Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2008 17:16 - Пеперудата..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6886 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 03.07.2009 15:37


За мен пеперудата е символ. Символ на душата.
Това може и езическо да е, не зная откъде идва тази асоциация у мен, но я има, определено. И смятам, че е доста красива асоциация...

Има един израз в психологията (така поне си мисля, дано не си измислям ;)- та този израз гласи: "Тъмната нощ на душата"..
Тъмната нощ на моята душа мина, слава Богу.. 
Това време, този период (който може да продължи различно..) е аналогичен на периода на "какавидата"- тогава ти си сам, възможно най-сам (и самотен..), тогава си затворен, капсулиран в своят собствен пашкул, и трябва да преживееш Метамопфозата. А това е тежък процес. Болезнен. Тогава съществото ти напълно се трансформира. Напълно. Така е и при пеперудите- в пашкула буквално се разпада гъсеницата, и от посрледвалите био-химични (или каквито са там) процеси се ражда Новия живот- този на пеперудата. 
(можете да ми вярвате, гледах наскоро предаване по Animal Planet за пеперудите- оттам знам и за метаморфозата на водното конче- знание, използвано от мен за разказа ми "Феникс")

Та- тогава човек е най-сам. И изолиран. Невиждащ, сам в мрака на пашкула си. Загубил връзка сякаш и с небето, и със земята.. И с другите същества на този свят.

...И след като метаморфозата приключи, след като се събудиш на утрото след "Тъмната нощ на душата си"- тогава си готов да разкъсаш пашкула си, и да разпериш новите си криле.. Пеперудените...

В това преобразено, пречистено състояние вече Душата (или Пеперудата) възстановява връзката си с другите същества, със света... Пашкула, изолатора вече го няма. Разкъсан е, ненужен е вече.
Тогава Душата може да се рее свободна и жива, така жива, и красива, и силна, и ..мъдра- между Небето и Земята.. И у себе си съдържа вече целия Живот, цялата му красота, и цялото Знание.. Съдържа у себе си Духа. Онова от което е произлязла, но което какавидата не е можела да си спомни.. и да види, затворена в своя пашкул. 

Пеперудата -Душа -тя е отделно създание, Личност. Но личност, която вече е способна да отрази красотата и чистотата на Духа, на своя Първоизточник, чрез крилете си. 
Как, ще попитате? Пеперудените криле -и на най-пъстрите пепепуди дори!- всъщност не са оцветени. Те ОТРАЗЯВАТ СВЕТЛИНАТА, пречупвайки я- те пречупват даден цвят от гамата- например синия, ако пеперудата е синя- чрез многобройни нещица, подобни на сферички, подобни на капчици роса, с които са покрити крилете им. 
(И това го знам от гореспоменатото предаване на Animal Planet, така че отново- можете да ми вярвате ;)

Отразената светлина на духа- това е Душата. 
Душата е Личност.. Но тя е свързана, винаги, дори и в пашкула си, когато не го осъзнава, със Светлината, която е предопределена да отрази.

Стига разбира се, Метаморфозата да бъде изживяна успешно...

~~~

По този повод да споделя и нещо лично- още нямам никакви татуировки по себе си, кожата ми е чиста като на новородено ;)
Но смятам да си направя поне една- на рамото- и мисля това да е тъкмо пеперуда- символът на Душата за мен..
Красиво би било, нали?- една пеперуда, кацнала на рамото ми. Завинаги..
(Другата ми идея за татуировка беше (и все още е) надписът (тоест думите): LET LOVE IN.. )
Ще видим какво ще излезе накрая (от мойта кожа ;))

~~~
Та такива неща.
Дано не ви досадих с моите (малко) абстрактни, философски размисли за пеперудите и душите. Но държах да напиша тези неща- в чист вид. (иначе и друг път ми се е случвало да засягам темата :).

П.С. Деп, специално за теб извинение- повтарям се, но какво да се прави.. ;)) 
Не с всички мога да разговарям на живо, както с теб.. 
:)

П.П.С. ето и една песен- на Депеш Мод пак- в която се споменава този израз, за който споменах по-горе- "Тъмната нощ на душата":

It"s the dark night of my soul
And temptation"s taking hold
But through the pain and the suffering
Through the heartache and trembling

I feel loved
I feel loved

As the darkness closes in
In my head I hear whispering
Questioning and beckoning
But I"m not taken in

I feel loved
I feel loved

From the depths of my emptiness
Comes a feeling of inner bliss
I feel wanted, I feel desired
I can feel my soul on fire

I feel loved
I feel loved.....



Тагове:   дух,   пеперуда,   личност,   знание,


Гласувай:
1
0



1. depressed - ..
29.01.2008 20:03
Знаеш ли, това обяснение за душата и духа е много добро. Доколкото разбрах е твое лично. Именно по това си личат носещите познание за тези неща - те дават оригинални обяснения на едно и също нещо. За теб Душата е отразена светлина на Духа (или отразен Дух, защото самият той е Светлина). Аз бих казал, че Душата е Дух опакован в тяло или Дух впримчен в тъмната мъка на света. И този дух в един момент започва да разпръсква светлина и да осветява мъката.
Все едно, става дума за едно и също нещо. Тази едносъщност е трудна за мислене и дори и тогава изглежда, че става дума сходни, но все пак различни неща. В тази връзка не можах да ти обясна добре нещо, когато си говорехме (явно и двамата се изразяваме по-добре пишейки ;), та добре стана, че подхващаш темата и тук. Когато ти казах, че след "пеперудата" (живота в тяло) душите стават едно, това не значи, че те губят индивидуалността си. Няпротив. Точно тази Личност, за която пишеш, остава да живее благодарение на факта, че душата е осъзнала своя източник. Индивидулаността не се губи, просто я няма физическата граница. Това е много хубаво, защото ако тук прегръщаш сродните си души, когато ги видиш, то там извън тялото, ние ще сме постоянно прегърнати личности, имащи индивидуалност.
Та, няма от какво да се притесняваш. Нищо няма да се загуби, а ще стане само по-добро и по-чисто.
Всичко хубаво се РАЖДА тук, в материята и се ражда в нашите радости, в нашите усилия, скърби, сълзи, усмивки, мъка, трудности. Това е смисъла - да се роди тук, защото там така или иначе си го има и не може да се промени. Така доброто се увеличава.
Това е пътят и той е неизменен. Сега знам, че там, накрая на наричащото се "земен път", ме чака светлината. Тук вече нищо не ме притеснява, защото там ще бъдем заедно в едно цяло.
цитирай
2. candysays - ....... всъщност имах предвид точно това, което ти си написал... :)
29.01.2008 20:36
Колкото и странно да ти звучи ;)

Не, не мисля, че душата е "отразената светлина на Духа"- спонтанно го написах, но не ми е от сполучливите спонтанни и оригинални хрумки.. въпреки че има частица истина и в това.

И за да допълня твоите мисли (с които напълно се съгласявам :) с още някои мои, ще кажа:

Човекът- това е цялото, пресечната точка и сливането в този живот на тези две противоречиви същности- душа и тяло.
Човекът, следователно е:
въплътена душа
и (същевременно) одухотворено тяло.

И двете неща (въплътената душа, въплътената частица от Духа; както и одухотворената материя) са нещо, което ме вълнува. Тъкмо тази особена пресечна точка, която представлява човекът ме вълнува -повече от всичко.. Повече дори от Душата и Онзи свят..
Или пък точно толкова- и двете ме вълнуват тоест повече от всичко друго:
- Онзи свят, душите
и- човекът- въплътената душа, одухотвореното тяло.

И всъщност те разбирам много добре за това:
"Тук вече нищо не ме притеснява, защото там ще бъдем заедно в едно цяло."
Само че.. от огромно значение (или поне от някакво) ми се струва и всичко онова, което е тук, което правим тук..

Разбираш ли- това ми се струва най-великото:
бидейки слаб, захвърлен в мрака, борещ се с всичките неудобства (и удобства) на материята, да проявяваш ярко духа си, да оставяш Душата си да царува, да одухотворява плътта, да се изразява чрез нея.. в крайна сметка- да очертава пътя си обратно нагоре с Любов и Вяра, да осветява мрака (на материята)- това ми се струва истински Великото, истинския подвиг!...
А това е тъкмо Човекът. Или поне представлява (според мен) висшето му предначертание, което малцина успяват да осъществят чрез себе си и чрез живота си.
Другото е лесно- сам казваш- няма за какво да се притесняваме, там ни чака безусловното Добро, и сливането в едно любящо Цяло..
Но щом е гарантирано и чака- мен не ме вълнува чак толкова...
Споммняш ли си.. когато говорихме, ти усети, че имам някакво любимо състояние, любим момент, който да изживея, без да се притеснявам че другото ще си дойде после..
Правилно усети.
Любимото ми се състои в това:
(в най-трудното!)

бидейки въплътен, да можеш да намериш Душата си, да я съхраниш и дори обогатиш още повече, да я изразяваш нея, духа си, в материята, в този свят, не предавайки му се, а напротив- прегръщайки го и извисявайки го на едно друго ниво- на одухотворената материя...

Това е моята страст. Да съумееш да изразиш любовта си, нетленното в себе си, в пълна степен докато си в тяло- това изисква огромна енергия, неизчерпаема любов, и не зная дали докрай е възможно...
Но това е моята страст.
Не бе отначало (отначало исках просто да си отида..), открих я с времето.

:)
цитирай
3. depressed - ..
29.01.2008 21:50
Кенди, ти си класически пример за работник :-) Толкова много енергия влагаш в тези неща, направо си се посветила явно.
Някой ден пак ще си говорим :-)
цитирай
4. candysays - ...Деп,
30.01.2008 09:23
ти ме разби с тоя коментар ;-)))
Аз че се посвещавам- посвещавам се (на каквото е там на ред да му се посветя ;), и неведнъж са ми казвали, че влагам много енергия (в нещо си)- явно имам много енергия, и съответно много влагам (или пилея..)

Туй дето ще си говорим пак някой ден- непременно :-)

П.С. Но съм била много, много уморена (вследствие толкова отдаване на енергия), и сигурно пак ще бъда някой ден...
цитирай
5. candysays - ..А и нали ти сам писа за "градене"-то :)
30.01.2008 13:22
Как ще става то, ако няма "работници" ;)
Ех, едно време щях да преизпълнявам петилетките сигурно ;-))) И мама щеше още повече да се гордее с мене.. :)

Но тук нали си говорихме за пеперуди, а не за пчели.. Аз съм пеперуда..... :)
цитирай
6. spiro - за душата и чувствата ...
30.01.2008 14:15
Това го бях писал преди време, в момент на силна депресия, в момент в който не знаех кой съм и какъв искам да бъда .... не съм сигурен дали сега го знам, но знам, че от моя пашкул още не се е родила пеперудата, за която Кенди говори ...


За чувствата, каквито и да са …
където и да са...
без значение от време…
и пространство…
и място ...
и момент ...
с едничката важност - че ги изпитваме.
Чувства – любов, омраза, радост, тъга – всичко е наред докато ги
изпитваме....
докато ги изпитваме...

Един хубав ден, когато сме вярвали, че всичко върви добре, че не може да
искаме повече от живота, в един миг – нашия свят се срива. Незнаем къде
сме, незнаем кои сме, незнаем какво искаме и на къде вървим ... толкова
много неща незнаем, а искаме! Искаме, но какво точно - и това не знаем.
Може би искаме любов? Да това всеки го иска! Но какво е любов? Просто
чувство! Чувство, което те кара и мотивира да вършиш неща, които не би
извършил иначе. Да. Може да се приеме едно такова определение. Хубаво е да
изпитваш любов. Какво е обаче да познаваш това чувство, а да не можеш да го
изпиташ вече? Какво е да си обичал така, че сега нищо и никой да не е в
състояние да предизвика такова чувство у теб? Да. Страшно е да не можеш да
изпиташ онова, което някога ти е доставяло радост. Страшно е да се сетиш за
нещо толкова хубаво, което сега забива хиляди игли в сърцето ти, само при
най-беглия спомен. Спомен, отминал, но незабравен, спомен, стаил се някъде
там в безкрайните файлове на собствения ти житейски опит. Опит натрупан,
незнайно защо и незнайно с каква полза, който те кара да страдаш... да се
затвориш в себе си и от ден на ден да слагаш слой след слой, увеличавайки
непрекъснато дебелината на черупката с която си се обвил ... И така като
брониран пашкул, от който никога няма да излезе пеперуда, който ще умре
така както е създаден – сам, с единствен свой приятел – спомените. Тези,
които никога няма да можеш да изтриеш, да изличиш. Тези, които един път
заседнали там някъде в душата ти, непрекъснато я разяждат бавно и полека,
както морската вода разяжда корпусите на корабите. И като тях ти плаваш в
безкрайния океан на живота, с единствената разлика, че няма бряг, няма
ремонтна работилница и никога, никога няма да можеш да поправиш обвивката
на душата си, разядена от безкрайното море от спомени, от чувства, от
противоречия...
И все пак. Ако един ден от този пашкул излезе пеперуда, то тя ще е силно
деформирана. Деформирана от пагубната радиация на спомените, каращи те да
забравиш че можеш да чувстваш. Страшно е. Като тунел, който не свършва!
Като море без брегове, само че не от вода, а от химикали, лишено от живот,
миришещо само на смърт и на умиращи чувства ...
Тъмнина и мрак ... започваш да си мислиш дали това е ти се случва наистина
или е един безкраен кошмар ... И когато все пак решиш да събереш сили и да
се съвземеш, озърташ се и виждаш че нещо липсва. Не можеш да разбереш какво
е, започваш да го търсиш, но не можеш да го намериш, защото не можеш да
проумееш, че това което липсва всъщност … си ти ...
цитирай
7. lupunel - &
30.01.2008 15:30
никога не бях се замислил за самотата на какавидата,може това да е цената на красивото и превъплащение
цитирай
8. candysays - lupunel-
30.01.2008 17:57
:-)
цитирай
9. candysays - spiro,
30.01.2008 18:06
звучи наистина страшно и много, много болезнено и безнадеждно онова, което си описал, онова, което явно изпитваш, или си изпитал..

..Мисля, че разбирам за какво говориш. Дори твърде добре. Болката от загубата на любиото същество е може би най-дълбоката травма, която може да получи един човек. Много е тежко, и мрачно, и много, много боли- особено ако човек не успее навреме да се опомни, и да повярва- че трябва да живее, че там някъде, в друг свят- тя или той те чака отново, че пащ ще се срещнете- с подобно знание много по-лесно човек би продължил живота си- пак ще боли, пак ще има липса, но ще е свободен поне.. Ще диша свободно на този свят, макар и с тъга.
Самозатварянето и изолирането в собствен пашкул в подобен случай е много вредно нещо- сам си усетил това с пълна сила, доколкото разбирам..
Защото ..знам ли.. може би душата не си избира сама кога да преживее периода на какавидата..

Все пак - не ми остава нищо друго- ти желая от все сърце да се освободиш от тези мрачни окови скоро.. От "морето, пълно с химикали и отрови", което описваш..
Желая ти да познаеш не след дълго какво е чувството, когато разпериш чисто новите си пеперудени криле.... Когато полетиш свободно, отново способен да се радваш на този свят...


...Бог е с теб, не го забравяй.
цитирай
10. zharko - "...И в пърхането...
30.01.2008 19:46
на пеперуда ехти
тътен на буря."
цитирай
11. candysays - Жарко,
30.01.2008 20:07
това е много на място..
Благодаря ти!
цитирай
12. boris66 - boris66-candysays
01.02.2008 23:41
Да пеперудата е много стар символ в изкуството -Мадам Бътерфлай-символизира полетът на човешката душа!
цитирай
13. temenuga - Скъпа Кристина!
02.02.2008 04:51
Трансформацията на твоето израстване е прекосила съществото ти като живителна тръпка! Ти знаеш как да преминеш през тъмнотата на метаморфозните кривулици, за да достигнеш до Божествения светлинен първоизвор.
Прекрасен постинг, написан чрез словото на Душата!
цитирай
14. candysays - Боби,
02.02.2008 13:33
така е..
Благодаря ти за коментара :)
цитирай
15. candysays - Скъпа Нуше,
02.02.2008 13:34
отново ти благодаря от сърце за прекрасните думи!
И -дори да прозвучи нескромно- мисля, че ме "виждаш" много правилно!
:))*

Поздрави от мен! Приятен уикенд!
цитирай
16. анонимен - Страхотен постинг
27.08.2010 13:51
Здравейте , много интересно как попаднах на този блог ... Преди няколко дни бях при една жена ... която как да кажа тя е нещо като врачка , но е наистина много добра. Аз по принцип не ходя , но тази специално ми я препоръчаха ходих преди няколко месеца , наскоро сиъщо .. ние си станахме приятелки накрая. Нещото което ме изуми беше, че тя наистина вижда , вижда всичко - вътре в душата ти , минало и бъдеще и го вижда много точно !!! Изключително точно ми е предричала събития и ми е виждала също и с точност кога се е случило нещо в миналото. Както и да много се отклоних въпроса е че сега правихме там една процедура за изчистване от стрес и тя се прави с восък .. няма да обяснявам подробно , но на моят восък се образуваха множество пеперуди които аз видях с очите си .. ясно изразени пеперуди. Тя ми каза че това е страхотно и че СИМВОЛЪТ НА ДУШАТА МИ Е ПЕПЕРУДА , НА МОЯТА ДУША . Не принципно , говорихме специално за мен. И интересното е че това , което е написала candysays изцяло описва състоянието ми в момента ... аз съм в процес на излизане от пашкула... както тя казва преживявам "Тъмната нощ на душата ми " ... И нямаше да намеря по-добри думи да изразя начина по който се чувствам. Когато влязох в тази фаза не знаех какво се случва с мен ... после срещнах тази жена .Благодаря на Господ , много ми помага. И сега все повече виждам че има и други хора които са го преживели или го преживяват ... Както и да е Кристина много написала си го прекрасно , останах без думи докато го четях . И всяка една твоя думичка описваше също и моето състояние. И може би разбрах защо във восъка ми излязоха толкова пеперуди. :) Сега и аз мисля да си направя татуировка пеперуда :)
цитирай
17. candysays - @ 16,
27.08.2010 19:49
много (и искрено!) се радвам, когато някой непознат за мен човек открие нещо сродно и близко за себе си в думите, които съм написала.. Това ги осмисля. Както и моите усилия и търсения.. Наистина, приятели са ми казвали, че мога да изразявам доста добре и точно неща, които и те са изпитвали или изпитват, но не могат да опишат така добре.. Затова именно намирам смисъл да пиша. По-важното е, че (почти) всички ние изпитваме и познаваме тези неща, за които говоря и пиша, а по-маловажно е дали някой може или не да ги изрази с думи.. Поне според мен :)
Дълго време носех на шията си като бижу на сребърна верижка една фигурка на пеперуда (от красив синьо-зелен седеф, обвит в някакъв метал), именно заради вярата ми, че пеперудата е символ на безсмъртната ни душа. Сега смених бижуто със звезда :) Просто за разнообразие.. Така и не се реших на татуировка, но със сигурност бих си татуирала на рамото пеперуда.. Идеята ми допада :)
Желая ти успех по пътя ти и всичко най-добро! Здраве, любов, сбъдване на мечтите.. С една дума - щастие :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2918491
Постинги: 683
Коментари: 8944
Гласове: 49884
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип