2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 2743 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2008 16:43
Тежко ми е нещо.
От времето ли, от какво ли..
И тъжно някак, напрегнато.. Трудно дишам.
И губя време.. Макар че мразя да правя това.
Предиобяд потънах в този сайт:
http://newgeneration.hit.bg/indexE.html
Боли ме нещо..
И като чета нещата на Димитър Воев.. близко ми е, така близко, и ме боли.. Сърцето ми е свито тия дни, без особена причина. И се свива, свива, сякаш в контракции.. Ама нищо не се ражда. Нищо особено. Както казва той- "човек е ограничен от себе си, от собствените си рамки".. (в този смисъл беше, не цитирам буквално....)
"...Сбърках, защото аз винаги съм държал на дистанцията. Колко е хубаво да си самотен и разхождайки се по улиците да виждаш и други такива. Като самотни острови. Само мислите да образуват морето между нас. Морето, което може да се преплува в момент на необходимост. Тази студена естетика, която съм искал да постигна в творчеството си, винаги ми е напомняла кристални късчета лед - нещо крайно, но същевременно фино и изтънчено, като песента "Ледове", например."
Какво ли щеше да бъде, ако се познавахме с него.. Щеше..
"Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.."
Ето писанието на още един човек, който иска да го е познавал.. Стефан Иванов, с когото всъщност се запознах съвсем случайно преди две седмици, на петък 13-ти, в "Под бора".. Егати случките, случайни..
..И някои дни попадам все на някакви ..болни мисли. Усещам ги, красиви са, но болни.. Като тези например.
Имам чувството, че толкова болни мисли и чувства има у хората.. Направо се задушавам, като ги чета.. Разбирам ги, като свои (някои от тях), но не се чувствам добре от тях.. Сякаш и моето съзнание се разболява. По принцип "прекарвам" всичко през себе си, никога не мога да чета и да възприемам повърхностно, и това наистина ми вреди понякога.. Тежи. Вътре, в гърдите ми, в ума ми тежи, и в сърцето..
И след като прочета някои неща, имам чувството, че трябва да се отърся, да забравя, да се пречистя.. Така болни са мислите на някои хора.
Болни мозъци ли имат хората, или?..
А моя какъв е тогава?
И моя ли е болен?
Като ми стане тежко, и трудно дишам, може би.. и моя става такъв.
И сега още някой ще може да прочете болни мисли.. Болнави.
Не искам да е така, но пък човек има нужда да ги излее от себе си. За това пишат хората.. една от основните причини..
И кои думи, мисли са силни? Болнавите по-силни, по-красиви ли са от здравите?..
И защо всеки, който.. твори нещо си, истинско, качествено, който оставя следа, в нечии съзнания.. го боли? Боли.. И иска да спре да мисли, но не става.. Като има луди покрай мене, и аз полудявам.
Опитах се да изпия една бира по обяд, на една пейка седнах. Но не можах. И цигари пуших, а въобще, ама въобще не ми се пуши, като и без това едва дишам. Но като няма какво друго да прави човек, и като трябва да убива време, пуши. Ако е пушач, де.. Гладна съм, но не мога да ям, като ми е така тежко.. Ще си погладувам.
Мислите са като отрова понякога.
И някои дни просто трябва да ги оставя да се изнижат някакси покрай мене, да ги преживея някак. За съжаление, не са малко тези дни в живота ми.........
И успявам да се почувствам малко по-добре чак, когато дойде време да си легна да спя.. Не по-рано. Когато го прегърна, като всяка вечер, и най-сетне спра да мисля.
Като ме виждат напоследък все едно и също казват: "Отслабнала си.", "Лицето ти се е изпило.", "напрегнато изглеждаш"..
"Но много добре изглеждаш, де"..
Знам. И какво от това?
По дяволите, дори не знам защо ми е напрегнато. И не мога да намеря начин да се отпусна.
Съзнанието ми е трескаво, сърцето ми също- и се свива..
Вътрешно неспокоен човек съм, и това си е.. Независимо каква е ситуацията около мене, добра или лоша..
..Ще оставя ли следа като него, като тях, мисля си?
Зная, че си приличам с тези хора, които са оставили..
Но има и други фактори, външни. Като това кога си се родил, в какво време.. А времето е извън тебе, не мога да променя своето..
Поне ще опитам.
Поне книга ще издам. Поне една.
На всяка цена..
А цената всъщност въобще не е толкова голяма..
Макар че мога много повече да направя, и да оставя след себе си..
Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух (той беше, нали?)
П.С. Само дано не оставя повече болни мисли, че на тая земя и досега оставените, са й прекалено много, ако питате мене........
Трогателно, наистина, но не особено дост...
Предсказания при гледане на кафе от не о...
26.06.2008 17:53
П.П. - Романа ми е странен, от различни части, мисли... Сега, след като прочетох тоя ти постинг, осъзнавам че мога да включа и някой от коментарите ти и някой от мислите в него.
Днешния ни разговор в блога ти мисля ни донесе нещо добро в крайна сметка.. Нещо хубаво :) И чисто..
А колкото до "болните ти мисли"- не се тревожи, не са само твоите.. И моите са такива понякога.. И на още кой ли не.. дето е от "онова" тесто замесен.. На болезнената чувствителност.
Ще си пишем пак..
Но не мисля да те съжалявам, по-скоро ще съ-преживея онова, което си преживял ти.. В съжалението има нотка на ..нещо друго. Никой не бива да бъде съжаляван. Но всеки трябва да бъде съ-страдаван и разбиран.
(измислих нова дума май ;)
Розовите очила не са за хора като мене..
Аз дори и черните си ги държа в косата, най-обичам очите ми да са открити, и всеки, който пожелае да може да надникне в тях..
Радвам се, че децата му, които познавам, не са такива.
И се надявам да няма такива родители, и да няма такива деца.
Що за хора ви създават.
Макар че голямата му дъщеря малко замязва. Уф.
Всичко това е налудничаво. Пълна липса на обич.
Както след смъртта му родителите му не са желаели малкото му дете. Що за хора ви отглеждат, ако не е тайна? да ви имам надутите родители. Те са вредители.
Я виж кво се тюхкаш постоянно.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...