Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2008 16:31 - ?
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4063 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2008 17:56


Искам да пиша. Да правя нещо. Но, уви, тия дни наистина нямам сили за нищо..
Изтощих се емоционално.
Не биваше..
Но се случва.

Толкова много мислих.. Толкова много плаках.. 
Толкова много четох, възприемах..
Толкова много говорих.. Толкова много слушах..
И резултата от всичко това е, че просто ми стана мъчно..
А може би всъщност няма дори за какво толкова да ми е мъчно.
Не, има..........
Аз не съм безчувствен човек. Изпитвам обич. Изпитвам състрадание.. Изпитвам болка.
Хиляди съдби разбити.. Накъдето и да обърна погледа си.
Какво ти хиляди.. Милиони. Даже милиарди вероятно......
Защо?
Защо? Защо?

Върнах се в изходна позиция.
Сякаш отново съм дете, което нищо не знае, нищо не разбира и само пита защо..
В това състояние как да търся нова работа?
В това състояние как да взимам важни решения?
Та аз нищо не мога да правя напоследък. Като с вързани ръце съм. Блокаж.
Но с отворени, широко отворени очи..........
Увлякох се във възприемането.. На околния свят, на хората, на всичко.. 
Почти забравих, че и аз мога да бъде двигател. Да действам, вместо само да възприемам..
Но какво да направя? 
Беше отдавна, когато взех решение да отворя сърцето си..
Каквото и да значи това.
Да, възприемам нещата в пълнота, но какво от това?

Искам да правя нещо. Много неща. Да създавам, да живея.. Да съм щастлива. Зная, вече зная, че е възможно все пак..
Искам да правя хората щастливи.. 
Хората, които ме обичат.. Хората, които обичам. И въобще.. хората..
Искам да оставя нещо добро от себе си, след себе си... Следа. Светла..
А имам чувството, че нищо не правя.
Колкото добро им давам, толкова и лошо.
Не мога да бъда само тяхното "слънце".. Аз съм и луна.
Всеки, който е дал някога някому радост, му е донесъл и поне малко болка..
Неизбежно е..
Или поне на мен така ми се струва.

Трябва да се откопча някак от това състояние. Да се задействам.. Но, Господи, колко е трудно понякога.....
Понякога изпитвам вина пред майка ми, за това, че толкова много приличам на баща ми.. А не на нея. Това я прави нещастна. Макар че нерядко е била и горда с мен, карала съм я и да се чувства щастлива...
А за себе си просто приех факта някакси.. Фактът, че приличам толкова много на баща ми... Слава Богу не напълно. Имаме и радикални различия с него.. Но въпреки това........

А как мога да променя това въобще? Човек може ли да промени същността си?

???

Напоследък заспивам всяка вечер по-трудно отпреди (не се уморявам толкова, като съм вкъщи все пак), и все по един и същи начин. Прегръщам моето момче, той спи до мен като бебе, съвсем спокойно.. Блажено.. Слушам го как диша, как бие сърцето му.. Щом спра телевизора и реша и аз да заспивам. И прегръщайки го, се взирам в мрака.. И мисля ли, мисля.. Докато не спра да мисля по някое време навярно..
Просто се взирам.. Някъде там. В мрака..
И нищо не знам. Или знам твърде много.. Казвали са ми го.
И понякога плача.. Друг път се взирам и очите ми са сухи.
Просто мисля..
Какво ли не...


Oh my love for the first time in my life,
My eyes are wide open,
Oh my lover for the first time in my life,
My eyes can see,

I see the wind,
Oh I see the trees,
Everything is clear in my heart,
I see the clouds,
Oh I see the sky,
Everything is clear in our world,

Oh my love for the first time in my life,
My mind is wide open,
oh my lover for the first time in my life,
My mind can feel,

I feel the sorrow,
Oh I feel dreams,
Everything is clear in my heart,
Everything is clear in our world,
I feel the life,
Oh I feel love...






Гласувай:
0



1. temenuga - Има такива моменти. . . Те застоп...
13.12.2008 02:19
Има такива моменти...
Те застопоряват временно емоциите и водовъртежа на мисълта. Но това е само привидно. Всъщност в този застой се съдържа най-голямата динамика на трансформацията...Бъди търпелива. Спомни си думите си: "Моят избор е любовта". Да, тя е твоят осъзнат избор. И няма друг. Просто пътищата, неизменните и непрестанните, към нея, преминават през черни дупки, често...
Имаш своето момче до себе си. Имаш най-топлият стимул. Имаш всичко. А търсенията, болезнени понякога, са необходими...
Прегръдки, среднощни!
цитирай
2. candysays - Благодаря ти
13.12.2008 13:32
за всичко прекрасно, което ми казваш, Нуше! Ти си Приятел..

Да, имам всичко. Но тази година, цялата тази 2008-ма година ми доказваше, че не бива да имам илюзии за нищо, че животът е "хлъзгав" и може да подхлъзне нещата във всяка една посока, независимо колко силни чувства изпитваш..
Да, имам моето момче и зная, че винаги ще е до мен, ако имам нужда. Зная, че сърцето му е абсолютно и завинаги отворено за мен, и той никога не би ме върнал обратно, ако някой ден се окаже, че стоя като просяк пред неговата врата.. Винаги би ме приел. Както и аз - него. Любовта ние наистина много чиста и голяма.. Но. Винаги има едно "но"... Оказва се, че и това понякога не е достатъчно. Нищо не е достатъчно.. Връзката ни е на кръстопът, аз съм на кръстопът.. От 2 месеца обмисляме дали да не се разделим. Временно или завинаги. Оставайки близки, повече от приятели..
Той казва, че никога няма да го загубя. И зная, че е така.
Но страдам. Объркана съм.
Мечтаех за едни неща, а се случват съвсем други..
В момента сякаш реализирането на мечтите ми е така далеч от мен, от живота ми...
Не зная, с днешна дата нищо не зная.
Кръстопътя си лежи пред мене, и ме чака....
Ще поживея, пък ще видя какво ще стане.

Все пак - от сърце ти благодаря за емоционалната и искрена подкрепа, приятелко! Ти си много ценен човек... Прегръщам те.
цитирай
3. anlov - Кенди,
13.12.2008 19:17
кризата е твоят шанс да видиш какво е все още живо в теб и жадува да му отдадеш посвещението си. Пътят на провалите почти винаги разчиства една тясна и труднозабележима пътечка към зовящият те връх на твоя живот. Ти я търсиш и затова ще я намериш - както Господ е обещал.
Затова просто не се отказвай!
цитирай
4. compassion - !
13.12.2008 21:52
Чувстваш нещо...
Има ли нещо?
Е, всяко нещо е с две страни...
Значи винаги имаш най-малко две неща...
Избирай!
Всичко е въпрос на избор!!!
Избери да си щастлива!
Трудно е...промени да направиш...
Разбирам!
цитирай
5. candysays - anlov, compassion,
14.12.2008 01:00
благодаря ви!!!
Окуражителни думи.. Няма да се отказвам. Не мога..
Благодаря за разбирането..

Лека нощ от мен! :)
цитирай
6. temenuga - И аз ти благодаря! И дано наистина ...
14.12.2008 01:24
И аз ти благодаря! И дано наистина чувстваш думите като подкрепа, защото наистина бих искала не толкова да ти вдъхна кураж, колкото да те накарам да се почувстваш чута, разбрана и не сама...Това понякога е повече от излишно оптимистичните думи, които, когато човек е в криза, подминава по-скоро като дразнещи и несъвместими с неговите терзания за момента...
В една връзка, както и в професионален план, винаги има кризисни етапи и е вид предизвикателство за душата да премине с необходимото разбиране за смисъла на болката, която предоставят тези сътресения...Да, понякога има разминавания, но и те имат своя смисъл...
За обмисляната раздяла, вие си знаете, не знам какви са проблемите ви и вътрешния подтик да чувстваш необходимост да подложите на изпитание връзката си, за да закарате може би на едно качествено ново равнище...Тук нямам право да се меся. Но хубавото е, че въпреки терзанията, ти си сигурна в човека насреща си, че няма да те предаде. Това е повече от всичко, повярвай ми. Мене всички мъже в живота ми /не са много, но много са ме наранявали/ са ме предавали. Никога не съм имала подобна безпрекословна подкрепа. Така че - не преставай да цениш това, което имаш!
Прегръщам те и ти желая да преминеш през кризата пречистена и с нов поглед върху съществените неща!
цитирай
7. furiika - Кенди,
14.12.2008 10:22
имаш момчето си, значи имаш всичко!
Останалото е преходно състояние.Ще отмине.
Поздрави!
:)
цитирай
8. candysays - Нуше,
14.12.2008 15:57
благодаря ти много!
За прегръдката също..
Да, човек трябва да цени това, което има.. Особено, когато то е нещо рядко срещано и изключително.

Мразя, когато се превръщам в "мрънкало", така че ще се постаря по-скоро да се освестя и да изляза от емоционалната си криза..
:-*
цитирай
9. candysays - Фурийке,
14.12.2008 16:00
благодаря ти и на теб от сърце за разбирането и подкрепата! Оценявам ги.
Дано отмине.. по-скоро.

Поздрави и от мен! :))
Приятна неделя вечер!
цитирай
10. begemot40 - Ти си крехка, ако той те прегърне ...
16.12.2008 19:18
Ти си крехка, ако той те прегърне вместо ти него, ще заспиш. Знам едно чудесно средство за приспиване на неспокойни души. За целта, обаче твоето момче не бива да спи като пън, ти му викай бебе, но да спиш когато до теб лежи жена като теб, трябва да си пън. Достатъчно си се раздавала, време е да получаваш.
цитирай
11. candysays - ...
17.12.2008 14:15
Не зная какво да ти кажа в отговор.
Има истина в думите ти, но не е цялата истина, която аз зная и мога да видя...
Нещата са сложни, комплексни. Може би така трябва да бъде.. :)
цитирай
12. begemot40 - Нещата не са сложни
22.12.2008 12:14
Ние избираме те да са такива. Ако наистина смяташ, че така трябва да бъде, винаги ще е каша в душата и в живота ти. Живота е такъв, че каквото си поискаме от него, това получаваме.
весели Коледни празници
цитирай
13. candysays - Знам, знам..
22.12.2008 13:18
Весели Коледни празници и на теб!
цитирай
14. katan - "Човек може ли да промени същността си?"
24.01.2009 22:01
Опитвала съм,но пак честно да ти кажа- май НЕ!
А мисленето...е,това не всеки го може!
Или пък ВСЕКИ го може,но не всеки мисли добро...
цитирай
15. candysays - И аз мисля, че НЕ..
28.01.2009 17:59
И може би е за добро това.. Да се надяваме :)
Колкото до мисленето на добро - това е най-важното!... Добрата воля.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281119
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...