2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4492 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2008 19:02
Разболях се. Тъкмо в петък.
Толкова чаках да дойде уикенда, да мога да се наспя, да си почина, да изчистя у дома и разни такива- неща, за които не ми остава време през работната седмица, тъй като ставам и излизам по тъмно, и съответно се прибирам по тъмно- уморена от пътуването (3 часа общо- отиване и връщане) и от лудницата в офиса- и накрая се разболях.
Халоса ме вируса (грипен), дето отново върлува в страната, и за който предупредиха още в началото на януари (надявах се да ми се размине, но не стана ;), и досега не можех да мръдна от леглото- кашлица, изтощение, болки в главата и тялото, и лека температура (нали се променят вирусите, мутират там, за да са по-устойчиви, и вече не причиняват висока температура като едно време.. поне при мен е така наистина). Спах много, просто нямах сили за друго. Въпреки това успях да стана и да чистя малко де- дразнеше ме кочината, на която бе заприличала стаята и целия ни дом през работната седмица, в която бяхме зарязали подреждането, миенето и чистенето. Трудно ми бе- нали съм болна, но проявих воля и се справих.. А и има кой да ми помага, за щастие :)
Та- сега вече се поосвестих -явно е, след като успях да седна на компютъра да почета и попиша из блога ;) Вече пия и антибиотици, и витамини и какво ли още не- реших да се лекувам по-сериозно тоя път..
Може и да си взема един- два дни болнични, ще видим.. Трудно е- да работиш от тъмно до тъмно (така е то, през зимата), и през двата почивни дни, в които е трябвало да се освежиш, за да си отново трудоспособен, да си бил болен. А и човек не укрепва толкова бързо..
~~~
Та- замислих се отново за работническата класа.. едно време. Сега е по-различно (но не чак толкова..)- тогава е било ад. Представяте ли си 12 или 14 -часов работен ден (преди хората да си извоюват по-нормалния 8-часов такъв), и то в завод или някъде другаде, където ставаш като робот от работата си- едно и също, до пълна сивота и втръсване да правиш- това направо скапва човек, физически и най-вече психически.. И после- вкъщи те чакат едно-две гладни гърла (примерно), не ти плащат достатъчно, и си броиш стотинките за да можеш да купиш лекарства, ако някое от тях се разболее. Самия ти пък ако имаш това "неблагоразумие"- не можеш да си позволиш почивка- иначе какво ще ядете вкъщи? И продължаваш- ако ще да се раздираш от кашлица, и да храчиш кръв- ставаш и отиваш на работа- от тъмно до тъмно, разбира се. Нали е още тежкия сезон..
И накрая заприличваш на призрак- слаб, бледен, уморен, разбит, без живец в очите.. А понякога и болен, на всичкото отгоре. С цигара и чаша кафе в ръка- на спирката на автобуса сутрин. Тъмно е, и студено. Но това няма значение- твоите 12/ 14 часа в завода те чакат. Няма кой да те замести, няма кой да те освободи.
За мен такъв живот е тежък, пълен с трудности, умора и болка. Но и достоен. За уважение и въбоще- достоен.. Пъне не си някой лигльо/ лигла, които не знаят, че и толкова трудно може да се изкарват парите. Че има и такива хора, които ходят бледни, уморени и болни. Почти като призраци.. сенки..
Или поне едно време е било така.
Всъщност- и до ден днешен, е така, на много места по света, включително и в България.
Затова си струва човек да се замисли..
И да отдаде нужното уважение на тези хора. Поне за пет минути да се сети за тях.
И че всичко, което идва от заводите, струва и такъв труд, освен умствения -когато се измислят продуктите.
С две думи- наистина не е лесно да си от работническата класа.
~~~
Аз лично не се оплаквам (да се върнем на мен ;).
Ще ми мине. Ще оздравея, ще съм добре и ще работя и живея.. Скоро.
Нали си знам- всичко е временно, и всичко минава.
И това знание много ми помага в такива случаи :)
И в живота въобще.
До скоро! И се пазете от грипа, доколкото можете!
Колко голямо и топло сърце носиш, след като в такова здравословно състояние мислиш и пишеш за онеправданите малки хора! Да права си за това, колко трудно е било в миналото пък и сега се случва някои да се лишават от уикенда за да могат да издържат себе си и семействата си.Тъжно но това е реалноста, не трябва да забравяме, че има и такива хора!
По цял ден съм нанякъде и всеки се чуди как се оправям Ако ти изредя на ден какво съм правила и къде съм била, няма да повярваш че е възможно такова натоварване, но аз си го харесвам Гледам с любопитство на всеки миг от деня и ми се струва страшно интересно
с обич ДЖУЛИ
26.01.2008 22:23
27.01.2008 00:47
И много положителни емоции ти желая, които да правят дните слънчеви и приветливи :)
Прегръдки от мен :)
Знаеш ли,една приятелка каза на Брей - хей,толкова си умен,ама недей да проговаряш,че ще те пратят да работиш.
Усмивки!
По мое мнение всеки "наемник" си е "работническа класа", независимо с какъв труд се занимава.
Леко оздравяване! :)))
Аз, за съжаление, съм дори по-зле, и с температура вече. Лекувам се уж, опитвам се, но си трябва време.
Успешна седмица ви желая :)
Аз ще "пазя леглото", ща, не ща..
@ framboise, вярно е това за антибиотика, но този път се налагаше- усещах го.. Иначе и другите -по-естествени лекарства си вървят с него..
Поздрави и благодаря :)
@ anabel4o, трудно е ако човек не се успокоява с подобна мисъл.. Така ти олеква доста :-)
@ Danyolka,
@ Bobi,
благодаря и на вас за загрижеността :)
@ tvoqsam,
@ Асенце,
благодаря ви!
@ brey, усмивки и от мен :))
Намирам време за себе си, определено не мога само да работя и да спя- така рискувам да се "роботизирам", а това е много неприятно..
Колкото до съвета към Брей- мъдър е :-) Но за мен вече е късно- проговорих и край ;) Взеха ме на работа ;-)
Колкото до пролетариата и наемниците- съгласна съм с теб напълно..
Но и другия път е труден- на независимостта, на собствения бизнес, или "свободната практика"- за творците.. Рисковано е, защото можеш да останеш и без пари в даден момент- ако не ти провърви...
Поздрави и от мен :)
Поздрави и скорошно оздравяване!
И мен ме хвана грипа, много е гаден - в събота направо ми изцеди силиците:-( , но след активно самолечение с чай, фервекс, арспирин, витамини, бронхиксин, бронхолитин, портокали и силна храна, сън и мързелуване с книжка в ръка днес вече съм много по-добре:-)
Канди, както ти казваш "Ще оздравея, ще съм добре и ще работя и живея.. Скоро.", а аз ти го пожелавам: бързо да влизаш във форма:-)
За добро или..
Благодаря ти за пожеланието!
Вече и аз съм по-добре, за щастие :-)
И на теб ти желая да оздравяваш бързо!
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...