Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2008 21:56 - Дали си мъж или жена всъщност няма такова значение...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1727 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 02.04.2008 22:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Отдавна се каня да напиша нещичко по темата. Моята гледна точка към темата за ..мъжете и жените, най-просто казано.
И след като днес прочетох поредния постинг по темата (тук), реших да го направя най-сетне. (Нямам нищо против гледната точка, изразена в поста, просто той провокира поток от мисли у мен.. Мисли, които ще споделя тук, сега, доколкото мога..)

Винаги ми е било малко (или повече) чуждо разделението на хората по полов признак. Приказки и генерални обобщения от типа: "Мъжете са еди- какви си.." и "Жените са еди-какви си.." винаги са ми били малко смешни и са звучали наивно и елементарно за мен.
Аз деля хората на хора и Хора. Или хора и Човеци, казано другояче. За мен винаги е било най-важно дали някой е Човек (тоест истински, достоен човек, а останалото (мъж, жена, дете, възрастен, бял, черен, жълт и прочие..) е било на заден план.
И до ден днешен е така, не съм се променила в това отношение. Въпреки , че разбирам доста по-добре някои неща.. в сравнение с преди.

..На мен лично ми беше малко трудно да свикна с това, че съм момиче, че съм се родила от женски пол. Някакси, не мога да обясня защо, но винаги съм чувствала мъжете малко по-разбираеми и близки (до мен). Женската природа нещо ми убягва повече.. по-трудно ми бе да я разбера и да я приема, да свикна с нея.. (най-сетне го казах!) 
Но в крайна сметка успях, и всичко си дойде на мястото, пластовете се наместиха. Сега нямам нищо против, че съм от женски пол, и съм най-нормално хетеросексуално момиче (вече споменах май, че обичам мъжете ;). И всичко е ОК. Дори започна да ми харесва и ако някой горе ме попита от какъв пол искам да бъда през следващия си живот, може би пак ще избера да бъда момиче. Тъкмо свикнах.. ;)

Но по принцип за мен наистина няма такова значение пола.. И момче да бях се родила (подозирам, че съм била.. някога..). Душата е онази, която има истинско значение за мен (и винаги е било така), та затова.. А както може би знаете, или пък подозирате, тя няма пол. Безполова е, тъй като на "онзи свят", в духовния свят, няма полове..
И може да се преражда и "въплъщава" и в двата пола, да ги одухотворява и оживява.. Поне аз вярвам в това. И дори май е неизбежно да се прероди и в двата, макар че- казват просветените (повече от мен)- свиквала повече с единия пол, и преимуществено го избирала във въплъщенията си на Земята. (подозирам, че моят "преимуществено" избиран пол е мъжкия.. но не мога да бъда сигурна, разбира се; съдя по вътрешните си усещания в този живот). Но все пак трябва да познава и двата- какво е да си мъж и какво е да си жена на този свят.. За да се развие, за да еволюира, за да може да разбира Другото. Да може да разбира въобще.. Няма как, ако не познава сама по себе си най-различни неща, ако не е била "и от двете страни на барикадата", ако не е изживяла пълноценно със всичко, което предоставят сетивата на този свят, и двете страни на монетата...

Оттук логично следва, че колкото по-"стара" и еволюирала е една душа, толкова по-малко значение за нея има в какво ще се превъплъти, и от кой пол ще бъде.. Дори и някой (Някой по-скоро) да избере вместо нея, тя ще се справи и с двата.. варианта ;) Така поне казват просветените, които споменах и по-горе.. И аз съм склонна да им вярвам. Има основание (и то напълно логично и рационално!) в подобни схващания.
Умея да изграждам еднакво добре емоционални, душевни и духовни връзки и с двата пола, и да чувствам еднакво близки представители и на двата пола, единствената разлика е, че с едните (тези от моя пол) отношенията ми са приятелски и остават.. "платонични", докато с противоположния пол има и физическо привличане.. понякога. Но близостта е почти еднаква. Способността ми за близост, и това, че ги обичам... Приятелите и ..любимите си. И когато си помисля за някои (конкретни) хора- мъже или жени, мои сродни души, и мога с лекота да си се представя и в двата вида "кожи".

Та в този ред на мисли, на мен ми е горе-долу все едно (вече) на кой пол принадлежа (и ще принадлежа). Мисля, че мога да се справя достатъчно добре и с двата. Защото където и когато и да се родя, какъвто и пол да избера, все ще бъда едно и също- а именно себе си. Тоест онова, което нося в душата си. Нито повече, нито по-малко.. Останалото (онова, което изисква конкретното превъплъщение) е въпрос на настройка, която се постига (и се получава естествено) с течение на времето. Нещо като настройката на музикален инструмент, за да може той да свири добре.. 

И още нещо- мисля, че тези специфични настройки се постигат много лесно, когато си естествен. Получават се от само себе си.. Когато си естествен, и не се стремиш да бъдеш нещо друго, нещо повече, приемаш лесно онова, което си, по рождение, или по стечение на обстоятелствата.. Естествен, според Божиите или природните закони. Тогава не е трудно да бъдеш.. мъж или жена. Каквото и да е :)


(следва продължение.. понеже стана дългичък поста ми, а имам още какво да кажа.. още важни неща ;)



Тагове:   мъж,   дали,


Гласувай:
0
0



1. lemonpie - ~
02.04.2008 22:06
А аз си мислех, че делиш хората на човеци и ангели.

Майтапя се.

Поздрави ;)
цитирай
2. candysays - ~~~
02.04.2008 22:07
Lem, майтапа ти ми хареса ;) На място беше, макар че ангелите са друга история..
Много усмивки от мен ;-)))))))))))))))
цитирай
3. анонимен - Вие с Лемонпие сте приятелки,
03.04.2008 10:23
защото сте умници, хубавици и цензурирате коментари. Jel nisam u pravu?
цитирай
4. candysays - е па щом казваш, така да е, berlin ;)
03.04.2008 12:56
Едно време не цензурирах коментари, но се наложи да започна- откакто получих към хиляда еднакви от неизвестен мой не-любител (но ти няма как да знаеш това). А и в интерес на истината пускам почти всички коментари, които получа- 99%- дори и от нелицеприятните, каквито впрочем рядко получавам.

Не знаеш ти някои работи, но аз съм отдавна тук, в сайта, а ти май си отскоро ;-))
цитирай
5. анонимен - Нов съм, да,
03.04.2008 14:31
но смятам бързо да се интегрирам.
цитирай
6. eliza - ....
04.04.2008 13:26
така, така...
вярваш ли в прераждането?
цитирай
7. candysays - berlin,
04.04.2008 20:51
ще успееш, не е трудно- само трябва да имаш желание ;)

Поздрави и успех!
цитирай
8. candysays - eliza,
04.04.2008 20:51
да, вярвам..

:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739604
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип