Тези дни, разбира се, както винаги около Коледа и Великден, се говори, мисли и пише повече от обикновено за Исус Христос. 

Аз също мислих за Него..

Ето какво искам да споделя. Не е обичайното, което се казва, но.. Това искам да кажа:

Аз обичам Христос. 
Наистина.
Но не вярвам в Него, точно както вярват ортодоксалните християни, следващи канона, Библията и т.нар. права вяра.

И ето защо:

За мен, в моята душа, сърце и съзнание, той е Примерът, светлият пример, Символът, Метафората... (което не изключва онова прочуто "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът"..)

За мен той е Примерът за онова, което може да бъде един човек. За това как трябва да понася един човек болката и страданието на този свят.. За това как да бъде истински Човек, и как да извърви Пътя нагоре, до Бога.. Как да бъде чист, каква Любов да изпитва към всичко и всички, какво търпение и всеотдайност... Как да се моли, и как да постигне вечен живот за душата си.. Как да благодари, и на каква прошка и саможертва да бъде готов...

Това е Пътят всъщност. И Истината, и Животът. В този свят пример може да се открие.. 

Но аз не вярвам, че той е изкупил греховете ни, със смъртта си, и че е спечелил за всички вечен живот с Възкресението си.. Че е спасил душите от смъртта...

Не вярвам, че той е извървял Пътя вместо всеки човек, вместо всички хора и цялото човечество..

Той го е посочил. Той го е прокарал, и извървял, показвайки къде да вървят останалите..

Това е за мен Исус Христос. Светлият пример. Символ на саможертвата и най-висшата и истинска Любов.

И макар че не вярвам в Него като истинските християни (от което изпитвам известно неудобство понякога..), на мен ми стига, че усещам, че нося частица от Него в себе си. 

Просто зная, че никой не може да извърви Пътя ми, вместо мен. 
Някой може само да ми покаже този Път, да бъде светлинката, която да ме води напред, за да го намирам дори и във мрака..

Повече всъщност не е и нужно. 
Не мислите ли?