Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2008 18:03 - Не мога да виня душата си
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3238 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 03.07.2009 15:22


Не мога да виня душата си, че невинаги е при мене.. 
Че си отива понякога, някъде. И ме оставя като празен съд, да я чакам отново..
И дори не ми разказва, когато се върне, къде е била..
Може би защото не може да се разкаже.
Но аз усещам всичко, което тя е, всичко, което е преживяла и къде е била, с цялото си същество, когато е при мене.. С нея у себе си аз преливам, а без нея.. чувствам тъпа болка, смътна празнота, която не мога да запълня.
Аз и тя сме почти едно и също, но не съвсем. Няма абсолютен знак за равенство между нас.. Все пак аз съм човек, а тя е душа.. Безсмъртна душа. А аз - смъртен човек. С тяло, ум, съзнание, и душа.. Всичко заедно. Човекът е сложно съставно. Но някои го осъзнават по-добре, отколкото други.....

Не се чувствам добре, когато тя си отива от мене.. Въпреки че връзката винаги е налице.. Нишката.. Не се къса. И може за миг да се върне, при нужда.. Но само когато зовът е истински, не става насила...

Не мога да я виня, че ме напуска понякога.. Предполагам.. усещам, че е много уморена. Има нужда от почивка.. Има нужда от неща, които не са на този свят може би.. Отива си там, при другите души.. Но нишката остава. Докато аз живея.
Сложни отношения, нали?
Между човека и душата му....
Тя е извор и носител на моята любов.. На моите по-висши и красиви емоции, на моята сила, на моята вяра..  Тя  е извор и на красотата ми, доколкото я притежавам.. На всичко добро у мене..На всичко нетленно.. На верните мисли.
Без нея мислите ми блуждаят, подобно на кораб без кормчия, захвърлен насред стихиите на времето..

Аз плащам нейните грехове.. Или грешки. Нищо, че не е моя вината за тях. Но нали сме почти едно и също.. Почти едно цяло.
Когато тя идва ми задава посоката.. А после, дори когато си отива, аз просто трябва да я следвам. Такъв е моят избор. Не всеки човек следва посоките, зададени от душата си.. Не всеки въобще я познава така, както аз - моята. Не всеки би проявил разбиране.. например когато тя си отива..

Не мога да я виня за нищо. В крайна сметка, ако трябва да избирам непременно да робувам, то винаги ще избера да бъда "роб" не на тялото или на нещо друго материално, а на душата си.
Въпрос на избор.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - На път си да направиш една грешка
26.09.2008 00:16
която масово се допуска от тези, които си мислят, че са поели по пътя на духовното - въобразяват си, че притежават нещо, което е недостъпно за околните :)))
Напротив, божественото е достъпно за всички живи същества, които изпитат нужда от него и не е запазена марка за тези, които си мислят, че са застанали на пътя на познанието.

Не се изкушавай да допускаш егото да те заробва по такъв елементарен начин, мисля си че ще ме разбереш , без да се обидиш :)))
цитирай
2. candysays - ето, изтрих послеписа ;)
26.09.2008 10:04
Само него ли прочете обаче, Радо?
Първо, аз не си "мисля", че съм по пътя на духовното или на познанието - аз просто съм :)))
И второ, казвайки, че "имам способност за по-висше самосъзнание, каквато не всеки човек притежава", аз имам предвид точно това - защото виждам, че е така, а нямам предвид, че божественото НЕ Е достъпно за всички живи същества. Разбираш ли разликата?
Зная, че то е ДОСТЪПНО за ВСИЧКИ, но НЕ ВСИЧКИ се "протягат" към него и изпитват нужда от него - от духовното, познанието, божественото или там както го наричат още хората.
По мое мнение и мои наблюдения само онези, които са преживели някои неща, започват да изпитват потребност от гореспоменатото духовно (развитие и разбиране)..

Ако отново има възражения, вече ще се обидя ;)
цитирай
3. valsodar - Чета и разбирам :))
26.09.2008 10:43
Всеки преживява това, което му е нужно, за да си набави липсващите уроци от настоящия му живот - Кой доколкото може и докъдето може. Въпрос на потребност и поносимост към живота.

Затова и пътуването ни, не се изчерпва само с настоящето ни , а тръгва от едно много далечно минало и отива в едно сравнително предвидимо бъдеще :)

Няма да задълбавам, за да не стигаме до абсурдната ситуация да си мерим душевните рани и по тях да определяме, кой в коя отсечка на пътя се намира :)))
цитирай
4. candysays - :))
26.09.2008 12:00
ok ;)
цитирай
5. depressed - @1
26.09.2008 21:57
Радо, по-добре не мери егото на други хора, защото егото е, което мери ;)

Не мери и божественото, като го определяш за достъпно, защото не си толкова "малък", че да го измериш. Проблемът не е в достъпността на божественото, а в недостъпността на живите същества за него.

И напротив, божественото е точно запазена марка за тези, които го носят у себе си. Те никак не са много, а такива застанали на пътя на познанието, с лопата да ги ринеш.

В думите на Кенди има много истина, но .... тя е запазена марка ;)
цитирай
6. candysays - Деп, благодаря ти...
28.09.2008 18:38
Моята лична позиция по този ми постинг точно е следната:
- не зная дали това, което съм написала е вярно или не, дали се доближава въобще до истината или пък е много далече и нямам претенция - в този пост - да казвам нещо кой знае какво. Това по-горе (написаното от мен в поста имам предвид) може да са пълни глупости, може и да не са..
Не зная.
Но това няма значение. Понякога човек има право да пише и споделя и глупости.. Важното е да е искрен, а аз бях и съм. Така почувствах нещата за момент, така ги написах. Това е игра, за радост или за съжаление. Търсене на пътя (за да не кажа "опипване", както ми дойде израза ;) в тъмното.. Това е игра на въпроси и отговори. Между човека и.. небесата. Примерно.
Аз играя тази игра, не по моя воля - така съм устроена. Така е устроено съзнанието, стремежите, съществото ми. Понякога печеля и налучквам, уцелвам, откриват ми се големи истини, друг път - губя.. И пиша/ говоря/ мисля глупости..
Това е част от играта, наречена Търсене :)

Поздрави!
Благодаря ти още веднъж, Васко :))
цитирай
7. анонимен - Deedee
02.10.2008 16:39
Thanks
цитирай
8. candysays - :)
02.10.2008 18:13
You're welcome
цитирай
9. katan - candysays!
27.01.2009 15:49
Ще те наричам така,макар че ми се иска да те наричам по друг начин!
Дух и материя - това сме всички ние!
ДУШАТА е нещо различно от ДУХА,макар и двете да са нематериални...
Чета и си мисля колко ли пъти и моята ДУША ме е напускала уморена...от мен самата,от моите човешки болки и терзания?
Но винаги се е връщала!
Тогава наистина:" С нея у себе си аз преливам", преливам от радост,доброта и благодарност!
Благодаря и на теб,че си написала част от моите мисли по този въприос!
цитирай
10. candysays - Няма защо да ми благодариш :)))
28.01.2009 18:03
Радвам се, че се чувстваш така - сякаш съм написала и част от твоите собствени мисли по въпроса..
Да, различни неща са Духа и Душата.. Но имат общо :)
А това, че всички ние сме дух и материя, за мен е без съмнение...
Най-хубавото е, че душата винаги се връща в нас.. Нищо че си отива от време на време.. Тя е извора ни.. Извора на всичко добро в нас.. В това вярвам аз.

Прегръдки, мила Катя!
И моля те, наричай ме КАКТО ИСКАШ !!! :)
(в отговор на това ти го пиша: "Ще те наричам така,макар че ми се иска да те наричам по друг начин!")
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4282492
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...