2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5284 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2007 16:09
Привет отново!
От онзи ден си имам отново домашен любимец- отново котка ;) Абсолютно черно дяволче, голямо диване и калпазанче... ;)))
Ама наистина няма и един косъм, различен от черен, по себе си... Но аз мисля, че черните котки носят късмет- досущ като 13-тото число, на което винаги ми върви, на мен лично ;)
Малко предистория:
Това е вторият ми домашен любимец досега.
Имах преди един (почти) чисто бял котарак- много красив, но и много див и неподлежащ на опитомение (като повечето котки впрочем, особено мъжките..) Колко ме е драл, и колко белези имах от него по ръцете и краката си, само аз си знам... Накрая, дори като се поукроти с възрастта и вече бе спрял да драска другите, мен не спря... Останах си му любимата мишена до края на живота му- навярно защото само от мен не изпитваше никакъв страх и респект- така и не можах да се науча на строгост, и никога не можах да го ударя, като е виновен, дори и лекичко...
Още като бебе ни го донесоха- аз бях в невръстна възраст и смътно си го спомням като малък...
И живя с нас, у дома, цели 13 години- преди два лета, през юли, се разболя тежко и почина... :(
Моежше да живее още доста, според мен- докъм 20-годишна възраст примерно, защото беше як, охранен и силен котарак, в разцвета на силите си изглеждаше преди да се разболее, а не като остаряваща котка...
Но не му бе писано повече да живее...
Получи тежка диагноза- мисля беше бъбречна недостатъчност- просто престанаха да му функционират бъбреците, не можеше вече да се храни, и така постепенно отслабна, напуснаха го всички жизнени сили и накрая просто угасна. Тихо и кротко...
Нищо не можахме да направим, за съжаление... Баща ми много го обичаше (както и аз), и беше готов да го води при най-добрите специалисти- ветеринари, да плати и скъпи лекарства и операция, но ни казаха, че просто не може да бъде спасен... Накрая- няколко часа преди да си отиде от само себе си, го занесохме с татко при кварталния ветеринар, който му би инжекция, за да му спести последните мъки... Аз го носех на ръце, в колата дотам, и няма да забравя как спокойно и сякаш с ясно съзнание какво се случва гледаше нагоре, през прозореца на колата синьото небе и всичко наоколо (беше много ясен ден, с хубаво време) и сякаш спокойно и наум се сбогуваше със света... Много странно бе наистина...
После с татко го погребахме пред блока ни...
~
Наистина беше много красив бял котарак! Само с ве тъмни петънца между очите и ушите, и с тъмна опашка... Всичко друго- бяло! Истински красавец! Много исках да го заведем някой път на конкурс за красота за котки, но той беше наистина доста див, а и много се страхуваше да излиза отвкъщи (след като се загуби веднъж по стълбището на входа като малък, и след като веднъж падна от балкона- от 4-ия етаж- гонейки гълъб или врабче...- но нищо му нямаше, за щастие...)
Та, сигурна съм, че ако го бяхме завели на такъв конкурс, имаше реален шанс да спечели награда- много царствена и достойна осанка имаше...
Беше с къс косъм, и чистоплътен като всички котки, макар че мразят да се къпят... ;)
Макар че толкова ме е драл, и съм го намразвала истински в дадени моменти- като ме е наранявал жестоко- въпреки всичко това го обичах много! Нашата история бе на любов и омраза... Постоянно се редуваха като че ли... :)
Просто си остана дивак до края на живота си (обичах да го наричам "борец за свобода", защото много мразеше да го гушкам насила, когато той не е в настроение за това..), и тъй като бе котарак, си беше доста агресивен, докато не поостаря малко...
Казваше се Лъки... Като котката на Алф ;)
~~~
А от онзи ден си имам, както вече споменах, черна маца за домашен любимец ;) Пълната противоположност на Лъки- женска, черна и добричка... :)))
Абе не е много кротка, но поне е добродушна- не е злобна, а просто има нужда (поне засега, още е малка) да си играе много... :)
Тъй като приятеля ми много обича животинки (всякакви), и обича да се грижи за тях и да ги храни, та откакто се отделихме в наш си дом, той много искаше да си вземем коте... "Котьонче", както той обича да се изразява ;)) И реши да е женско, за да е по-кротко, и да не ме дере, както правеше Лъки...
И уж щеше да чака някой да ни даде коте- бебче, но изпревари събитията малко...
И ми цъфна на вратата онзи ден с коте в раницата... Бездомно си е било, макар че си е живеело с братчетата си в завода, където той работи, и работниците са им подхвърляли на котетата по нещо за хапване. И все пак- бездомно е било... Още малко- може би на шест месеца някъде...
И тъй- харесал си го, и си го взел в раницата.
Първоначално леко се депресирах и шашнах от туй коте, понеже очаквах да е малко по-сладко... абе като повечето котета... А то е леко грозновато- слабо, с издължена муцунка и телце, и черно като дяволче... Но пак е сладко :) И добричко...
Нарекохме го Поли, по моя идея ;)
Та, Поли вече посвикна вкъщи- доста бързо всъщност...
Подуши насам- натам, поуспокои се, разучи и вече не се чувства на чуждо място :) Направи си го свое...
Понеже е гладувало, а и съвсем здраво, както изглежда, има голям апетит, и го храня най-редовно... Изяжда всичко мигновено ;)
Освен това е много игриво, и като се наяде, и му дойде енергията само подскача насам-натам и се мята като щуро :))) Забавлявам го и го развличам вчера и днес с едно зелено топче - гони го из целия апартамент ;)
Обича и да си гони като лудо опашката, подобно на всички котки- това е един от най-смешните му номера ;)))
Хареса си много и една саксия на балкона, и взе да прекарва доста време в нея- лежи се, играе си в саксията, занимава се нещо, и от време на време наднича с черната си смешна муцунка навън ;)))
Като включихме телевизора пък за пръв път откакто е тук, много се стресна и изуми ;))) Къде е виждало то телевизор навън?... Забавно е да наблюдаваме реакциите му...
А пък преди малко какъв номер ми погоди само... :)
Седнах на компютъра да поразгледам какво ново из блога, и то- любопитно!- дойде при мен, качи се в скута ми и взе да любопитства какво става на екрана и защо се движат разни неща... ;) Много интересно му стана, и взе да се стреми, въпреки моите усилия да го задържа и възпра, към клавиатурата ;) И взе че почна наистина да натиска разни клавиши, да трака по нея... ;)))))
Та да знаете, че ако прочетете в бъдеще някоя безмислица, написана от мен, в моя блог (или като коментар ;), то е написана от Поли ;))) -простете ми лиричното отклонение ;)
Та, както дойде при мене, и се устреми ксъм клавиатурата, преди да разбера какво става взе че натисна някакви клавиши (явно комбинация, която аз дори не знам...) и компютъра изведнъж взе, че се рестартира... ;)
Дотук добре, ама като се включи отново, и нещо се бе променило и не можех да се свържа с Интернет вече... :(
Та, заради котьончето нямах около два часа нет, иначе щях да напиша този същия пост по-рано ;)
И после се гушна в мен, и се размърка най-невинно...
Беладжийче, какво да го правя? ;))
Сега поне се кротна, остави ме на мира пред компютъра, и си спинка на дивана до мен... :)
~~~
За съжаление, все още нямам снимков материал в наличност за качване тук, но скоро ще публикувам пост само със снимки на Лъки и Поли... Ще го нарека "Църна маца, бял котак- 2" ;))
П.С. Апропо, като споменах този безумен филм на Костурица, искам горещо да ви препоръчам да го гледате ако все още не сте- невероятно забавен е!!!
Смях се през сълзи първия път като го гледах...
:)))
Усмивки и поздрави и за теб... :*
17.08.2007 16:19
Радвам се, че четейки поста ми, си си спомнила и твоя котарак... Да, човек наистина се привързва много към домашните си любимци... И е тежко, като изчезнат или умрат един ден... Но какво да се прави, такъв е живота...
Впрочем, сетих се за друго нещо- нали знаеш, че се срещат (макар и рядко) разни хора, дето си гледат по десет- двайсет котки накуп! (и обикновено са самотници...) Незнайно защо, но всички те изглеждат (и може би наистина са..) адски откачени... Направо са си лудички... А старите баби с много котки, малко на вещици мязат...
Но щом обичат животните- пак е добре! :)))
Хубав ден и на теб! :)*
17.08.2007 17:32
Ами желая ти сбъдване на мечтата ти, от сърце!
:-*
аз не обичам котки,защото ме е страх от тях,но се радвам ,че си имаш ново другарче ;)
знаеш ли-моето кученце-дарето-го е страх от котета като мене ;) лика -прилика сме си ;) за това обичам това животинче,пожелавам ти весели игри с твоето :)
да ви е честито писето,по-малко бели да прави и повече да ви слуша и много много да ви радва :)
:*
п.с. винаги съм знаела,че човек като теб има нужда от котенце,да си го гушка ;)
благодаря ви за топлите думи и пожелания! :)*
Да, хубаво е да си имаш какво да гушкаш постоянно... ;)))
Колкото до избора куче или коте- аз ги харесвам и двата вида животинчета, но е въпрос на навик до голяма степен- повечето хора свикват или да гледат куче, или коте... Аз съм от вторите просто, иначе и кученцата са страхотна компания сигурно!
Поздрави и прегръдки от мен! :)))*
Аз, както винаги се отплеснах... Канди, лека и, доколото е възможно с разширението на смейството, спокойна вечер! Прегръдки и :))))))))))
@ diamant,
благодаря ви за хубавите коментари! :))))))
Да, веселба е с него у дома... ;-)))
Много поздрави и усмивки и от мен! :))*
Поздрави! :)*
... Да ти е живчко и здравичко котето, Кенди! :)))*
... имах навремето едно черно коте - виках му Кандилото... :))))
Хубаво име си му избрал ти на твоето черно коте... ;-)))
@ goran, благодаря ти и на тeб за милите думи :-)))
Твоя Черньо си го описал така хубаво... личи се, че наистина си го обичал много :)))
Дано някой ден- като се установиш някъде за по-дълго, в свое местенце- отново да си имаш коте- наистина са много забавни, гальовни и игриви домашни любимци... :-)))
Не че нямат и те кусури, и не че не правят бели от време на време, но човек се примирява... В името на приятната им иначе компания...
:-))))
Поздрави и всичко най-добро желая и на двама ви! :*
27.08.2007 12:45
Имаме си куче от няколко години, Атина се казва. Предпосления път като роди, нали, раздадохме всичките кученца, само 1 остана обаче, и аз много си играх с нея [ :) Джесика се казваше ] , говорих й, и тя стана доста умничка и послушна... Ама я дадохме, щото 2 кучета ни идват в повече някак си.....
Сега пак - толкоз малък дребосък, остана сам (пак е женско де ), а днес ще трябв а да го давам, щото.. ред причини... Тъкмо малко се привързах към нея, тъкмо и то ме познава малко повече.. Ама по-добре, щото все някога ще го дадем, както дадохме Джесика, а аз дотогава ще съм се привързал много много и няма да искам да го отделям от мене........
Ау, ще публикувам снимки на кученцето ми.. :):):)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...