Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2007 13:01 - В царството на ЕМОЦИИТЕ...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2348 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2007 18:12


...За мен емоциите са нещо безкрайно красиво...
Нещото, заради което си струва да се живее.. И да бъдеш човек...
Тяхното "царство" винаги е било моето царство...
Аз съм повече емоционален човек, отколкото телесен, или разумен... И се радвам за този факт. Гордея се дори с това.. може би.. :)

...Обичам цялата безкрайно пъстра и богата гама от човешки емоции- от най-безнадеждната скръб и потресаващо дълбока тъга, до ефирното чувство на опиянение и- понякога дори безпричинно- щастие, или по детски чистата радост... 

...И познавам цялата тази гама... изпитвала съм я, преживяла съм я- смея да твърдя...Душата ми я знае и помни... Затова вероятно съм човек, способен на така дълбоко и искрено състрадание към другите живи същества, и на радост за чуждите успехи, сбъдните мечти и щастливи мигове...

...Познавам хората отвътре именно за това- защото съм толкова емоционален човек. Който подхожда към другите и към света (и дори към себе си)- само чрез разума си, или чрез тялото си, никога няма да може да опознае себе си, хората и живота, така както ги познавам аз... Както ги познават емоционалните хора...
Така че за мен е безспорно- емоциите, тяхното разнообразие и дълбочина са най-голямото богатство, което може да притежава един Човек... Онова, което никой и нищо никога не може да ти отнеме... Дори и Бог...
Те- емоциите -са онова, което прави човека Човек, вярвам аз...
Това е моята религия, онази, която изповядвам откак се помня....

~~~

И по този случай, в този именно мой пост, и при тези мои разсъждения, искам да ви поздравя с една песен- кавър версия- изпълнена с изключително богата емоционалност, която ме грабна веднага щом я чух за първи път по начин, който рядко се случва... За мен това е от произведенията на изкуството, които са шедьоври- независимо че е кавър, направен от  неизвестен човек... В изпълнението има страст- човешка страст, от онази, с която само си заслужава да се живее този живот според мен...
Надявам се да ви хареса и на вас..

П.С. Текста съм го публикувала ето тук- при оригиналната версия на песента...

http://www.youtube.com/watch?v=n63cgg-ja_k






Гласувай:
0
0



1. svetlan - И аз съм рак. Даже мислим дето това ми ...
18.09.2007 13:18
И аз съм рак. Даже мислим дето това ми и личи, като и на тебе. :)
цитирай
2. anabel4o - Радвам се, че имам съмишленици :) ...
18.09.2007 13:25
Радвам се, че имам съмишленици :) Моята същност също е вълнението.
цитирай
3. candysays - :))
18.09.2007 13:29
@ Светли, ама аз не съм Рак, Стрелец съм ;)
Но пък чудесно се разбирам с Раци, и вий сте ми едни от най-близките хора и най-добрите приятели :)))

@ anabel4o, радвам се да го чуя (т.е. прочета ;)!

Сърдечни поздрави и на двама ви! :*
цитирай
4. viovioi - чудесно написано, поздрави))
18.09.2007 14:01
Експерт по психоанализа ще се произнесе, че ти си "осъзнат екстраверт" с устойчива и положителна психическа нагласа. Модерния човек би казал ,че ти си една харизматична личност! Аз ти казвам евала!!!)))
цитирай
5. svetlan - Нищо де, обърква се човек, но пък и ...
18.09.2007 14:05
Нищо де, обърква се човек, но пък и мнооого ти прилича да си рак. Всъщност не ги рабирам много тез зодии, мисля да те разбирам добре и от това ще да е впечатлението. Рак - не рак ти си много мой човек. Ха до скоро : )
цитирай
6. candysays - Viovioi, Светли,
18.09.2007 14:20
благодаря ви много за тези думи! :)))
Зарадвахте ме наистина...
:-*

цитирай
7. candysays - @ а на bbbb,
18.09.2007 14:21
който отново се е заел да ми дава оценки, без ни най-малко да ме познава и да може да усети що за човек съм, ще кажа само че ми е смешен ;)))
С коментари като този например:
"Ти си емоционален инвалид".
Брей, да не взема да ти повярвам накрая? ;)
И не се хаби- ще продължавам да ти трия безсмислените и просто злобни коментари...
цитирай
8. temenuga - Значи сме от едно царство, candysays:)
18.09.2007 16:41
Аз съм Рак, а ти знаеш, че сме подвластни на интуитивното начало, със строго изразен емоционално-експлозивен привкус:)
А мъжът, който ме дари с такова неочаквано щастие напоследък, е Стрелец:) И ме разбира по-добре от другите мъже в живота ми...
Може би именно защото се получи един невроятен емоционален синхрон.
А емоциите - това е нашият себеизраз - в неговата най-фина форма, понякога галещ сетивата, друг път изригващ затлачени болки и недоволства, а някога - водещ към нежния унес на мечтани пространства...
Страхотен пост!
Просто ми навлезе в същността с него!
цитирай
9. candysays - :)))
18.09.2007 17:08
Радвам се, че така ти е харесал поста ми, и е бил "в десятката" ;)) От време на време пиша и такива постове- в които изливам нещо много съкровено от душата си... като мислите ми по-горе :))
Това е и моята същност- значи двете с теб споделяме обща основа на битието си... (което впрочем си го знаех и отпреди ;)

Колкото до това, че си Рак- това само потвърждава досегашния ми опит с тази така близка до емоционалността ми зодия! :))) А това, че любимия ти мъж е Стрелец- много се радвам да го чуя! Пак имаме нещо общо значи... Е, значи ние, Стрелците в живота ти умеем да те разбираме и радваме, и да общуваме с теб! :)))

Прегръдка! :)*
цитирай
10. temenuga - Точно в "десятката" на душевните параметри ме улучи:)
18.09.2007 17:19
Изисква се смелост да изливаш душата си публично.
Поздравления!
Разбира се, че споделяме обща основа на битието си, това е нашият осъзнат Избор!
А моята дъщеря също е влюбена в Стрелец - нейният идол Стефан Лалчев е от тази зодия:)...
Прегръдка и за теб!
Лека вечер!
цитирай
11. candysays - :)))
18.09.2007 17:30
Тогава ви желая и на двете успех с представителите на моята зодия от противоположния пол ;)))

Лека вечер, мила Теменуга! :*
цитирай
12. анонимен - :)
18.09.2007 19:37
...Кенди,благодаря ти! След днешния ужасно напрегнат ден, току що ми припомни какво всъщност харесвам в себе си...и мисля,че много от нещата,за които пишеш, важат и за мен...Усмивки!
цитирай
13. darkanion - м,
18.09.2007 21:13
аз съп съм човек на разумът..
което до известна степен не етолкова хубаво, като се има предвид, че, според мен поне, емоционалните хора са по-щастливи. Те у с е щ а т живота..
цитирай
14. candysays - @ Madliin, много се радвам,
19.09.2007 11:17
че поста ми е бил така на място и навреме! :))*
Знам си аз, че си приличаме по тези -така основни- неща...

Поздрави и усмивки и от мен! :)*
цитирай
15. candysays - @ darkanion,
19.09.2007 11:22
не е лошо, мисля, и да си човек на разума... Това също има своите предимства (освен недостатъци ;), и също един вид ценен опит при опазнаването на хората и на света...
Но лично аз не мога по този начин... само. Това си е до тип човек, до натура....
Така е- усещаме живота, ние, по-емоционалните хора, но това далеч невинаги ни прави щастливи....:(
Всичко е въпрос на... и аз не знам на какво точно- но някой ден просто се научаваш да бъдеш по-спокоен човек, колкото и емоционален да си, и съумяваш да видиш и положителното, радостното в живота... Повярвай ми- повечето емоционални хора имат болезнена чувствителност (особено на младини) и са по-склонни да усещат живота в неговите мрачни краски...

...Всичко добро, Илияне! :*
цитирай
16. darkanion - :)
19.09.2007 21:00
за това явно не се бях сетил.. а е вяро - няма как да не се усеща и мрачната страна на живота... :) просто няма как.....
мисълта ми наистина беше за радостта от живота. Щото аз някакси не се чувствам щастлив - може би искам твърде много неща, за да бъда, но е така. Ходя си на училище , смея се с приятели, ама това съвсем не е най-важното аз мен. а съм още млад :) . Наистина искам твърде много и искам всичко да стане за миг. Но чакам, щото хората са измислили времето (това е бъзик), и няма как то или да се ускори или да се спре.. а камо ли да се върне..
тъй, спирам, щото... почнах да мисля и разсъждавам, а понякога (както в случая) не е хубаво ;)
Лека вечер и усмивки :):):):):)
цитирай
17. candysays - :)))))
20.09.2007 15:05
Не бой се, Илияне! ;) Винаги си разсъждавай и пиши на воля при мене, приятно ми е да чета :)))

Иначе те разбирам.. Онова, което споделяш ми е близко и познато.. Но трябва да ти кажа, да не се отчайваш- невинаги докато е в най-ранна младост човек може и знае как да се чувства щастлив...
Истина е че някои хора с времето се научават да бъдат такива в по-голяма степен отпреди... И да им стига по-малко, за да се почувстват така...
Желая ти и ти да бъдеш от тези хора!
Аз май вече съм... :) Почти.. ;)

:))))*
цитирай
18. raztvoritel - candysays
20.09.2007 19:02
Здравей, Канди!

От моя гледна точка изявлението ти, че емоционалността е коренът на човещината е доста смело. И може би това е, което го прави убедително на фона на различните нравоучения, поднесени от амвона на нечий авторитет - че предлагаш да се живее смело и естествено с разбиране на собствените емоции и интерес към чуждите.

За да виждам в това, което си писала, смелост, значи, у мене има страх. И той е заради една думичка със същия корен, която си поставила в курсив на края на постинга си: страст. Още една дума с такъв корен е "страдание". Въобще последователността смелост -> страст -> страдание -> страх ми се случи напоследък... Контекстът е романтичен :-) С някои хора от зодия рак в пейзажа :-)

На това място ще се подкрепя с коментар номер петнайсет, който също много ми харесва. Демек, уча се да бъда предимно спокойна. Особено след като изпаднах в неволя (което ще рече, че имах добра, но недостатъчно неегоистична воля, за да не се почувствам мизерна и предадена от близките си, от себе си, от Бог - когато преживях непредвидени неприятности) започнах да гледам на емоционалността като на разкош, с който ще съумея да не злоупотребя само ако дисциплинирано си следвам задълженията и бягам от мисълта, че ми се полага по-благоустроено съществуване.

Спокойствието от това, че си гледам работата е добра сърдечна почва. Емоциите понякога ме карат да създавам оазиси на вечността в ежедневието си. Моменти, в които попивам случващото се около мен и настоящият миг е храната на душата ми. Обаче, ако занемаря делата си, вместо да влея в тях обзелото ме вдъхновние какво става? Става това, че сама не усещам как започвам да се дразня от другите хора, че не са съвършени колкото вътрешния ми свят. Още става това, че губя благодарност, задето заедно с живота ми е дадено и време да си човекувам - не, искам си вечността; емоционално! И вместо с грижа да отглеждам добродетелите в сърцето си, тегля нетърпеливо крехките им стръкчета: абе вие не трябваше ли вече да сте порастнали?

Моля те, Канди, когато имаш възможност, напиши отново за емоциите. Усещам, че ще успееш да придадеш плътност и разбиране на тяхната природа, да покажеш как се проявяват, правейки живота чудесен. Твоят интернет-вариант излъчва емоционално здраве. В случай, че споделяйки го, утоляваш жаждата си за хармония - ще бъда щастлива.

С обич, Вихра
цитирай
19. candysays - Вихра... Пак ще пиша за емоциите! Непременно... :)
20.09.2007 20:43
Изключително се радвам, че моят "интернет-вариант излъчва емоционално здраве." :)) Това е просто прекрасно... А имайки предвид, че съм напълно себе си в Интернет (и в блога си), то значи наистина май съм го постигнала това жадувано емоционалто равновесие... щом така изглежда на някой страничен наблюдател..

Знаеш ли- преди доста често губех това емоционално равновесие, и страдах ужасно- като безумно емоционален човек, и се разкъсвах нечовешки вътрешно от всякакви терзания...
Мислех, че въобще няма да оцелея с тази си емоционалност и -най-вече- вътрешна обърканост и странност...

Но с времето... някак (и аз не зная точно как!) се научих.. на равновесие във вътрешния си свят- тоест на вътрешен мир, който е едно от най-хубавите и ценни неща на този свят!
Бавно се развивах в тази посока, разбира се- не всичко стана отведнъж, но упорствах, и резултата не закъсня...
Мисля, че донякъде го постигнах това вътрешно равновесие и заради натрупан опит и някаква мъдрост, вследствие на предишните ми страдания, и заради търпение и упоритост, и -не на последно място- заради спокойствието и уюта, които ми предостави моята стабилна -емоционална и всякаква- връзка с моя любим човек... Дори това последното като че ли бе най-важно за балансирането ми, за това да стана здалеч по-спокоен човек...
А също така винаги съм била търпелива към другите хора, и къв техните емоции- някак този ми интерес към тях и вродено сякаш любопитство- не са били в особена дисхармония и конфликт с вътрушния ми свят, зает със съвсем различни мисли и емоции... Невинаги са били в хармония, разбира се, но наистина съм търпелива като цяло с околните...

Знаеш ли- това, което си ми написала изключително много ми хареса и ми е така добре познато:
"Емоциите понякога ме карат да създавам оазиси на вечността в ежедневието си. Моменти, в които попивам случващото се около мен и настоящият миг е храната на душата ми."
И аз нерядко се чувствам по същия начин и много ценя това състояние на духа наистина!
Но може би грешката, която съзирам при теб, от думите ти е тази:
"...усещам как започвам да се дразня от другите хора, че не са съвършени колкото вътрешния ми свят. Още става това, че губя благодарност, задето заедно с живота ми е дадено и време да си човекувам - не, искам си вечността; емоционално!"
Просто тези неща трябва да бъдат отделни плоскости... нива... хоризонти... Другите хора, ежедневието, което изисква толкова търпение, и от друга страна- съвършенството на вътрешния ти свят, вечността, заложена в него, която усещаш понякога...
Мисля, че човек трябва да бъде благодарен за едното (второто!), а към несъвършенството на хората и света по принцип (и своето включително) трябва да бъде търпелив.
С вътрешното някак да компенсира външното, ежедневното... С ума и сърцето си, с емоциите да се бори да обогатява и външното, и ежедневието... И да не ги смесва твърде много. Просто това са два различни свята, струва ми се...
И от единия- вътрешния, красивия, безграничния- човек трябва да черпи сили и енергия за другия.. За да живее в другия, ежедневен свят.
Затова е най-добре да се редуват, струва ми се...
Просто винаги отделяй време за себе си, и за един вид душевна и емоционална "хигиена"...
Там е може би разковничето... "Ключа от палатката", както се казва ;)

Сърдечни поздрави от мен!
С обич, Криси
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739604
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип