Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 11:09 - За блоговете..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2176 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2008 11:56


Ето нещо любопитно, на което попаднах днес в сайта на kafene.bg (из интервю с бившия гл.редактор на едно популярно списание):

"А блогът JoroNedelchev.com продължение на книгата ли е или само друго нейно измерение? Трябва ли смелост, за да се списва такъв дневник? Или какво всъщност трябва, за да започне човек свой блог?
О, разбира се че трябва смелост. Особено за искрен и ексхибиционистичен блог като моя. Въпреки че това не е само личен дневник, но и мозайка от интересни публикации, снимки и клипове от България и останалия свят.
“Плейбой” ме научи именно на това – да не се страхувам да позирам - съзнавайки, че това може да подразни известен процент от хората. Но пък на много повече това се харесва и им е интересно, което в крайна сметка е по-важното.
За да започнеш блог, е нужно най-вече да не ти пука от завистливо-хейтърската атмосфера, която е налице в нашето интернет-пространство. Трябва да си наясно, че може 100 човека да те четат и следят с интерес и охота, но винаги ще има двама-трима, които ще злобеят и няма да пропускат да демонстрират това, навсякъде, където могат. Ако човек е прекалено чувствителен към подобни реакции, по-добре да не се захваща. Виждал съм доста хора, които в пристъп на яд си изтриват блоговете или фотографските профили – защото не са могли да приемат нечия немотивирана омраза. Е, аз не съм от тези, дето ще спрат да пишат, само защото на някого това не се харесало. По-важното за мен е, че дори и тези, които не харесват писанията ми, ги следят редовно и упорито. Така е и най-сладко. Да те четат само приятелите ти – това и баба знае."

цитирано от тук  

В общи линии, човека е прав.
За добро или зло, аз попадам тъкмо в тази категория на "прекалено чувствителните", което си е проличавало неведнъж в блог.бг досега.. Ама на, захванах се.. ;)
Все пак - да го имат предвид начинаещите блогъри, за това го публикувам :)




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Това наистина трябва
16.07.2008 11:14
да се прочете и ОСЪЗНАЕ от начинаещите блогари. Така ще им се спестят много отрицателни емоции!
цитирай
2. candysays - :)
16.07.2008 11:25
Мда..
Но за съжаление не е толкова лесно, колкото звучи.. Ако наистина си много емоционален.
цитирай
3. cornflower - бъди себе си,
16.07.2008 12:27
макар цената на подобна откритост да е огромна.
книга мога да напиша за ужасията блогърска.
но да се трият виговци...
тук съм и се налага да бъда преглъщана - като теб такава ...
цитирай
4. candysays - ..
16.07.2008 12:32
сродни сме значи, cornflower, ние - авторите на искрени блогове :)
цитирай
5. goran - :-)))
16.07.2008 15:16
Може би "начинаещите" по-добре да не знаят какво ги очаква!

Всеки човек, всеки "начинаещ", всеки блог е различен.:-)
цитирай
6. candysays - :)))
16.07.2008 15:40
Може би, приятелю.. Но все пак, въпреки индивидуалността, си има и общи положения ;)
Всеки обаче избира сам в крайна сметка как да се държи..
цитирай
7. kosara2008 - !!!!
16.07.2008 19:01
много е точно казано...прекрасна вечер !
цитирай
8. goran - :-) :-) :-)
16.07.2008 19:57
Ако има повече искрени блогове - другото ще се нареди:-) ;-)
цитирай
9. waterlily - Е, ако човек се уплаши от един блог. . ...
18.07.2008 09:52
Е, ако човек се уплаши от един блог... ;))
цитирай
10. анонимен - Кво стана?!?!
21.07.2008 13:40
Ти нали се беше пръждосала? Само Гео излезе пич, вие с Достоевски немате умора.

PS Е може ли да пиеш айрянче по пейките тцтцтц
цитирай
11. zaro - За блоговете и писането
23.07.2008 19:31
Хубав блог и интересна тема. Имам един приятел от Гуатемала, треньор по гребане. Той бе един от малкото тук(Калифорния), които знаеха, че пиша, че издавам в България. И един ден, докато се шматкаме по голф игрището, казва- "Зак, не мога да си представя какво е да пишеш роман. Не те ли е страх, че ще има хора, които няма да го харесат?" Аз запомнох въпроса му, но не и отговора си. И вчера, на връщане отнякъде заедно, оставям го пред апартамента му и той преди да слезе от колата, ми го припомни. "Няма да забравя какво ми каза онзи път на голфа." "Какво съм ти казал?" Знам, че му предстои да взема сега едно важно решение, свързано с работата му. "Ами, каза ми- какво значение имат тези, които няма да харесат романа ми! Интересуват ме останалите."
Така е и с блога- понякога споделяме неща, които докосват хора. Понякога не достигат до никого. За мен блог- писането е хвърляне на хляб по водите...
Захари
цитирай
12. candysays - Захари,
24.07.2008 20:13
много се радвам да прочета коментар от теб в блога си :) За мен е чест, както обича да казва един наш популярен шоумен и ТВ-водещ ;)

Съгласна съм с теб, в крайна сметка онези, които успяваме да докоснем по някакъв начин с някои от писанията си, с нещо споделено - те са важните! И те трябва да ни вълнуват повече. А техните коментари винаги зареждат положително, особено когато са пределно искрени и неочаквани (от самия споделящ, от автора).. За съжаление, на мен ми е в природата да се връзвам на разни глупости, но се уча... Дано някой ден успея напълно в този процес на самоусъвършенстване :)

Поздрави и успех на книгата ти, още веднъж! Все още не съм си я купила, но предстои..

П.С. Сетих се да те питам нещо - ако нямаш нищо против, би ли разяснил някой път- в пост в блога ти например - какво имаш предвид под "смъртта на автора", в която казваш на едно място, че дълбоко вярваш? :)
цитирай
13. zaro - смъртта на автора
24.07.2008 21:49
Вероятно съм имал предвид това в контекста на Ролан Барт:), разбира се с намигане. Не се вземам чак толкова насериозно, пък и сякаш съм надживял интелектуалниченето... По-важно от смъртта на автора е съживяването на читателя. Ако това се случи с една книга, въобще- текст, успеха е налице.
цитирай
14. candysays - Така е, Захари :))
25.07.2008 09:18
Споделям напълно..
Аз, между другото, по принцип се дистанцирам от интелектуалниченето ;) Някак не ми е в кръвта, и не чувствам сродни на себе си хората, които го практикуват, които интелектуалничат. Но все пак поназнайвам туй-онуй и за Ролан Барт, и за Дерида, и за Мишел Фуко и за разни такива (макар че ценя Достоевски много повече, отколкото всички тях, взети заедно) -тъй като завърших "културология" в Софийския университет.

поздрави :)
цитирай
15. zaro - в едно есе..
25.07.2008 10:13
на Ортега и Гасет има чудесни мисли за интелетуалеца, като порода въобще. Обичам това есе- нямам нищо против този тип интелектуалец...
цитирай
16. candysays - :))
25.07.2008 15:10
И аз обичам това есе, сетих се веднага кое е :)
Даже май писах курсова работа за него, но не мога да се сетя за заглавието му в момента..

Радвам се, че се връщаш тук отново. Още повече, че май не съм попадала на коментари от теб в чужди блогове ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739604
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип