2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 11347 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2007 12:39
Честито на всички именници най-напред!
Вяра, Надежда, Любов (и София- което значи "мъдрост" на древногръцки), са прекрасни имена, освен най-важните неща в живота, в душата на Човека...
Честито и на всички софиянци!- Днес е официалният празник на нашата столица (и моя роден град) София...
Миналата година в септемврийския брой на списание "Одисей" публикуваха моя статия за статуята на София- новият символ на града- до метростанция "Сердика" и Булбанк.. Можете да я прочетете тук- публикувах я в блога ми :)
(снимката е моя)
А пък преди две години- през 2005-та, написах дипломната си работа за Софийския Университет, която бе на тема : "Добродетелите и пороците на човека според християнската етика".
Заключителната глава от моя труд бе посветена именно на тези три най-висши християнски ценности- Вярата, Надеждата и Любовта...
Да си призная честно - колебаех се дали да публикувам в блога си- на части например, или поне отчасти, тази глава от работата ми- само тя е 27 страници- а това е твърде много за пост- формата, и въобще за Интернет пространството- все пак хората нямат време да четат такива дълги неща...дори и да са им интересни...
Но все пак реших да публикувам поне част от тази глава- пък който иска да я прочете, или да си я копира за по-нататъшно четене... ;)
Все пак тези страници съдържат ценна информация, сбрана на едно място от множество книги, един синтез по темата...
~~~
“Не само с Христос, но и с… целия човек, жив и вечен, който се познава с мистическото познание, с едно вътрешно проникновение, става същото: този, който е познаващият, обичащият, става познаваният, обичаният.”
Мигел де Унамуно
~~~
3. ТРЕТА ГЛАВА:
За добродетелите:
Вяра, Надежда и Любов (трите най-висши християнски добродетели)
3.1. За четирите антични и трите богословски добродетели (общо)
Както видяхме вече, седемте смъртни гряха (или осемте главни страсти- според православното християнство)- са: чревоугодието, блуда, сребролюбието, гнева, унинието (и скръбта- според православието; двете страсти за католицизма са един грях- наричан леност), тщеславието и гордостта. На тях, както видяхме (от писанията на светите отци) се противопоставят съответните им, но- с противоположен знак, добродетели. Те са много, според богословието. И все пак можем да ги подредим – симетрично на пороците на човека- в редица от седем основни добродетели, които противостоят на греховете.
За да получим съответната “седмица” от добродетели, можем да подредим в една първоначална “лествица” (път към съвършенството и към Бога- на човека) първо четирите основни добродетели, които формулира античната философия. А именно- мъжество, умереност, мъдрост, справедливост. Над тях можем да “надградим” и трите най-основни и висши богословски (християнски) добродетели- а именно- вярата, надеждата и любовта (като последната е най-важната добродетел от всички, както ще видим).
Можем да припомним тук и за София (чието име означава на древногръцки мъдрост, което е всеизвестно и заради думата “философия”- “любов към мъдростта”) и която е християнска светица (мъченица за християнската вяра) - и същевременно е майка на три дъщери- тъкмо на Вяра, Надежда и Любов… (и чиито празник- според православния календар честваме на 17-ти септември, който именно е и официалният празник на нашата едноименна столица- София). Това, разбира се, е едно напълно културологично и свободно сравнение- пример за наслоенията в културите и епохите (попиващи винаги все нещо от предишните)- но при един по-свободен (етимологичен?) прочит излиза, че мъдростта (София)- една от четирите основни антични добродетели- е “майка” на християнските най-висши ценности- вяра, надежда и любов.
Св. Ефрем Сирин единствен измежду светите отци, на чиито писания се позовавах, разглеждайки борбата с греховните страсти на човека, пишейки за християнските добродетели, споменава и добродетелите, формулирани от античната философия (философите, с чиито разсъждения явно е запознат, той нарича просто “мъдреците”): “За душевните добродетели твърдим, че има четири главни, а именно: мъжество, благоразумие, целомъдрие, справедливост. От тях се раждат следните добродетели: вяра, надежда, любов, молитва, смирение, кротост, великодушие, търпение, доброта, безгневие, богопознание...” (1/сб.:с.385-386) Интересното в случая е, че св. Ефрем Сирин не само ги споменава, но и подрежда античните философски ценности като първи в йерархията, а чак след това идват “раждайки се” от тези главни четири добродетели и другите- вече богословски – вярата, надеждата и любовта, които, от своя страна, са поставено начело на всички останали християнски ценности, които пък “се раждат” от тези три. Тоест посоката на пораждане на добродетелите, според светия отец, можем да определим по следния начин: четирите антични главни добродетели- от които следват трите главни християнски добродетели- от които следват и всички останали качества на човека. Описание на същата йерархия- малко особена и странична за богословието- можем да открием и на още едно място у св.Ефрем Сирин, според когото: “Трябва да се знае, че не е възможно да се достигне до мярката на съвършенството на която и да е добродетел от този, който не се стреми неуморно през целия си живот да я придобие… Това трябва да се каже за милостинята, молитвата, любовта или за която и да е от основните добродетели- за мъжеството, благоразумието, целомъдрието и справедливостта. …И заедно с всичко това в добродетелите трябва да се упражняваме с някаква разсъдителност, която е най-висшата от всички добродетели, като някаква царица, и е добродетел на добродетелите.”(1/сб.:с.392). Струва ми се, че можем да сложим знак за равенство между понятието “благоразумие”, което използва светия отец, и античната добродетел “мъдрост” (от която, както видяхме, в някакъв смисъл наистина “се раждат” вярата, надеждата и любовта- от София), както и между неговото понятие за “целомъдрие” и античната “умереност”. Както се вижда и от този цитат, св.Ефрем Сирин (той единствен сред светите отци) поставя дори любовта- най-висшата добродетел според богословието- сякаш по-долу от четирите (наречени от него “основни”) антични добродетели. Но такова йерархизиране на добродетелите на човека, в светоотеческите писания, намираме рядко- другите богослови изтъкват вярата, надеждата и любовта неизменно като трите най-висши постижения на човешката душа.
---------------------------------------------
Най-напред ще цитирам някои разсъждения на светите отци, касаещи и трите основни добродетели заедно- за да изтъкна тяхната взаимосвързаност, според богословието. Св.Нил Синайски например пише следното: “Избралият подвижнически живот с отричане от този свят, да се осени с вярата, да се укрепи в любовта и да се утвърди с надеждата. Вярата не е оставане с нищо, но е непоколебимо упование в обладаване на най-съвършеното, с търпеливо упование и с жива любов.”(1/сб.:с.249); както и: “/Който прогонва от себе си гнева с добродушно търпение и огорчението- с любов, той отблъсква два зли звяра чрез две достойнства./ …Кроткият, ако и да преживее нещо оскърбително, не изоставя любовта, но заради нея всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява (1Кор.13:4-7)…Този, който има от Света Троица тези три добродетели- вярата, надеждата и любовта, ще бъде тристенен град, укрепен като с бойници от кулите на добродетелите.”(1/сб.:с.261-262). Св.Йоан Касиан пък изброява тези най-висши добродетели заедно: “А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал.5:22,23).”(1/сб.:с.71) /В случая можем да “разчетем” думата “дълготърпение”, която използва светия отец, като еквивалент на понятието “надежда”./ За трите добродетели (събрани в едно цяло сякаш, в едно триединство) също пише и св.Ефрем Сирин, когато съветва посветилите се на Бога как да се борят с блудната страст в себе си: “Препаши се с вярата, надеждата и любовта и като силен застани на стража, пазейки Божия храм от всякакви нечисти помисли.”(1/сб.:с.414)
Св.Йоан Лествичник пък споменава за тези най-важни добродетели, когато описва напредването на хората по т.нар. “лествица”, степенувайки ги по пътя нагоре към съвършенството: “Превъзходна азбука за всички (начинаещи) е следната: послушание, пост,… сълзи,… смирение, …мъжество, студ, труд, …братолюбие, кротост, проста и нелюбитна вяра,… безпристрастие, простота с чистосърдечност, самоукоряване. Състоянието и признаците на преуспяващите са: липса на тщеславие, безгневие, блага надежда, безмълвие, разсъждение,… милосърдие, страннолюбие,… непрестанна молитва… Пределът, състоянието и законът на съвършените в благочестието души са следните: сърце, което не може да бъде пленено, съвършена любов, извор на смиреномъдрие, възхищаване на ума, Христови чувства, неограбвана светлина и молитва, …желание за смърт, ненавист към живота, отвращение от тялото, молитвеник за света, настойчиво скланящ Бога за милост, съслужащ на ангелите, бездна на разума, дом на тайнствата, хранилище на неизказани откровения, спасител за хората, бог над бесовете, господар над страстите и тялото, …повелител на естеството, чужд на греха,… подражател на Господа ..”, или както обобщава по-долу светия отец: “С помощта на Света Троица да се въоръжим против трите главни страсти с трите главни добродетели.” (1/сб.:с.521-522)
Трябва да отбележим и за съвпадението (случайно или не) на тройката, на “троицата”- между две от най-основните понятийни системи на християнското мислене- тази за Светата Троица, или Светото Триединство на Отца, Сина и Светия дух, от една страна, и три-единството (може да се каже също съдържащо някакъв мистичен елемент в себе си) на основните и най-висши християнски добродетели- а именно на вярата, надеждата и любовта. Още една “троица”, която можем да добавим към гореспоменатите, е тази, която формулира блаж.Августин- изхождайки от Божието триединство, виждали Божия образ в трите душевни сили на човека: memoria- съзнание, intelectus- разум , amor- любов. Отново любовта е единственото общо “звено” в троичните “вериги”, и отново е поставена- явно неслучайно- на последно място- което в случая обаче показва не че е последна по значение, а тъкмо обратното- че е първа и най-важна, тъй като е (в) “края на пътя”.
Тук ми се струва уместно да припомним и за ренесансовата картина на Ботичели- “Трите Грации”, които са Любов, Красота и Наслада. Сякаш и тук имаме една своеобразна “троица”, едно триединство, но което е така различно от християнското триединство от най-висшите добродетели Вяра, Надежда и Любов. Всъщност тази ренесансова “троица” е много по-близо до хедонистичната (донякъде) и “физическа” нагласа на Античността (от която по принцип Ренесансът много повече се възхищава, разграничавайки се от предхождащата го епоха на теологичното Средновековие). Трябва да отбележим обаче, че споменатите три ренесансови “грации” (= ценности), бидейки близки до античните нагласи и възприятия, не са близки до платонизма, който от своя страна, е много по-близък до християнската средновековна “троица” (-тъй като Платон пише предимно за вярата и любовта (във “Федон”-за вярата в безсмъртието на душата; в “Пирът” и “Федър”-за любовта) -и то по един почти богословски начин. Но трябва да се отбележи и че и в двете “троици”(средновековната и ренесансовата)- присъства любовта. Тоест тя е, може да се каже, най-общото, свързващото звено във всички системи от ценности и добродетели, на която и да е човешка епоха, но друг е въпросът какво влагат различните епохи в това понятие. Т.е. една и съща ли е любовта от поредицата “вяра, надежда и любов” и от “любов, красота и наслада” или двете понятия за любов коренно се различават.
---------------------- -------------------------- -----
В настоящето изследване, ми се струва уместно да покажем- поне накратко, как тези три най-висши християнски добродетели- а именно вярата, надеждата и любовта, присъстват и в античната философия и митология (чрез подбрани от мен, конкретни примери), защото тези три ценности, разбира се, не са само “приоритет” (ако мога така да се изразя) на християнската религия, макар от нея те да са “формулирани” най-отчетливо и категорично, и макар да не са намерили място сред четирите основни добродетели, които постулира древногръцката философия. Ако се “поровим” в културната (философска, религиозна и т.н.) история на човечеството, ще открием, че тези три ценности са всъщност най-универсалните и устойчиви категории- независимо философски или религиозни, “обговорени” и признати във всички култури, които е създал човека. И макар рамките на настоящето изследване да са твърде тесни, за да успеем да изложим тук, в по-подреден и изчерпателен вид, всички възможни връзки, препратки и сравнения на трактовките на тези ценности, от една страна от античната философия, и от друга- от християнското Средновековие, та все пак ще “набележа” тук някои такива.
Майчина благословия – към малкия син
Майчина благословия към порасналия син
17.09.2007 15:09
Хубаво си го написала, Криси, но аз ще пропусна този път.. верно ще ми дойде в повече. тая година обаче ще учим философия, тъй че ако дойдем на такива теми, непременно ще знам откъде да почерпя инфо ;)
Радвам се, че може да съм ти от полза по-нататък с моите писания :)
Поздрави и всичко най! :*
Любовта никога не отпада. ...
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, като най-голяма от тях е любовта. " .
А другото, което си мисля по повод на темата е за факта, че 10-те Божи заповеди могат да се сведат да 2:
1. Обичайте и почитайте Бог;
2. Обичайте другите, както себе си;
И все започват с: ОБИЧАЙТЕ, т.е. Любов.
Сещам се и за трите думи в гръцкия език, които значат все любов: ерос - плътската; фильос ( може да съм го написала грешно, защото не помня как точно се пише ) - приятелска и агапи - висшата всеобхватна любов; любовта към Бог, всичко и всички в най-широкомащабния смисъл на думата.
Малееееййййййй........ Аз пак са заплеснах! Ама нали съм си по корекциите ;)
Поздрави, прегръдки и честит празник на всички, които празнуват = софиянци!
Поздрави и прегръдки и от мен! :*
P.S. Радвам се и че си имала търпението да прочетеш целия ми пост! ;)
Благодаря ти...
17.09.2007 23:32
но в себе си е закодирал толкова преплетени и взаимосвързани фундаментални истини, че, сливайки се с текста, започваш да пулсираш с неговия ритъм и да вникваш все по-навътре, и по-надълбоко в Смисъла.
За Началото, За Пътя, За Вярата, Надеждата и Любовта - основите на етиката и човешкото проявление, равнозначно в Божественото, в земния ни път - едно безконечно изпитание за душевните устои...
Поздравления за детайлизирания прочит на популярни, но не и лековати неща. Напротив. Това е Мъдростта на света, сбрана в кодовите послания на Доброто, превъплътено в думи...
@ sensation,
благодаря ви от сърце! За оценката на труда ми и топлото отношение... :)
Значи има смисъл да публикувам още от писанията си- дори от "научните"- тоест тези, писани за Университета :)))
Прегръдка от мен! :*
Благодаря ти още веднъж, sensation! От сърце... :*
Продължавай, ра збира се!:)
поздрави!
Сериозно- благодаря ти, Теменужке! Искрено ценя твоето мнение... :*
Поздрави и прегръдка! {}
Ще продължавам... къде ще ходя? ;)
07.05.2008 16:40
Сега аз имам да пиша курсова работа за грехът и порокът в христ етика..та искам да те помоля, ако можеш да ми пишеш на майла (ku4olina@abv.bg) и, ако нямаш нищо против да ми пратиш дипломната ти работа...Не се притеснявай от плагиатство =)
Ще съм ти адски благодарна за съдействието..
Весел ден !
10.05.2008 20:28
Мн ще съм ти благодарна!
e-mail: ku4olina@abv.bg
skype: desislava-baby
А не е така. Просто съм болна тия дни, и седя по-малко на компютъра, а освен това и се замислих за това, че само дипломната ми работа за съжаление я нямам на компютъра в новия си дом, в който живея около година, а не мога да намеря и дискетата, на която съм записвала :(((
Имам я, със сигурност я имам, и на хартия, и набрана на компютър, но ми е далече.. И докато успея да ти я пратя, реших, че може да не ти трябва вече...
Затова се забавих с отговора.
Не се страхувам от плагиатство, щях с радост да ти я предоставя да я ползваш..
Но с оглед на това, което ти обясних- най-добре е да ме разпиташ каквото те интересува по темата, да поговорим и да обсъдим нещата в Скайп (аз ще те потърся ей сега)- надявам се, че с това поне ще ти бъда полезна :) Може и да е напълно достатъчно..
Така че- на твое разположение съм вече :)))
На имейла ти ще ти напиша два-три реда, за да го имаш и ти моя, и ще те добавя ей сега в Скайп-познанствата ми.
До скоро! :)*
18.12.2008 00:02
Деси
П.С. Благодаря за топлите думи! :)
възможно ли да ми изпратиш пълната разработка......
благодаря!
klara_kk@abv.bg
благодаря!
Радвам се, че проявяваш интерес! Поздрави и всичко добро! :)
Надявам се всичко да е ОК и да ти бъде от полза.
Поздрави!
13.02.2010 22:11
хармония и светлина ти желая!
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...