Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2008 14:06 - едно такова.. особено.
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1530 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06.2008 16:43


Тежко ми е нещо.
От времето ли, от какво ли..
И тъжно някак, напрегнато.. Трудно дишам.

И губя време.. Макар че мразя да правя това.
Предиобяд потънах в този сайт:

http://newgeneration.hit.bg/indexE.html

Боли ме нещо..
И като чета нещата на Димитър Воев.. близко ми е, така близко, и ме боли.. Сърцето ми е свито тия дни, без особена причина. И се свива, свива, сякаш в контракции.. Ама нищо не се ражда. Нищо особено. Както казва той- "човек е ограничен от себе си, от собствените си рамки".. (в този смисъл беше, не цитирам буквално....)

"...Сбърках, защото аз винаги съм държал на дистанцията. Колко е хубаво да си самотен и разхождайки се по улиците да виждаш и други такива.  Като самотни острови.  Само мислите да образуват морето между нас.  Морето, което може да се преплува в момент на необходимост. Тази студена естетика, която съм искал да постигна в творчеството си, винаги ми е напомняла кристални късчета лед - нещо крайно, но същевременно фино и изтънчено, като песента "Ледове", например."

Какво ли щеше да бъде, ако се познавахме с него.. Щеше..

"Кажи, ще легна до тебе 
в рохкавата пръст. 
Кажи, ще тръгна със тебе, 
за да вдигнем твоя кръст.."

Ето писанието на още един човек, който иска да го е познавал.. Стефан Иванов, с когото всъщност се запознах съвсем случайно преди две седмици, на петък 13-ти, в "Под бора".. Егати случките, случайни..

..И някои дни попадам все на някакви ..болни мисли. Усещам ги, красиви са, но болни.. Като тези например.
Имам чувството, че толкова болни мисли и чувства има у хората.. Направо се задушавам, като ги чета.. Разбирам ги, като свои (някои от тях), но не се чувствам добре от тях.. Сякаш и моето съзнание се разболява. По принцип "прекарвам" всичко през себе си, никога не мога да чета и да възприемам повърхностно, и това наистина ми вреди понякога.. Тежи. Вътре, в гърдите ми, в ума ми тежи, и в сърцето..
И след като прочета някои неща, имам чувството, че трябва да се отърся, да забравя, да се пречистя.. Така болни са мислите на някои хора.

Болни мозъци ли имат хората, или?..
А моя какъв е тогава?
И моя ли е болен?

Като ми стане тежко, и трудно дишам, може би.. и моя става такъв.
И сега още някой ще може да прочете болни мисли.. Болнави.
Не искам да е така, но пък човек има нужда да ги излее от себе си. За това пишат хората.. една от основните причини..

И кои думи, мисли са силни? Болнавите по-силни, по-красиви ли са от здравите?..
И защо всеки, който.. твори нещо си, истинско, качествено, който оставя следа, в нечии съзнания.. го боли? Боли.. И иска да спре да мисли, но не става.. Като има луди покрай мене, и аз полудявам.

Опитах се да изпия една бира по обяд, на една пейка седнах. Но не можах. И цигари пуших, а въобще, ама въобще не ми се пуши, като и без това едва дишам. Но като няма какво друго да прави човек, и като трябва да убива време, пуши. Ако е пушач, де.. Гладна съм, но не мога да ям, като ми е така тежко.. Ще си погладувам.

Мислите са като отрова понякога.
И някои дни просто трябва да ги оставя да се изнижат някакси покрай мене, да ги преживея някак. За съжаление, не са малко тези дни в живота ми.........
И успявам да се почувствам малко по-добре чак, когато дойде време да си легна да спя.. Не по-рано. Когато го прегърна, като всяка вечер, и най-сетне спра да мисля.

Като ме виждат напоследък все едно и също казват: "Отслабнала си.", "Лицето ти се е изпило.", "напрегнато изглеждаш".. 
"Но много добре изглеждаш, де".. 
Знам. И какво от това?

По дяволите, дори не знам защо ми е напрегнато. И не мога да намеря начин да се отпусна.
Съзнанието ми е трескаво, сърцето ми също- и се свива..
Вътрешно неспокоен човек съм, и това си е.. Независимо каква е ситуацията около мене, добра или лоша..

..Ще оставя ли следа като него, като тях, мисля си?
Зная, че си приличам с тези хора, които са оставили..
Но има и други фактори, външни. Като това кога си се родил, в какво време.. А времето е извън тебе, не мога да променя своето..

Поне ще опитам.
Поне книга ще издам. Поне една.
На всяка цена.. 
А цената всъщност въобще не е толкова голяма..

Макар че мога много повече да направя, и да оставя след себе си..

Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух (той беше, нали?)

П.С. Само дано не оставя повече болни мисли, че на тая земя и досега оставените, са й прекалено много, ако питате мене........



Тагове:   особено,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. melanholik - докосна ме, искрено ти съчувствам ако съм те натоварил прекалено много с "болните си мисли"
26.06.2008 17:53
обещавам че като допиша романа си ще ти го пратя първо на тебе - само дето знам че ако тия неща в блога те натоварват, романа направо ще те скапе тотално, ще ме съжалиш от ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ. Но нали за това го пиша, за да ме съжалите, за да признаете най-после че живота ми е сред най-ужасните които можеха да ми се случат, причинноследствените връзки са сред най-ужасните.

П.П. - Романа ми е странен, от различни части, мисли... Сега, след като прочетох тоя ти постинг, осъзнавам че мога да включа и някой от коментарите ти и някой от мислите в него.
цитирай
2. candysays - :)
26.06.2008 18:23
ще се радвам :)
Днешния ни разговор в блога ти мисля ни донесе нещо добро в крайна сметка.. Нещо хубаво :) И чисто..

А колкото до "болните ти мисли"- не се тревожи, не са само твоите.. И моите са такива понякога.. И на още кой ли не.. дето е от "онова" тесто замесен.. На болезнената чувствителност.

Ще си пишем пак..
Но не мисля да те съжалявам, по-скоро ще съ-преживея онова, което си преживял ти.. В съжалението има нотка на ..нещо друго. Никой не бива да бъде съжаляван. Но всеки трябва да бъде съ-страдаван и разбиран.
(измислих нова дума май ;)
цитирай
3. melanholik - баси, яка дума.
26.06.2008 18:36
съ-страдаван:) Яко...
цитирай
4. boris66 - boris66-candysays
26.06.2008 21:26
Не се задъхвай в тази жега ,а пий едно Бакарди с много лед и гледай на живота с розови очила!
цитирай
5. candysays - меланхолик,
26.06.2008 21:37
мерси :)))
цитирай
6. candysays - Борисе,
26.06.2008 21:39
ама моля те, не ме карай да правя такива неща! ;-))))
Розовите очила не са за хора като мене..
Аз дори и черните си ги държа в косата, най-обичам очите ми да са открити, и всеки, който пожелае да може да надникне в тях..
цитирай
7. viki11 - Надявам се да не чувствам близост с ...
07.01.2009 05:17
Надявам се да не чувствам близост с написаното от Митко Воев.
Радвам се, че децата му, които познавам, не са такива.
И се надявам да няма такива родители, и да няма такива деца.
Що за хора ви създават.
Макар че голямата му дъщеря малко замязва. Уф.
Всичко това е налудничаво. Пълна липса на обич.

Както след смъртта му родителите му не са желаели малкото му дете. Що за хора ви отглеждат, ако не е тайна? да ви имам надутите родители. Те са вредители.
Я виж кво се тюхкаш постоянно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739248
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип