2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 4836 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2008 23:06
По толкова много начини мисля и ми се пише, отново, за Любовта..
И все се спирам. Но ще започна. Ще пиша, и тази вечер, и следващите най-вероятно, ще пиша за нея, за всичко, което мисля и чувствам по този повод.. Ще ви кажа моите изводи. За любовта, за връзките, за самотата, за взаимоотношенията между хората.. Толкова сложни.. Толкова крехки. И неизбежни....
Да, за някои хора любовта е неизбежна. Аз съм от тях.
За някои хора любовта е въпрос на същност. Аз съм от тях..
Но и аз не мога да я дефинирам, разбира се.. Ето това е мисия невъзможна. Да определиш какво значи "любов".. Тя все успява да се изплъзне някак от всички определения.. А и има много въплъщения, много лица.. Макар че в същността си е една. Една и съща. Тя не може да бъде вкарана в рамка от думи, може само да бъде усетена и разпозната - със сърцето. Колкото и банално да звучи това.
Да, любовта е болка. Страдание. Понякога. Неизбежно..
Любовта е и радост. Споделено щастие..
Любовта е извор на живот.
Но и на смърт.
Причина, за да живееш.
Причина, за да умреш.
Любовта е отдаване.
Приемане.
Разбиране.
На другия.
На себе си..
Чрез другия..
Да, може да се живее без любов. Да се съществува. Но човек не може да се почувства истински Жив, истински пълноценен на този свят, без любов.. Не може да разгърне себе си.. Остава си свит в една черупка, и толкоз. И тук нямам предвид, че трябва непременно да си обвързан с някого - напротив - може и да си сам, въпросът е да изпитваш любов.. Да знаеш какво е. Да я "вдишваш", поне от време на време..
Тя прави човека по-добър. Нищо друго...
Дали си умен или глупав, красив или грозен - това няма значение.
Дали си способен да обичаш - това има значение.
Ако си способен на това - рано или късно някой ще обикне и теб. Рано или късно..
И това е неизбежно. Както това, че след нощта, идва новия ден, идва изгрева..
Дали си способен да обичаш, истински, се разпознава не много трудно.
Ако мислиш за някой човек, и в този момент, от сърце, дори през сълзи, желаеш той/тя да е щастлив/а - това е Любов. Ако мислиш за хората, по принцип, и желаеш те, всички, да са щастливи, някакси, някога - това е Любов. Макар да се случва по-рядко.. В специални моменти. Ако можеш да прощаваш, дори "непростимото" - това е Любов. Но трябва да можеш да простиш и на себе си..
Ако можеш да "влезеш в кожата" на някого и да го разбереш, както разбираш себе си - това е Любов. Ако го усещаш, както усещаш себе си - това е Любов.
Ако можеш и желаеш да се грижиш за някого - това е Любов. (без да чакаш "награда" обаче..)
Ако можеш да гледаш дълго как някой спи, да го завиеш с одеало, да го целунеш нежно по косата, и едва тогава да заспиш и ти до него или да си отидеш тихо - това е Любов.
Любовта за мен е нещо много тихо.. Почти неуловимо. Толкова ненатрапчиво. Толкова безшумно. Като сълза, отронена в тъмното..
Любовта няма отношение към това дали някой е "идеален" или подходящ за тебе.. Дали онова, което изпитваш може да прерасне в красива връзка за цял живот, или е обречено да остане в графата "неща, които никога няма да бъдат"... Не и сега. Не и в този живот. Не и на този свят. В тази така безкрайно тъжна графа.. Нищо няма значение, ако просто я изпитваш..
Любовта е чувство. Повече от каквото и да е друго..
Емоция. Най- красивата и важна на света.
Затова се радвам, че съм толкова емоционален човек.. Въпреки болката, която емоциите ми причиняват нерядко.
Понякога човек се изгубва. Истински се изгубва и потъва, сякаш безнадеждно, във себе си. Понякога, дори да е като мен (тоест някой, който по принцип изпитва и пише/говори за любов), човек престава въобще да разбира какво е това любов. Загубва смисъла, както загубва себе си.. Залутва се. И ако е в болезнена и драматична ситуация, ако е уморен и е изживял много болки и тревоги, заради това, че обича, че е способен на това, човек дори може да се запита: "Какво е това любов? Колко празно само ми звучи днес тази дума. Аз изпитвам ли я? Въбоще изпитвал ли съм я някога или всичко е било илюзия, макар и красива? Самозаблуда.. [толкова хлъзгаво е понятието за любов за ума]. Не е ли по-добре за мен да забравя всички тези драми? Не е ли по-добре да бъда сам/а? Да се откажа от тази химера?.."
Е, любовта е онова, което остава.. Което, ако го носиш в същността си, не можеш да изтръгнеш от себе си.. Дори и да искаш. Има хора, обречени на любовта.. Такива, за които тя не е въпрос на избор. Вече..
Любовта е онова, което, дори когато си уморен и празен, се промъква някъде от дълбините на съществото ти, и без думи, без мисъл, само като чисто чувство, извиращо от сърцето ти, си проправя път до "повъхността" и избликва като няколко сълзи.. Онова, което остава, дори и да си забравил кой си и къде си.. Което е с теб, дори и когато си изгубил всяка посока, и което усещаш дори след като "всичко е свършило"...
Нещо като изгрев след дълга, и пълна със страхове и безумия нощ.
Нещо като залез, с най-красивите цветове, след дълъг и уморителен ден, по време на който се "връщаш" към себе си, към истинската си същност, и който носи на уморените ти очи утехата на мрака..
Любовта е дори там, където (вече) няма надежда..
"Безнадеждност, моя любима"...
Може би е и отговорът. Отговорът на въпроса: "Какъв е смисълът?"
И в този смисъл, може би е неизбежна......
Любовта е "заключена" и точно в тези стихове:
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
("Прощално" - Никола Вапцаров)
Любовта е и в тази песен..
"Никой не ме познава толкова добре, като теб..."
11.12.2008 22:57
В действителния живот имаме досег все пак с по-ограничен кръг хора, и затова е по-лесно да се намират и разпознават хората, сродните души дори, в едно по-общо пространство, каквото в днешно време е и Интернет, а иначе може да бъде просто изкуството, което също стига до много и най-различни хора, родени в различни времена..
Да, любовта е всичко това, което казваш и ти.
Особено съм съгласна с това: "да обичаш другия с всички негови недостатъци и да не се опитваш да го променяш, просто защото е единствен и неповторим"...
Благодаря за коментара :)
Лека нощ!
11.12.2008 23:19
12.12.2008 08:38
В момента съм в затруднено положение спрямо това най-висше чувство - Любовта, но със сигурност я изпитвам.. Ще пиша още.. Или ще се видим и ще ти разкажа, и ще ме разбереш.....
Прегръдка от мен! :-*
Да, мислите ни са сходни :) Наистина. И е много хубаво, че така разбираш нещата, че ще се стараеш "да доставяш радост, красота и уют". Направо е прекрасно! късметлия е мъжът до теб :)
Лек ден и от мен!
А ако не можеш да преодолееш тази замисимост, тогава те боли. Ако можеш, не те боли.
Т.е. любовта не е болка.
Казваш, че "любовта е зависимост" и вследствие на това - че е болка. После казваш, че не е болка.
Последно?
(Или имаш предвид различни видове любов? Различни етапи на любовта?..)
Ти казваш, че съм казала.
Любовта е чувство. Обичаш...- усещане.
Човекът реагира на това чувство според собствените си възможности за отреагирване. И, ако отреагира по определен начин, това се превърща в болка. ТОй сам отива до тази болка. Ако е възпитан по друг начин и отреагирва иначе, няма болка. Има осъзнаване и каквото и да е, но не е болка. Но това е въпрос на възпитание и други качества и възможности на личността.
И ако си скъсан на изпит може за някои да е също болка. А може и да не е болка. Зависи от реакцията и възприятията на човека. Същото е и в любовта.
12.12.2008 13:41
Но това си е мое мнение.
Да не забравяме, че:
Истината винаги е някъде по средата...
12.12.2008 15:55
на тези неща,както казваш, с години СИ СЕ УЧИЛ.
хАРМОНИЯТА не се учи, нея я има, или я усещаш, или не. Това си е твоя способност. Или липсата й. И се научава.
И да обичаш се научава. Но да изпитваш любов - това не става по твой избор. Там нещата са по-други.
А и измести доста темата, все пак постингът ми не е за възпитанието...
Всичко добро!
Мисля,че не!
Тя е чувство,както казваш - чувство към една тревичка,едно коте,към един човек,към ...ЦЕЛИЯ СВЯТ!
Благодаря ти,candysays ! Намери работа за мислите ми!
П.С. Да, любовта няма нужда от дефиниция.. Но пуста човешка природа.. Иска ни се всичко да определим, класифицираме и поставим в рамка!....
Винаги можеш да добавяш, разбира се - добре си дошъл, когато решиш :)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...