Тежко ми е нещо.
От времето ли, от какво ли..
И тъжно някак, напрегнато.. Трудно дишам.

И губя време.. Макар че мразя да правя това.
Предиобяд потънах в този сайт:

http://newgeneration.hit.bg/indexE.html

Боли ме нещо..
И като чета нещата на Димитър Воев.. близко ми е, така близко, и ме боли.. Сърцето ми е свито тия дни, без особена причина. И се свива, свива, сякаш в контракции.. Ама нищо не се ражда. Нищо особено. Както казва той- "човек е ограничен от себе си, от собствените си рамки".. (в този смисъл беше, не цитирам буквално....)

"...Сбърках, защото аз винаги съм държал на дистанцията. Колко е хубаво да си самотен и разхождайки се по улиците да виждаш и други такива.  Като самотни острови.  Само мислите да образуват морето между нас.  Морето, което може да се преплува в момент на необходимост. Тази студена естетика, която съм искал да постигна в творчеството си, винаги ми е напомняла кристални късчета лед - нещо крайно, но същевременно фино и изтънчено, като песента "Ледове", например."

Какво ли щеше да бъде, ако се познавахме с него.. Щеше..

"Кажи, ще легна до тебе 
в рохкавата пръст. 
Кажи, ще тръгна със тебе, 
за да вдигнем твоя кръст.."

Ето писанието на още един човек, който иска да го е познавал.. Стефан Иванов, с когото всъщност се запознах съвсем случайно преди две седмици, на петък 13-ти, в "Под бора".. Егати случките, случайни..

..И някои дни попадам все на някакви ..болни мисли. Усещам ги, красиви са, но болни.. Като тези например.
Имам чувството, че толкова болни мисли и чувства има у хората.. Направо се задушавам, като ги чета.. Разбирам ги, като свои (някои от тях), но не се чувствам добре от тях.. Сякаш и моето съзнание се разболява. По принцип "прекарвам" всичко през себе си, никога не мога да чета и да възприемам повърхностно, и това наистина ми вреди понякога.. Тежи. Вътре, в гърдите ми, в ума ми тежи, и в сърцето..
И след като прочета някои неща, имам чувството, че трябва да се отърся, да забравя, да се пречистя.. Така болни са мислите на някои хора.

Болни мозъци ли имат хората, или?..
А моя какъв е тогава?
И моя ли е болен?

Като ми стане тежко, и трудно дишам, може би.. и моя става такъв.
И сега още някой ще може да прочете болни мисли.. Болнави.
Не искам да е така, но пък човек има нужда да ги излее от себе си. За това пишат хората.. една от основните причини..

И кои думи, мисли са силни? Болнавите по-силни, по-красиви ли са от здравите?..
И защо всеки, който.. твори нещо си, истинско, качествено, който оставя следа, в нечии съзнания.. го боли? Боли.. И иска да спре да мисли, но не става.. Като има луди покрай мене, и аз полудявам.

Опитах се да изпия една бира по обяд, на една пейка седнах. Но не можах. И цигари пуших, а въобще, ама въобще не ми се пуши, като и без това едва дишам. Но като няма какво друго да прави човек, и като трябва да убива време, пуши. Ако е пушач, де.. Гладна съм, но не мога да ям, като ми е така тежко.. Ще си погладувам.

Мислите са като отрова понякога.
И някои дни просто трябва да ги оставя да се изнижат някакси покрай мене, да ги преживея някак. За съжаление, не са малко тези дни в живота ми.........
И успявам да се почувствам малко по-добре чак, когато дойде време да си легна да спя.. Не по-рано. Когато го прегърна, като всяка вечер, и най-сетне спра да мисля.

Като ме виждат напоследък все едно и също казват: "Отслабнала си.", "Лицето ти се е изпило.", "напрегнато изглеждаш".. 
"Но много добре изглеждаш, де".. 
Знам. И какво от това?

По дяволите, дори не знам защо ми е напрегнато. И не мога да намеря начин да се отпусна.
Съзнанието ми е трескаво, сърцето ми също- и се свива..
Вътрешно неспокоен човек съм, и това си е.. Независимо каква е ситуацията около мене, добра или лоша..

..Ще оставя ли следа като него, като тях, мисля си?
Зная, че си приличам с тези хора, които са оставили..
Но има и други фактори, външни. Като това кога си се родил, в какво време.. А времето е извън тебе, не мога да променя своето..

Поне ще опитам.
Поне книга ще издам. Поне една.
На всяка цена.. 
А цената всъщност въобще не е толкова голяма..

Макар че мога много повече да направя, и да оставя след себе си..

Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух (той беше, нали?)

П.С. Само дано не оставя повече болни мисли, че на тая земя и досега оставените, са й прекалено много, ако питате мене........