи в него или презиращи го.

Мисля, че само крайно чувствителните (дори може да се каже- болезнено чувствителните) хора на този свят стигат до това да се (само)определят като филантропи или мизантропи.
Само хората, които са на по-високо интелектуално ниво (т.е. с по-висока вродена, природна интелигентност), и с дълбоко заложено в душата си неспокойствие, които са търсещи натури- само те стигат до това. Така смятам.

---

В лицето на баща ми аз имах пример за съвършения мизантроп. Дълги години при това..
Имах този пример и в лицето на мои приятели, на хора, с които се чувстваме особено близки (по нещо..), и които безкрайно обичам. По някаква причина... 
И баща си обичам. Въпреки всичко...

[Наскоро четох в едно интервю с Шърли Менсън- вокалистката на Гарбидж (която много ми допада като излъчване и като човек), че и тя е мизантроп. ;) 
Така се чувства поне, и така определя самата себе си..]

Аз разбирам защо те са такива.
Те също обичат разбира се някого на този свят, но далеч не обичат всички, не вярват във всички, отвратени са в някаква степен от хората по принцип. Или пък ги чувстват и смятат на по-долно ниво от себе си повечето хора, и затова обичат и признават малцина.

Освен това има и една друга причина- те са страдали непосилно много... В душата си.
Не просто наранени са били, а са страдали- нечовешки сякаш.

Точно както и хората, които хранят в себе си най-голяма обич и вяра в Човека.

Съвпадението може и да изглежда странно, но е логично.
Няма да обяснявам защо (може и да не мога да обясня добре), който може, ще разбере.

Просто едните (от тези крайно чувствителни- до лудост) хора са свърнали в едната посока, поели са по единия  път, а другите- по противоположния.

А и двата пътя имат общо начало...

Болката.

Пределната болка... И нараненост.

Също и -свръхчувствителността, високата интелигентност, и искрицата лудост..

---

Повечето от творците и от гениите на света (с една дума- Авторите- независимо на художествено творчество, философия или нещо друго) попадат също в една от двете категории.

Едните използват умствената си енергия и вродена дарба и способности, за това да покажат, да изобличат (често пъти) нищожеството на хората, на повечето хора, тяхната посредственост и жалък, ограничен живот, и да им се присмеят от висотата на обширния си и умен (не може да се отрече) поглед върху живота и хората. 
Те обичат отрицанието и разрушението (на старото, на миналото, на традиционното, на обикновеното и прочие..), искат да разрушат всичко старо, да го презрат и отрекат, и да градят всичко отначало- на нови основи, издигнали се високо над така наречената посредственост на масите, на мнозинството.

Те са мизантропи.
И използват гения и ума си, за да отрекат и презрат хората, Човека, макар и страдайки, докато го правят.
Защото те винаги страдат вътрешно...
Разкъсват се от болка, гняв и безсилие... От не-вяра. От безнадеждност. Дори и когато са крайно цинични към света на обикновените хора.

Те се чувстват много, много самотни... Гледайки всичко отгоре, осъзнавайки го, откъснати от почти всичко човешко- там, на върха на някаква въображаема планина, досущ като Заратустра... 

---
А вторите- човеколюбците- те хвърлят всичките си сили и енергия за да утвърдят, да разберат, да възхвалят Човека... Хората.. Каквито и да са те... 
Те "дърпат" човечеството нагоре, те го издигат на по-високо ниво (като цяло), те му сочат Пътя към нетленните ценности- към любовта и вярата, към силата на творчеството, към висшето призвание на Човека на тази земя, към светлината и спасението... 
Минавайки през ада, и мрака. Не спестявайки си нищо..
Те го обичат! Те искат да го видят порасъл, надмогнал "детството" си и навлязъл в зрелостта си...
Искат да го видят чист... Пречистен. Красив, смел и горд. Борбен. И достоен. Да, достоен...

И те също като мизантропите, уви, се чувстват много, много дълбоко самотни...

Тяхната трудно извоювана и понасяща безброй удари (винаги!) вяра е в доброто начало на хората, в тяхното по-добро бъдеще и духовно израстване, в шанса за прошка и пречистване, във висщето призвание на Човека, в светлото и красивото. В доброто... У нас, и в света. 

И те са страдали и винаги страдат. Такава е съдбата им... 
Господи, на колко страдание са обречени винаги...

Най-напред, защото много по-трудно е да вярваш, да се бориш и да градиш, отколкото да вдигнеш ръце и да оставиш всичко да отива по дяволите, отричайки и недоволствайки.
Защото по принцип се гради много по-бавно и трудно, а се руши много бързо и лесно!...
Един от законите на Вселената, уви.
Защото трябва да черпят силите, енергията и вярата си обикновено от самите себе си, и отникъде другаде.

А същевременно, понасят, винаги понасят, много удари от съдбата, която ги изправя пред безброй изпитания (колкото по-силни и зрели са духовно!). 
И от хората.
В които вярват, и които обичат така безрезервно...
(най-тъжното и жалко нещо!)
Това със сигурност подкопава вярата и любовта към хората... Макар и временно.

Ще ви дам само два-три примера накратко- за хора, личности, гении, които са били дълбоки хуманисти и човеколюбци, и които са били много жестоко наранявани от "ближния", от другите хора...
(оставяйки примера на Христос, който всички знаят..)

Достоевски, един от най-безкрайно отдадените на хуманността хора, живели някога на този свят, е бил осъден на смърт, заточен в Сибир, и изправен до стената за разстрел, заедно с други осъдени на смърт- само заради политическите си убеждения на младини.
В последния момент е помилван. Заедно с останалите.
Оттогава се е отключила епилепсията в него.
Безкрайната нервна превъзбуда, която граничи с лудост,  и изтощава до краен предел сетивата...

Вторият пример- нашенски- Никола Вапцаров- също осъден на смърт, и също изправен за разстрел. Отново заради политическите си убеждения. И борба.
За жалост, наистина разстрелян- в зенита и зрелостта на живота си, за разлика от Достоевски...
А е един от най-големите ни и искрени хуманисти! Написал безсмъртни и така затрогващо-човешки стихове като "Песен за човека" и "Вяра"...

Третия пример- Ван Гог.
Винаги -приживе- отричан, живял често в крайна нищета и мизерия, пределно скромно, гладувал, но създавал без да се интересува от празния си стомах своите безсмъртни картини, често отричан (като човек (морален) и като творец (с дарба) от съвременниците си.
Дори мразен (само защото не са го разбирали!) и наричан луд! "Червенокосия луд"... Обвиняван е в какви ли не грехове! Без да е направил някога нещо лошо някому, напротив. Правил е много добро на хората. Когато не е бил сам. Със платното. 
И той е бил човеколюбец по душа и дух. Дълбоко заложено е било в него това...

Мисля, че примерите са достатъчно, и са достатъчно красноречиви освен това.

---------
Любимия ми пример за мизантроп и филантроп, са Ницше и Достоевски.

Първия описвал гениално своите идеи и видения за Свръхчовека, самотен на планината (въплътен в Заратустра), отрекъл се и презрял всичко земно и "низше", от човешко и ежедневно, и отдал се на хладно и дистанцирано съзерцание. 
Стремящ се към "чиста философия" и живот, и към хладно съвършенство. Ледено. Като планинския връх в неговите представи...

А втория- Достоевски... Ах, той е направил нещо друго, отишъл е само една стъпка по-далеч от Ницше (и мизантропите въобще) - бил е на върха, видял е всичко оттам, от високо, но се е хвърлил в бездната долу... С един безумен жест на себеотрицание, жертвоготовност и любов към хората... Към Човека. С вяра, непоколебима вяра в неговото висше призвание на този свят! Независимо дали е прост селянин, или учен аристократ, престъпник или жертва, дете или бабичка, красив или грозен- и вътрешно, и външно...
Независимо от всичко това!!!
С такава непоколебима вяра в Човека, и хората... 
Сляпа вяра... 
(Сякаш.)
"На нашата земя ние можем да обичаме единствено  и само чрез мъката!"


Ето в този последен жест на себеотрицание, на любов и вяра, на доверие (че има смисъл), в тази последна крачка, в този финален жест, сякаш в пристъп на безумие и умопомрачение, се състои според мен именно истинската, дълбока и изстрадана хуманност... В това се състои човеколюбието.

"Защо не мога да обичам хората, без да ги мразя, и защо не мога да ги мразя, без да ги обичам"...

В този вопъл, изтригнат от недрата на душата, Достоевски изразява в най-кратка и гениална фраза цялата драма на свръх-чувствителния човек! На човека, водеща жестока вътрешна борба, сам със себе си, за това да реши по кой от двата пътя да тръгне?- на Любовта или на Омразата към хората...
На вярата и разбирането, или на презрението...


Или поне това е моята лична теория.
Моето виждане за нещата, и моето тълкувание.

----

Тъжното е, че има много неща, които подкопават Вярата в доброто начало на Човека, че има много поводи за отвращение от хората...
Съществуват филантропия и мизантропия, защото Човека може да бъде едновременно най-висшето и най-нисшето същество на Земята! Парадокс, но верен, за съжаление...
Едни хора дават всички основания за Любов към Човека и вяра в неговите способности, и олицетворяват, осъществяват неговото висше призвание.
А други вършат кошмарни неща, свинщини... Вършат чудовищни престъпления, порочни са... Не им пука за нищо свято ( и не могат да усетят че има такова нещо).

Никое друго създание не може да нарани и травмира за цял живот друго същество както човека може- друг човек или друго същество..
Едно животно, колкото и да е свирепо и опасно, може само да убие, водено от инстинкта си за оцеляване.
Но не може да травмира... И то умишлено, съзнателно...
Както един човек може. Както някои хора наистина правят... Ползвайки се именно от средствата и благата на напредналата цивилизация на човечеството (която е била развита за добро! Но уви...)
Мисля, че е излишно да изброявам примери... Милиони са, и всеки ги знае...
Каква вяра и любов към Човека и висшето начало у него, могат да провокират у нас серийните убийци, или педофилите, или пък бащите, които изнасилват децата си?!...
Пълно безумие. Грозно безумие...
И не е само това. Освен фрапиращите примери има и множество по-дребни, уж незначителни такива, които обаче също могат достатъчно да отблъснат един чувствителен и мислещ човек от Любовта и Вярата в човека...
Затова да си филантроп за мен е подвиг!
Най-трудното призвание и най-трудния Път на този свят може би...
Това е чист героизъм.

Веднъж един Човеколюбец страда от самото си човеколюбие- от това, че иска да види всички хора  чисти и щастливи. Невинни, непорочни, и имащи всичко необходимо за един смислен, добър и красив живот- дом, обич, уют, спокойствие, мир, топлота, шанс за развитие... Добра атмосфера за живот!
А това уви, го имат малцина на този свят.
Винаги повечето хора са били или дребнави, злобни и порочни, неосъзнати личности, или пък са нещастни, бездомни, бедни, болни -телом и духом, луди, наранени, травмирани... И прочие, и прочие...
Това за един човек, на когото му пука, който обича хората и е състрадателен по принцип, е наистина болезнено!...

А от друга страна (втори път) един човеколюбец страда, когато е обруган, почернен, наранен и дълбоко обиден и потресен от хора... От неправдободобност. От сляпа злоба, от клюки... От езика на злословието...

И е нужна много сила на Духа, за да не се разколебае в обичта и вярата си в Човека заради такова нещо...
Защото хората подкопават тази вяра и любов ежедневно с деянията си...
(както други хора пък я подхранват). 
Това е кръстопът.
И зданието на Любовта и Вярата в Човека понякога дори да е със зле ударени основи, и дори да се разклаща, трябва някак да остава цяла... Непокътната.

У най-силните духом обаче само е възможно да остане такава.

Човеколюбието изисква огромна сила.
СИЛАТА ДА ПРОЩАВАШ...


-------

Накрая ще ви споделя (като кратка изповед) и моята лична позиция.

Аз лично се чувствам и се определям като филантроп.
(Достоевски ми е някак по-близък от Ницше ;)
Въпреки и заради цялото кошмарно страдание, минало през мен... На хиляди нива.
И сякаш в хиляди животи досега...

И това искам да бъда.
Този Път избрах за себе си... много отдавна.
И няма да се откажа от него.
Нищо не може да ме накара да се откажа от него...

Просто понякога лъкатуша и залитам по този Път, не съм укрепнала навярно, и се отклонявам... Но той е избран от сърцето ми, и това значи, че ще укрепна, вървейки  по него. Рано или късно...

Да, много хора ще кажат сега, че не е така, че се държах недостойно тези дни (тук, в блога), не като човек, който обича хората, но това е заради обидата, заради дълбоката обида и болка...
И дойде гнева, изстъплението, нервните изблици...
И това се случва понякога.
Обяснимо е. Човешко е... ;)
Да, гнева е грях, но понякога е присъщ именно на най-добронамерени  и крайно чувствителни хора.
Той е продукт на вопиющо чувство за справедливост, и пълна непоносимост към подигравките с друг човек, към лъжата и грозното поведение.

Човешко е да се греши, нали така?
Аз също греша, но вярвам -мога да си позволя по някой и друг грях от време на време, след като съм направила (и ще направя) толкова добрини на разни хора, които срещам по пътя си, и създавам наистина красиви неща за хората понякога...

---
Това е. Изповед беше май... Така се получи ;)

Аз съм филантроп и хуманист по душа. И ще остана такъв до края на живота си, вярвам.

Независимо от всичко.



----
П.С. А сега- понеже не ми се пише отделен пост само за това след този- само да ви кажа, че ще си дам известно време почивка от блога.
Ще се върна сигурно, и пак ще публикувам разни неща... От време на време. 

Приятно лято!



Тагове:   мизантроп,


Гласувай:
1



1. juliannikolov - Много интересен постинг
27.07.2007 14:50
По въпроса за филантропите и мизантропите позицията ми е категорично в полза на първите. Любовта и омразата не са равноценни. Първата зарежда с позитивна енергия, втората вреди и на този, който я изпитва и на обектите към, които е насочена!
Понякога се озадачавам, че има толкова много хора, които сякаш дишат с омраза, но като се замисля има достатъчно обективни причини за това. Като започнем от ценностите, които господстват в съвременното общество - егоизъм, свръхиндивидуализъм, вулгарен материализъм, жестокост и безчовечност, липса на съчувствие и състрадание към унижените и оскърбените, смразяваща нетолерантност към инакомислещите и към всички, които не са съгласни със съществуващото статукво и си позволяват да мечтаят за един по-добър и по-хуманен свят.
В тази връзка се сещам, че наскоро прочетох една статия, в която пише, че "няма блогъри с леви убеждения". Мнението е малко пресилено, но е доста близо до истината. Защото лявото винаги е означавало ЧОВЕЧНОСТ, а именно днес тя е нещо твърде дефицитно.
Липсата на леви блогъри изглежда е български феномен, защото по цялата планета преобладаващата част от интелектуалците са леви, а за повечето български "интелектуалци" (особено сред пишещите в интернет) е характерно политическото късогледство, примитивизмът, най-бруталният социал-дарвинизъм, тесногръдието и духовната ограниченост. Визирам най-вече огромната група от "демократични" журналисти и "обективни/безпристрастни/компетентни" икономисти (те винаги са от едната страна на барикадата - там където са олигарсите и едрия капитал - тези, които им плащат и поръчват какво да пишат), които са наводнили българското виртуално пространство.
Не случайно правя това политическо отклонение - смятам, че то посочва сериозна част от причините за все по-ширещата се мизантропия, която както вече споменах, не води до нищо друго освен до увеличаването на страданието по света. Иначе у нас лявото (човечността, солидарността) липсва не само в интернет, а и в политическия живот, защото всички парламентарни партии изповядват ултрадясна политика, която защитава само интересите на едрия капитал и икономическия елит.


*

Не съм съгласен с с оценката за Ницше. В никакъв случай не мога да го нарека мизантроп.
В личния си живот не е имал късмет, страдал е много, но винаги е успявал да съхрани своята човечност и доброта.
След написването на "Фридрих Щраус - изповядващият се писател", в писмо до приятел Ницше е изразил надежда, че клетият Щраус не е прочел това произведение, което излиза малко преди неговата смърт.
Ницше е бил безкомпромисен когато става дума за борба на идеи, за търсене на истината, отстояване на собствения мироглед, но в частния си живот винаги е бил излючително любезен - безкрайно далеч от асоциациите, които създава неговата най-популярна снимка.
В словото си на гроба на Ницше Петер Гаст го определя като един от най-благородните и най-безкористни хора, които са стъпвали на тази земя.
От многобройните статии за гениалния философ най-близо до моята представа за него е портрета, който му прави Стефан Цвайг (има го в "Европейската мисъл").
цитирай
2. candysays - Юлиане, изключително съм ти благодарна...
27.07.2007 15:10
за този прекрасен и така подробен коментар!
Явно поста ми наистина те е заинтригувал.
И моята позиция е категорично в полза на филантропите, мисля е видно от поста ми :)

И между другото с политическото си отклонение (за което ти благодаря, ценно е) ми напомни нещо, което бях забравила- че макар да съм (да се чувствам) аполитичен човек, винаги съм изпитвала дълбока симпатия към "ляво- ориентираните" (както много правилно отбелязваш- лявото е символ на Човечност), и винаги приятно ме е изненадвало научаването че още някой мой любомец (човек, от чието изкуство се възхищавам) е с леви убеждения.
И Ван Гог, не зная дали знаеш, е бил наричан "комунист" :) Дори е имал идея да основе с брат си Тео и с още няколко художника- приятели "Комуна на художниците", където да работят и живеят на едно място и на равни начала, споделяйки всичко като в една истинска комуна, художници, които искат да участват- нашумелите по онова време новатори- импресионисти, събрали се в Париж- Сезан, Гоген и други...
Но, разбира се, идеята за комуна се е провалила, по простата причина, че хората на изкуството са (и трябва да бъдат, за да не са подражатели, а оригинални и самобитни)- индивидуалисти.
Невъзможно е било да творят на едно място събрани.
И днес това е невъзможно, мисля...

---
Колкото до Ницше- приемам искрено забележката ти.
На място е.
Всъщност аз също го харесвам, и смятам, че е страдал много, и че е бил невероятен ум и гений, а също и благороден човек, също създал своя теория (-утопия) как може да се издигне Човека по-високо, превръщайки се в Свръх-човек, а оттам- явно е чертал теория и как цялото човечество би могло да се издигне на по-високо ниво.
С това съм съгласна.

Аз просто съм го категоризирала твърде много. За улеснение ;)
Мисля, че в крайна сметка той не е бил нито точно филантроп (подобно на Достоевски), нито мизантроп.
Истината за него е някъде по средата...
Все пак мисля, че е изпитвал отчасти някакво презрение към хората, към "обикновените" хора и умове... Отричал е посредствеността.
Което само по себе си не е толкова лошо.
Но го наричам мизантроп, може би само сравнявайки го с Достоевски... Защото той прегръща всичко- дори посредствеността, в едно безумно изстъпление на Любов към Човека...

Какъвто и да е той.

Поздрави, и още веднъж благодаря за коментара :)
цитирай
3. fenix - Интересно!
27.07.2007 23:36
Много добре си разгърнала темата!
А колкото до Ницше... Не ми е от най - симпатичните. Хаха, сигурно заради училище, то ограничава понякога, поради болните представи на някои индивиди там. Няма значение.
Браво!
Поздрави!
До скоро , душе! :))))
Приятно лято и усмиФФки!
цитирай
4. blagorodnik - Поздрав за анализа
28.07.2007 07:45
и самоанализа ;) С едно изречение (така предпочитам) - хората се делят на сърца и мозъци. Но Бог да ни пази от крайните им варианти - безсърдечните и безмозъчните представители. Най-добре е със сърце и ум да изживееш живота си.
цитирай
5. candysays - Благодаря ви :))
28.07.2007 12:55
@ fenix, благодаря за мнението ти! То ме радва истински! :)))
Колкото до Ницше, заслужава си да се прочете (поне част от написаното от него), наистина...
ЦелуФки от мен!!! :-*

@ Благородни приятелю, и аз мисля по абсолютно същия начин!
Така че- просто се радвам, че сме единомислещи ;)

Поздрави и всичко най-добро!
цитирай
6. juliannikolov - :)))
28.07.2007 13:44
Ако трябва да изброявам видните леви интелектуалци и дейци на изкуството от XX век сигурно няма да ми стигнат и няколко страници, но тук все пак ще спомена няколко имена:
Хърбърт Уелс, Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Ромен Ролан, Анри Барбюс, Енрико Ферма, Жолио Кюри, Робърт Опенхаймер, Лион Фойхтвангер, Емил Лудвиг, Жан-Пол Сатър, Пабло Неруда, Диего Ривера, Давид Сикейрос, Томас Ман, Хайнрих Ман, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Джак Брус, Джинджър Бейкър...

*

Изчел съм почти всичко от Ницше излизало на български език плюс няколко биографии за него (на руски и английски).
Творчеството му е изключително разнообразно, написаното от него е интепретирано по какви ли не начини. Развитието му би трябвало да се раздели на поне три етапа. Далеч не всяка негова мисъл трябва да се приема буквално, а още повече като категоричен императив. Едва преди 2 години разбрах, че "Тъй рече Заратустра" е по-правилно да се преведе като "Ами, че рече Заратустра".
Понякога Ницше е твръде жесток в търсенете на истината, позволява си да се надсмива дори над себе си. Човекът Ницше е нещо различно от философа Ницше, но би било твърде наивно идеите му да се интерпретират като призив към жестокост и първичност. За съжаление има такава тенденция в първата половина на XX век, но това не е по вина на самия Ницше, който така и не доживява славата си.
Ницше е смятал, че само красивият живот е оправдан. Но красив живот може да живее всеки - и талантливия, а и по-скромно надарения. Щастието и успехът не са гарантирани за никого, но всеки е в състояние достойно да извърви пътя си на тази земя - стига да има желание за това. Тоест всеки сам определя дали да бъде Филантроп или Мизантроп:)))
цитирай
7. candysays - Точно така! :)))
28.07.2007 14:49
Благодаря ти още веднъж, коментарите ти са наистина много ценни и стойностни според мен :)

Впрочем, и аз съм сигурна, че "Ницше е твръде жесток в търсенете на истината, позволява си да се надсмива дори над себе си", както и че "би било твърде наивно идеите му да се интерпретират като призив към жестокост и първичност."
Напълно съм съгласна с твоите думи...

Просто обичам да ги сравнявам двамата с Достоевски (и аз не знам защо ;), и да си представям метафората със върха, и с хвърлянето от върха- директно в бездната...
В бездната на безрезервната обич към Човека...

Поздрави!
цитирай
8. feminaslim2007 - Здравейте на всички! Аз също съм с ...
28.07.2007 15:07
Здравейте на всички!
Аз също съм с 2 ръце "ЗА" филантропията и се стремя да се придържам към нея, макар отвреме-навреме тези опити да са безуспешни, уви! Но и на мен нищо човешко не ми е чуждо, важното е към какво се стремим да се придържаме. Поне така си мисля...
цитирай
9. candysays - Много се радвам,
28.07.2007 16:44
че и ти мислиш така :)))

Поздрави!
цитирай
10. анонимен - :)
04.12.2008 02:42
Значии мизентроп и физантроп...Дори в момента ме боли заради постъпки на наистина добри хора,аз го мисля,чувствам го,че са такива и явно се вписвам към физантропите,стремя се към тях,макар и залитайки,абе направо падайки...Но да простиш на някого,това е чувство бликащо от сърцето! Макар,че ако ми се случи нещо толкова ужасно,че да съм отвратена...Но не,не всички хора са еднакви и за това вярвам в доброто у човека.....
цитирай
11. анонимен - линията между филантропските ч...
08.12.2008 23:52
линията между филантропските чувства и мизантропските чувства е много, много тънка:)
цитирай
12. анонимен - comicsfan
09.12.2008 09:01
Уви вярата ми в "доброто и в човека" одавна е умряла, стъпкана в прахта на моята младост, зверски изстръгната от девствената ми (тогава) душа.
Да аз съм мизантроп - поне аз се "оценявам" като такъв. Да мразя и презирам хората. Живея в свят, където ако съзра ЧОВЕШКО качество то ме заслепява на фона на оклния мрак. Мога да кажа че болката от заслепяването е мимолетна и буди отдавна забравена еуфория. Може и да греша но ми се струва, че човещината следва стъпките на динозаврите.
Може и да съм мизантроп, но това не означава, че бичувам околните заради загубената си вяра. Напротив опитвам се да демонстрирам най светлите и красиви човешки достойнства. За да съхраня себе си, а може би и за да продължавам да мразя останалите - низшите (не съм се самоанализирал, а и ме е страх от това което мога да открия).
Радвам се за вас ФИЛАНТРОПИ. Все пак вие сте съхранили вяра която за мен е обругана и поругана, маниполирана и опорочена, захвърлена в най-тъмните и кошмарни кътчета на човешката деградация
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280301
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...